и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на О. А. С., с адрес: с.О., общ.Г., ул.”. К.“ № 43 против Решение № 1040-01-148/05.08.2019 год. на Д. на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на Н.) гр.Б., с което е потвърдено Разпореждане № 012-02-581-4/19.06.2019 год., издадено от упълномощено лице за Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на Н. - Б.. С разпореждането на основание чл.54ж, ал.2, т.1 от КСО е изменено разпореждане № 012-02-581-1/22.12.2017, в частта относно размера на отпуснатото на парично обезщетение за безработица на С.. Твърди се в жалбата, че решението и потвърденото с него разпореждане са издадени при неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че неправилно административния орган е приел, че липсват доказателства за придобит осигурителен стаж и осигурителен доход в Република Гърция в периода м.10.2017 год. Иска се отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. В съдебно заседание и приложени писмени бележки, жалбата се поддържа от упълномощен адвокат. Иска присъждане на разноски по делото.
Административният орган в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител излага доводи за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на оспорващия, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От приложените към административната преписка писмени доказателства, безспорно се е установява следното:
Административното производство е започнало по заявление на О. С. за отпускане на парично обезщетение за безработица с В. № 012-02-581/08.12.2017 год. (стр.43), към което са приложени Заповед за прекратяване на трудов договор от 02.11.2017 год. (стр.46) и преносим документ (ПД) U1 (стр.44-45 и в превод стр.59-62), с който е удостоверен осигурителен период и доход, придобит по законодателството на Република Гърция за времето от 10.10.2017 год. до 23.10.2017 год.
С Разпореждане № 012-02-581-1/22.12.2017 год. на оспорващия е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 02.11.2017 год. до 01.11.2018 год. в размер на 70.91 лева дневно.
С писмо изх.№ 3208-01-1536/14.06.2018 год. на ТП на Н. гр.Б. 53 броя ПД U1 са изпратени до Дирекция „Европейски регламенти и международни договори“ на Н. за потвърждаване на данните от компетентните органи на Република Гърция (стр.39), поради което с Разпореждане № 012-02-581-2/20.06.2018 год. на Ръководител на осигуряване на безработица е спряно производството по изплащане на паричното обезщетение за безработица, до потвърждаване на данните от представения ПД U1 от компетентната осигурителна институция на Република Гърция – стр.33.
На 28.06.2018 год. с писмо изх.№ 1029-50-17552 на Н. е поискано потвърждение на данните, отразени в 58 броя ПД U1, в това число и представения от оспорващия (стр.74). С писмо, заведено с В.№ 1029-50-7605/05.04.2019 год. (стр.70-71 и в превод на стр.68-69) на Център за заетост 2 – Драма, Бюро за осигуряване Н. е уведомен, че след извършената проверка на изведени ПД U1 на шест български граждани (в това число и О. С.) е установено че имат по няколко дни заетост в Ксантополоус Саввас промишленост в К.Неврокопи, Драма през октомври 2017 год., която заетост е доказана като неистинска и всички осигурителни вноски и издадените ПД U1 са били анулирани и не са валидни. С Разпореждане № 012-02-581-3/19.06.2019 год. (стр.25) производството по изплащане на паричното обезщетение за безработица е възобновено.
С Разпореждане № 012-02-581-4/19.06.2019 год. на упълномощено лице за Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на Н. – Б., е изменено разпореждане № 012-02-581-1/22.12.2017, в частта относно размера на отпуснатото на парично обезщетение за безработица на С., като е определен нов размер на обезщетението в размер на 21.31 лева дневно, считано от 02.11.2017 год. – стр.12. Административният орган се е позовал на полученото писмо от компетентната осигурителна институция на Република Гърция и размера на паричното обезщетение за безработица е определен на база среднодневния осигурителен доход, без този удостоверен с анулирания ПД U1 за периода 01.11.2015 год. – 31.10.2017 год.
Разпореждането е обжалвано пред Д. на ТП на Н. – Б., който го е потвърдил, като е приел, че са налице условията на чл.54ж, ал.2, т.1 от КСО за изменение на разпореждането, с което е отпуснато парично обезщетение за безработица на оспорващия, а именно представени са нови доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение. Прието е още, че правилно и в съответствие с представените нови доказателства от компетентните власти на Република Гърция, новия размер на обезщетението за безработица е определен въз основа на осигурителния доход през последните 24 месеца, преди прекратяване на трудовото правоотношение при условията на чл.54б, ал.1 от КСО, тъй като не е доказан период на осигуряване в друга държава членка.
Според показанията на свидетеля Н. голяма група български граждани, сред които тя и оспорващия С. са работили в периода 10-23.10.2017 год. в с.Левкогия, близо до Като Неврокопи. Работодателя им имал 600 декара земя и кравеферма. Осигурителни номера са им били дадени в гр.Драма, били са сключени трудови договори и заплащането е извършвано по банков път. Всеки сам е договарят размера на възнаграждението си.
От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза е видно, че размера на дневното парично обезщетение за безработица е коректно изчислен.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Оспореното решение е издадено от компетентен орган по смисъла на чл.117, ал.1 от КСО, в писмена форма. Решението е издадено и в съответствие с материалния закон.
Право на парично обезщетение за безработица съгласно чл.54а от КСО имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд “Безработица” най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. нямат отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.
Между страните не е спорно, че оспорващия има право на парично обезщетение за безработица по чл.54а, ал.1 от КСО. Спорът касае изменения с оспореното разпореждане размер на паричното обезщетение и по-конкретно начина на неговото изчисляване, а именно без да се вземе предвид полученото възнаграждение в Република Гърция.
Според чл. 54б, ал.1 от КСО дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица.
В рамките на периода, от който следва да се изчисли обезщетението (последните 24 календарни месеца), оспорващия твърди, че е бил осигуряван в друга държава - членка на ЕС и затова при определяне размера на паричното обезщетение пряко приложение следва на намери разпоредбата на чл. 62, ал.1 и ал.2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на схемите за социална сигурност, определящ правилата за изчисляване на обезщетенията при безработица при съблюдаване принципа на равно третиране на лицата в съответната държава - членка.
Според чл.54ж, ал.2 от КСО Влязлото в сила разпореждане по ал. 1 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато: 1. са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица; 2. паричното обезщетение за безработица е неправилно отпуснато или неправилно е отказано отпускането му. В случая потвърденото с оспореното решение разпореждане е издадено на основание чл.54ж, ал.2, т.1 от КСО – представени нови документи и доказателства, които имат значение за определяне размера на паричното обезщетение за безработица.
В заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица оспорващия С. е декларирал осигурена заетост в Република Гърция за периода 10-23.10.2017 год. Издаден е преносим документ (ПД) U1 на компетентната институция на Република Гърция, с който е удостоверен период на осигурена заетост по законодателството на Република Гърция за времето от 10.10.2017 год. до 23.10.2017 год. С Разпореждане № 012-02-581-1/22.12.2017 год. на оспорващия е било отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 02.11.2017 год. до 01.11.2018 год. в размер на 70.91 лева дневно. Поради краткия период на заетост е изискана допълнителна проверка за потвърждаване на периода на осигурена заетост в Република Гърция (стр.72 и 73). С писмо, заведено с В.№ 1029-50-7605/05.04.2019 год. (стр.70-71 и в превод на стр.68-69) на Център за заетост 2 – Драма, Бюро за осигуряване Н. е уведомен, че след извършената проверка на изведени ПД U1 на шест български граждани (в това число и О. С.) е установено че имат по няколко дни заетост в Ксантополоус Саввас промишленост в К.Неврокопи, Драма през октомври 2017 год., която заетост е доказана като неистинска и всички осигурителни вноски и издадените ПД U1 са били анулирани и не са валидни. При това положение, налице са нови доказателства, които сочат на липса на осигурителен доход, придобит в Република Гърция, които несъмнено имат значение за определяне размера на паричното обезщетение за безработица. След като издадения ПД U1 е бил анулиран от компетентната осигурителна институция на Република Гърция и е установено, че липсва реална заетост, правилно и в съответствие с правилата на чл.54ж, ал.2, т.1 от КСО е изменен размера на определеното с влязло в сила разпореждане, парично обезщетение за безработица. От заключението на вещото лице се установява, че така определения размер е коректно изчислен.
Механизмът на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения. По отношение на обезщетенията за безработица общият принцип за определяне на приложимото законодателство е, че лице, упражняващо доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето. Специални правила, представляващи изключения от общия принцип, че държавата - членка по последна заетост като компетентна държава отговаря за предоставянето на обезщетения за безработица, са регламентирани в чл. 65 от Регламент (ЕО) № 883/2004 год. Съгласно чл. 61 от Регламента компетентната институция на държавата членка, чието законодателство поставя придобиването, запазването, възстановяването или продължаването на правото на обезщетения за безработица, в зависимост или от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава членка, като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. Прилагането на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на схемите за социална сигурност не е пречка за извършване на проверка на осигурителния стаж, който съгласно чл. 61 е основна предпоставка за придобиване на осигурителни права. В случая извършената проверка е установила недействителност на заетостта, удостоверена с ПД U1 и същия е анулиран.
С оглед на изложеното, жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
Предвид изложеното и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, предл.4 от АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на О. А. С., с адрес: с.О., общ.Г., ул.”. К.“ № 43 против Решение № 1040-01-148/05.08.2019 год. на Д. на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр.Б., с което е потвърдено Разпореждане № 012-02-581-4/19.06.2019 год., издадено от упълномощено лице за Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на Н. - Б..
Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.


СЪДИЯ: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева

Вярно с оригинала!
М.К.