и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 54, ал. 6 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ във вр. с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Д. П. от М. на Р. Р. и Б. Ч. О. У. на О. с А. Ц. Б., срещу Заповед № 18-4674/03.05.2019 г. на Н. на Службата по Г., К. и К. /СГКК/ - Б., с която е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на с. Марчево, О. Г., О. Б..
Твърди се в жалбата, че Държавата е собственик на имот с идентификатор 47408.501.17, за който е издаден акт за частна държавна собственост и в качеството си на собственик на имота, е подала възражение срещу процесното изменение, с което се отнемат 409 кв.м. от посочения по-горе имот. Сочи се още, че заповедта е издадена на основание Решение № 317/19.10.2006 г. на Общински съвет – Г., за което няма данни да е влязло в законна сила, както и че имотът попада в Санитарно-охранителна зона, утвърдена със Заповед № 6210/1978 г. на М. на народното здраве. Иска се да бъде отменен оспорения акт като издаден в противоречие с материално-правни разпоредби и при съществено нарушение на административно-производствените правила - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.
Оспорващият, Ч. процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в същата доводи.
Ответникът - Началникът на С. по Г., К. и К. /СГКК/ – Б. – редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. В депозиран по делото писмен отговор /становище/, навежда доводи за недопустимост, неоснователност и недоказаност на жалбата. Сочи, че уведомлението по чл. 26, ал. 1 от АПК е получено от Областна администрация – Б. на 17.04.2019 г. и в законоустановения 7-дневен срок не е постъпило възражение срещу започналото изменение на КККР /такова е постъпило на 07.05.2019 г./ Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано от оспорващия адвокатско възнаграждение.
Заинтересованата страна О. Г., редовно призована, не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.
Като анализира поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, ведно с доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Административното производство по издаване на оспорената заповед е започнало с подаването на Заявление вх. № 01-497913/17.12.2018 г. от О. Г. /на л. 46 от делото/, с което същата е поискала нанасяне на настъпили промени в КК и КРНИ на с. Марчево, О. Г. относно поземлен имот с идентификатор 47408.501.17.
Въз основа на заявлението е издадена Скица-проект № 15-331450/12.04.2019 г. /на л. 7 – л. 8 от делото/.
СГКК – Б. е уведомила Областна администрация – Б. за исканото изменение /уведомление и известие за доставяне на л. 42 – л. 43 от делото/.
След получаването на горното писмо и скицата-проект, с Възражение изх. № 12-05-04/03.05.2019 г. /на л. 34 от делото/, Областният У. на О. Б. се е противопоставил на процесното изменение, като е посочил, че видно от скицата-проект, се отнемат 409 кв.м. от ПИ № 47408.501.17, който е собственост на Държавата съгласно Решение № 2022/21.06.2010 г., постановено по гр. дело № 265/2007 г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев, влязло в сила на 20.07.2012 г. /на л. 37 – л. 40 от делото/, като за имота е издаден и Акт за частна държавна собственост № 3113/01.09.2015 г. /на л. 35 от делото/.
С оспорената в настоящото производство Заповед № 18-4674/03.05.2019 г. на Н. на Службата по Г., К. и К. /СГКК/ - Б. /на л. 5 – л. 6 от делото/, е одобрено изменение в кадастралната карта /КК/ и кадастралните регистри/ КР/ на с. Марчево, ЕКАТТЕ 47408, О. Г., одобрена със Заповед № РД-18-01-2/12.12.2005 г. на Н. на СК – Б. и съгласно Скица-проект № 15-331450/12.04.2019 г., състоящо се в: коригиране границите на поземлени имоти с идентификатори 47408.501.17 и 47408.501.39; обособяване на нов поземлен имот с идентификатор 47408.501.46 на основание ПУП-ПР, одобрен с Решение № 317/2006 г. на Общински съвет – Г. и разработка от правоспособно лице по К..
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок /уведомление и известие за доставяне на л. 32 – л. 33 от делото/ и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Оспорената заповед е издадена от Н. на СГКК – Б., чиято компетентност да одобрява изменения в одобрени кадастрални карти и регистри произтича пряко от закона – чл. 54, ал. 4 от ЗКИР. Съгласно текста на тази разпоредба в редакцията й, действаща към датата на издаване на Заповед № 18-4674/03.05.2019 г., законодателят е възложил компетентността на Н. на службата по Г., К. и К. по местонахождение на имота и в конкретния случай оспорената заповед е издадена именно от Н. на СГКК – Б..
Изменението на КК и КР на с. Марчево е извършено на основание чл. 54, ал. 4 във вр. с чл. 54, ал. 1 и 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР в настоящата им редакция. Съгласно чл. 54, ал. 4 от ЗКИР, измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти при отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на Н. на службата по Г., К. и К. по местонахождение на имота. Заповедта се придружава от скица-проект. Заповедта за одобряване на изменението се съобщава по реда на Административно-процесуалния кодекс на заинтересованите лица, чиито права са засегнати от изменението. Съгласно чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на непълноти или грешки, а съгласно чл. 54, ал. 1 от ЗКИР, непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите по Г., К. и К. въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти.
В конкретния случай, оспорената заповед е издадена от орган със съответната материална, териториална и времева компетентност, в рамките на неговите правомощия. Не се установява и противоречие с целта на закона.
Въпреки това настоящият състав счита, че обжалваната заповед е незаконосъобразна поради издаването й, без да е спазена съответната форма, при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие с материално-правните норми – отменителни основания по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. Тъй като специалният закон не съдържа особени изисквания по отношение на формата на заповедите за изменение на кадастрална карта, приложими са тези на чл. 59, ал. 2 от АПК. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правните основания за издаването му, т.е. мотиви, които обуславят постановения от органа правен резултат в разпоредителната част на акта. В процесната заповед, извън посочването на ПУП-ПР, одобрен с Решение № 317/2006 г. на Общински съвет – Г. и наличието на геодезическа разработка от правоспособно лице, липсва изложение на фактите, дали основание на административния орган да прецени, че следва да промени границите на съществуващи обекти в КККР. При това положение, само позоваването на заявлението, геодезическата разработка и горецитираното решение на Общински съвет - Г., не може да се приравни на изложени от административния орган фактически основания за издаването на акта - съответните установени в административното производство обстоятелства и подкрепящите ги доказателства, които очертават хипотезата на приложения материален закон. Непосочването на фактическите основания за издаването на административния акт е особено съществено формално и процесуално нарушение, тъй като препятства, както защитата на негативно засегнатите от него лица, така и извършването на съдебния контрол за законосъобразността на този акт. За разлика от непосочването или погрешното посочване от административния орган на правните основания за издаване на акта, което е поправимо при съдебния контрол, непосочването на приетите за установени и относими факти, какъвто е разглежданият случай, цялостно препятства този контрол и представлява достатъчно основание за отмяната на акта.
От съдържанието на заповедта не става ясно въз основа на кои факти и в кой от случаите на чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР /която норма е посочена в титулната част на заповедта/ във вр. с § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР е извършено одобреното изменение. Нормата на чл. 54, ал. 4 от ЗКИР само определя вида на акта и компетентния да го издаде орган в хипотезата на непълноти и грешки в КК и КР. Неизлагането на аргументи в оспорената заповед, както и липсата на данни в административната преписка, в какво се изразява непълнотата или грешката в КК, води до невъзможност съдът да извърши преценка за съответствието й с материалния закон. При това положение и съгласно трайно установената съдебна практика, че липсата на мотиви в акта представлява съществено нарушение на формата, е налице незаконосъобразност на заповедта на основание чл. 146, т. 2 от АПК.
Следва да се отбележи, че в оспорената заповед не е посочено, че е налице несъответствие в данните за недвижимите имоти в КККР спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на КККР според легалната дефиниция на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР.
По отношение на доводите на ответника, че не е налице спор за материално право /в писмения отговор-становище по делото/, съдът намира същите за неоснователни. Видно от процесната заповед, от поземления имот, собственост на Д. се отнемат 409 кв.м, като безспорно липсва съгласие за такова изменение, напротив – оспорващият изрично сочи и пред органа, и с жалбата пред съда, че не е съгласен с това изменение. Недопустимо е по А. ред площта на ПИ 47408.501.17 да бъде намалена от 2 925 кв.м., каквато е по досега действащите КККР, на 1 736 кв.м. съгласно изменението. Спорът за материално право не може да се игнорира поради незаявяването му в срока за възражения. Съгласно константната съдебна практика, наличието на спор за материално право трябва да бъде преценявано от СГКК във всеки отделен случай и констатирането на такъв, представлява основание да се откаже одобряването на проекта за изменение на КК.
Нарушени са и административно-производствените правила при разглеждането на заявлението. Независимо, че възражението е подадено на датата на издаване на оспорената заповед /за твърденията на ответника за подаването му след тази дата не са ангажирани доказателства/, подаването му след срока не е основание да се приеме, че е неоснователно само на това основание, или че поради късното му подаване, не съществува спор за материално право. Нарушението - необсъждане на подаденото възражение, е съществено, доколкото заповед за изменение на КККР при непълноти и грешки може да се издаде само при липса на спор за материално право. Както възражението по А. ред, така и жалбата пред съда, сочат наличието на спор за материално право. Само след решаването на този спор по съдебен ред може да се извърши съответната промяна в КККР.
С оглед на изложеното, съдът счита, че заповедта е издадена при липса на мотиви, съществено нарушение на административно- производствените правила и противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде отменена.
По разноските: Искане за присъждане на такива не е направено от оспорващия, поради което съдът не дължи произнасяне в тази посока.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, А. съд - Б.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед № 18-4674/03.05.2019 г. на Н. на Службата по Г., К. и К. /СГКК/ - Б..

Решението подлежи на обжалване пред Върховния А. съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Административен съдия: /п/ Саша Алексова

Вярно с оригинала!
М.К.