и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 54, ал. 2 от ЗКИР.
Образувано е по жалба от К. И. Р. от гр. П. против Заповед № 17-256/24.06.2019 г. на Н. на СГКК - Б., с която е постановен отказ да бъде изменена КККР на П..
В жалбата се поддържат доводи за неправилност на обжалвания акт, постановен в нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби – отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Оспорващият твърди, че в случая не са налице материалноправните предпоставки по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, тъй като подаденото възражение от заинтересованите страни, в качеството им на наследници на И. Д. Р., не обуславя прието от органа, че е налице спор за материално право. Акта е постановен при неизяснена фактическа обстановка в нарушение на изискванията по чл. 35 АПК. По изложените в жалбата съображения се иска обжалвания отказ да бъде отменен. Доводите се поддържат в хода на производството от оспорващия.
Ответникът – Началник на СГКК – Б., в писмено становище, представено по делото, оспорва жалбата като неоснователна и претендира разноски.
Заинтересованите страни К. И. С. и М. И. Д., чрез представител оспорват жалбата като неоснователна и претендират разноски по делото.
По делото са допуснати и приети писмени доказателства. Изслушана и приобщена към доказателствения материал е съдебнотехническа експертиза. Приобщено към доказателствения материал е и адм. д. № 581/2008 г. по описа на БлАС.
От техния анализ и оценка съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Производството пред органа е започнало по Заявление В. № 01-153662/08.04.2019 г. от К. И. Р. (л. 78 и сл.) с искане за изменение на КККР на гр. П., досежно изменение контура на сграда с идентификатор 56126.601.100.3 и изменение на схема на самостоятелен обект с идентификатор 56126.601.100.3.2 по влязлата в сила КК и вписването му като собственик в кадастралния регистър. Към заявлението са представени обяснителна записка, Удостоверение за търпимост № 33/03.09.2010 г. за строеж „Пристройка на два етажа и външно стоманобетоново стълбище със стълбищна площадка с височина 1,20 м“, удостоверение за наследници, документ за собственост, разрешение за строеж и протокол за строителна линия и ниво. Не е спорно по делото, че на наследотеля на жалбоподателя И. Д. Р. е отстъпено право на строеж върху държавно, а понастоящем общинско, дворно място в гр. П., представляващо парцел № ІІ, кв. 25 по плана на града за изграждане на двуетажна жилищна сграда, като му е издадено Разрешение за строеж № 29/18.05.1963 г. и е изготвен протокол от същата дата за строителна линия и ниво. С нотариален акт от 26.03.1975 г. И. Р. е дарил на сина си К. Р. втория етаж от сградата. И. Р. е починал на 26.01.2007 г., като е оставил законни наследници освен жалбоподателя К. Р. и дъщерите си К. С. и М. Д.. По делото няма данни наследодателя Р. или неговите наследници да са придобили собствеността върху парцела, в който е изградена сградата. По искане на К. Р., на основание § 16 ПР ЗУТ главният архитект на община П. му е издал Удостоверение за търпимост № 33/03.09.2010 г. за обект „Пристройка на два етажа и външно стоманобетоново стълбище, със стълбищна площадка с височина 1,20 м“. доколкото за първия жилищен етаж от сградата не се твърди, а и не се представиха доказателства, че е бил обект на прехвърлителна сделка, то той е в режим на съсобственост между наследниците на И. Р.. Приемайки, че останалите наследници на И. Р. - негови дъщери, са заинтересовани по § 1, т. 13 ДР ЗКИР лица, на основание чл. 26 АПК, органът ги е уведомил за постъпилото искане за изменение на КККР, досежно пристройката към сградата. В указания от органа срок и двете са подали възражение, че обекта е изграден без тяхното знание и съгласие и е незаконен, обявен за такъв с решение, постановено по адм. д. № 581/2008 г. по описа на БлАС, като са оспорили верността и на удостоверението за търпимост.
Съобразявайки постъпилите възражения, органът е постановил обжалвания отказ по съображения, че е налице спор за материално право, в хипотезата на непълноти и грешки – чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Заповедта е връчена на жалбоподателя с известие за доставяне, връчена на 28.06.2019 г., който я е обжалвал пред съда с жалба В. № 1429/04.07.2019 г. по описа на АС - Б..
От заключението на изслушаната по делото СТЕ се установи, че процесния обект има характер на пристройка, функционално свързан с втория етаж на жилищната сграда, включващ стълбище достигащо и обслужващо само втория етаж на сградата, като са обособени входно антре за подход към разпределителното антре на основната жилищна сграда и към тераса обособена от западната страна на пристройката и мокро помещение. Промяната във формата на сградата, нанесена на кадастралната карта включва приобщаване на пристройката. Експертът счита, че от приложения по делото архитектурен проект пристройката е част от разрешения строеж, като няма идентичност между разпоредения за премахване обект, предмет на адм. д. № 581/2008 г., премахнат след влизане в сила на заповедта и процесния обект. При изслушването му в съдебно заседание пояснява, че стълбищната клетка за достъпа до първия етаж е в обема на първоначално изградената сграда, а разрешение за строеж за пристройката не е имало, което е наложило издаване на удостоверение за търпимост. Експертизата е оспорена от пълномощника на заинтересованите страни по съображения, че изводите на експерта не почиват на оглед на място, поради което е непълно.
При тези данни съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подведомствена и подсъдна на сезирания съд по правилата на чл. 128 и чл. 132, ал. 1 от АПК и чл. 54, ал. 2 ЗКИР, посочена като правно основание за издаване на акта. Като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от надлежна страна, доколкото претендира собственически права върху обекта, предмет на исканото изменение, постановило началото на административното производство пред СГКК – Б. е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Заповедта е издадена от компетентен орган по чл. 54, ал. 4 ЗКИР, на посоченото в нея правно основание, поради което е валидна. Същата е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби.
Съгласно чл. 54, ал. 1, т. 2 ЗКИР грешките, какъвто е настоящият случай, в кадастралната карта и кадастралните регистри се попълват въз основа на писмени доказателства и скица – проект. При представяне на доказателства за други противопоставими права, органът е длъжен да установи наличие на спор за материално право и да откаже издаване на заповедта.
От фактическа страна заповедта е основана на заявения спор за материално право по повод направеното възражение от заинтересованите в производството страни К. С. и М. Д., в качеството им на съсобственици на първи жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, към която е изградена пристройката, обстоятелство относимо към хипотезата на непълнота и грешка в одобрената КК и КР по смисъла на чл. 51, ал. 1, т. 2 вр. чл. 54 ЗКИР вр. § 1, т. 16 ДР ЗКИР. В случая със заявлението до административния орган се претендира нанасяне на нов имот (допълване/изменение на КК), изграден преди одобряването на КККР на гр. П., одобрена със Заповед № РД-18-70/14.12.2010 г., предвид издаденото на 03.09.2010 г. удостоверение за търпимост. Следователно, сочат се обстоятелства, представляващи юридически факти за изменение на КККР, съществували преди влизането й в сила, което представлява непълнота и грешка по см. на § 1, т. 16 ЗКИР. В искането до органа се твърди несъответствие с основните кадастрални данни към момента на одобряване на кадастралната карта с фактическото им положение, поради което правилно е прието наличието на непълноти и грешки в хипотезата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Съдът не приема извода на експерта по т. 2 от заключението, че процесната пристройка е отразена в одобрения архитектурен проект на сградата, доколкото противоречи на изводите при изслушването му в съдебно заседание, тъй като за да бъде издадено удостоверение за търпимост, то обекта не е изграден с надлежно издадено разрешение за строеж и одобрени строителни книжа.
С разпоредбата на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР е предвидена възможност кадастралната карта и кадастралните регистри да се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на непълноти и грешки. Съгласно чл. 70, ал. 1 от Наредба № РД-02-2-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри в случаите на непълноти или грешки службата по Г., картография и К. уведомява по реда на АПК заинтересованите лица за започване на административно производство. Заинтересованите лица могат да правят писмени възражения по проекта в 7-дневен срок от получаване на уведомлението. Надлежното уведомяване на заинтересованите страни и подадените от тях възражения обуславят извод за спазени административнопроизводствени провила в хипотезата на чл. 26 АПК. Разпоредбата е обща и касае всички административни производство, доколкото в специалния закон – ЗКИР, не е изключено нейното приложение. Регламентираното с нея правило е гаранция за правата на засегнатите от административния акт лица, каквито безспорно са К. С. и М. Д. по см. на § 1, т. 13 ДР ЗКИР, като съсобственици на първия жилищен етаж от сградата, към площта на която следва да бъде приобщена пристройката с изменение както на конфигурацията й, така и на записванията в КР. Това дава възможност на заинтересованите страни да бъдат информирани за образуваното производство и с оглед това да проявят активност в защита на правата си.
В конкретния случай възражението на заинтересованите лица, досежно исканото изменение, в т. ч. и записването в КР безспорно сочи на спор за материално право по см. на § 1, т. 16 ДР на наредбата, задължаващо административния орган да постанови отказ на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР до решаването на спора по съдебен ред при условията на обвързана компетентност. В случая органът е спазил изискването по чл. 35 АПК, като правилно е установил юридическите факти, относими към спора, след преценка на представените по преписката писмени доказателства, поради което материалния закон е правилно приложен. Заявителят не представя доказателства за противопоставими на заинтересованите лица права, като удостоверението за търпимост не е титул за собственост, а други доказателства за правото си на собственост върху пристройката жалбоподателят не представя. Удостоверението за търпимост установява, че пристройката е била изградена до одобряването на КККР за гр. П., обуславящо материалноправните предпоставки по чл. 54, ал. 2 ЗКИР вр. § 1, т. 16 ДР ЗКИР, доколкото в производството по административен ред не могат да бъдат решавани спорове относно вещни права, а законосъобразността на строежа е без правно значение за спора. При тези данни, органът е бил длъжен да издаде акт със съдържанието като оспорения, без да има право на преценка.
По изложените съображения за неоснователност на жалбата същата следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора неоснователна е претенцията на ответника – Н. на СГКК – Б. за присъждане на направените разноски, доколкото такива не са направени. Основателна е претенцията на заинтересованите страни, поради което следва да бъде уважена. Жалбоподателя К. Р. следва да бъде осъден да заплати на К. И. С. и М. И. Д. сумата 600,00 лв. адвокатско възнаграждение, за заплащането на което по делото са представени доказателства.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 143, ал. 3 АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. И. Р. от гр. П. против Заповед № 17-256/24.06.2019 г. на Н. на СГКК – Б..
ОСЪЖДА К. И. Р. от гр. П. да заплати на К. И. С. и М. И. Д. сумата 600,00 лв., разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред ВАС на РБългария в 14 дневен срок от обявяването му на страните с връчване на преписи от съдебния акт.


АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Илонка Рашкова

Вярно с оригинала!
О.М.