и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по реда на чл.121 и чл.124 от ЗДСл, във вр. с чл.145 – чл.178 от АПК.
Образувано е по жалба на И. И. Г., ЕГН *, с постоянен адрес: гр.Б., ул.“С.“ *, вх.*, , ап.*, чрез пълномощника адв.П. Н. К. – САК, с адрес: гр.С., бул.“В.“ ... против Заповед № 4049/27.02.2019 г. на Д. на А. „., с която на основание чл.107, ал.1, т.5 във вр. чл.7, ал.1, т.6 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ във вр. чл.10, ал.1 от Закона за митниците /ЗМ/ е прекратено служебното правоотношение на И. И. Г. на длъжност „Старши инспектор“ в териториална дирекция на А. „., считано от 28.02.2019 г.
Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Счита, че не са налице предпоставки за издаване на заповедта на посоченото в нея основание – чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл. Навеждат се доводи, че за да е налице обективна невъзможност на служителя да изпълнява задълженията си, следва да са възникнали нови обстоятелства, каквито в случая не са налице. Сочи се, че основанието за издаването на заповедта, а именно привличането му като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер по ДП №53/16г., по описа на СО-СП, пр.пр. 468/16 г., по описа на Специализираната прокуратура, вече е било предмет на съдебен контрол и издадената въз основа на него заповед е била отменена като незаконосъобразна. Иска се съдът на отмени оспорената заповед.
В съдебно заседание, оспорващата страна се представлява от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът - А. „., чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и иска БлАС да я отхвърли. Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски.
По делото са събрани писмени доказателства.
Административен съд – Благоевград, след като обсъди събраните доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното :
Със Заповед № 4426/06.12.2017 г., Директорът на А. „. е наложил на жалбоподателя дисциплинарно наказание „уволнение“ за дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗДСл. Заповедта е обжалвана пред Административен съд –Благоевград и с Решение № 939/18.05.2018 год., постановено по адм. дело № 39 по описа на съда за 2018 год. жалбата е отхвърлена. Решението на Административен съд –Благоевград е обжалвано пред Върховния административен съд. С Решение № 2130/14.02.2019 год., постановено по адм. дело № 9061 по описа на Върховен административен съд за 2018 год. е отменено горното решение на Административен съд и е отменена Заповед № 4426/06.12.2017. на Д. на А. „.. Въз основа на влязлото в сила съдебно решение със Заповед № 4044/26.02.2019 год. на Д. на А. „., И. Г. е възстановен на заеманата длъжност „Старши инспектор“ с ранг III младши в Митница Югозападна, считано от 26.02.2019 год.
На 27.02.2019 г., Директорът на А. „. е издал оспорената Заповед № 4049/27.02.2019 г., с която е прекратено служебното правоотношение на И. Г. от длъжността "Старши инспектор" в Териториална дирекция на А. „., ранг ІII младши, считано от 28.02.2019 г., на основание чл.107, ал.1, т.5 във вр. чл.7, ал.1, т.6 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ във вр. чл.10, ал.1 от Закона за митниците /ЗМ/, поради обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява задълженията си извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. Фактическите основания на издадената заповед са привличане на държавния служител като обвиняем по досъдебно производство №53/16г., по описа на СО-СП, пр.пр. 468/16 г., по описа на Специализираната прокуратура. Тази заповед е била връчена на Г. на 27.02.2019 г. На 13.03.2019 г. И. Г. е оспорил чрез административния орган посочената по-горе заповед пред административния съд.
При така установената фактическа обстановка и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.159 от АПК, чл.168 от АПК, във вр. с чл.146 от АПК и чл.169 от АПК, Благоевградският административен съд прави следните правни изводи :
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност пред БлАС индивидуален административен акт /ИАА/.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения :
Оспорената заповед е издадена от органа по назначаването - директорът на А. „., който е материално компетентния такъв съгласно чл. 107, ал.1 от ЗДСл.
Заповедта е издадена в писмена форма, при спазване на предвидените в чл. 108, ал.1 от ЗДСл изисквания относно съдържанието й. Същата съдържа описание на фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения, и правното основание за прекратяване на служебното правоотношение.
Не се установяват допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаването й, които да са основание по чл. 146, т.3 от АПК за отмяна на акта като незаконосъобразен.
Според разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗМ (ред. към датата на издаване на оспорения акт), митнически служител може да бъде дееспособно лице, което не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, не е лишено по съдебен ред от право да заема съответната длъжност и отговаря на изискванията за работа в митническата администрация. Митническите служители, които са митнически органи по смисъла на закона, могат да бъдат само лица, които не са привлечени като обвиняеми или не са подсъдими за умишлено престъпление от общ характер. Обстоятелствата относно съдебния статус се установяват служебно.
Тук следва да се посочи, че изискването за митническите служители, които са митнически органи по смисъла на закона е специфично такова по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 6, пр. последно от ЗДСл.
В случая, освен че е декларирано от И. Г. обстоятелството, че към 26.02.2019 г. същият е привлечен като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, е известно и на органа по назначението - т. е. служебно установено. Поради това, е очевидно, че жалбоподателят не е имал обективната възможност да изпълнява задълженията си на митнически орган, които задължения произтичат от заеманата от него, длъжност.
Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал.1, т.5 от ЗДСл, органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал.1, т.3. Предвид липсата на легално определение на понятието "обективна невъзможност" по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, след тълкуването му в съдебната практика се приема, че това е състояние, възникнало по причини, стоящи извън волята на страните по правоотношението, поради което те са непреодолими. Съгласно практиката, за да е налице обективна невъзможност по смисъла на тази норма, е необходимо да са налице следните кумулативни предпоставки: 1. да е създадена нова фактическа обстановка; 2. тя да води до невъзможност за изпълнение от служителя на задълженията по съответната длъжност; 3. причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните в служебното правоотношение. Установените по делото факти сочат, че са осъществени елементите на фактическия състав на правната норма, на която се е позовал органът по назначаването, за да издаде оспорената заповед. Законово е въведено допълнително изискване на заемане на длъжността, което предпоставя невъзможност за изпълняване на задълженията по нея. С оглед вида на промяната, невъзможността не може да бъде преодоляна по волята на която и да е от страните по правоотношението.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗМ е материалноправна и поражда действие от датата на влизането й в сила - 07.01.2019 г. От тази дата насетне лице, което е привлечено като обвиняеми или е подсъдимо за умишлено престъпление от общ характер не може да заема длъжността митнически служител, който е и митнически орган по смисъла на закона.
По изложените съображения съдът приема, че оспорената заповед на Д. на А. „. е издадена в съответствие с разпоредбите на процесуалния и материалния закон, и с целта на закона. Не са налице основания по чл. 146 от АПК за отмяната й, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По изложените съображения за неоснователност на жалбата, поради отсъствието на основания по чл. 146, т. 1-5 АПК за отмяна на оспорената заповед, и с оглед правилото на чл. 143, ал. 4 АПК, във вр. С чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, жалбоподателят следва да заплати на ответника разноски за процесуалното представителство в размер на 200 лв.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, пр.4 от АПК и чл.143, ал.3 от АПК, Благоевградският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. И. Г., ЕГН *, с постоянен адрес: гр.Б., ул.“С.“ *, вх.*, .*, ап.* срещу Заповед № 4049/27.02.2019 г. на Д. на А. „. – гр.С..
ОСЪЖДА И. И. Г., ЕГН *, с постоянен адрес: гр.Б., ул.“С.“ *, вх.*, .*, ап.*, да заплати на А. „. – гр.С., сумата от 200.00 /двеста/ лева – разноски за процесуално представителство в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България – гр.С., в 14-дневен срок от уведомяване на страните за изготвянето му, с връчване на преписи.

Административен съдия: /п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!
КТ