и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 226 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалбата на Р. В. К. с ЕГН *, с адрес : гр. Р., общ. Р., обл. Б., ул.... № ..., ..., ..., срещу Решение № Ц 1040-01-32/02.06.2020г. на Директор на ТП на Н. - Б., с което е потвърдено разпореждане № 014-00-911-1 от 27.04.2020 г. издадено от упълномощено лице за Ръководител на осигуряването за безработица, с което на оспорваща е отпуснато парично обезщетение за безработица на основание чл. 54ж, ал.1 от КСО във вр. чл. 54а, ал.1 и чл. 54б, ал.3 от КСО за периода от 13.04.2020г. до 12.08.2020г. в размер на 9,00 лева дневно.
Твърди се в жалбата, че оспореният административен акт е незаконосъобразен поради неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че административният орган не е взел предвид представените доказателства относно прекратяването на основния й трудов договор № 133/04.12.2019г. с работодател „Х. Р.“ ЕООД, в който е било определено по-високо трудово възнаграждение и който е прекратен на 01.04.2020г., поради пандемиологичната обстановка в страната и невъзможността да изпълнява трудовите си задължения, след затваряне на хотела, като мярка в извънредното положение. Претендира съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното Решение № Ц 1040-01-32/02.06.2020г. на Директор на ТП на Н. - Б..
В хода на съдебното производство оспорващата, редовно призована, не се явява, но се представлява от процесуален представител – адв. Д., чрез който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. От процесуалния представител е депозирано писмено становище.
Ответникът - Директор на ТП на Н. – Б., редовно призован, се представлява от юрк. М., която оспорва жалбата и предлага същата да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
Административен съд - Б., като прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна :
На 14.04.2020г. оспорващата Р. В. К. е подала чрез Д. на дирекция “Бюро по труда“, гр. Р. до Д. на ТП на Н. – Б. заявление вх. № 770/14.04.2020г. за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание Кодекса за социално осигуряване. Към заявлението са приложени копие на Заповед № РД-19-194/10.04.2020г. от осигурителя – Община Р. за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 13.04.2020г., на основание чл. 325, ал.1, т.1 от КТ и копие на документ за банкова сметка в УниКредит Булбанк, клон Р. на Р. В. К..
С разпореждане № 014-00-911-1 от 27.04.2020г., издадено от упълномощено лице за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на Н. – Б., на оспорващата е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 13.04.2020г. до 12.08.2020г. в размер на 9,00лева дневно. Оспорващата е подала срещу него жалба до Д. на ТП на Н. – Б. срещу така определения размер, като е представила с жалбата копие от трудов договор № 133 от 04.12.2019г. и копие на Заповед № 136/01.04.2020г., с която е прекратено трудовото й правоотношение по този трудов договор.
Издадено е оспореното Решение № Ц 1040-01-32/02.06.2020г. на Директор на ТП на Н. - Б., с което е отхвърлил жалбата като неоснователна и е потвърдил издаденото разпореждане.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Жалбата е подадена в преклузивния срок на чл. 118, ал.2 от КСО, от надлежна страна по чл. 118, ал.1 от КСО, срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
В настоящото производство и съгласно чл. 168, ал.1 вр. чл. 146 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт, като прецени дали е издаден от компетентен орган и при спазване на установената форма, спазени ли са процесуалните и материалноправни разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта на закона.
Разпореждане № 014-00-911-1 от 27.04.2020г. е издадено от компетентен административен орган по смисъла на чл. 54ж, ал.1 КСО - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица, а Решение № Ц 1040-01-32 от 02.06.2020г. от компетентния горестоящ административен орган по смисъла на чл. 117, ал.1, т.2, б."б" КСО - Д. на ТП на Н. - Б.. Съдът приема, че оспорените административни актове са издадени от компетентни административни органи във връзка с отменителното основание по чл. 146, т.1 АПК и в установената форма по смисъла на чл. 146, т.2 вр. чл. 59, ал.2 АПК. При постановяването им не са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 146, т.3 АПК - такива, които накърняват правото на защита на засегнатото лице или ако не бяха допуснати, органът би постановил акт с друго съдържание.
Предпоставките за придобиване на право на парично обезщетение за безработица от осигурените лица е уредено в чл. 54а, ал. 1 от КСО. Съгласно тази разпоредба право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които отговарят и на останалите условия по чл. 54а от КСО. В ал.4 от същата правна норма е регламентирано, че обезщетението за безработица се изплаща от дата на последното прекратяване на осигуряването, ако заявлението по ал.3 е подадено в тримесечен срок от тази дата и лицето се е регистрирало като безработно в Агенция по заетостта в срок от 7 работни дни от тази дата. В чл. 54л от КСО е посочено, че отпускането, изчисляването, изменянето, отказването, спирането, прекратяването, възобновяването и възстановяването на паричните обезщетения за безработица се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и на данните, декларирани в подадените от лицата документи за отпускане на обезщетенията. В чл. 11 от Закона за бюджета на ДОО за 2020г. е определен минималния размер на обезщетението за безработица, който е в размер на 9.00 лв.
Материалната законосъобразност на изложените от административния орган мотиви, съдът следва да провери по повод на осъществявания съдебен контрол за законосъобразност, доколкото спорът между страните е изцяло правен относно приложима ли е разпоредбата на чл. 54б, ал.3 от КСО, тъй като оспорващата твърди, че е имала и друго трудово правоотношение с осигурител – „Х. Р.“ ЕООД, което е било прекратено със Заповед № 136/01.04.2020г., считано от 01.04.2020г.
Не е спорно между страните, че оспорващата е подала заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица на 14.04.2020г., чрез Д. на Дирекция „Бюро по труда“, гр. Р., като е декларирала правоотношението си с Община Р., което е прекратено със Заповед № РД-19-194/10.04.2020г., считано от 13.04.2020г.
За да определи като начална дата на изплащане на обезщетението - 13.04.2020г. органът по осигуряването се е позовал на разпоредбата на чл. 54, ал.4 от КСО, като е приел, че последното осигуряване на лицето е прекратено на 13.04.2020г., съгласно представената Заповед № РД-19-194/10.04.2020г. от осигурителя Община Р.. По отношение на размера на паричното обезщетение е приложил чл. 54б, ал.3 от КСО, мотивирайки се, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал.1, т.1 от КТ.
Правилото, установено в чл. 54б, ал.3 от КСО, представлява изключение от общото правило по ал.1 на чл. 54б от КСО за определяне на размера на паричното обезщетение за безработица в зависимост от размера на получаваното възнаграждение или осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски. Това изключение е обусловено от основната характеристика на паричното обезщетение за безработица да представи на лицата, които са останали без работа по независещи от тях причини /не по тяхна вина и не по тяхно желание или съгласие/, средства за издръжка, които да заместят получаваното преди това трудово възнаграждение. Когато лицето само се е лишило от възможността да получава доходи от трудовата си дейност /поради негово виновно поведение или поради собствено желание или съгласие/, оправдано е от икономическа и социална гледна точка, законодателят да предвиди ограничен размер на средствата, които се изплащат като парично обезщетение, както и ограничение относно периода, през който следва да се изплаща това обезщетение.
В конкретния случай разпоредбата на чл. 54б, ал.3 от КСО правилно е приложена от административния орган, тъй като от събраните по делото доказателства е установено, че последното прекратяване на осигуряването на оспорващата К. е с осигурителя Община Р., считано от 13.04.2020г., като прекратяването на трудовото правоотношение е с нейно съгласие. От изложеното се налага извод, че Директорът на ТП на Н. – Б. е постановил решението си в съответствие с материалния закон и с неговата цел, поради което оспорването е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
С оглед изхода на делото искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да се уважи в размер на 100 (сто) лева съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим съгласно чл. 144 от АПК във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за плащане на правна помощ /в ред. ДВ, бр. 69 от 04.08.2020г./.
Водим от горното и на основание чл. 118, ал. 2 КСО във връзка с чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Административен съд - Б.

Р Е Ш И :


ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. В. К. с ЕГН *, с адрес : гр. Р., общ. Р., обл. Б., ул. ... № ..., ..., ап. ..., срещу Решение № Ц 1040-01-32/02.06.2020г. на Директор на ТП на Н. - Б., с което е потвърдено разпореждане № 014-00-911-1 от 27.04.2020 г. на длъжностното лице по чл. 54ж, ал.1 от КСО.

ОСЪЖДА Р. В. К. с ЕГН *, с адрес : гр. Р., общ. Р., обл. Б., ул. ... № ..., ..., ап. ..., да заплати на ТП на Н. - Б. сумата от 100 (сто) лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщението на страните за постановяването му.

СЪДИЯ : /п/ Румяна Митева-Насева

Вярно с оригинала!
ВА