и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 – чл. 161 във връзка с чл. 83, ал. 4 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на „. –Б.“ Е. с ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“Б.“ №1. .1 А.1 , представлявано от управителя М. Г. С. срещу Акт за дерегистрация по ЗДДС № *06025/12.11.2018 г., издаден от Е. З. С., инспектор по приходите в ТД на Н. – С., офис Благоевград, потвърден с Решение № 204/04.02.2019 г. на Директор на Д. „ Обжалване и Д. практика“ /ОДОП/ -С. П. ЦУ на НА.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, издаден в противоречие с материалния закон и съществени нарушения на административните правила. Поддържат се доводи за липса на мотиви, които да обосноват приложението на чл. 176, т. 3 от ЗДДС. Излагат се съображения, че за събиране на публичните вземания е образувано изпълнително дело с което същите са обезпечени. Иска отмяна на оспорения акт за дерегистрация и потвърждаващото го решение.
В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява.
Ответникът – Директор на Д. "ОДОП" – С., чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
На основание резолюция № *06022/12.11.2018 г. на М. Д., на длъжност главен инспектор по приходите П. ТД на Н. - С. /л.17/, е възложено на Е. С., инспектор по приходите в офис Благоевград извършването на проверка за наличие на основания за дерегистрация по ЗДДС на жалбоподателя. Проверката е приключила с оспорения в настоящото производство Акт за дерегистрация по ЗДДС № *06025/12.11.2018 г. издаден от Е. З. С., на длъжност инспектор по приходите П. ТД на Н. –С., офис Благоевград. В акта е посочено, че проверката се основава на приложен протокол №П-*9438-073-001/12.11.2018г., с който е констатирано, че след направена справка в информационната система на Н.-ПП СУП за задължения на дружеството е установено, че към 12.11.2018г. същото има изискуеми публични задължения,събирани от Н. общо в размер на 77 359,91лв., в т.ч. 64 251,47 лв. главница и 13 108,44 лв. лихви. Установено е, че дружеството не е внасяло ефективно в бюджета резултатите по подадени СД по ЗДДС за 16 последователни периода : м.12.2015, м.03.2016, м.04.2016г., от м.07.2016г. до м.09.2016г. /вкл./, от м.11.2016г. до м.03.2017г./вкл./, както и от м.02.2018г. до м.06.2018г. /вкл./, като резултатът по СД по ДДС е ДДС за внасяне. Констатираните обстоятелства са приети за такива по чл. 176, т. 3 от ЗДДС, представляващи основание за дерегистрация на жалбоподателя и на осн. чл. 106 ЗДДС е прекратена регистрацията му по ЗДДС. Актът е връчен със съобщение по чл. 32 ДОПК и в срок е подадена жалба от жалбоподателя на осн. чл. 152 ДОПК пред Д. на Д. "ОДОП" – С., който с Решение № 204/04.02.2019 г. го е потвърдил. Заповедта е подписана от Зам. Д. на Д. „ОДОП“-С. П. условията на заместване съгласно Заповед № ЗЦУ-ОПР-42/19.12.2017г. на ИД на НА. Видно от Заповед № 888/31.01.2019г. на ИД на Н. Д. на Д. „ОДОП“-С. е ползвал платен годишен отпуск в периода от 04.02.2019г. до 05.02.2019г. и към момента на издаване на заповедта – 04.02.2019г. правомощията му са изпълнявани от зам. Д. на Д. "ОДОП" – С..
Решението е връчено на 05.02.2019г. /л.16/ и е обжалвано чрез административния орган до АС-Благоевград на 14.02.2019г.
По делото са приети писмените доказателства, представени по административната преписка.
П. така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 5 ДОПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 160, ал. 2 вр. чл. 83, ал. 4 ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на обжалвания акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално-правните разпоредби по издаването му.
Оспореният акт за дерегистрация по ЗДДС е издаден от орган по приходите, на основание чл. 110, ал. 1, т. 3 ЗДДС, след извършена проверка, възложена с Резолюция за извършване на проверка. П. издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които да опорочават административното производство и да водят до отмяната му. Актът е издаден и в съответствие с материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 106, ал. 1 от ЗДДС прекратяването на регистрация (дерегистрация) по този закон е процедура, въз основа на която след датата на дерегистрация лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит, освен в случаите, когато законът е предвидил друго. Регистрацията се прекратява по инициатива на регистрираното лице или на приходната администрация – чл. 106, ал. 2 от ЗДДС.
В процесния случай, приходният орган е намерил основание за дерегистрация по негова инициатива по чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" вр. с чл. 176, т. 3 ЗДДС - когато лицето системно не изпълнява задълженията си по този закон. Целта на законодателя е да се санкционират неизправните данъчни субекти, които нееднократно и в продължение на дълъг период от време "системно", т. е. повтарящо се, нарушават законовите разпоредби и това води до нарушаване на системата на облагане с ДДС. Сред визираното в нормата на чл. 176, т. 3 ЗДДС "неизпълнение на задължения по този закон" попада нарушението на чл. 89, ал. 1 ЗДДС - когато е налице резултат за периода - данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в републиканския бюджет по сметка на компетентната териториална Д. на Н. в срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен период. В конкретния случай, лицето в период от 3 години ( 2016 г. - 2018 г.) за 16 данъчни периода по ЗДДС (конкретно посочени в акта) не е изпълнило задълженията си по чл. 89, ал. 1 ЗДДС да внесе дължимия данък общо в размер на 77 359,91 лв., в т. ч. главница 64 251,47 лв. и лихви в размер на 13 108,44лв. Това не се оспорва от жалбоподателя. Дори и към датата на издаване на оспореното решение, макар и извън срока по чл.125,ал.5 от ЗДДС лицето не е изпълнило задължението си за внасяне на дължимия по справки-декларации данък и не е направено нито едно плащане.
В конкретния случай основателно констатираното неизпълнение е преценено като системно, предвид установеното невнасяне на ДДС за 16 данъчни периода. Такова поведение на проверяваното лице несъмнено осъществява хипотезата на чл. 176, т. 3 ЗДДС, П. което приходният орган законосъобразно е прекратил регистрацията на дружеството по специалния закон. Константно в съдебната практика на ВАС е прието разбирането, че системността като явление предполага наличието на поне три елемента, съществуващи в еднородна среда. Неизпълнението на задължението за внасяне на ДДС в повече от три различни данъчни периода сочи на системност и осъществява пораждащия правомощието на органа по приходите да разпореди дерегистрация юридически факт по чл. 176, т. 3 ЗДДС, което определя материалната законосъобразност на оспорения акт.
В съответствие с Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС са изпълнени изискванията за мотивираност на акта. В конкретния случай, целта на закона е постигната, тъй като е констатирана системност в неизпълнението на законовото задължение по чл. 89, ал. 1 ЗДДС от страна на дружеството.
Що се отнася до направеното възражение от страна на жалбоподателя, че разпоредбата на чл. 176, т. 3 от ЗДДС предоставя на органа по приходите възможност за прекратяване на регистрация по ЗДДС П. условията на оперативна самостоятелност, което налага преценка и за спазване на принципа за съразмерност по смисъла на чл. 6 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, каквато преценка в случая не е направена от органа по приходите, то същото е неоснователно.
Според чл. 169 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, П. оспорване на административен акт, издаден П. оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове.
В случаите по чл. 176 от ЗДДС, във връзка с чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" от ЗДДС, органът по приходите разполага с оперативна самостоятелност за издаването на акт от вида на оспорения по делото. Освен това, систематичното място на нормата на чл. 176 от ЗДДС е в Глава двадесет и пета от закона, озаглавена "Правомощия на органите по приходите и предотвратяване на данъчни измами", поради което предприетите от органа по приходите действия, израз на които са издаването на оспорения по делото АдР, се явяват съответстващи (съразмерни) на важността на обществените отношения, регулирани от нормите на ЗДДС.
Съдът намира, че издаването на оспорения акт за дерегистрация от органа по приходите е насочено именно към постигането на целта на законодателя -да се преустанови извършването от данъчния субект на нарушения, които поради своята системност обосновават вероятност от злоупотреби с ДДС, както и че П. реализирането й са спазени изискванията за съразмерност, установени в чл. 6 АПК
Неоснователно е наведеното твърдение в жалбата за незаконосъобразност на акта, тъй като публичните вземания са обезпечени, като се позовава на образувано от ТД на Н. –С. изпълнително дело №160014972/2016г.
От една страна правно ирелевантно е дали публичните задължения са обезпечени чрез налагане на запор /в каквато насока са направени възражения/, тъй като нормата на чл. 176, т.3 ЗДДС не държи сметка за това обстоятелство.
От друга страна видно от Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ С180001-022-0006497/13.02.2018г. от публичен изпълнител е, че е наложен запор върху движими вещи на дружеството, а именно: машини за пелети с балансова стойност 50 920,00лв., ДРОН с балансова стойност 1 105,21лв., поточна линия с балансова стойност 3 390,11лв., агрегат генератор с балансова стойност 965,29лв. и реинкубатор с балансова стойност 2 404,45лв. Видно е, че стойността на наложеното обезпечение възлиза общо в размер на 58 785,06лв., а непогасения данък към онзи момент е в размер на 77 359,91лв., т.е. представеното обезпечение от лицето не покрива стойността на декларираните задължения.
Ето защо, като издаден от компетентен орган, без противоречие с материалноправни разпоредби, П. липсата на съществени нарушения на процесуалните правила и на изискванията за форма на акта, както и в съответствие с целта на закона, оспореният в настоящето производство акт е валиден и законосъобразен, а жалбата против този акт е неоснователна и не следва да бъде уважена.
Предвид изхода на делото и направеното искане от юриск. К., на Д. "ОДОП" – гр. С. П. ЦУ на Н. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Воден от горното и на основание чл. 160, ал. 1 ДОПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „. –Б.“ Е. с ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“Б.“ №1. .1 А.1 , представлявано от управителя М. Г. С. срещу Акт за дерегистрация по ЗДДС № *06025/12.11.2018 г., издаден от Е. З. С., инспектор по приходите в ТД на Н. – С., офис Благоевград, потвърден с Решение № 204/04.02.2019 г. на Директор на Д. „ Обжалване и Д. практика“ -С. П. ЦУ на НА.
ОСЪЖДА „. –Б.“ Е. с ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“Б.“ №1. .1 А.1 , представлявано от управителя М. Г. С. да заплати на Д. „. и Д. П. – гр. С. П. ЦУ на Н. юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

СЪДИЯ: /п/ Марияна Мицева

Вярно с оригинала!
О.М.