и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по делото е по чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 215 от ЗУТ .
Образувано е по жалба от „. Е. – С. против Заповед № АБ-82/11.11.2019 г. на ВрИД К. на О. С., с която е одобрен ПУП – ПР за УПИ ІV с идентификатор 57176.64.451, УПИ ІVа с идентификатор 57176.64.452, УПИ ІVб с идентификатор 57176.64.453 и УПИ V с идентификатор 57176.64.10, в м. „М. г.“, землището на с. Поленица, общ. С. според приложената графична част.
В жалбата по подробно изложени съображения се поддържат доводи за нейната неправилност. Оспорващият твърди, че е налице несъответствие между текстовата и графичната част на акта, като с графичната част се засяга регулационната линия между собствения му УПИ ІІІ и описаните в заповедта урегулирани поземлени имоти, одобрена с влязла в сила заповед от 2005 г. За това изменение, като собственик на засегнатия имот не е давал съгласие, поради което акта е издаден на несъответно правно основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Нарушено е изискването по чл. 135 ЗУТ, като акта не му е връчен и за неговото издаване е узнал случайно по друг повод. Иска заповедта да бъде обявена за нищожна и алтернативно за унищожаема, като му бъдат присъдени направените в производството разноски.
Доводите изложени в жалбата се поддържат в хода на производството от представител, който претендира разноски по представен по чл. 80 ГПК списък. Подробни съображения развива в писмени бележки.
Ответникът – Кметът на О. С. чрез представител оспорва жалбата като неоснователна и претендира разноски. Представя писмени бележки.
Заинтересованата страна „. Б. У. Х“ чрез представител оспорва жалбата като неоснователна и претендира разноски по списък по чл. 80 ГПК.
Заинтересованите страни Я. О. Г., И. В. У. и М. П. Л. не вземат становище по жалбата.
По делото са допуснати и приети писмени доказателства. Допусната и назначена е съдебнотехническа експертиза, заключението на която е приобщено към доказателствения материал.
Административен съд - Б., като обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че жалбоподателят „. Е. – С. е собственик на УПИ ІІІ-1249, с площ от 2,460 дка, ведно с построената в него тютюнева сушилня „Б.“ със застроена площ от 720 кв. м и метален навес от 250 кв.м, находящ се в гр. С., м. „М. г.“ (л. 62). Заинтересованите страни са собственици на УПИ ІV с идентификатор 57176.64.451, УПИ ІVа с идентификатор 57176.64.452, УПИ ІVб с идентификатор 57176.64.453 и УПИ V с идентификатор 57176.64.10, находящи се в същата местност. По тяхна инициатива, като лица по чл. 131 ЗУТ, със заявление Вх. № 94-С-692/02.04.2018 г. и нотариална заверка на подписите са поискали да бъде допуснато изменение на дворищно-регулационния план по отношение на собствените им имоти по взаимно съгласие. Към искането са представили Обяснителна записка и проект за изменението. Със Заповед № 31/20.06.2018 г. кметът на общината е допуснал изменението, като е приел, че са налице предпоставките по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. На заявителите е издадена Скица – виза № 285/20.06.2018 г., от която е видно, че действащия подробен устройствен план е одобрен с Постановление № 161/12.08.1993 г. и Заповед № АБ-18/24.02.2005 г. Проектът за ПУП - ПР е внесен и приет от ОЕСУТ с Решение № 16 по Протокол № 4/19.04.2019 г. (видно от отбелязването, но непредставено по делото) и одобрен със Заповед № АБ-82/11.11.2019 г. от ВрИД кмет на общината.
УПИ ІV с идентификатор 57176.64.451, УПИ ІVа с идентификатор 57176.64.452, УПИ ІVб с идентификатор 57176.64.453 и УПИ V с идентификатор 57176.64.10 са нанесени в КККР, а УПИ ІІІ не е нанесен. Във връзка с подадено от „. Е. искане за изменение на КККР на с. Поленица, началникът на СГКК – Б. е издал Заповед № 17-161/16.06.2020 г., с която е отказал изменението, приемайки, че проектният имот с идентификатор 57176.64.30 попада върху ПИ с идентификатори 57176.64.39, 57176.64.452 и 57176.64.453, поради което е налице спор за материално право.
С обжалваната заповед № АБ-82/11.11.2019 г. кметът на общината е одобрил ПУП – План за регулация, на основание чл. 134, ал. 2, т. 6.
По делото няма данни акта да е връчен на жалбоподателя.
От заключението на допуснатата и назначена съдебно техническа експертиза се установи, че със Заповед № АБ-18/24.02.2005 г. е одобрен ПУП – ПР и ПЗ за УПИ ІV, от който се образуват УПИ ІV, УПИ ІVа, УПИ ІVб, без промяна отреждането за „Производствено-складови дейности“. Одобрен е и РУП при условията на чл. 113 ЗУТ. С тази заповед е променена регулационната граница между УПИ ІV, УПИ ІVа, УПИ ІVб и УПИ ІІІ, в сравнение с границата, одобрена през 1993 г., с изместването й в посока югоизток, без това да е направено чрез отразяване на промяна в графичната част на плана и в заповедта за одобряването му. По този начин не е ясна причината за изменението. С обжалваната заповед от 2019 г. регулационната линия между същите имоти отново е променена, като е върната в положението на границата от плана на новообразуваните имоти от 1993 г., отново без процедура по изменението й. Регулационният план, одобрен през 2005 г., не е приложен на място. Преди внасяне на проекта за изменение на ПР, собствениците на имотите, предмет на плана са внесли проект за изменение на КККР, приет от СГКК – Б.. Изменението в обжалваната заповед е направено от проектанта в съответствие с правилата и нормативите, но в чертежа липсват имотните граници по КККР на имотите, предмет на плана, поради което не може да се прецени дали са спазени изискванията по чл. 17 ЗУТ, т. е. вътрешните им регулационни линии да съвпадат с имотните граници. Процесният ПУП е разработен въз основа на Заповед № 31/20.06.2018 г. за допускане изработването му, при запазване предназначението на имотите. Визата за проектиране по чл. 140, ал. 1 ЗУТ представлява извадка от одобрения през 2005 г. ПУП и отразява положението на регулацията по този план, което не съответства на одобрения такъв с оспорената заповед, с която одобрената регулационна линия между УПИ ІV, ІVа, ІVб и УПИ ІІІ възстановява същата по плана от 1993 г., като по този начин се запазва площта на тези урегулирани поземлени имоти, съобразно документите за собственост, поради което счита, че не може да се приеме, че се засяга тяхната площ. Фактическата граница е изградена на място ограда, по данни на заинтересованите страни изградена през 1993 г. След одобряването на ПУП през 2005 г. не са издавани нови документи за собственост на нито един от урегулираните поземлени имоти. Графичната част на оспорената заповед съответства на текстовата й част. Регулационната линия между урегулирани поземлени имоти ІV, ІVа, ІVб и УПИ ІІІ в обжалвания ПУП съвпада със северозападните имотни граници на ПИ с идентификатори 57176.64.451, 57176.64.452 и 57176.64.453 към УПИ ІІІ.
Експертизата е оспорена от пълномощника на жалбоподателя с искания за допускане на допълнителна и повторна експертиза, изпълнима от едно друго или повече вещи лица, отхвърлено от съда.
Въз основа на така установената фактическа обстановка на основание чл. 168, във вр. с чл. 146 от АПК съдът намира от правна страна следното:
Доколкото по делото няма данни за връчване на акта следва да се приеме, че срока по чл. 215, ал. 4 ЗУТ вр. чл. 149, ал. 1 АПК е спазен. Жалбата като подадена в срок, от заинтересовано по чл. 131, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 от ЗУТ лице, носител на право на собственост върху имот, предмет на плана е процесуално допустима. Доколкото регулационната линия между УПИ ІV, ІVа и ІVб и УПИ ІІІ, одобрена през 2005 г. е изменена в графичната част на обжалваната заповед, то в качеството си на собственик на УПИ ІІІ, предмет на изменението, „Буцeфал“ Е. е субект по чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ, предвид което не може да не бъде зачетена активната му легитимация да оспорва процесната заповед.
Разгледана по същество е основателна.
Съдът намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган –кметът на общината, комуто по закон с разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ЗУТ е предоставено правомощието да одобрява подробни устройствени планове на посоченото в нея основание – чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, при условията на заместване съгласно Решение № 210/19.09.2019 г. на Общински съвет С., поради което е валидна. А. С. С. – кмет на О. С. е регистриран за участие в местните избори за кмет на О. С., поради което на основание чл. 161, ал. 1 ИК, чл. 42, ал. 8 вр. ал. 6 ЗМСМА Общински съвет – С. е делегирал правомощия на заместник К. В. А. да изпълнява длъжността кмет на общината за периода от 28.10.2019 г. до полагане на клетва от новоизбрания кмет. Новоизбраният кмет е положил клетва на 14.11.2019 г., поради което обжалвания акт, като издаден на 11.11.2019 г. е издаден от оправомощен орган.
Бланкетно поддържаните доводи за нищожност са неоснователни. Поддържаните нарушения на материалноправните разпоредби не опорочават акта до степен на нищожност. Материална незаконосъобразност на акта, водеща до неговата нищожност е налице тогава, когато е налице пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на материалноправната норма, акта е изцяло лишен от законово основание или акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от нито един орган. Следователно акта би бил нищожен при наличие на изключително тежък порок, тежък дотолкова, че е приравнен на несъществуващ факт, което в настоящия случай не е налице. Акта е издаден на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, като преценката за наличието или отсъствието на предпоставките за приложението на посочената разпоредба са свързани в отговора на въпроса за унижощаемост на акта.
Съдът намира, че е спазена процедурата по допускане на исканото изменение – Заповед № 31/20.06.2019 г. на К. на общината, с която е прието наличието на съгласие на всички собственици на имотите по чл. 131, ал. 1 вр. ал. 2, т. 1 ЗУТ, поради което на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ същото е допуснато, съгласно предложеното изменение по чл. 135, ал. 2 ЗУТ. Нарушено е изискването по чл. 135, ал. 7 (ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 1.01.2019 г.), като заповедта за допускане не е съобщена на всички заинтересовани лица, в частност на жалбоподателя, доколкото с изменението се променя регулационната граница между УПИ ІV, ІVа и ІVб и УПИ ІІІ, одобрена със заповед от 2005 г., което се установява от изслушаното по делото заключение на експерта. По този начин правото на защита на правоимащото лице е нарушено в хода на провелото се административно производство, представляващо нарушение по чл. 146, т. 3 АПК.
В конкретния случай заповедта е издадена на несъответно правно основание.
Урегулираните веднъж поземлени имоти подлежат на последващо урегулиране, но само в изрично предвидените от ЗУТ хипотези. Хипотезите на последващо регулиране на вече урегулирани поземлени имоти са регламентирани в нормата на чл. 134 от ЗУТ, като основанията за изменение на влезлите в сила подробни устройствени планове, са изчерпателно уредени. Всяка една от тях съдържа фактически обстоятелства, при наличието на които е приложима съответната правна норма.
Съгласно чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, посочена както в заповедта за допускане, така и в обжалвания акт влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, когато има съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ, както и на носителите на ограничени вещни права върху тях и на концесионерите. В тежест на органа, издал обжалвания административен акт, е да установи наличието на фактическите основания за издаването на акта, както и спазването на законовите изисквания за неговото издаване, съгласно чл. 170, ал. 1 АПК. В настоящия случай безспорно се установи, че липсва съгласие на всички собственици на поземлените имоти, засегнати от процесното изменение, в частност на оспорващия. Липсва представено от него съгласие в административната преписка, а и самият факт, че оспорва заповедта, то това безспорно е индиция, че съгласие не е налице. Липсата на съгласие на една от всички заинтересовани страни за това изменение е в нарушение на цитираната разпоредба, което представлява материална незаконосъобразност на оспорения акт. Не може да бъде споделен извода на експерта, че като се възстановява регулационната граница между имотите по плана от 1993 г., то имота на жалбоподателя не се засяга и същото представлява отстраняване на фактическа грешка. Дори и това да е така, то отстраняването й следва да бъде извършено по предвиден в закона ред, а неприложената регулация от 2005 г. е основание за изменението й, но на друго правно основание, а не на посоченото такова. Установеното от експерта, че променената регулационната линия съответства на имотната граница между УПИ ІІІ и ПИ с идентификатори 57176.64.451, 57176.64.452 и 57176.64.453 не съответства на посоченото правно основание. Тези факти биха могли да доведат до изменение на влезлия в сила ПУП, но на правно основание, различно от посоченото в акта, изменението за което не е предоставено в правомощието на съда.
Не се споделят изводите на експерта, че текстовата част на заповедта съответства на графичната такава. Видно от съдържанието на акта промяната на регулационната граница с УПИ ІІІ не е посочена в текстовата част, но е променена в графичната такава, поради което е налице несъответствие, представляващо самостоятелно основание за отмяна. Одобреното изменение на ПР не съответства и на визата по чл. 140 ЗУТ, съгласно която регулацията е по ПУП – ПР от 2005 г.
Издаването на заповедта при отсъствие на елементи от фактическия състав на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ е основание за нейната отмяна в хипотезата на чл. 146, ал. 4 АПК. Доколкото правното основание не съответства на фактическото, то съдът намира, че не следва да разглежда станалите съответствия в предвиденото изменение със законовите изисквания.
По изложените съображения обжалваната заповед като незаконосъобразна следва да бъде отменена.
С оглед изхода на спора основателна е претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски. О. С. следва да бъде осъдена да заплати на „Буцeфал“ Е. С. сумата 1150,00 лв., от които 50,00 лв. държавна такса, 600,00 лв. адвокатско възнаграждение и 500,00 лв. възнаграждение за вещо лице, за заплащането на които по делото са представени доказателства. Искането за присъждане на сумата 3,40 лв. за снабдяване с преписи от документи е неоснователно.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 вр. ал. 1 и чл. 143, ал. 1 АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № АБ-82/11.11.2019 г. на ВрИД К. на О. С..
ОСЪЖДА О. С. да заплати на „. Е. – С. направените по делото разноски в размер на 1150,00 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок, считано от датата на съобщаването му до страните, чрез връчване на препис от акта.



АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Илонка Рашкова

Вярно с оригинала!
ЕК