и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано е по жалба на И. М. Т.,с постоянен адрес гр.С.,Р. „...“,ж.к.“...“,..., против Заповед № ДК-10-ЮЗР-101 от 02.10.2018 г,издадена от Н. на Регионална дирекция „Национален строителен контрол-Ю. Р.“(Р.-ЮЗР)-гр.Б.,с която е прекратено производство по обжалване на Разрешение за строеж № 47/31.10.2017 г. на Г. А. на О.-гр.С.,с което на И. Ф. Ф.,от с.К.,обл.Б. е разрешено изграждането на „плътна ограда,с височина до 2.20 м спрямо по-ниския прилежащ терен“,разположена по вътрешните регулационни линии на УПИ ХVIII-19.кв.27 към УПИ I-191 и УПИ ХVII-207,кв.27 по плана на с.К.,обл.Б. и е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК),във връзка с чл.216,ал.5(отм.) от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на Заповед № ДК-10-ЮЗР-101 от 02.10.2018 г,издадена от Н. на Р.-ЮЗР-гр.Б..Твърди се,че оспорващото лице е съсобственик на имота,върху който е разрешено строителството на „плътна ограда,с височина до 2.20 м спрямо по-ниския прилежащ терен“,разположена по вътрешните регулационни линии на УПИ ХVIII-19.кв.27 към УПИ I-191 и УПИ ХVII-207,кв.27 по плана на с.К.,обл.Б..

Иска се отмяна на оспорената заповед,като административният орган бъде задължен за разгледа жалбата срещу Разрешение за строеж № 47/31.10.2017 г. на Г. А. на О.-гр.С.,както и да бъде задължен да отмени даденото разрешение.Оспорва се и съдържанието на послужилата като доказателство пред Г. А. на О.-гр.С. скица от 16.11.2016 г(л.23)за издаване на Разрешение за строеж № 47/31.10.2017 г.Твърди се,че скицата е с невярно съдържание.Иска се и нейната отмяна.Претендират се и разноските по делото.

Ответникът по жалбата – Н. на Р.-ЮЗР-гр.Б.,чрез процесуалния си представител,изразява становище за неоснователност на жалбата.Подробни съображения за правилност и обоснованост на оспорения акт се излагат в представени писмени бележки.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованите страни Главният А. на О.-гр.С.,И. Ф. Ф.,З. П. Т.,Г. С. Т.,Б. Г. Т., С. Г. Т.,Л. Л. Т.,П. М. Т.,Т. К. В.,Д. К. Х.,А. К. П.,И. К. П. и Р. Х. В.,не изразяват становище по жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:

Урбанизираната територия на землището на с.К. няма изработвана и одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри.Последният действащ одобрен кадастрален и регулационен план е от 1973 г.

С Решение № 170,постановено от ОС-гр.Б. на 28.07.1959 г по гр.д.№ 504/58,в дял на Х. В. Т.,б.ж.на с.К.,починал на 15.04.1965 г,бил поставен парцел I,в кв.7 по плана на с.К. от 1946,с площ от 656 км.м.,ведно с построените в него сгради.През 1973 г е изработен нов КП на с.К.,по силата на който за парцел I са отредени имот пл.№ 190 и имот пл.№ 191,разделени с условен знак за имотна граница.Общият регулационен план на с.К. бил одобрен на 31.05.1973 г със заповед на председателя на ОбНС-Б..По регулационния план за им.пл.№ 191 и пл.№ 190 е отреден съсобствен парцел I-19.191,в кв.27,като в границите на този парцел е приобщена и площта,върху която попада и павилионът.През 1979 г е настъпило частично изменение на РП за кв.27,изразяващо се в изменение на уличната и дворищната регулация за кв.27,кв.28 и кв.30 по плана на с.К..По силата на изменението съсобственият парцел I-19.191,в кв.27 се разделя на два парцела.За им.пл.№ 191 е отреден парцел I-191,с площ от 625 кв.м., в кв.27,а за им.пл.№ 190 е отреден парцел ХVIII-19.с площ от 718 кв.м.,в кв.27.Според предвиждането на действащия регулационен план от 1979 г от пл.№ 191 към парцел ХVIII-190 се придава площ от 1,5 кв.м. (придаваемата площ е тонирана в жълто в изработената от вещото лице комбинирана скица-приложение № 6 към заключението,л.148),без обаче регулационните сметки да са уредени до момента.

С нотариален акт № 5 от 03.12.1999 г и с нотариален акт № 64/30.05.2008 г И. Ф. е придобил собствеността върху парцел ХVIII-19.ведно с построените в него сгради.След смъртта на Х. В. Т.,б.ж.на с.К.,починал на 15.04.1965 г,собствеността върху притежавания от него парцел I-191,в кв.27 преминала в патримониума на неговите правоприемници – З. П. Т.,Г. С. Т.(двамата правоприемници по право на заместване на починалият им общ наследодател С. Г. Т.,син на Г. Х. Т.-пряк правоприемник на Х. В. Т.),Б. Г. Т. и С. Г. Т.(двамата правоприемници на починалият им баща Г. Х. Т.-пряк правоприемник на Х. В. Т.),Л. Л. Т.,П. М. Т.(двамата правоприемници на починалия им съпруг/баща М. Х. Т.-пряк правоприемник на Х. В. Т.),Т. К. В.,Д. К. Х.,А. К. П.,И. К. П.(четиримата правоприемници на починалата им майка К. Х. П.-пряк правоприемник на Х. В. Т.) и Р. Х. В.(пряк правоприемник на Х. В. Т.).

С Разрешение за строеж № 47/31.10.2017 г,издадено от Г. А. на О.-гр.С.,на И. Ф. Ф. е разрешено,изграждането на „плътна ограда,с височина до 2.20 м спрямо по-ниския прилежащ терен“ по вътрешните регулационни линии на УПИ ХVIII-19.кв.27 към УПИ I-191 и УПИ ХVII-207,кв.27 по плана на с.К.,обл.Б..

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се установява,че разрешението за строеж на оградата е дадено по регулационни линии по плана от 1973 г,въз основа на непълна скица(л.23),която била издадена само за регулация – на скицата,въз основа на която е дадено разрешение за строеж,липсвали имотни граници,липсвали номерата на имотите,липсвали отразяване дори изградените и в двата имота сгради.При тези непълноти в скицата,главният А. е бил задължен да извърши проверка и да събере допълнителни доказателства,което не е сторено в развилото се пред него производство.Вещото лице категорично сочи,че 1/3 от дължината на разрешената ограда навлизала в парцел I-191,в кв.27 и ще отнеме от него площ от 1,5 кв.м.(вж.скица-приложение 6 към заключението на вещото лице,л.148).

Съдът кредитира заключението на вещото лице,като пълно,аргументираното,компетентно и кореспондиращо на писмените доказателства по делото.

При така установените обстоятелства,съдът направи следните правни изводи:

Заповед № ДК-10-ЮЗР-101 от 02.10.2018 г,издадена от Н. на Р.-ЮЗР-гр.Б.,с която е прекратено производство по обжалване на Разрешение за строеж № 47/31.10.2017 г. на Г. А. на О.-гр.С.,е незаконосъобразна по следните съображения.

Жалбата е допустима.Разпоредбата на чл.149,ал.2,т.1-т.3 ЗУТ определя „заинтересованите лица” от издаденото разрешение за строеж,като ги ограничава в кръга само на собствениците на поземления имот,върху който се извършва нов строеж,пристрояване или надстрояване на заварена сграда,като в този кръг попадат и носителите на ограничени вещни права върху същия имот.

В разглеждания случай,видно от заключението на вещото лице, И. Т.,заедно с останалите правоприемници на Х. В. Т.,б.ж.на с.К.,починал на 15.04.1965 г,са съсобственици на парцел I-191,с площ от 625 кв.м., в кв.27.Според предвиждането на действащия регулационен план от 1979 г от имота на оспорващото лице - пл.№ 191 към парцел ХVIII-190 се придава площ от 1,5 кв.м.(придаваемата площ е тонирана в жълто в изработената от вещото лице комбинирана скица-приложение № 6 към заключението,л.148),без обаче регулационните сметки да са уредени до момента.В резултат на този факт придаваемата площ от 1,5 кв.м.е част от пл.№ 191 и е собственост на И. Т. и другите наследниците на общия им наследодател.Следователно оспорващото лице,като собственик на имота, попада в кръга на „заинтересованите лица” по чл.149,ал.2, т.1 ЗУТ и в това й качество Т. е активно легитимирана да оспорва издаденото от Г. А. на О.-гр.С. Разрешение за строеж № 47/31.10.2017 г,касаещо изграждането на „плътна ограда,с височина до 2.20 м спрямо по-ниския прилежащ терен“,разположена по вътрешните регулационни линии на УПИ ХVIII-19.кв.27 към УПИ I-191 и УПИ ХVII-207,кв.27 по плана на с.К.,обл.Б..Като е прекратил образуваното по жалба на Т. пред Р.-ЮЗР-гр.Б. производство срещу Разрешение за строеж № 47/31.10.2017 г. на Г. А. на О.-гр.С.,административният орган по изложените по-горе съображения,е постановил един незаконосъобразен акт,който следва да бъде отменен.

В хода на настоящото производство разпоредбата на чл.216,ал.5 от ЗУТ е изцяло отменена,в това число и разпоредбата на ал.5 (ДВ,бр.25 от 26.03.2019 г),с което и правомощията на ответника да се произнася по подадени по реда на отменения чл.216 жалби и протести са отнети.По тях,по силата на законовата промяна,компетентен е да се произнесе административният съд(§ 44. Подадените по реда на отменения чл. 216 жалби и протести, по които до влизането в сила на този закон няма произнасяне от органа по чл.216,ал.2,се изпращат служебно по компетентност на съответния административен съд).По тези съображения,след отмяната на Заповед № ДК-10-ЮЗР-101 от 02.10.2018 г на Н. на Р.-ЮЗР-гр.Б.,с която е прекратено производство по обжалване на Разрешение за строеж № 47/31.10.2017 г. на Г. А. на О.-гр.С. и при липса на законови правомощия да се произнесе по жалбата на Т.,съдът намира,че следва да разреши спора и по същество.

Видно от заключението на вещото лице е,че 1/3 от дължината на разрешената за изграждане ограда навлиза в парцел I-191,в кв.27 – собственост на И. Т. и другите наследници на общия им наследодател и оградата ще отнеме от него площ от 1,5 кв.м.(вж.скица-приложение № 6 към заключението на вещото лице,л.148).Разрешеното строителство по недопустим начин засяга част от съседен на И. Ф. имот - съсобствениците на УПИ I-191,кв.27 нито са учредявали право на строеж,нито са давали съгласие за изграждане на ограда.По този начин е налице и противоречие между отразените в разрешението фактически обстоятелства,че оградата е предвидена по вътрешните регулационни линии на УПИ ХVIII-19.кв.27 към УПИ I-191,кв.27 и действителното фактическо положение.Разрешение за строеж № 47/31.10.2017 г. на Г. А. на О.-гр.С.,с което на И. Ф. Ф.,от с.К.,обл.Б. е разрешено изграждането на „плътна ограда,с височина до 2.20 м спрямо по-ниския прилежащ терен“,разположена по вътрешните регулационни линии на УПИ ХVIII-19.кв.27 към УПИ I-191 и УПИ ХVII-207,кв.27 по плана на с.К.,обл.Благоевградска,е незаконосъобразно и ще следва да се отмени.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се установява още,че разрешението за строеж на оградата е дадено от Г. А. на О.-гр.С. по регулационни линии по плана от 1973 г,въз основа на непълна скица(скица от 16.11.2016 г,л.23).Вещото лице сочи,че тази скица е била издадена само за регулация – на скицата липсвали имотни граници,липсвали номерата на имотите,липсвало отразяване дори на изградени и в двата имота сгради.Скицата от 16.11.2016 г,послужила за издаване на оспореното разрешение,не представлява извадка от плана и в този смисъл е с невярно съдържание.

Предвид изхода на делото основателно се явява искането на оспорващото лице за присъждане на сторените по делото разноски по представения списък в общ размер на 910 лева(вж.списъка,л.152),от които се претендират 400 лева за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 29.01.2019 г(л.85),500 лв. възнаграждение за вещото лице по назначената СТЕ(вж.протоколно определение,л.156).Предвид обстоятелството,че и двата акта са незаконосъобразни – Заповед № ДК-10-ЮЗР-101 от 02.10.2018 г на Н. на Р.-ЮЗР-гр.Б. и Разрешение за строеж № 47/31.10.2017 г. на Г. А. на О.-гр.С.,съдът намира,че разноските следва да бъдат възложени при условията на солидарна отговорност на Р.-ЮЗР-гр.Б. и О.-гр.С..

Водим от горното и на основание чл.172,ал.1 и чл.172,ал.2,предл.2-ро от АПК,Административен съд-Б.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № ДК-10-ЮЗР-101 от 02.10.2018 г,издадена от Н. на Регионална дирекция „Национален строителен контрол-Ю. Р.“-гр.Б.,с която е прекратено производство по обжалване на Разрешение за строеж № 47/31.10.2017 г. на Г. А. на О.-гр.С..
ОТМЕНЯ Разрешение за строеж № 47/31.10.2017 г. на Г. А. на О.-гр.С.,с което на И. Ф. Ф.,от с.К.,обл.Б. е разрешено изграждането на „плътна ограда,с височина до 2.20 м спрямо по-ниския прилежащ терен“,разположена по вътрешните регулационни линии на УПИ ХVIII-19.кв.27 към УПИ I-191 и УПИ ХVII-207,кв.27 по плана на с.К.,обл.Б..
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Национален строителен контрол-Ю. Р.“-гр.Б. и О.-гр.С. да заплатят солидарно на И. М. Т.,с постоянен адрес гр.С.,Р. „...“,ж.к.“...“,Б.В.Б,... направените по делото разноски в размер на 910 (деветстотин и десет) лева.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му пред ВАС на РБ.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Димитър Узунов

Вярно с оригинала!
В.А.