и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба, подадена от С. А. М. с адрес гр. Р., ул. „Б. Р.“ №..., ..., ... срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ - Б.. Предявени са искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като ищцата претендира да бъде осъден ответника да й заплати:
1.сумата от 400.00 лв., представляваща обезщетение за причинените й от незаконосъобразно издадено Наказателно постановление №19-1116-000275 от 04.04.2019г. на Началник група към ОДМВР – Б., Сектор „ПП“ имуществени вреди, изразяващи се в заплатеното от М. адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по н.а.х.д. №1020/2019 г. по описа на Районен съд – Б., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.
2. сумата от 1000.00 лв., представляваща обезщетение за причинените й от незаконосъобразно издадено Наказателно постановление №19-1116-000275 от 04.04.2019г. на Началник група към ОДМВР – Б., Сектор „ПП“ неимуществени вреди, изразяващи се в изпитан страх, безпокойство, голямо психическо напрежение и неудобство, уронване на честта и достойнството на ищцата, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.
В съдебно заседание М., Ч. упълномощен адвокат, поддържа исковата претенция. Претендира присъждане на сторените в настоящето производство разноски, съгласно представен списък.
Ответникът – Областна дирекция на М. – Б., Ч. процесуалния си представител оспорва исковите претенции и моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Прави възражение за прекомерност на претендираното от пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение и моли да му бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на О. П. – Б. изразява становище за основателност на предявения иск за имуществени вреди, а по отношение на претенцията за неимуществени вреди становището е, че същата е неоснователна.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:
С Наказателно постановление №19-1116-000275/04.04.2019г. на Началник група към ОДМВР – Б., Сектор „ПП“ на С. А. М., за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, извършено на 06.03.2019г., на основание чл.175, ал.1, т.1, предл.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 месец. Свидетелството за управление на МПС е отнето на 17.05.2019г. Видно от съставения акт за установяване на административно нарушение от 06.03.2019г., със съставянето му са иззети свидетелството за регистрация на управлявания от М. лек автомобил и 2 бр. регистрационни табели №....
Наказателното постановление е обжалвано от М. пред Районен съд – Б., като по жалбата е образувано н.а.х.д. №1020/2019 г. по описа на същия съд. Видно от доказателствата по делото за осъществяване на процесуално представителство и защита по н.а.х.д. №1020/2019 г. М. е представлявана от адвокат С. А. от Адвокатска колегия – Б., за което свидетелства представения Договор за правна защита и съдействие от 21.05.2019г., удостоверяващ, че ищцата е заплатила за адвокатската защита в това производство сумата от 400.00 лв. От протокола за проведено открито съдебно заседание по делото се удостоверява участието в производството по делото на адвокат Ангелава, като същата е изготвила и жалбата до Районен съд - Б..
С Решение №5867/21.06.2019г., постановено по н.а.х.д. №1020/2019г. Районен съд – Б. е отменил като незаконосъобразно издаденото от Началник група към ОДМВР – Б., Сектор „ПП“ наказателно постановление. Решението е влязло в сила на 10.07.2019г.
По делото са събрани гласни доказателства.
От показанията на св. М., приятелка и колега на М. от университета, се установява, че двете са студентки, редовно обучение, специалност „Предучилищна педагогика с чужд език“, което налага да пътуват всеки делничен ден от гр. Р. до гр. Б.. На 06.03.2019г. около 10.00 часа пътували заедно със съпруга и двете деца на М. до гр. Б., като в гр. Симитли били спрени от полицейски служители. Около два часа престояли на пътя, след което отишли в РПУ – Симитли, където били задържани до 16.00 часа, а докато чакали в двора на РПУ децата плачели. След приключване на проверката М. била притеснена и разстроена. В управлението били свалени регистрационните табели на лекия автомобил. Свалянето на табелите на автомобила довело до затруднения за М., която използвала автомобила да води всяка сутрин децата на училище, както и да се придвижва до гр. Б. на лекции в университета. След случилото се М. трябвало да води децата на училище пеша, а до Б. пътувала с автобус, била неадекватна, замислена, разстроена, притеснена, обидена, вдигала е кръвно налягане.
Свидетеля М. /съпруг на ищцата/ потвърждава показанията на св. М. за извършената през месец март 2019г. провелка в гр. Симитли, както и за това, че към 16.00 часа регистрационните табели на лекия автомобил били свалени. Това било преживяно много трудно от ищцата, която не можела да използва лекия автомобил да придвижва с него децата до детска градина и да пътува до университета в гр. Б..
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Предявеният иск за имуществени вреди е допустим, а по същество и основателен.
Исковата молба е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация и насочена против ответник, притежаващ характеристиките по чл. 205 от АПК. Ответникът е юридическо лице, съгласно чл.37, ал.2 от Закона за Министерство на вътрешните работи, в чиято структура е органът, издал отмененото наказателно постановление. Искът за обезщетение е предявен пред съда по място на увреждането, съгласно чл. 7 от ЗОДОВ.
Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, за да бъде допустим искът по чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо същия да е предявен след отмяна на административния акт, по съответния ред.
В настоящия случай се претендират имуществени вреди от отменено наказателно постановление, издадено от Началник група към ОДМВР – Б., Сектор „ПП“.
Разпоредбата на чл. 1 от ЗОДОВ въвежда отговорност за държавата и общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, като е предвидено исковете да се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ.
За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на ЗОДОВ следва да са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, и то в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, на държавен/общински орган или негови длъжностни лица, извършени при/или по повод изпълнение на административна дейност, които да са отменени по съответния ред; 2. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 3. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда.
В настоящия случай е налице отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от държавен орган - Началник група към ОДМВР – Б., Сектор „ПП“. За характера на дейността по административното наказване, е прието Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС, според което, независимо от правораздавателния й характер, тази дейност е административна, тъй като се осъществява от административни по своя вид органи, извършва се по административен ред и Ч. упражняване на властнически метод, като определящо в случая е обстоятелството, че това е властнически акт, издаван от административен орган по повод възложени му от закона правомощия, и по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.
Налице е причинена на ищеца имуществена вреда от отменения акт на Началник група към ОДМВР – Б., Сектор „ПП“, както и причинна връзка между причинената вреда и незаконосъобразното наказателно постановление.
В случая, ищцата претендира имуществени вреди в размер на 400.00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита при обжалване на издаденото срещу нея наказателно постановление.
Установява се по делото, че именно във връзка с обжалване на издаденото наказателно постановление, ищцата в настоящото производство е упълномощила адвокат, като е договорила и му е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лв. за производството пред Районен съд – Б., т.е. намаляването на ищцовото имущество, поради заплащане на съответното адвокатско възнаграждение, е резултат и следствие на издаденото наказателно постановление, отменено по С. ред.
В производствата по Закона за административните нарушения и наказания, субсидиарно се прилагат правилата на НПК, които не предвиждат възможност за присъждане на направените в хода на производството разноски за правна помощ и съдействие. Тъй като в друг закон не се предвижда ред за присъждане на направените в тези производства разноски, извършените разходи за адвокатски хонорар за осъществяване на правна помощ и съдействие в производство по обжалване наказателно постановление, приключило с неговата отмяна, представляват имуществена вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, която не е възстановена и за която ответника дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ /в този смисъл и Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г., ОСС на ВАС, I и II колегия/.
Изложеното мотивира съдът да приеме, че са установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена, а ответникът бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 400.00 лв., представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение за обжалване на НП №19-1116-000275/04.04.2019г. на Началник група към ОДМВР – Б., Сектор „ПП“.
Основателно е и заявеното акцесорно искане за присъждане на законна лихва върху присъденото обезщетение, считано от 17.10.2019г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното плащане.
Предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди съдът намира за неоснователен.
Както се посочи по-горе, за да е основателен иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, следва да са налице следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, на държавен/общински орган или негови длъжностни лица извършени при/или по повод изпълнение на административна дейност, които да са отменени по съответния ред; 2. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 3. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда.
В случая по отношение на иска за неимуществени вреди се твръди, че същите произтичат от незаконосъобразен акт - НП №19-1116-00275/04.04.2019г. на Началник група към ОДМВР – Б., Сектор „ПП“, поради което следва да се приеме, че първата предпоставка е налице. В исковата молба се сочи, а и от доказателствата по делото се установява, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди следствие на това, че регистрационните табели на ползвания от нея автомобил са били свалени, след което същата не е могла да използва автомобила по предназначение. В този смисъл следва да се приеме, че е налице вреда, но не е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразното наказателно постановление и настъпилата вреда.
Видно е от съдържанието на отмененото по С. ред Наказателно постановление №19-1116-000275/04.04.2019г. на Началник група към ОДМВР – Б., Сектор „ПП“, че на С. А. М., за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.1, предл.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 месец. С наказателното постановление не са свалени/иззети регистрационните табели на лекия автомобил. Следователно, не е налице причинна връзка между отмененото наказателно постановление и претърпените от М. вреди, за които в исковата молба се твърди че са следствие на свалените регистрационни табели на лекия автомобил. Видно от доказателствата, приети по н.а.х.д.№1020/2019г. по описа на Районен съд – Б., регистрационните табели на лекия автомобил са свалени при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, поради служебно прекратена регистрация на автомобила на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. В исковата молба се твърди, че неимуществените вреди за ищцата са следствие от отмененото по С. ред наказателно постановление, с което обаче М. е лишена от правото да управлява МПС за срок от един месец.
По изложените съображения, искът за неимуществени вреди следва да се отхвърли, поради липса на една от предпоставките за основателност на предявения иск по ЗОДОВ за неимуществени вреди - причинна връзка между незаконосъобразното наказателно постановление и настъпилите вреди.
С оглед изхода на спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза на ищцата съобразно уважената част от исковите претенции.
Общата претендирана сума е 1 400лв., от които уважената е в размер на 400 лв. Ищецът претендира присъждане на държавна такса и адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, което на основание чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 328 лева. С оглед уважената част от исковата претенция, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноски в размер на 93.80 лева адвокатско възнаграждение. Разноските за държавната такса /20 лева/ следва да бъдат възстановени в пълен размер от същия ответник, на основание чл.10, ал.3, изр.1 от ЗОДОВ.
Претенцията на ОДМВР за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в случая е неоснователна и не следва да бъде уважена. В производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. Изричната уредба в ЗОДОВ на отговорността за разноски не предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, следователно такова не се дължи. Неприложима в случая е и разпоредбата на чл. 10, ал. 4, от ЗОДОВ /Нова, ДВ бр. 94 от 29.11.2019г./ предвиждаща, че съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според § 6 (1) от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ /ДВ, бр. 94 от 2019 г./ този закон се прилага за предявените искови молби, подадени след влизането му в сила, а настоящото производството е образувано преди обнародването и влизането в сила на ЗИД на ЗОДОВ.
Водим от горното и на основание чл. 204, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Административен съд - Б.

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Б. да заплати на С. А. М., ЕГН *, с адрес гр. Р., ул. „Б. Р.“ №..., ..., ... сумата от 400.00 (четиристотин) лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление №19-1116-000275/04.04.2019г. на Началник група към ОДМВР – Б., Сектор „ПП“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.10.2019г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на С. А. М. за заплащане на сумата от 1000.00 (хиляда) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление №19-1116-000275/04.04.2019г. на Началник група към ОДМВР – Б., Сектор „ПП“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Б. да заплати на С. А. М., ЕГН *, с адрес гр. Р., ул. „Б. Р.“ №..., ..., ... сумата от 113.80 лева (сто и тринадесет лева и осемдесет стотинки), представляваща сторените разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му.



СЪДИЯ: /п/ Мария Тодорова

Вярно с оригинала!

КТ