Производството по реда на глава ХІ на дял ІІІ на Административнопроцесуалния кодекс (АПК, чл. 203 – 207), във вр. с чл. 1, А. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), е образувано по искова молба на „. ЕООД - Б., с която срещу И. А. „. И. по Т. - гр. С. е предявен иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 400 лв., причинени по повод издаването и обжалването на Наказателно постановление № 01/000951/28.09.2018 г. на директора на Дирекция „И. по Т. - Б., ведно със законната лихва върху сумата от 29.03.2019 г. до окончателното й изплащане.
С исковата си молба и в производството чрез пълномощник ищецът е поддържал, че в хода на проведеното съдебно производство по обжалване на наказателното постановление е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., които представляват имуществени вреди и следва да бъдат обезщетени по реда на чл. 1, А. 1 ЗОДОВ.
Ответникът – И. А. „. И. по Т. - гр. С., съгласно чл. 205 АПК вр. чл. 2, А. 1 от Устройствения правилник на И. А. „. И. по Т., в чиято структура е Дирекция „И. по Т. - Б. (чл. 12, т. 3 от Устройствения правилник), чрез процесуалния си представител, е изразил становище за неоснователност на иска в писмено становище.
Представителят на О. П. - Б. е изразил становище за основателност на иска в пълния му размер.
В хода на съдебното производство са събрани писмени доказателства и при техния анализ и оценка съдът прие следното за установено:
От фактическа страна страните в процеса не спорят по главните факти от предмета на доказване.
Безспорно е, че с Наказателно постановление № 01/000951/28.09.2018 г. на директора на Дирекция „И. по Т. - Б. на дружеството - ищец е била наложена имуществена санкция по чл. 414, А. 3 от Кодекса на труда. Наказателното постановление е обжалвано и изменено с влязло в сила Решение № 2/02.01.2019 г. на Районен съд - Б., постановено по нахд. № 2169/2018 г., оставено в сила с Решение № 834/23.04.2019 г. по кнах.д. № 98/2019 г. на Административен съд - Б.. В хода на първоинстанционното съдебно производство ищецът е бил защитаван от адвокат, за чието възнаграждение е заплатил сумата от 400 лева по представения пред районен съд договор за правна защита и съдействие от 26.11.2018 г. (л. 27 от нахд. № 2169/2018 г.).
При тези факти съдът прие следното от правна страна:
Предявеният иск, с оглед на изложените в исковата молба фактически обстоятелства, с които ищецът е обосновал искането си за заплащане на обезщетение, има своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, А. 1 ЗОДОВ. Предявен на основание чл. 1, А. 1 ЗОДОВ, искът е допустим.
От самата претенция за настъпили вреди и възникналият в тази връзка правен спор, който може да бъде разрешен само по съдебен ред от сезирания съд - чл. 128, А. 1, т. 5 АПК и чл. 7 ЗОДОВ, произтича правният интерес за ищеца от предявяването и поддържането на иска за заплащане на обезщетение по чл. 1, А. 1 ЗОДОВ.
Съгласно чл. 1, А. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове (отменени изцяло или отчасти и изменени - Определение № 6256 от 26.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5312/2016 г.), действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В случая елементите от фактическия състав на иска по чл. 1, А. 1 ЗОДОВ са доказани.
Макар и наказателното постановление да не е административен акт по смисъла на АПК, дейността по административно наказване представлява форма на административна (И.) дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност. Този й характер определя предявеният иск за вреди като иск по чл. 1, А. 1 ЗОДОВ - Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г.на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд.
С изменението на Наказателно постановление № № 01/000951/28.09.2018 г. с влязло в сила съдебно решение възниква отговорността на ответника за вреди по чл. 1, А. 1 ЗОДОВ (вж. Определение № 6256 от 26.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5312/2016 г., Решение № 10649 от 9.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2159/2019 г., III о., Решение № 9775 от 25.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3504/2019 г., III о.), включително за сторените в съдебното производство разноски за адвокатска защита - Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд.
Влязлото в сила решение на съда е задължително относно разрешения с него правен спор за незаконосъобразност на наказателното постановление в частта на определената по размер имуществена санкция и не подлежи на пререшаване в производството по чл. 1, А. 1 ЗОДОВ. Основна предпоставка на иска е незаконосъобразен административен акт (отменен или изменен), действие или бездействие на административен орган - в случая измененото като незаконосъобразно в частта на санкцията Наказателно постановление № 01/000951/28.09.2018 г., издадено при и по повод упражняване на административна компетентност от орган в структурата на И. А. „. И. по Т. – гр. С. (Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд).
Изплатеното адвокатско възнаграждение в производството по нахд. № 169/2018 г. на Районен съд – Б. е пряка и непосредствена последица от издаването и обжалването на измененото наказателно постановление по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ - имуществена вреда, която подлежи на обезщетяване по реда на чл. 1, А. 1 ЗОДОВ ( Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, І и ІІ колегия). Обжалването му е право на ищеца като сочен с него нарушител (чл. 59, А. 2 ЗАНН), но упражняването му не може да има за последица понасянето на разноските по делото след успешната му защита. Отговорността за разноски принципно е последица от неоснователно предизвикан от страната правен спор - в случая правният спор по нахд. № 169/2018 г. на Районен съд – Б., предизвикан с издаването на Наказателно постановление № 01/000951/28.09.2018 г. от орган в структурата на ответника - неоснователно, с оглед призната със съдебното решение незаконосъобразност в частта на наложеното по размер наказание. Поради това ползването на адвокатски услуги за защита в съдебното производство не може да съставлява основание за освобождаване от отговорност по чл. 5, А. 1 ЗОДОВ.
В изложения смисъл на доказани кумулативните елементи от фактическия състав на иска по чл. 1, А. 1 ЗОДОВ - измененото от съда наказателно постановление, имуществена вреда (разноските за адвокатска защита) и причинна връзка между издаването на измененото наказателно постановление и увреждането, искът на дружеството е доказан по основание, но по размер е частично основателен.
Размерът на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство и защита в производството пред районен съд (400 лв.) е доказан с представения договор за правна защита и съдействие от 26.11.2018 г. Според отбелязването в договора, сумата за възнаграждението – 400 лв., е заплатена в брой към 26.11.2018 г. - при подписването на договора, който в тази част имат характера на разписка, удостоверяваща плащането – т. 1 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. Доколкото защитата по нахд. № 2169/2018 г. на Районен съд – Б. е частична и само относно размера на наложената с обжалваното наказателно постановление имуществена санкция, като със съдебното решение със сила на пресъдено нещо е признат факта на извършеното нарушение по чл. 63, А. 2 КТ, обезщетението за вреди по чл. 1, А. 1 ЗОДОВ следва да бъде присъдено съобразно този изход на спора за законосъобразността на наказателното постановление. Наказателно постановление № 01/000951/28.09.2018 г. е изменено от съда в частта на наложената имуществена санкция по чл. 414, А. 3 КТ, която е намалена от 2 000 лв. на 1 500 лв., и върху уважената разлика от 500 лв. следва да бъде определено и обезщетението за разноските за адвокатска защита, съгласно общото правила за дължимост на разноските съразмерно на уважената част на иска/жалбата - сумата от 100 лв. (500 лв. Х 400 лв., разделени на обжалвания размер на санкцията). Сумата за обезщетението от 100 лв. е дължима със законната лихва от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е изменено Наказателно постановление № 01/000951/28.09.2018 г. – с постановяване на 23.04.2019 г. на решението по кнхд. № 98/2019 г. на Административен съд – Б. (т. 4 на Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г.).
При този изход на спора по делото ответникът дължи на ищеца деловодните разноски съгласно чл. 10, А. 3, изр. 1 ЗОДОВ в пълния размер на внесената държавна такса от 50 лв. и съразмерно с уважената част, съгласно чл. 10, А. 3, изр. 2 ЗОДОВ, разноските за адвокатска защита - 75 лв. (100 лв. Х 300 лв., разделени на предявения размер на обезщетението от 400 лв.).
По изложените съображения и на основание чл. 1, А. 1 и чл. 10, А. 3 ЗОДОВ, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА И. А. „. И. по Т. – гр. С. да заплати на „. Е. със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „. № 3, сумата от 100 (сто) лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от издаването на измененото Наказателно постановление № 01/000951/28.09.2018 г. на директора на Дирекция „И. по Т. - Б., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.04.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 125 (сто двадесет и пет) лева – разноски по делото.
ОТХЪВРЛЯ предявения от „. Е. със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „. № 3, срещу И. А. „. И. по Т. – гр. С. иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от издаването на измененото Наказателно постановление № 01/000951/28.09.2018 г. на директора на Дирекция „И. по Т. - Б. в останалата му част.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с връчване на преписи.
Административен съдия: /п/ Ваня Вълкадинова
Вярно с оригинала!
О.М.