и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на С. Г. С. с адрес: с. Н. Д., община С., област Б., ул. „. М. № 3, срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. с изх. № 02-010-6500/11711 от 28.09.2015 г. на Заместник-изпълнителния Д. на Д. Ф. „Земеделие”, в частта му, с която е отказано финансово подпомагане по подадено от жалбоподателя общо заявление за плащания на площ по схемите и мерките за директни плащания за 2014 г., както следва: по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ - в размер на 14 789.10 лева и по плащания на земеделските стопани за природни ограничения в планински райони /НР1/ - в размер на 12 494.04 лева.
В жалбата и по същество се излагат доводи, че оспореният акт е незаконосъобразен, като издаден при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон, поради което се иска неговата отмяна и присъждане на сторените в производството разноски.
Оспорващият, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в същата доводи, подробно доразвити в депозирани по делото писмени бележки.
Ответникът по жалбата - Заместник-изпълнителният Д. на Д. Ф. „., редовно призован, не се явява и не се представлява. С депозирана по делото молба-становище, навежда доводи, че оспореното уведомително писмо е законосъобразно поради факта, че към датата на издаването му, заповедта за одобряване на окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за Кампания 2014 г., не е била отменена. Иска жалбата да бъде отхвърлена. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ако оспорващият претендира присъждане на разноски за същото.
Съдът, след като анализира поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, ведно с доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок /заключение от извършена съдебно-графическа експертиза на л. 116 – л. 128 от делото/, срещу акт, който подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Разгледана по същество, жалбата е и основателна, по следните съображения:
Събраните в хода на производството доказателства установяват, че със Заявление за подпомагане за кампания 2014 г. с УИН 01/270614/28925, на 21.05.2014 г. оспорващият е кандидатствал за подпомагане по: Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/; Схемата за преразпределително плащане /СПП/; Схемата за плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони /НР1/; Схемата за национални доплащания за говеда и/или биволи, необвързана с производството /НДЖ1/; Схемата за крави с бозаещи телета /СКБТ/ и Схемата за агроекологични плащания /АЕП/, с общо 14 БЗС/парцели /таблица на л. 27 от делото/.
Със Заповед № РД 09-807/05.12.2014 г. /на л. 68 – л. 70 от делото/, издадена на основание чл. 16б, ал. 1 от Наредба № 105 за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол /Наредба № 105/, Министърът на земеделието и храните е одобрил обновения специализиран слой „Площи в добро земеделско състояние“ за Кампания 2014 г. като част от Системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/, който е актуализиран за 2014 г. чрез дешифрация /разчитане/ на нова цифрова ортофотокарта /ЦОФК/ на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2014 г. и чрез отразяване на резултатите от теренни проверки, проведени през годината от общинските и областните структури на МЗХ.
Със Заповед № РД 46-287/06.03.2015 г. /на л. 71 – л. 72 от делото/, издадена на основание чл. 33а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105, Министърът на земеделието и храните е одобрил окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2014. Тази заповед е обжалвана от оспорващия /справка на л. 84 от делото/, като с Решение № 6921/09.05.2019 г., постановено по адм. дело № 9451/2015 г. по описа на ВАС, Четвърто отделение /на л. 99 – л. 102 от делото/, е отменена Заповед № РД 46-287/06.03.2015 г. в частта й, с която извън одобрения окончателен специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за Кампания 2014 г. са останали части от парцели с идентификатори № 43030-10-1-1, находящ се в землището на с. Ладарево, № 44639-101-1-1, 44639-102-1-1, 44639-105-1-1, 44639-105-2-6, 44639-126-1-1, 44639-189-1-1, 44639-43-1-1 и 44639-95-1-1, последните осем находящи се в с. Любовка и е върната преписката в отменената част на Министъра на земеделието, храните и горите за Н. произнасяне. Това решение е обжалвано пред петчленен състав на ВАС, който го е оставил в сила /решение на л. 93 – л. 98 от делото/.
С оспореното в настоящото производство Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. с изх. № 02-010-6500/11711 от 28.09.2015 г. на Заместник-изпълнителния Д. на Д. Ф. „Земеделие” /на л. 16 – л. 24 от делото/, е отказано финансово подпомагане по подаденото от жалбоподателя общо заявление за плащания на площ по схемите и мерките за директни плащания за 2014 г., както следва: по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ - в размер на 14 789.10 лева и по плащания на земеделските стопани за природни ограничения в планински райони /НР1/ - в размер на 12 494.04 лева.
Като основания за отказа за финансово подпомагане в писмото е посочено, че „кандидатът е заявил площ, която не стопанисва и попадаща извън специализирания слой „Площи в добро земеделско състояние“ за 2014 г.“ /по СЕПП/ и че „кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него и попадащи извън специализирания слой „Площи в добро земеделско състояние“ за 2014 г.“ /по НР1/.
Видно от известие за доставяне на л. 25 от делото, оспореното уведомително писмо е получено на 15.10.2015 г., като според заключението на вещото лице-графолог, подписът за получател на писмото, не е положен от оспорващия. Жалбата срещу оспорения акт е подадена на 05.11.2015 г.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Оспореното уведомително писмо е валиден административен акт, като издаден в писмена форма от компетентен орган, надлежно оправомощен със Заповед № 03-РД/323 от 11.03.2015 г. на Изпълнителния Д. на Д. Ф. „. /на л. 75 – л. 76 от делото/, с която на основание чл. 20а от ЗПЗП, на издателя на акта са делегирани права да издава и подписва уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане.
По отношение на отказа за финансово подпомагане поради заявени площи, попадащи извън специализирания слой „Площи в добро земеделско състояние“ за 2014 г.“, съдът намира следното:
Актът е надлежно мотивиран, в него писмено и в табличен вид са изложени фактическите и правни основания за издаването му. В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и норми.
Процесното уведомително писмо, обаче, е издадено в противоречие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП, Разплащателната агенция /РА/ намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 за съответната година. В тази насока е и разпоредбата на чл. 16г, ал. 5 от Наредба № 105 /в редакцията й, действаща към датата на издаване на оспорения акт - Изм. и доп. - ДВ, бр. 16 от 2015 г./, според която въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“, РА извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и приема заявления за подпомагане през следващата година. Следователно в тези случаи административният орган действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен, ако установи, че има заявени площи, които попадат извън обхвата на специализирания слой /СС/, да намали или откаже плащане. Той не може да изменя издадената заповед, с която на основание чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105, е одобрен окончателния СС, а е длъжен да я зачете при извършаването на административните проверки по реда на чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП и да се съобрази с отразеното в нея. В казуса е безспорно установено, че тази заповед е отменена в частта й относно парцели, заявени за подпомагане от С. С. със заявление с УИН 01/270614/28925, както следва: с идентификатори № 43030-10-1-1, находящ се в землището на с. Ладарево, № 44639-101-1-1, 44639-102-1-1, 44639-105-1-1, 44639-105-2-6, 44639-126-1-1, 44639-189-1-1, 44639-43-1-1 и 44639-95-1-1, последните осем находящи се в с. Любовка, като части от тях не са включени в специализирания слой „Площи в добро земеделско състояние“ за кампания 2014.
С Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015 г. на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 1/2015 г., е прието, че заповедта за одобряване на окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“, по своя характер съставлява съвкупност от множество индивидуални административни актове и подлежи на самостоятелен съдебен контрол. В мотивите към решението е посочено, че с нея пряко се засягат правата на земеделските производители във връзка с включването в допустимия слой на всички заявени от тях земи, респективно с неуважаването на направените от тях възражения на основание чл. 16б, ал. 1 от Наредба № 105. Тази заповед се явява окончателният завършващ акт на проведената процедура пред министъра на земеделието и храните, поради което подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК - „Глава десета“ – „Раздел I“ – „Оспорване на индивидуални административни актове“. Това тълкувателно решение е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт.
В случая е установено, че С. е участвал в административното производство по одобряване на специализирания слой посредством упражняване на правото си на оспорването му по съдебен ред пред ВАС. Заповедта за специализирания слой в частта за парцелите, посочени от оспорващия, е отменена с влязло в сила съдебно решение. По смисъла на чл. 177, ал. 1 от АПК, решението на ВАС има действие по отношение на всички. Това ще рече, че е задължително за изпълнение от Министъра на земеделието и храните /чрез издаване на нова Заповед за одобряване на слоя за подпомагане/ и РА. Във връзка с обективните предели на действие на решението по чл. 298, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, с него по еднозначен начин е разрешен въпроса относно незаконосъобразността на обхвата на слоя за подпомагане за процесните имоти и причината за това. Решението на ВАС представлява нов факт от значение за делото след издаване на оспореното УП и съдът е длъжен да го преценява към момента на приключване на устните състезания по делото. Този новонастъпил факт променя съществуващото към датата на издаване на УП правно положение. Незаконосъобразността на Заповедта на министъра за одобряване на специализирания слой за подпомагане за процесния парцел създава с обратна сила основание да се приеме, че заявените имоти са отговаряли на изискванията на ЗПСП за финансова помощ. Основанието за отказа /обхвата на одобрения специализиран слой по отменената Заповед № РД 46-287/06.03.2015 г. на министъра/ е отпаднало с обратна сила, поради което отказът в Уведомителното писмо, предмет на настоящото съдебно оспорване е незаконосъобразен /в този смисъл Решение № 5240/10.04.2012 г. по адм. д. № 7974/2011 г. и Решение № 16711/13.12.2013 г. по адм. д. № 8643/2013 г. на ВАС, IV о. /.
Изложеното налага извод за отмяна на оспореното уведомително писмо и връщане на преписката на органа за Н. произнасяне по смисъла на чл. 173, ал. 2 от АПК.
По отношение на отказа за финансово подпомагане поради наличието на площи, за които са подадени две или повече заявления и застъпването не е било отстранено /по СЕПП/, респ. поради това, че кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него /по НР1/, съдът счита, че оспореният акт отново е незаконосъобразен, доколкото липсват ангажирани от ответника доказателства за установяване на посочените застъпвания и липсват данни за изпълнение на процедурата по чл. 18 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. След като административният орган е установил, че е налице несъответствие между заявените за подпомагане площи и установените такива при административната проверка, е следвало допълнително да изясни фактите и обстоятелствата от значението за случая и едва след това да издава уведомителното писмо.
При така установените обстоятелства, се явява оборена констатацията от административната проверка и се налага единственият възможен извод, че процесното уведомително писмо е издадено, без по несъмнен начин да бъдат изяснени релевантните обстоятелства, т.е. че при издаването на оспорения акт е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото съгласно чл. 35 от АПК, индивидуалният административен акт се издава след изясняване на фактите и обстоятелствата по случая и след обсъждане на обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени /което безспорно е налице в конкретната хипотеза/. В случая административният орган не е изпълнил задължението си за изясняване на всички факти и обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на въпроса, както и не е събрал, проверил и преценил доказателствата в съвкупност.
Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, в тежест на административния орган, издал акта, е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Такова установяване в хода на съдебното производство не бе направено.
Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че процесното уведомително писмо в оспорената му част, е незаконосъобразно, като издадено при немотивираност, при съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие с материалния закон, и на тези основания следва да бъде отменено, като преписката бъде върната на административния орган за Н. разглеждане и произнасяне съобразно указанията по прилагането на закона, дадени в това решение.
При този изход от спора, съдът намира искането на процесуалния представител на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски за основателно. Следва на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя да бъдат присъдени сторените от него по делото разноски в общ размер на 2 310.00 лева, представляващи, както следва: 10.00 лева – за внесена държавна такса; 2 000.00 лева – за заплатено адвокатско възнаграждение и 300.00 лева – за възнаграждението на вещото лице-графолог.
Съдът намира за изцяло неоснователно направеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на оспорващия, доколкото съобразно материалния интерес – 27 283.14 лева и съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес, възнаграждението при интерес от 10 000 до 100 000 лева е 830 лева плюс 3 % за горницата над 10 000 лева – в случая 1 348.50 лева. Договореното в случая адвокатско възнаграждение е 2 000.00 лева, но следва да се вземе предвид фактическата и правна сложност, както и обстоятелството, че разглеждането на делото е продължило повече от 4 години предвид спирането му поради наличието на преюдициален спор.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал .2, предл. второ и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалбата на С. Г. С. с адрес: с. Н. Д., община С., област Б., ул. „. М. № 3, Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. с изх. № 02-010-6500/11711 от 28.09.2015 г. на Заместник-изпълнителния Д. на Д. Ф. „Земеделие”, в частта му, с която е отказано финансово подпомагане по подаденото от С. общо заявление за плащания на площ по схемите и мерките за директни плащания за 2014 г., както следва: по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ - в размер на 14 789.10 лева и по плащания на земеделските стопани за природни ограничения в планински райони /НР1/ - в размер на 12 494.04 лева.

ВРЪЩА преписката на административния орган за повторно разглеждане и произнасяне съобразно указанията по прилагането на закона, дадени в това решение.

ОСЪЖДА Д. Ф. „. – гр. С., ул. Цар Б. І. № 136, да заплати на С. Г. С. с адрес: с. Н. Д., община С., област Б., ул. „. М. № 3, сумата от 2 310.00 /две хиляди триста и десет/ лева, представляваща сторени от оспорващия в производството разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

Административен съдия: /п/ Саша Алексова

Вярно с оригинала!
О.М.