и за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на О. О. ... А. – Б. против Решение № 11341/02.12.2019г., постановено по н.а.х.д.№ 1055/2019г. по описа на Районен съд – Б., с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 21- 0000202/18.04.2019год., издадено от и.д. Началник на О. О. ... А. – Б..
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че вследствие неправилен анализ на събраните по делото доказателства, районният съд е достигнал до необосновани изводи за процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което същите се оспорват. Сочи се още, че ответникът по касация безспорно е осъществил състава на процесното административно нарушение, същото е квалифицирано правилно от наказващия орган, а административнонаказателното производство е протекло при липса на съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се претендира отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което НП да бъде потвърдено.
За ответника по касационната жалба – ... Л. О. с У. Л. С., представител не се явява. В приложено по делото писмено становище /молба/ оспорва касационната жалба и моли първоинстанционният съдебен акт да бъде оставен в сила.
Представителят на О. П. – Б. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на първоинстанционния съд.
Административен съд – Б. намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Б. е отменил Наказателно постановление (НП) № 21- 0000202/18.04.2019год., издадено от и.д. Началник на О. О. ... А. – Б., с което на ... Л. О. с У. Л. С., за нарушение по чл. 91б, ал.1, т.1 от ЗАвП, на основание чл. 97, ал.2 от с.з. е наложена „имуществена санкция“ в размер на 10 000 (десет хиляди) лева.
За да постанови този резултат, районният съд е приел, че при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Този си извод съдът е мотивирал с допуснато разминаване в посочването на датата на съставяне на АУАН и възприетата като дата на установяване на нарушението, както и с обстоятелството че административнонаказателното обвинение е формулирано при съществени непълноти досежно фактическото описание на нарушението.
Решението на районния съд е правилно.
Настоящият състав споделя изводите на районният съд за допуснати в хода на административно наказателното производство съществени процесуални нарушения. Констатациите на съда в тази насока кореспондират на събраните по делото доказателства и установената правилно фактическа обстановка. Правилно първоинстанционният съд е приел, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление е допуснато нарушение на чл. 42, т.3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, доколкото същите не съдържат пълно и прецизно фактическо описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, както и дата на извършване на нарушението. Наказателното постановление има функцията и характера на санкционен акт и за да породи целените с него правни последици, същият следва да отговаря на императивните изисквания на ЗАНН по отношение необходимото съдържание – задължително условие, което в случая не е изпълнено. Формулирането на конкретно административнонаказателно обвинение спрямо конкретно лице изисква наличието на ясно, точно и пълно описание на приписаното административно нарушение досежно обстоятелствата – дата, време и място на извършване на нарушението, както и да се посочат всички признаци от състава на нарушението, доколкото същите не са просто задължителен реквизит от съдържанието и на АУАН и на НП, но очертават и фактическата рамка на повдигнатото обвинение, като не би могло между тях да е налице различие. Правилни са констатациите на районния съд относно това, че цитираното в НП известие за представяне на документи от страна на превозвача е изпратено на основание чл. 12, ал.4 и ал. 5 от Наредба № Н-14 от 27.08.2009 г. за начина на провеждане, обхвата и организацията на контролните проверки на пътя и в предприятията и за класифицирането на превозвачите и на лицата, извършващи превози за собствена сметка, приета на основание чл. 91а, ал. 11 ЗАвП и уреждаща начина на провеждане, обхвата и организацията на контролни проверки. В тази връзка за изпълнение на изискванията по чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН в съдържанието на акта и наказателното постановление органът е следвало да посочи предоставеният срок на дружеството за изпълнение на задължението по известието, което в случая не е сторено.
Ето защо, като е отменил процесното наказателно постановление, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При касационната проверка на същото по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящата инстанция не констатира наличие на отменителните основания по чл. 348 от НПК.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 11341/02.12.2019г., постановено по н.а.х.д.№ 1055/2019г. по описа на Районен съд – Б..
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/ Мария Тодорова

ЧЛЕНОВЕ : /п/ Саша Алексова

/п/ Иван Петков

Вярно с оригинала!

ВА