и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на О. О. В. с адрес с. Д., ул. „В.“ №2 против Заповед №764/11.11.2020г. на К. на О. Г., с която е наредено да се премахнат: - На първо ниво - отлети стоманобетонови основи, отлята първа плоча на кота +-0,00; - На второ ниво - изпълнена тухлена зидария по разпределение на етажа, заложени арматурни железа на колоните по конструктивен проект на незаконен строеж: „Търговски обект“, намиращ се в УПИ II, кв.81 по плана на с.Д., О. Г., с извършител О. О. В..
С жалбата се навеждат доводи за издаване на обжалвания административен акт в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на административно-производствените правила. Твърди се, че са налице несъответствия между установеното с констативните актове и оспорената заповед, което води до неяснота относно индивидуализацията и квалификацията на строежа като незаконен. Навеждат се доводи за допуснато нарушение на чл.26, ал.1 от АПК, както и че административния орган не е обсъдил подадените от оспорващия възражения. Иска се отмяна на заповедта.
В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез упълномощен адвокат. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски, за които се представя списък.
Ответникът – К. на О. Г. чрез упълномощен адвокат оспорва жалбата и изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски съгласно списък.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, предвид доводите на страните приема за установено следното:
На 13.08.2020г. служители при О. Г. са извършили проверка на строеж: „Търговски обект“, намиращ се в с. Д., кв.81, УПИ II при която е установено, че имотът е собственост на О. Г., а строежът - на О. О. В. от с.Д., О. Г. и се изгражда въз основа на Договор №208/27.11.2013г. за учредяване право на строеж от О. Г.. При проверката са представени одобрени проекти и Разрешение за строеж № 95/10.10.2018г., което е отменено по установения ред, протокол за откриване на строителна площадка, протокол за определяне на строителна линия и ниво, заповедна книга. Установено е, че строежът е изпълнен на етап: Отлети стоманобетонови основи, отлята стоманобетонова плоча на кота +-0,00, изпълнена тухлена зидария по разпределението на етажа, заложени арматурни железа на колоните по конструктивен проект. Прието е, че е нарушена разпоредбата на чл.148 от ЗУТ, доколкото разрешението за строеж е отменено с влязла в сила Заповед № ДК-10-ЮЗР-03/11.01.2019г. на Началника на РДНСК - Б.. Предвид установеното нарушение е прието, че констативният акт е основание за започване на административно производство за премахване на строежа. За установеното е съставен Констативен акт №4/13.08.2020г. На същата дата е съставен и Констативен акт №5/13.08.2020г. за съответствието на строежа, представляващ „Търговски обект“ в УПИ II, кв.81 по плана на с. Д. с предвижданията на действащия подробен устройствен план.
Констативните актове са съобщени на оспорващия който в законоустановения 7-дневен срок е подал възражение.
Въз основа на горното е издадена процесната заповед, с която е наредено да се премахне незаконния строеж.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза, от която се установи, че строежът, предмет на оспорената заповед се изпълнява в УПИ II, кв. 81 по плана на с. Д., одобрен със Заповед № 195/09.05.2013г. на К. на О. Г., над коригирано със стоманобетонови стени дере. Към момента на огледа на строежа са изпълнени СМР: ивични стоманобетонови основи, разположени от двете страни на съществуващи подпорни стени на коритото на дерето; стоманобетонови стени с дебелина 25 см. и височина 2,00 - 2,50м., разположени извън стените на коригираното дере; стоманобетонова конструкция на първа плоча на строежа, състояща се от стоманобетонова плоча и напречни стоманобетонови греди, поемащи натоварването от полетата на плочата и го предават на стените и основите, които са извън съществуващите подпорни стени. Плочата е с дебелина 30 см. в северната част на площ 2,00/8,60 м. и 18 см. в останалата площ, а гредите /4бр./ са с височина 55 см..; тухлена зидария на ограждащите стени и една напречна стена с дебелина 25 см. и височина 2,80м. /само ограждащата стена от север е с височина 1,00м./; монтирани са армировъчните скелети на 10 бр. колони и 5 бр. насадени на първа плоча колони. Кофраж на колоните не е изпълняван. Размерите на сградата в план са широчина 8,60 м., дължина 18,60 м.
От справката в техническата служба на О. Г. вещото лице е установило:, че за строежа са одобрени инвестиционни проекти и е издадено Разрешение за строеж № 95/10.10.2018г., на което е отбелязано че е влязло в сила на 02.11.2018 г. Търговската сграда е едноетажна с тавански етаж и е с размери в план 8,60/18,60м. По арх. проект кота готов под на етажа е 523,55м., а по конструктивен проект 523,50 см. Процесният строеж е ситуиран в УПИ II, кв.81 по плана на с.Д., който съгласно Акт за частна общинска собственост № 744/14.06.2013 г. е собственост на О. Г.. Съгласно ПУП - ПРЗ, одобрен със Заповед №195/09.05.2013г. на К. на О. Г. поземленият имот е с отреждане „за търговски обект“. Строителството на обекта се извършва въз основа на Договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот частна общинска собственост № 207/27.11.2013 г. и Договор за строителство № 7/15.10.2018г. Строител е „А.“ ЕООД, с.Абланица, О. Хаджидимово. Търговският обект се изпълнява над корито на дере, от двете страни на което има улици с асфалтова настилка. Дерето е коригирано със стоманобетонови стени с дебелина в короната 25см.
Вещото лице е установило още, че издаденото разрешение за строеж е отменено със Заповед на РДНСК - Югозападен район.
Заключението на вещото лице не е оспорено от страните, същото съответства на останалите документи по делото, поради което съдът го кредитира.
Към настоящето дело е приобщено адм.д.№1036/2018г. по описа на Административен съд – Б., с решението по което се отменена Заповед №483/10.12.2018г. на К. на О. Г., с която на основание чл.224а от ЗУТ е разпоредено спиране изпълнението на процесния строеж, но същото като неотносимо към процесния спор (за законосъобразност на запоред по чл.225а от ЗУТ) не следва да се обсъжда.
От служебно извършена справка се установява, че със Заповед № ДК-10-ЮЗР-03/11.01.2019 г. на Началника на РДНСК Югозападен район е прогласена нищожността на Разрешение за строеж № 95/10.10.2018 г. на главния архитект на О. Г.. Заповедта е обжалвана от О. В. и с Решение №849/24.09.2019г., постановено по адм.д.№116/2019г. по описа на Административен съд – Б. жалбата е отхвърлена. С решението е прието, че разрешението за строеж е нищожно и с издаването му, и с одобрените проекти за строежа, се заобикаля закона, който не допуска извършването на строежи над покрити речни участъци като мярка за смекчаване или предотвратяване на въздействията върху околната среда и с цел минимизиране броя на засегнатите и пострадали хора при наводнения. Решението на Административен съд – Б. е оставено в сила с Решение №849/24.04.2019г., постановено по адм.д.№9182/2019г. по описа на ВАС.
При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168, във връзка с чл.146 от АПК съдът прави следните изводи:
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, който съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ има право да издава заповеди за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория. Заповедта е издадена въз основа на констативни актове, съставени от длъжностни лица по чл.223, ал.2 от ЗУТ при О. Г.. Спазена е и формата на издаване - писмена. При издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, включително на чл.26 и чл.35 от АПК и чл.225а, ал.2 от ЗУТ. Правилно е приложен и материалния закон.
Съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ незаконен е строежът, който е извършен или който се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план или без одобрени проекти и разрешение за строеж. В конкретния случай за процесния строеж е било издадено Разрешение за строеж № 95/10.10.2018 г. на главния архитект на О. Г., което е обявено за нищожно с влязло в сила съдебно решение. Нищожният административен акт не поражда правни последици, няма действие, и по отношение на него не може да се приеме, че е влязъл в сила по реда на чл.156 ЗУТ. Следователно, в случая, нищожното разрешение за строеж не е породило права, поради което извършеното въз основа на него строителство се приравнява на такова, извършено без разрешение за строеж, което квалифицира строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ.
Неоснователни са възраженията в жалбата за немотивираност на заповедта и неясно описание на строежа, предмет на премахване. Вида на строежа, описан в съставените констативни актове съответства на установеното от вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза.
В хода на административното производство не е допуснато нарушение на чл.26 от АПК, доколкото съставените констативни актове са съобщени на оспорващия, с което е изпълнено изискването на чл.225а, ал.2 от ЗУТ и му е осигурено правото на участие в производството.
В заключение съдът намира, че фактическите констатации материализирани в цитираните по-горе констативни протоколи и оспорената заповед не са оборени в хода на съдебното производство. С оглед липсата на разрешителни документи за извършения строеж, същия правилно е квалифициран от административния орган като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ.
Процесния строеж не е търпим по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ с оглед годината на изграждането му – след издаване на обявеното за нищожно разрешение за строеж (2018г).
От изложеното се установява, че извършеното строителство представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ – извършено е без необходимите строителни книжа. Следователно, оспорената заповед се явява законосъобразна, а жалбата - недоказана и неоснователна, и трябва да бъде отхвърлена като такава.
С оглед изхода на спора, в полза на ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за оказаната адвокатска защита по настоящето дело в размер на 800 лева.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, предл.4 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на О. О. В., с адрес с. Д., ул. „В.“ №2 против Заповед №764/11.11.2020г. на К. на О. Г..
ОСЪЖДА О. О. В., ЕГН *, с адрес с. Д., ул. „В.“ №2 да заплати на О. Г. сторените по делото разноски в размер на 800 (осемстотин) лева.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.


СЪДИЯ: /п/ Мария Тодорова

Вярно с оригинала!
Е.Ф.