и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на А. „. И. (АПИ) против Решение № 1723/21.02.2020 год., постановено по н.а.х.д. № 2209/2019 год. по описа на Районен съд – Б., с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 6562/14.11.2019 год., издадено от Началник на отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, А. „. И. – гр.С..
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение. Твърди се, че вследствие непрецизен анализ на събраните по делото доказателства, районният съд е достигнал до неправилни фактически и правни изводи за допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, поради което същите се оспорват. Сочи се, че процесното нарушение е безспорно доказано и правилно квалифицирано, а производството по установяването и санкционирането му е протекло при липса на процесуални пороци, поради което отговорността на ответника законосъобразно е била ангажирана. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което НП да бъде потвърдено.
Ответникът – Г. В. К., в представен по делото отговор, оспорва касационната жалба като неоснователна.
Прокурорът от О. П. – Б. дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд – Б. намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
С атакуваното решение Районен съд – Б. е отменил Наказателно постановление (НП) № 6562/14.11.2019 год., издадено от Началник на отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, А. „. И. – гр.С., с което на Г. В. К., за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата (ЗП) вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за извънгабаритни и/или тежки ППС, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000,00 лв.
За да постанови този резултат районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. До този извод съдът е стигнал след като е констатирал, че административнонаказващият орган в НП е въвел нови елементи от обективната страна на нарушението, чрез допълване на обстоятелства по извършване на нарушението, като е посочил, че водачът не е представил валидно разрешение за движение на извънгабаритно ППС по смисъла на §1, т.1 от допълнителните разпоредби на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. Приел е още, че водачите на ППС не са субект на административнонаказателна отговорност за нарушения по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП. В подкрепа на този си извод е изложил съждения за приложение на разпоредбата на чл.177, ал.3 от Закона за движение по пътищата спрямо водачите, управляващи ППС с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определените от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Така районният съд е обосновал извод, че производството е опорочено до степен, налагаща отмяна на процесния санкционен акт, тъй като правото на защита на привлеченото към отговорност лице е нарушено.
Решението е неправилно.
Настоящият касационен състав намира за неправилни изводите на Районния съд за процесуална незаконосъобразност на НП, а оттам и за необходимостта от отмяната му.
От обстоятелствената част на НП става ясно, че административнонаказателната отговорност на Г. В. К. е ангажирана за това, че на 17.10.2019 год. в 15:35 часа е управлявал по път ІІ-19, км.10+400 дясно, на 300м. след табела за край на с.Градево в посока гр.Симитли – гр.Разлог, извънгабаритно – тежко пътно превозно средство (ППС) с измерено разстояние между осите 1,35м., сумата от натоварването на ос на двойната ос на МПС е 24.970 т., при максимално допустимо натоварване от 18 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.5, буква „в“ от Наредба № 11/2001 год. на МРРБ без валидно разрешение (разрешително или квитанция за платена такса), издадено по реда на раздел ІV от Наредба № 11/03.07.2001 год. за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС (Наредбата). Първоинстанционният състав е приел, че административнонаказващият орган в НП е въвел нови елементи от обективната страна на нарушението, чрез допълване на обстоятелства по извършване на нарушението, като е посочил, че водачът не е представил валидно разрешение за движение на извънгабаритно ППС по смисъла на §1, т.1 от допълнителните разпоредби на Наредба № 11/03.07.2001 год. на МРРБ. Настоящият състав счита, че не е налице въвеждане на нови данни и обстоятелства. Следва да се отбележи, че наказващият орган се е произнесъл по административнонаказателната преписка (АНП) въз основа на събраните по нея доказателства и правилно е отразил релевантните по преписката факти. Не може да се възприеме позиция, че наказващия орган може с наказателното постановление единствено дословно да възпроизвежда съдържанието на АУАН. Напротив, АНО се произнася след преценка на събраните доказателства по АНП и с наказателното постановление излага окончателните факти, срещу които обвиненото лице да се защитава. В случая не е създадена неяснота в административното обвинение, нито са въведени нови факти и обстоятелства против които нарушителя да не е имал възможност да възрази и/или ангажира доказателства преди издаване на НП.
Неправилен е и извода на първоинстанционния състав, че нарушението на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква “а“ от ЗП, не може да бъде вменено на водача на ППС, какъвто безспорно е К.. Съгласно цитираната норма, в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия се забранява движението на извънгабаритни и тежки ППС без разрешение за дейност от специално ползване на пътищата. В разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредбата за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (Наредбата) е предвидено, че във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и А. “ПИ“ спират и съставят акт на водача на извънгабаритното и/ или тежко ППС, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението на извънгабаритни и/или тежки ППС се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3 от Наредбата. С разпоредбата на чл. 53 от ЗП е предвидено налагане на административно наказание “глоба“ за физическите лица, нарушили нормата на чл. 26, ал. 2 от ЗП, а в настоящия случай движението на извънгабаритното ППС е осъществено именно от водача на превозното средство, чиято е отговорността за извършеното нарушение. Още повече, че като професионален водач, притежаващ съответната професионална компетентност той следва да е запознат с разпоредбите на Закона за пътищата и наредбите, определящи допустимите максимални маси на превозните средства и да е наясно, че автомобилът е натоварен над максимално допустимото.
Неправилно е и съждението, че спрямо водачите, управляващи ППС с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определените от министъра на регионалното развитие и благоустройството, може да бъде налагано наказание по чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, а не да се ангажира отговорността им по чл. 53, ал. 1 от ЗП. Посочените двете правни норми регулират различни обществени отношения. В разпоредба на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП се предвижда санкция за лицата, които управляват ППС с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, без да спазват установения за това ред. Административнонаказателната отговорност на водача е реализирана по реда и на основание ЗП, регламентиращ обществените отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната инфраструктура в Република България. ЗДвП има за основно предназначение опазване живота и здравето на участниците в движението по пътищата, улесняване на тяхното придвижване, опазване имущество на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства. Целите на тези нормативни актове са изрично регламентирани в самите тях по този начин, съобразно тези дефиниции. При движение на извънгабаритно и/или тежко ППС без разрешение по пътищата несъмнено се нарушават правните норми на ЗП, тъй като пътищата са застрашени от увреждане. След като се нарушават негови правила, то логично и в съответствие със закона е, и отговорността да се търси на основание на същите, от органите, контролиращи неговото изпълнение.
Предвид изложеното, след като районният съд е отменил наказателното постановление поради допуснати нарушения на процесуалните правила, каквито в случая не са налице и без да разгледа спора по същество, постановеният от него съдебен акт е неправилен и следва да бъде отменен. Липсата на мотиви по същество е пречка касационната инстанция да провери правилността на обжалваното решение, тъй като решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Поради това, решението следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд, който след анализ на събраните доказателства, следва да се произнесе за наличието или липсата на административно нарушение, субекта на нарушението, правилността на приложената санкционна разпоредба и т.н.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 1723/21.02.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 2209/2019 г. по описа на Районен съд – Б..
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ Иван Шекерлийски
2. /п/ Димитър Думбанов

Вярно с оригинала!
ЕК