и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, е образувано по жалба на М. Ю. срещу Решение № 444/09.06.2015 г., постановено по нахд. № 743/2014 г. по описа на Районен съд - Петрич.
Жалбата е мотивирана с неправилното тълкуване и приложение на чл. 14, ал. 1 вр. ал. 2 НК от районния съд, с оглед събраните по делото доказателства. Искането е решението да бъде отменено като неправилно в хипотезата на чл. 348, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, пр. 1 НПК вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Ответникът не е изразил становище по жалбата.
Представителят на О. П. – Б. е поддържал, че жалбата е основателна и решението следва да бъде отменено и наказателното постановление – потвърдено.
В касационното производство не са събрани нови писмени доказателства.
Административният съд, след анализ и оценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства във връзка с доводите на страните, установи следното:
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна в първоинстанционното производство, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно и има интерес от неговото оспорване, и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна при установените по делото факти:
Не е спорно, че на 23.06.2012 г. при извършена проверка на седлови влекач „...“ с ДКН № ...и ремарке с ДКН № ..., собственост на „...“ ООД, управлявано от ответника В., в предната част на товарното помещение на ремаркето, под превозвани дърва са открити 6 пластмасови бидони с „Бяла течност с мирис на спирт“, за която в Централна митническа лаборатория е установено, че представлява „етилов алкохол, неденатуриран, с алкохолно съдържание по обем 96,5 %. Тези факти са установени, но с оглед събраните в хода на съдебното следствие доказателства спорна е субективната страна на нарушението по чл. 126 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/. Районният съд е проявил последователност в доказателствените си изводи, като изложените мотиви са убедителни. Събраните доказателства не представляват годна основа за извода, че В. е отговорен за нарушението по чл. 126 ЗАДС. За да мотивира този извод районният съд се е позовал на доказателствата, които недвусмислено разкриват, че В. не е присъствал на товареното на автомобила – показанията на св. Н. /“Когато В. В. дойде и му казах да закара камиона, камиона беше натоварен, готов за тръгване“/, превозът му е възложен в тъмната част на деня /около 22.00 ч., показанията на св. Н./, като бидоните, за които свидетелите Х. и Н. са били информирани, че съдържат антифриз, били прикрити с дървени палети „за да ги предпазят“ и мотивите, че В. обективно не е имал възможност да провери съдържанието на товара са обосновани. Скритата част на товара – именно бидоните, не са били видими, доколкото е установено, че са открити при извършената митническа проверка с техническо средство – видеоспектрален ендоскоп /св. Б./ и след частично разтоварване на дървения материал /св. Б./. Показанията на св. Б. в онази им част, в която твърди, че В. „каза, че е присъствал на товаренето“ са изолирани от всички останали доказателства и самият административнонаказващ орган не ги е възприел, поради което логично и съдът не ги е кредитирал. В тази връзка, не може да се твърди, че В. е могъл да знае за съдържанието на товара, нито че е имал възможност да установи наличието в товарния автомобил и на друга стока освен дървения материал, който обичайно е превозвал за работодателя. Отсъстват доказателства, които да свидетелстват за съществуването на обективни обстоятелства, които да създават основателно съмнение у В. за съдържанието на товара, за да се правят изводи, че е бил длъжен да впише в товарителницата мотивирани възражения по смисъла на чл. 8, § 2 вр. § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки. Извършил е превоза по разпореждане на работодателя, като е имал знанието, че превозва дървен материал /показанията на св. П., св. Б., св. Н./. След като видимо товарният автомобил е бил натоварен с дърва и отсъстват други факти и обстоятелства, които да са станали известни на жалбоподателя при възлагането на превоза и да са повод за обосновано съмнение, че товарът съдържа и акцизни стоки, то изводите на съда за субективната страна на обективно извършеното нарушение по чл. 126 ЗАДС са обосновани. По аргумент от чл. 18 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки не могат да се черпят доводи, че се касае за неизпълнение на задължението за проверка на товара - следствие на виновно действие/ бездействие. Или, съществуващата доказателствена съвкупност потвърждава изводите на районния съд, че в случая не се касае за умишлено или непредпазливо извършване на нарушението по чл. 126 ЗАДС и отсъствието на вина изключва отговорността, поради което в този случай наказателното постановление правилно е отменено.
По изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде потвърдено и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 444/09.06.2015 г., постановено по нахд. № 743/2014 г. по описа на Районен съд - Петрич.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Серафимка Мадолева

ЧЛЕНОВЕ: /п/ Илонка Рашкова

/п/ Ваня Вълкадинова

Вярно с оригинала!
М.К.