и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и следващите от АПК, във вр. с чл. 211 ЗМВР. Образувано е по жалба на Й. М. К. – младши инспектор, старши полицай на ГКПП – Станке Лисичково от ГПУ Б. при РДГП - К. против Заповед № 4077з-387/20.05.2019 на Д. на РДГП – К., с която му е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като постановен при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби – отменителни основания по чл. 146, т. т. 3 и 4 АПК. Конкретно оспорващият твърди, че не е извършил виновно дисциплинарно нарушение по чл. 30, ал. 1, т. 4 от Инструкция № 8121з-813/09.07.2015 г. за реда и организацията за осъществяване на гранични проверки на ГКПП, за което е наказан, като в хода на провелото се дисциплинарно производство е нарушено правото му на защита. Акта не е съобразен и с целта на закона – отменително основание по чл. 146, т. 5 АПК. Проблемът в софтуера на програмата за проверка на документите представлява обективна пречка за качественото изпълнение на служебните задължения, доколкото не генерира информацията по посочената разпоредба, поради което деянието е несъставомерно от обективна страна. Иска обжалвания акт да бъде отменен.
Доводите изложени в жалбата се поддържат в хода на производството от пълномощник, който претендира присъждане на разноски. Представя писмени бележки.
Ответникът – директорът на РДГП – К., чрез представител оспорва жалбата като неоснователна и претендира разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки.
По делото са допуснати и приети писмени и гласни доказателства.
Административен съд – Б. като обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с доводите на страните намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е държавен служител – младши инспектор, старши полицай на ГКПП – Станке Лисичково от ГПУ Б. при РДГП - К. и от 08:00 ч на 27.12.2018 г. до 20:00 на същия ден е изпълнявал служебните си задължения на АРМ 2 – трасе „изход“. Тези факти не са спорни между страните и се установяват и от Оперативния дневник на ГКПП-то. При извършената на 19.02.2019 г. проверка на ГКПП, извършена от началник ГКПП ст. инспектор К. (л. 27), съгласно предварително утвърден график, включваща и контрол по изготвяне на необходимата документация, в т. ч. проверка на протоколите за отказ за влизане в страната е установено, че македонският гражданин Др. Ст. е напуснал Р България на 27.12.2018 г. след 18 дневен престой, при общ престой до момента на територията на страната 100 дни. По отношение на лицето е установено, че не притежава българска виза, разрешено пребиваване в Р България или друга страна членка на ЕС, поради което е със статут на краткосрочно пребиваващ гражданин на трета страна и като такъв има право не повече от 90 дневен престой в рамките на 180 дневния предходен период. След справка на осъществените от него пътувания за периода от 27.12.2018 г. до 15.02.2019 г., определения от закона срок е бил изразходван и е следвало да му бъде съставен и връчен АУАН, съответно при явяване за влизане в страната – да му бъде отказано, на основание чл. 10, ал. 1, т. 18 ЗЧРБ. Резултатите от проверката са обективирани в Докладна записка от 21.02.2019 г. до Началника на ГПУ, изпратена до Д. на РДГП, който с резолюция е разпоредил извършване на дисциплинарна проверка във връзка с получените данни. Със Заповед № 4077з-170/26.02.2019 г., на основание чл. 205, ал. 2 ЗМВР е назначен персоналния състав на дисциплинарната комисия, със задължение да изготви писмена справка за резултата от проверката в срок до 22.03.2019 г. (л. 24).
В хода на проверката е изискана справка от Д. „Граничен контрол“ ГД „ГП“ – МВР, от която е видно, че регистрацията на Ст. на 27.12.2019 г., в 17:51 ч, преминал държавната граница с македонски паспорт ..., е извършена от държавния служител Й. К. (л. 45). От обясненията на К. е видно, че при извършените от него гранични проверки на 27.12.2018 г. на АРМ 2, ден с натоварен график, е спазвал изискванията на инструкцията и не си спомня да е пропуснал македонския гражданин Ст., без да извърши необходимите проверки. Твърди, че често системата забива, което налага нейното рестартиране, а положените в документите печати са неясни, което затруднява проверката свързана с преброяване дните на престой. Установено е още с писмо Изх. № 6123/2018 г. от 07.02.2019 г. (л. 47), че лицето Др. Ст., роден на 29.07.1998 г. в гр. К.- Македония е български гражданин на основание чл. 17 ЗБГ от 1998 г. Същият има регистриран постоянен адрес в с. ..., общ. Б. (л. 49), но е без издадена лична карта от Република България. В дадените обяснения на 19.03.2019 г. Ст. твърди, че е български гражданин, тъй като родителите му имат такова гражданство и е студент по икономика, което налага честото му пътуване през граничния пункт. Преди да си извади лична карта е пътувал с македонския си паспорт и до момента не е имал проблеми с граничните власти (л. 46). За резултатите от проверката е изготвена обобщена справка от комисията, с предложение за налагане на дисциплинарно наказание на проверените лица, между които и жалбоподателя (л. 11 – 22) по съображения, че държавният служител Й. К. е извършил нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в небрежност в служебната дейност при изпълнение на разпореденото в чл. 32, ал. 1, т. 4 от Инструкция № 8121з-813/09.07.2015 г. за реда и организацията за осъществяване на граничните проверки на ГКПП, а именно в частта „проверка за спазване срока на пребиваване, включително и общия срок на предишни пребивавания в рамките на последните шест месеца“, което нарушение е квалифицирано като съставомерно по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗМВР, за което следва да му бъде наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“.
Резултатите от проверката са сведени до знанието на жалбоподателя срещу подпис на 13.03.2019 г. и му е изпратена покана по реда на чл. 206, ал. 1 ЗМВР Изх. № 4077р-3409/18.04.2019 г., без данни за получаването й. В преписката няма данни, а и оспорващият не твърди, че срещу фактическите установявания в справката е подал възражение.
Въз основа на събраните в хода на дисциплинарната проверка доказателства, приети като писмени доказателства по делото, дисциплинарнонаказващият орган е издал оспорената заповед, с която за констатираното нарушение на служебната дисциплина на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание, по съображения установени в справката на дисциплинарната комисия.
Заповедта е връчена на К. срещу подпис на 21.05.2019 г., който я е обжалвал пред съда с жалба Вх. № 1142/31.05.2019 г. по описа на БлАС.
Лицето Др. Ст. е подал заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин (лична карта) на 25.02.2019 г., който е получил на 27.02.2019 г. срещу подпис. По делото няма данни, че има предходно издадена лична карта. На 11.03.2019 г. от ОД на МВР – Б. му е издаден паспорт № ... .
Специфичната длъжностна характеристика, утвърдена със Заповед № 3282з-1271/05.05.2017 г. е връчена за жалбоподателя срещу подпис на 31.05.2017 г. По делото не е спорно, че жалбоподателя е запознат с Инструкция № 8121з-813/09.07.2015 г.
От събраните в хода на производството гласни доказателства (показанията на св. В.) е видно, че на граничния контролен пункт има няколко на броя АРМ (автоматизирано работно място), на които се изпълняват едни и същи функции по проверка идентификацията на преминаващите лица, в т. ч. проверка на печатите върху документи на лица от трети на ЕС страни. В системата имат опция за граничен контрол, но проверката с нея се осъществява много бавно, поради недобър интернет. Ако служителите имат съмнение за превишаване на разрешения в страната престой, то по тяхна преценка лицето се изпраща на втора линия. Поради засиления трафик този ден, на втора линия не е имало служител, който е осъществявал контрол на АРМ. Самият В. многократно е сигнализирал ръководството за проблемите в системата, тъй като при 12 часова смяна настъпва умора. Счита, че тенденциозно са наложени наказания на жалбоподателя, на него самия и на още двама други служители за преминаването на Др. Ст. през държавната граница, за когото твърди, че е български гражданин и при последващи преминавания акт за установяване на административно нарушение не му е съставян. При всички случаи обаче обработката на документа се свързва с вида на представения при проверката документ, като не се проверяват единствено лица с български документ за самоличност.
Свидетелката Г. – Анг. – началник сектор гранични проверки при РДГП – К., член на дисциплинарната комисия, потвърждава извършените от комисията действия, във връзка с установяване на наличието или отсъствието на дисциплинарно нарушение. Твърди, че ако служителят осъществяващ контрол на първа линия не може да осъществи контрол за времето на пребиваване на проверяваното лице, то следва да го изпрати на втора линия, което в конкретния случай не е направено, доколкото липсват данни в дневника за това. В процесния ден не е постъпил сигнал за забавяне, спиране или друг проблем в системата. Безспорно е установено в хода на проверката, че на 27.12.2019 г. лицето Ст. не се е позовало на българското си гражданство, тъй като не е имал издаден документ, поради което е преминал държавната граница с македонския си паспорт, подлежащ на проверка по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ. Твърди, че до момента няма подаден сигнал, че ръчното броене на дните в печатите създава проблеми и задръствания при осъществяването на контрола, нито е постъпвал доклад за проблеми в системата, нито че на 27.12.2018 г. има натоварен трафик на контролния пункт.
Въз основа на фактически установеното и в рамките на съдебната проверка на основание чл. 168, във вр. с чл. 146 от АПК Административен съд – Б. намира от правна страна следното:
Жалбата като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК вр. чл. 211 ЗМВР, от надлежна страна и срещу подлежащ по обжалване административен акт е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – Д. на РДГП – К. към ГДГП - София, който на основание чл. 204, т. 4 от ЗМВР, в качеството му на ръководен орган е компетентен да налага дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. т. 1 - 3 ЗМВР на държавните служители от съответната структура по чл. 37 ЗМВР, поради което е валиден административен акт. Издадена е в писмена форма, при спазване на изискванията по чл. 210, ал. 1 ЗМВР, поради което възраженията за обратното са неоснователни.
Оспорената заповед е издадена след образувана дисциплинарна проверка от нарочно назначена комисия, в хода на която, след събиране на допустими и относими доказателства, във връзка с констатираното от началника на ГКПП неизпълнение на служебните задължения от страна на държавния служител К. на 27.12.2018 г., е установено нарушение на служебната дисциплина. Резултатите са обобщени в нарочно изготвена справка, връчена за запознаване срещу подпис на 13.03.2019 г., при спазване на процедурата по чл. 206, ал. 1 ЗМВР, поради което административнопроизводствените правила са спазени и правото му на защита не е нарушено, обратно на поддържаните в жалбата възражения. В заповедта е възприета изцяло установената от комисията фактическа обстановка, отразена в справката. Справката е изготвена и е надлежно входирана в указания срок.
Материалния закон е правилно приложен, а доводите за недоказаност на нарушението са неоснователни.
Разпоредбата на чл. 195 от ЗМВР урежда сроковете за налагане на дисциплинарни наказания. Съгласно ал. 1 на цитираната разпоредба, дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му, освен ако деянието не е тежко нарушение на служебната дисциплина – ал. 2. Така посочените срокове са давностни и неспазването им погасява правото на административния орган да наложи дисциплинарна санкция на провинилия се служител. Дисциплинарното нарушение се счита за установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган – арг. чл. 196, ал. 2 ЗМВР. Това установяване следва да е в едногодишния срок по чл. 195, ал. 1 ЗМВР, който в настоящия случай е спазен. Справката рег. № УРИ-4077р-2466/22.03.2019 г. е постъпила пред дисциплинарнонаказващия орган, който с резолюция от 10.05.2019 г. е разпоредил издаване на заповед за дисциплинарно наказание, поради което не са налице основания за прекратяване на производството по чл. 209 ЗМВР.
Като фактическо основание за наложеното наказание в заповедта е посочено неизпълнение на служебната дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 1, т. 4 от Инструкция № 8121з-813/2015 г. за реда за осъществяване на граничната проверка на ГКПП, доколкото на 27.12.2018 г. К., изпълнявайки задълженията си на АРМ 2 трасе „изход“ не е извършил обстойна проверка на македонския гражданин Др. Ст., с цел да провери дали е спазен срока на пребиваване в Р България, вкл. и общия срок на предишни пребивавания в рамките на последните 180 дни, поради което не е установил, че към тази дата лицето е превишило с 35 дни разрешения му по чл. 10, ал. 1, т. 18 ЗЧРБ престой от 90 дни в нарушение на чл. 34 ЗЧРБ и не е съставил АУАН по чл. 53, ал. 1 ЗЧРБ. В тази връзка доводите, поддържани в жалбата за неправилна квалификация на деянието по чл. 30, ал. 1, т. 4 от Инструкцията, доколкото органът не е имал такива фактически съображения и не е квалифицирал деянието по посочената разпоредба, са неотносими към предмета на спора и съдът не следва да ги обсъжда.
Деянието е описано с фактическите му признаци, които позволяват правната му квалификация по чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР, за което следва да бъде понесена санкцията по чл. 197, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Неизвършването на проверка за посочените в заповедта обстоятелства осъществява обективния състав на неизпълнение на служебните задължения, произтичащи от вменените с подзаконов административен акт отговорности.
Съгласно чл. 194, ал. 4 ЗМВР дисциплинарната отговорност е лична, като всеки държавен служител отговаря за своите действия или бездействия, извършени виновно в нарушение на служебната дисциплина и свързани със заеманата длъжност – арг. чл. 194, ал. 1 ЗМВР. Следователно, нарушение на служебната дисциплина е виновното неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения, при което фактически осъщественото деяние обективно несъответства на правнодължимото поведение на служителя.
В обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание фактическите основания за издаването й съответстват на установените в хода на дисциплинарното производство обстоятелства, част от дисциплинарната преписка. Техният анализ, както и събраните доказателства в съдебното производство налагат извода, че жалбоподателят е извършил действията описани в обобщената справка и в заповедта, представляващи нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР вр. чл. 32, ал. 1, т. 4 от Инструкция № 9121з-813/2015 г. Чл. 32, ал. 1, т. 4 от Инструкцията задължава граничния полицай на първа линия да осъществява цялостна гранична проверка, като приема документа за пътуване от излизащия през границата чужденец, като проверява спазване на срока за пребиваване, включително и общия срок от предишни пребивавания в рамките на последните шест месеца. Следователно, за да е налице изпълнение на служебните задължения, на 27.12.2018 г. К. е следвало да установи, че към тази дата македонският гражданин е превишил разрешения му престой на територията на Р България от 90 дни, престоял 125 дни, за което да издаде акт за установяване на административно нарушение, което не е изпълнил. Никакви други съображения от организационен характер, в т. ч. и настъпила умора (с оглед показания на св. В.) не освобождават държавния служител от задължението да изпълни в пълен обем, в срок и качествено вменените му със закона и подзаковите нормативни актове компетентности. Обстоятелството, че към тази дата Ст. е гражданин на трета страна, поради което за служителя е възникнало задължението да извърши проверката при спазване изискванията по чл. 32, ал. 1, т. 4 от Инструкцията е и факта, че за първи път документ за самоличност на български гражданин лицето е получило на 27.02.2019 г. До този момент, преминавайки границата като чужденец, за него е било налице ограничението по чл. 10, ал. 1, т. 18 ЗЧРБ, което осъществяващият граничен контрол служител е следвало да установи. Съдържащите се в преписката документи, че Ст. е български гражданин на основание чл. 17 ЗБГ от 1998 г. не променя този извод. Съгласно посочената разпоредба децата до 14-годишна възраст придобиват българско гражданство, ако родителите им или преживелият от тях приемат българско гражданство или ако само един от родителите им стори това, в случай че другият е български гражданин. При същите условия децата от 14- до 18-годишна възраст придобиват българско гражданство, ако поискат това. Дори към този момент лицето да е притежавало българско гражданство, то непритежаването на документ за самоличност на български гражданин по чл. 13 ЗБЛД, издаден му на 27.02.2019 г. и преминавайки държавната граница с македонски паспорт на 27.12.2018 г., то по отношение на него са приложими разпоредбите на инструкцията за гранична проверка.
Деянието е виновно извършено, доколкото жалбоподателя е бил запознат с инструкцията и е бил длъжен да изпълнява служебните си задължения по време на дежурство, което не е изпълнил. По този начин е осъществил състава на дисциплинарно нарушение, за което правилно е ангажирана отговорността му с налагане на предвидената в закона санкция.
Съдът намира, че нарушението е доказано от събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, които по арг. на чл. 171, ал. 1, изр. 1 АПК имат доказателствена сила и пред съда, доколкото не се установиха по надлежния ред други факти, опровергаващи по съдържание приетите от дисциплинарнонаказващия орган такива.
Наложеното наказание е съобразено със степента на неизпълнение на служебните задължения, доколкото и само за едно нарушение на служебната дисциплина дисциплинарнонаказващият орган може да наложи предвидените в закона дисциплинарни наказания, като без значение е какви дисциплинарни наказания и за какви деяния са налагани на други служители. В настоящия случай и за посочения период К. не е изпълнил задължението си по осъществяване на граничен контрол на трасе „изход“ при преминаването на държавната граница от чужд гражданин, поради което деянието не съответства на правно дължимото поведение.
По изложените съображения съдът намира жалбата на Й. М. К. за неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на делото основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото. Жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати по сметка на РДГП – К. сумата 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено по правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ – чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. посл., във вр. с ал. 1 от АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Й. М. К. – младши инспектор, старши полицай на ГКПП – Станке Лисичково от ГПУ Б. при РДГП - К. против Заповед № 4077з-387/20.05.2019 на Д. на РДГП – К.
ОСЪЖДА Й. М. К. да заплати по сметка на РДГП - К. сумата 100,00 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от обявяването му на страните, чрез връчване на преписи от него.


АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Илонка Рашкова

Вярно с оригинала!
Г.Б.