и за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК , във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от И. Д. Ц., с адрес: село Г., община Г., ул. „Д.“ № *, с адрес за връчване на документи и призоваване“ град Г. Д., ул. „Г. С. Р.“ № *, депозирана чрез адв. Ш., против Решение № 907210/14.09.2020 г., постановено по НАХД № 925/2020 г. по описа на Районен съд – Б..
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради постановяването му в нарушение на закона – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 вр. с ал. 2 от НПК. Твърди се, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати редица съществени нарушения на процесуалните правила, които районният съд не е отчел при постановяване на окончателния си съдебен акт. По изложените в жалбата съображения се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което ЕФ да бъде отменен. Претендират се разноски за двете инстанции.
Ответникът – ОД на М. – Б., не изпраща представител в съдебно заседание. В депозирано по делото становище, касационната жалба се оспорва като неоснователна и се претендира обжалвания съдебен акт, като правилен и законосъобразен, да бъде оставен в сила. Прави се възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение.
Представителят на О. П. - Б. изразява становище за неоснователност на жалбата.
Нови доказателства по см. на чл. 219, ал. 1 от АПК не се представят с жалбата и няма заявени искания за събирането на такива.
Административен съд - Б., след анализ и оценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства, във връзка с доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение РС – Б. е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 2587786, с който за извършено от И. Д. Ц., в качеството му на собственик на МПС „Форд фиеста“, с рег. № Е **** **, нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от същия закон й е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400,00 /четиристотин/ лева.
Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, въз основа на приетите по надлежния ред доказателства и е приел, че в обжалвания електронен фиш, при спазване на изискванията по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е посочено местоизвършването на деянието и авторството на същото, поради което се съдържат достатъчно фактически обстоятелства за конкретизиране и описване на нарушението, квалифицирано като такова по чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Приел е, че нарушението е безспорно установено, като заснето с техническо средство в отсъствието на контролен орган, поради което правилно е ангажирана отговорността на нарушителя с налагане на глоба в законовопредвидения размер, при отсъствие на допуснати процесуални нарушения.
Решението е правилно.
Противно на твърдяното в жалбата, фактическите положения по случая са установени правилно от първоинстанционния съд въз основа на събраните по делото доказателства. Правните му изводи за доказаност на нарушението, както и за липса на процесуални нарушения в хода на производството по установяването и санкционирането му, са правилни и обосновани, поради което се споделят изцяло от настоящия касационен състав.
В случая по безспорен начин е установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. От обективна страна с поведението си И. Ц. е осъществил фактическия състав на административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като от материалите по делото се установява, че на 07.03.2019 г., в 10:04 часа, по път II-19, на км. 9+300 в населено място- село Г., в посока от град Симитли към град Банско, при максимално позволена скорост на движение за населеното място от 50 км/ч, е управлявала лек автомобил „Форд фиеста”, с рег. № Е **** **, със скорост на движение 81 км/ч, т.е. с 31 км/ч над максимално допустимата скорост, което се установява и от приложената по делото разпечатка от видеоклип. Деянието е извършено виновно, доколкото Ц., като правоспособен водач на МПС, е следвало да съзнава своето задължение да съблюдава правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП и в частност спазването на въведеното ограничение на скоростта, което в случая не е изпълнил. Надлежно въведено с пътен знак ограничение на скоростта за населено място, което не трябва да се превишава и несъобразяването на водача с това ограничение са релевантните факти, обуславящи противоправност на деянието, респективно основание за налагане на санкция по реда на чл. 182, ал. 1 от същия закон.
По делото са събрани достатъчно доказателства, че процесното МПС е собственост на Ц., а по аргумент на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В случая собственикът не е посочил друго лице, на което да е предоставял МПС, от което следва, че субектът на отговорността е определен правилно.
Наред с горното, районният съд правилно е констатирал липса на съществени пропуски в съдържанието на електронния фиш. Описанието на деянието е достатъчно, пълно и конкретно, и позволява безпрепятствената му индивидуализация като нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Допуснатата в ЕФ грешка по отношение на посоката на движение на МПС-то, както правилно е отбелязал и РС- Б., не е съществена, доколкото в ЕФ ясно е посочено мястото на установяване на нарушението и на позициониране на техническото средство, което е съществено за нарушителя.
ЕФ съдържа всички законово установени реквизити – данни за териториалната структура на М., на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, името на когото е регистрирано МПС, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, сметката и мястото на доброволното й плащане, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Бланката – образец на електронния фиш, е надлежно утвърдена със заповед на компетентния административен орган и с конкретно посочено съдържание на реквизитите по чл. 189, ал. 4 от закона. За използване на мобилното АТСС е изготвен и протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на М., който съдържа всички реквизити на утвърдения с наредбата образец. Обстоятелството попадал ли е процесния пътен участък в обхвата на действие на техническото средство, посредством което е установено вмененото на Ц. нарушение, с категоричност се установява от изготвения протокол за използване на АТТС, в който ясно са посочени мястото, на което е било разположено техническото средство и контролираният от него участък.
Неоснователно е и възражението на касационния жалбоподател за неприложимост на процедурата по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. За приложението му нарушението следва да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, каквото е и мобилното техническо средство /т. 65 от § 6 на ДР на ЗДвП/, като изразът „в отсъствието на контролен орган и на нарушителя“ по чл. 189, ал. 4, изр. първо от ЗДвП се отнася до издаването на електронния фиш, а не до заснемането /вж. Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. на ВАС по т.д. № 1/2013 г./. Използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо средство, без нужда от обслужване от съответния орган, с оглед което способът за установяване на нарушенията при тяхното използване е аналогичен на този при стационарните технически средства. Затова и след приемането на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. /с оглед Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС, постановено по приложението на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, в редакцията преди изменението на закона, обн. бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., и при липсата на регламентирана процедура, регулираща действията на контролните органи при използването на мобилни технически средства/, редът по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, след изменението на закона /ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г./, е приложим и за установени с мобилни технически средства нарушения.
Ето защо, като е потвърдил процесният ЕФ, Районен съд – Б. е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При касационната проверка на същото по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, съдът не констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 907210/14.09.2020 г., постановено по НАХД № 925/2020 г. по описа на Районен съд – Б..
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: /п/ Марияна Мицева
Членове: 1. /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева

2. /п/ Димитър Думбанов

Вярно с оригинала!

ЕК