и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК и е образувано по жалба на Х. С. Б. и Г. П. Б. срещу мълчалив отказ на К. на О. С. за издаване на удостоверение за актуалния статут на поземлени имоти, съответно: ПИ с идентификатор 57176.317.7, с площ от 8. 016 дка и ПИ с идентификатор 57176.317.25, с площ от 3.016 дка., и двата в землището на с. Поленица, общ. С. по заявление вх. № 9400-1375/ 12.04.2019 год. по описа на О. С. на жалбоподателите, в качеството им на наследници Г. В. М., починал през 1984 год.
Жалбоподателите оспорват мълчаливия отказ на К. на О. С. за издаване на въпросното удостоверение като незаконосъобразен, постановен при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, в частност поради неспазване на нормативно регламентирания 14-дневен срок. Иска се съдът да постанови решение, с което да отмени мълчаливия отказ като незаконосъобразен и да задължи ответника да се произнесе по подаденото заявление с изрично писмено решение.
С жалбата не се претандира присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание чрез процесуалния представител по пълномощие, жалбоподателите поддържат изцяло претенцията си. В допълнение се сочи, че процесните два имота са окончателно възстановени на наследодателя на жалбоподателите като възстановителната процедура е окончателно завършена с издадени окончателни възстановителни решения, съответно от 1999 год. и от 2000 год. от ПК – С.. Твърди се, че и двата имота са възстановени със статут на земеделски земи и като такива, със същия статут, са отразени в кадастралната карта за землището на с. Поленица, одобрена със Заповед № РД-18-54/09.01.2018 г. Според процесуалния пълномощник след направена справка на място е установено, че въпросните имоти са залесени с иглолистна гора, което съставлява пречка за ползването на имотите.
Ответната страна – К. на О. С., се представлява от процесуален пълномощник. В съдебно заседание последният оспорва основателността на жалбата заявявайки, че кметът на О. С. не е компетентен да издаде поисканото удостоверение поради земеделския характер на имотите.
Претендира присъждане на сторени в производството разноски.
След преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Със заявление вх. № 9400-1375/ 12.04.2019 год. по описа на О. С., жалбоподателите, в качеството си на наследници Г. В. М., починал през 1984 год. са поискали от К. на О. С. да им издаде удостоверение за актуалния статут на поземлени имоти, съответно: ПИ с идентификатор 57176.317.7, с площ от 8. 016 дка и ПИ с идентификатор 57176.317.25, с площ от 3.016 дка., и двата в землището на с. Поленица, общ. С. след залесяването им през 1980/1982 год. от О. С. с иглолистни курортни гори.
Въпреки посоченото в заявлението и в процесната жалба качество на заявителите, като сънаследници на починалия през 1984 год. Г. В. М.в, бивш собственик на процесните имоти, включително и наличието на издадени окончателни възстановителни решения от ОСЗ – С., като реституционен орган, доказателства установяващи посочените обстоятелства, а именно твърдените наследствени правоотношения, както и твърдените собственически права върху имотите, с източник наследствено правоприемство не са ангажирани пред административният орган при сезирането му с процесното заявление.
Непроизнасянето на административния орган по искането за издаване на удостоверение за актуалния статут на двата поземлени имоти, находящи се в землището на с. Поленица, общ. С. е възприет от жалбоподателите като мъчалив отказ, който е оспорен пред съда чрез жалба депозирана вх. № 9400-1375/1/ от 14.05.2019 год. в О. С., инициирайки настоящото производство.
Горната фактическа обстановка, принципно безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка.
При така установената фактология съдът прави следнните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок по чл. 149, ал. 2 от АПК и от легитимирани субекти при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно легалната дефиниция на §1 т.2 б. ”а” от ДР на Закона за администрацията вр. чл. 21, ал. 3 АПК административна услуга е издаването на декларативни индивидуални административни актове, с които се удостоверяват факти с правно значение. В конкретният казус по повод поисканото от жалбоподателите издаване на удостоверение за актуалния статус на процесните поземлени имоти, е постановен мълчалив отказ, който съставлява индивидуален административен акт и подлежи на обжалване по реда на чл.145 и сл. от АПК. Последното изключва приложението на Закона за достъп до обществена информация при решаването на процесния спор.
Съгласно т. 5 от ППВС № 4/1976 г. при съдебния контрол на мълчаливия отказ като индивидуален административен акт, съдът следва да прецени неговата законосъобразност, като вземе предвид всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право и евентуалните мотиви на органа да не уважи искането. В изпълнение на това си задължение и след преценка на събраните в производството доказателства съдът намира, че оспореният мълчалив отказ е законосъобразен.
С поисканата в този случай административна услуга по смисъла на чл. 21 ал. 3 от АПК се цели издаването на документ – удостоверяващ статуса на два земеделски по своя характер поземлени имоти, находящи се в землището на с. Поленица, общ. С., които са индивидуализирани по местонахождение и площ, както и с номерата им по Единния класификатор на административно-териториалните единици /ЕКАТЕ/. Съобразно константната съдебна практика административните услуги, свързани с обслужването на недвижимите имоти (издаване на удостоверение, схема, чертеж, скица или друг документ), се предоставят на лица, които притежават определени права върху него. Горното означава, че за да постигне претендирания резултат – снабдяване с исканото удостоверение относно статуса на недвижим имот, молителят трябва да се легитимира като собственик или като носител на вещни права върху имота, защото само тази категория лица имат правен интерес да получат такава услуга. В конкретния казус обаче жалбоподателите не са ангажирали релевантни доказателства в частност титул за собственост, установяващи наличието на право на собственост или носител на вещни права върху въпросните два поземлени имота, включително и относно вида на имотите. Последното според съда е пряко свързано и с безспорното установяване на характера на въпросните имоти, в частност земеделски или имоти включени в границите на населено място с оглед определяне на материално и териториално компетентния административен орган притежаващ правомощието по закон да издаде такова удостоверение.
С нормата на чл. 170, ал. 2 от АПК е допуснато разместване на доказателствената тежест в процеса при оспорване на отказ за издаване на административен акт или извършване на административна услуга – в тези случаи жалбоподателят дължи да докаже, че са били налице всички условия за издаването му. Такова доказване в настоящия казус не е проведено, понеже жалбоподателите не са ангажирали доказателства за наличие на правен интерес от поисканата административна услуга. В този смисъл съдът намира, че мълчаливият отказ, изхождащ от процесния административен орган, е постановен при правилно приложение на материалния закон и липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, несъмнено е и в съответствие с целта на закона, поради което липсват основания по смисъла на чл. 146 от АПК за отмяната му, което налага отхвърляне на неоснователната жалба против него.
При посочения изход на спора, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, на О. С. се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита в размер на 100 /сто/ лв., изчислени съгласно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във връзка с чл. 76, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК.

Водим от гореизложеното и съобразно компетенциите си по чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. С. Б. и Г. П. Б. срещу мълчалив отказ на К. на О. С. за издаване на удостоверение за актуалния статут на поземлени имоти, съответно: ПИ с идентификатор 57176.317.7, с площ от 8. 016 дка и ПИ с идентификатор 57176.317.25, с площ от 3.016 дка., и двата в землището на с. Поленица, общ. С. по заявление вх. № 9400-1375/ 12.04.2019 год. по описа на О. С. на жалбоподателите, в качеството им на наследници Г. В. М., починал през 1984 год.
ОСЪЖДА Х. С. Б., с адрес: гр. С., ул. “. № 2 и Г. П. Б., с адрес: гр. Б., бул. „Св. Св. К. и М. № 4, вх. А да заплатят на О. С. сумата в размер на 100 /сто/ лева, съставляващи извършени разноски по осъществена юрисконсултска защита.
УКАЗВА препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.


Административен съдия: /п/ Димитър Думбанов

Вярно с оригинала!
Е.Ф.