и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 1, А. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на М. В. Ч., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ж. к. “С.“, бл. ..., вх. . ап. ...., със съдебен адрес : гр. Б., ул. “Т.А.“ №...., . .., против Н. А. за П. /НАП/, със седалище и адрес на управление : гр. С., бул. “К. А. Д. № ..., представлявана от Изпълнителния директор.

Искът е с правно основание чл. 1, А. 1 вр. А. 4 от ЗОДОВ, като ищцата претендира да бъде осъден ответника да й заплати, сумата от 600. 00 лв. /шестстотин лева/, представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди, изразяващи се в заплатено от нея адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по н.а.х.д. № 2325/ 2018г. по описа на Районен съд – Б. и к.н.а.х.д. № 311/ 2019г. по описа на Административен съд - Б., с решенията по които е отменено Наказателно постановление № 0230178/ 05.07.2017г. на Зам. директора на ТД на НАП – С., ведно със законната лихва върху претендираната главница от 600. 00 лв., считано от датата на влизане в сила на решението за отмяна на НП- 05.07.2019г., до окончателното й изплащане.

В съдебно заседание, ищцата, чрез проц. си представител – А. П.-Б., поддържа исковата претенция. Претендира присъждане и на сторените в настоящото производство разноски.

Ответникът – Н. А. за П., в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез проц. представител- гл. юрк. Митева, оспорва иска и по основание и по размер. Твърди липса на доказателства за реално изплащане на адвокатското възнаграждение, както и липса на обективна възможност ищцата да разполага със собствени парични средства за заплащането му. Оспорва се и наличието на причинна връзка между евентуалните вреди за ищцата и отмяната на НП.

Представителят на О. П. – Б. изразява становище за основателност на предявения иск и пледира за уважаването на същия.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното :

С Наказателно постановление № 0230178/ 05.07.2017г. на Зам. директора на ТД на НАП – С., на ищцата е било наложено административно наказание “Глоба“ в размер на 500. 00 лв. /петстотин лева/, на основание чл. 185, А. 2 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, за извършено от нея административно нарушение на чл. 7, А. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ във връзка с чл. 118 от ЗДДС.

Наказателното постановление /НП/ е било обжалвано пред Районен съд /РС/ – Б., като по жалбата на Ч., е било образувано н.а.х.д. № 2325/ 2018г. по описа на същия съд. Видно от доказателствата по делото, в производството пред РС – Б., М. Ч., е била представлявана от упълномощен процесуален представител – адвокат П.-Б. от Адвокатска колегия /АК/ – Б.. По делото пред районния съд е представено копие на Пълномощно от 15.11.2018г., но не и Договор за правна защита и съдействие, установяващ договорен и евентуално заплатен размер на адвокатско възнаграждение /л. 26 от първоинстанционното производство/. От протоколите за проведените по делото три открити съдебни заседания се удостоверява участието на процесуалния представител при разглеждане на делото. С Решение № 2575/ 19.03.2019г., постановено по н.а.х.д. № 2325/ 2018г. по описа на РС – Б., съдът е изменил процесното НП, като е намалил размера на наложеното административно наказание “Глоба“, от 500. 00 лв. /петстотин лева/, на 300. 00 лв. /триста лева/. Недоволна от постановеното първоинстанционно решение, М. Ч., като санкционирано лице, го е обжалвала пред Административен съд – Б., който с Решение № 1470/ 05.07.2019г. постановено по к.н.а.х.д. № 311/ 2019г. по описа на съда, е отменил обжалваното пред него решение на РС – Б., и е отменил изцяло № 0230178/ 05.07.2017г. на Зам. директора на ТД на НАП – С.. По делото пред Адм. съд – Б., М. Ч., е била представлявана от надлежно упълномощен процесуален представител – А. Маринов от АК – Б., като видно от Договор за правна защита и съдействие Сер. АВ № * от 13.06.2019г. /л. 10 от к.н.а.х.д. № 311/ 2019г. по описа на Административен съд - Б./, М. Ч. е заплатила за адвокатската защита в това производство на упълномощените си представители – А. П.-Б. и А. Маринов /действащи заедно или поотделно/, сумата от 300. 00 лв. /триста лева/. От протокола за проведеното по делото открито съдебно заседание се удостоверява и участието на проц. представител – А. Маринов при разглеждане на делото. Решението по посоченото дело е влязло в законна сила на 05.07.2019г.

С депозирането на исковата молба по която е образувано настоящото дело, ищцата е приложила копие на Договор за правна защита и съдействие Сер. АВ № */ 13.06. 2019г. /л. 4 от настоящото дело/, установяващ че по повод к.н.а.х.д. № 311/ 2019г. по описа на Адм. съд – Б., същата е заплатила на дата 13.06.2019г., за процесуално представителство в касационното производство по посоченото дело, сумата от 300. 00 лв. /оригинала на това пълномощно е приложен по к.н.а.х.д. № 311/ 2019г. по описа на Административен съд - Б./, както и копие на Договор за правна защита и съдействие Сер. АВ № * от 15.11./без посочена година на издаване- л. 5 от настоящото дело/, установяващ че по повод н.а.х.д. от 2018г. /без посочен №/ по описа на РС – Б. срещу ТД на НАП - Б., М. Ч., е заплатила в брой, сумата от 300. 00 лв. на проц. си представител – А. П.-Б.. Това копие на Договор за правна защита и съдействие е приложено едва в настоящото производство и липсва приложено в кориците на н.а.х.д. № 2325/ 2018г. по описа на РС – Б..

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи :

По допустимостта на иска :

Съдът намира за изпълнено условието на чл. 204, А. 1 от АПК - искът се подава от лице с надлежна процесуална легитимация и е насочен против ответник, притежаващ характеристиките по чл. 205 от АПК. Съгласно чл. 204, А. 1 от АПК, за да е допустим искът по чл. 203 от АПК във връзка с чл.1 от ЗОДОВ, е необходимо същият да се предяви след отмяна на административния акт, по съответния ред. В процесния случай се претендират имуществени вреди от отменено НП, издадено от Зам. директора на ТД на НАП - С.. По отношение на характера на дейността по административното наказване, с Тълкувателно постановление № 2/ 19.05. 2015г. на ОСГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС по тълк. дело № 2/ 2014г., се приема, че независимо от правораздавателния й характер, тази дейност е административна, тъй като се осъществява от административни по своя вид органи, извършва се по административен ред и чрез упражняване на властнически метод, като определящо в случая е обстоятелството, че това е властнически акт, издаван от административен орган по повод възложени му от закона правомощия и по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.

В случая се установява също по безспорен начин, че процесното наказателно постановление е отменено от компетентния съд с влязло в сила съдебно решение – в случая с решение на Адм. съд - Б., поради което предявеният иск за обезщетяване за имуществени вреди от него, следва да се приема за допустим за разглеждане от настоящия административен съд по реда на чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, А. 1 от ЗОДОВ.

Относно основателността на исковата претенция, съдът намира следното :

Предявеният иск за обезщетение се основава на чл. 1, А. 1 от ЗОДОВ. Разпоредбата въвежда отговорност за държавата и общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, като предвижда исковете да се разглеждат по реда на АПК.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Горните две разпоредби съответстват и доразвиват предвиденото в нормата на чл. 7 от Конституцията на РБ, според която Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.

За да възникне правото на обезщетение в настоящото производство, е необходимо да са налице едновременно няколко предпоставки : 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията, отменен по съответния ред; 2. вреда от този акт, действие или бездействие на администрацията; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената тежест за установяване наличието на всички три предпоставки е върху ищцата, т.е. страната, която търси присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди. Имуществената вреда е разликата между имуществото на ищцата след засягане на благото й и това, което би имала, ако нямаше такова засягане, като претърпените загуби се изразяват в намаляване стойността на нейното имущество.

Съобразявайки мотивите на т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/ 19.05.2015г. на Върховния касационен съд на Република България, Общо събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд по тълк. дело № 2/ 2014г., съдът приема, че издаването на процесното наказателно постановление е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В този смисъл наказателното постановление представлява властнически акт, издаден от административен орган и въпреки, че поражда наказателноправни последици, то е правен резултат от санкционираща административна дейност.

По делото не е спорно, че посоченото наказателно постановление, с което е била ангажирана отговорността на ищцата, е отменено по съдебен ред с влязло в сила съдебно решение. При това положение, съдът намира за доказана първата от кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, А. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, издаден от административен орган – наказателно постановление, отменен с влязло в сила съдебно решение.

Съдът намира, че се доказва и причинена на ищцата имуществена вреда от отменения акт на Зам. директора на ТД на НАП - С., както и причинна връзка между причинената вреда и незаконосъобразното НП.

В случая, ищцата претендира имуществени вреди в размер на 600. 00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита при обжалване на издаденото срещу нея НП пред РС – Б. /първоинстанционен съд/ и Административен съд – Б. /касационна инстанция/.

Установява се по делото, че именно във връзка с оспорване на издаденото НП, ищцата в настоящото производство е упълномощила адвокат, като е договорила и му е заплатила адвокатски хонорар за защита в касационното производство пред Административен съд – Б. /във връзка с неблагоприятния за нея изход от делото пред РС – само намаляване на санкцията, а не е отмяната й/, в размер на 300. 00 лв. т.е. намаляването на ищцовото имущество, поради заплащане на съответното адвокатско възнаграждение, безспорно е резултат и следствие на издаването на НП. Реалното заплащане на адвокатското възнаграждение се доказва от представения договор за правна защита и съдействие, който е изцяло оформен в съответствие с изискванията на т. 1 от Тълкувателно решение № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС /плащане в брой на договорената сума, в който случай вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка/, поради което и е неоснователно възражението на ответника, че в случая реална вреда липсва, съответно, че не е налице реално заплатено договореното адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението на ответника, че ищцата Ч. не е доказала наличието на собствени средства за заплащане на този размер на адвокатско възнаграждение от 300. 00 лв. Както отбеляза състава на съда и в съдебно заседание, няма законово основание да се приеме, че източник на заплащането му, могат да бъдат само собствени средства, а не и такива на другите членове на семейството, респ. дарени, или заети от трети лица. Още повече, че да се прави извод че Ч. не е разполага с финансовата възможност да заплати сумата от 300. 00 лв., само на базата на декларираните от нея доходи пред ТД на НАП за съответната година, е несериозно и поради факта, че данъчнозадълженото лице е длъжно да впише в подаваната от него данъчна декларация само облагаемите доходи по смисъла на ЗДДФЛ, а не и необлагаемите такива, поради което и това възражение не се споделя от съда.

Съдът приема, че адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на административнонаказателния спор и е израз на обичайната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси. Още повече, че с оглед нормата на чл. 56 от Конституцията на Република България, която има непосредствено действие, съгл. 5, А. 2 от същата, определено упражняването на правото на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да се яви пред съда не лично, а с адвокат, в защита на своите права и законни интереси, не може да му се вмени нито във вина, нито в прищявка, в каквато насока са доводите на ответника в писмения отговор, поради което и вредите в случая се явяват именно пряка и непосредствена последица от издадения и отменен като незаконосъобразен акт - наказателно постановление. Следва да се има предвид също, че в производствата по Закона за административните нарушения и наказания, субсидиарно се прилагат правилата на НПК, които не предвиждат възможност за присъждане на направените в хода на производството разноски за правна помощ и съдействие. Тъй като в друг закон не се предвижда ред за присъждане на направените в тези производства разноски, извършените разходи за адвокатски хонорар за осъществяване на правна помощ и съдействие в производство по оспорване на НП, приключило с неговата отмяна, представляват имуществена вреда по смисъла на чл. 1, А. 1 от ЗОДОВ, която не е възстановена и за която НАП дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ /в този смисъл и Тълкувателно решение № 1/ 15.03.2017г. по тълк. дело № 2/ 2016г., ОСС на ВАС, I и II колегия/.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че се доказва наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, на основание чл. 1 от ЗОДОВ, за обезщетяване на претърпените от ищцата имуществени вреди в размер на 300. 00 лв., представляващи заплатено от нея адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по к.н.а.х.д. № 311/ 2019г. по описа на Административен съд – Б., поради което и предявеният иск, в тази част, до този размер, е основателен и следва да се уважи.

Не са налице основания за приложение на хипотезата и на чл. 5, А. 1 от ЗОДОВ. По делото не са представени доказателства, от които да се установи, че ищцата като нарушител по отмененото НП, има изключителна вина за настъпване на увреждането. При условията на чл. 5, А. 1 от ЗОДОВ, претендираното обезщетение за вреди би отпаднало или неговият размер би бил намален, когато настъпилият вредоносен резултат е в причинно-следствена връзка с поведението на увредения или когато последният недобросъвестно е създал предпоставки за издаване на незаконосъобразното наказателно постановление. Такова поведение не се доказва да е осъществено от ищцата по делото. Недопустимо е на ищцата да се приписват като извършени виновни действия, съставляващи административно нарушение, без за това да е налице влязло в сила НП. Противното би било в разрез с основен принцип в наказателното право за невиновност на нарушителя до доказване на противното по предвидения в закона ред.

Съдът намира обаче, че разноски на ищцата за заплатено адвокатско възнаграждение не й се следват за производството по н.а.х.д. № 2325/ 2018г. по описа на Районен съд – Б.. С посоченото по- горе Тълкувателно решение № 1/ 15.03.2017г. по тълк. дело № 2/ 2016г., ОСС на ВАС, I и II колегия е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, А. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В това решение се сочи също, че производството е исково и ищеца разполага с доказателствената тежест по закон да докаже иска си. В казуса не е доказано наличието на реално причинена вреда на ищцата, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на НП. Вярно е, че правната защита на ищцата в разглежданото съдебно производство, пред РС - Б., е осъществена от адвокат с надлежна представителна власт, съгласно представено писмено пълномощно. Но пред Районен съд - Б. по н.а.х.д. № 2325/ 2018г. не са представени никакви доказателства нито за договорен размер, нито за реално заплатено адвокатско възнаграждение, нито дори е представен договора за правна защита и съдействие, нито списък на разноските, нито какъвто и да е друг документ, удостоверяващ заплащане на сума за проц. представителство, т. е. липсва изискуемия по чл. 36, А. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката и клиента, доказващ възмездността на положения от адвоката труд. Изводът за липсата на сторени разноски не се променя от представения едва в хода на настоящето производство Договор за правна защита и съдействие Сер. АВ № * от 15.11. /без посочена година на издаване/. Представеният документ, освен че не сочи нито № на н.а.х.д. за което и издаден, нито № НП срещу което се оказва защита, липсва дори година на издаването му, не установява извършено плащане в размер на претендираната сума от 300. 00 лв. в хода на делото пред районния съд за осъществена по него правна защита. Представянето на договор за правна защита извън рамките на производството, след приключването му, когато вече е постановено решение по спора, не основава наличие на реално причинена вреда от отменения с това решение акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, А. 1 ЗОДОВ. От друга страна, договорът за правна защита и съдействие, е частен документ с недостоверна дата, който не се ползва с материална доказателствена сила. Съдът е длъжен да го преценява в съвкупност с всички останали доказателства по делото, а в настоящия случай, е налице и изрично оспорване на факта на дължимостта на тази сума от страна на ответника. Именно при обсъждането на доказателствата по делото, включително данните, че в рамките на съдебно административнонаказателното производство не са представени никакви доказателства за плащане, следва да бъде преценено, че новопредставения частен документ – договор за правна защита и съдействие, не доказва плащане на адвокатско възнаграждение по конкретното дело и за конкретното процесуално представителство. Ето защо следва да се приеме, че сумата в размер на 300. 00 лв. не е заплатена до приключване на съдебното производство по обжалване на НП пред Адм. съд – Б., който е релевантния за настъпване на вредата момент, поради което и искът, в тази част, за тази сума, следва да се отхвърли. В този смисъл е и практиката на ВАС по подобни казуси – напр. Решение № 14773/ 30.11. 2018г. постановено по адм. д. № 8389/ 2018г. по описа на ВАС, III- то отд., Решение № 15047 / 05.12.2018г. постановено по адм. д. № 4247/ 2018г. по описа на ВАС, III- то отд. и др.

Ищцата прави искане и за присъждане на законна лихва върху претендираната сума, считано от 05.07.2019г.- датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменено НП, до окончателното й изплащане. Съгласно чл. 86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл. 84, А. 3 от ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по чл. 86 ЗЗД има акцесорен характер и се обуславя от наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по делото. Предвид изложеното, искането за присъждане на законна лихва върху главницата се явява основателно, като същото следва да се уважи така, както е поискано в исковата молба– считано от 05.07.2019г.- датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменено НП, до окончателното изплащане на сумата.

При установеност и доказаност на предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, А. 1 от ЗОДОВ, исковата претенция следва да се уважи, като ответникът се осъди да заплати на ищцата обезщетение за имуществени вреди в размер на 300. 00 лв., представляващи направени разноски от нея за адвокатско възнаграждение, в резултат на отменено с влязло в сила решение Наказателно постановление № 0230178/ 05.07.2017г. на Зам. директора на ТД на НАП – С., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.07.2019г., до окончателното й изплащане, а в останалата предявена част – за присъждане на адвокатско възнаграждение по н.а.х.д. № 2325/ 2018г. по описа на РС – гр. Б. в размер на 300. 00 лв., искът ще следва да се отхвърли.

По разноските. С оглед изхода на спора, и на основание чл. 143, А. 1 и А. 3 от АПК, разноски се следват и на двете страни – на ищцата, съобразно уважената част от иска, а на ответника – съобразно отхвърлената. При това положение, на ищцата, на основание чл. 143, А. 1 от АПК, се следва сумата в общ размер на 150. 00 лв. за адвокатско възнаграждение /със списъка по чл. 80 от ГПК е поискана само сумата от 300. 00 лв./, а на ответника също се следват разноски, на основание чл. 143, А. 3 от АПК вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, А. 8 от ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразно отхвърлената част от иска, в размер на 50. 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. С оглед обстоятелството, че и двете страни взаимно си дължат разноски, по компенсация, погасявайки двете суми до размера на по- малката от тях, следва да бъде осъден ответника, да заплати на ищцата, разликата в тях, или сумата от 100. 00 лв.

Водим от горното, и на основание чл. 204, А. 1 от АПК във вр. с чл. 1, А. 1 от ЗОДОВ, Административен съд - Б.

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Н. А. за П., със седалище и адрес на управление : гр. С., бул. “К. А. Д. № *, представлявана от Изпълнителния директор, да заплати на М. В. Ч., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ж. к. “С.“, бл. ..., вх. Б, ап. ...., сумата от 300. 00 лв. /триста лева/, представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за осъществена правна защита и съдействие и процесуално представителство по к.н.а.х.д. № 311/ 2019г. по описа на Административен съд – Б., с решението по което е отменено Наказателно постановление № 0230178/ 05.07.2017г. на Зам. директора на ТД на НАП – С., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.07.2019г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ, иска в останалата му част – за заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 300. 00 лв. /триста лева/ по н.а.х.д. № 2325/ 2018г. по описа на Районен съд – Б., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Н. А. за П., със седалище и адрес на управление : гр. С., бул. “К. А. Д. № ..., представлявана от Изпълнителния директор, да заплати на М. В. Ч., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ж. к. “С.“, бл. ..., вх. Б, ап. ..., сумата от 100. 00 лв. /сто лева/, представляваща сторени разноски в производството, съобразно уважената и отхвърлената част от иска, и извършена от съда служебно компенсация.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : /п/ Иван Петков

Вярно с оригинала!

КТ