и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е касационното по реда на чл.63, ал.1, изр.2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във връзка с чл.208 и следващите от Административно процесуалния кодекс(АПК).
Образувано е по касационна жалба на “...” Е. със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „...“ № ... представлявано от управителя А. С. Т., подадена чрез адв. П. Т. против Решение № 8287/27.10.2015 г., постановено по н.а.х.д. № 1640/2015 г. по описа на Районен съд – Б..
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на закона – касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Оспорва се извода на районния съд за доказаност на описаните в наказателното постановление нарушения на чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2 във вр. с чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС. Твърди се, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неотчетени от районния съд, които са довели до ограничаване правото на защита на касационния жалбоподател. Поддържа се, че АУАН е съставен извън сроковете по чл. 34 от ЗАНН, в отсъствието на едноличния собственик и управител на дружеството и е предявен в нарушение на чл.43 от ЗАНН, а НП не съдържа минимално изискуемите реквизити по чл. 57 от ЗАНН. По поддържаните с жалбата доводи се иска отмяна на атакуваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът - ТД на Н. – гр.С. оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, подробно изложени в писмено становище.
Представителят на О. П. Б. дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд – Б. намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С обжалваното решение Районен съд – Б. е потвърдил Наказателно постановление (НП) № 158297/04.06.2015 г. на Заместник директора на ТД на Н. – С., с което на “...” Е. представлявано от А. С. Т. за 12 (дванадесет) нарушения на чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2 във вр. с чл. 82, ал. 2, т. 3 и чл. 180а, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл. 180а, ал. 3 от същия закон са наложени 12 (дванадесет) имуществени санкции, всяка в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева. За да постанови този резултат, районният съд е приел, че нарушенията, за които е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството са безспорно установени, съставомерни и правилно квалифицирани от административнонаказващия орган. Приел е, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на защита на нарушителя.
Изводите на районния съд за издаване на наказателното постановление в съответствие с процедурата по ЗАНН са в противоречие с материалния закон.
Противно на доводите на районния съд, в настоящия случай в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които са основание за отмяна на наказателното постановление. От събраните по делото доказателства се установява, че съставения АУАН не е предявен на законния представител на дружеството да се запознае със съдържанието му, както и да го подпише, което е в противоречие с разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН. Административнонаказателното производство е образувано срещу “...” Е. представлявано от А. С. Т. за нарушения на чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2 във вр. с чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, за което на 03.04.2015 г. е съставен АУАН № F158297, който е предявен за подпис на М. П.. От събраните в производство пред районния съд доказателства, обаче, не се установява А. С. Т. да е делегирал на П. правомощия, във връзка с подписването и получаването на актове за установяване на административни нарушения. Представеното пред районния съд пълномощно с нотариална заверка от 04.12.2011 г. дава на П. представителни права по отношение на “...” ЕООД във връзка с подаване на документи, декларации, заявления и искания и получаване на готовите документи, като в обема на представителната власт на пълномощника не е включено изрично правото по чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Не може да се приеме за надлежно упълномощаване посоченото в пълномощното, че М. П. има право да урежда всички взаимоотношения с Н.. За предявяване на АУАН на упълномощено лице, в обема на представителната власт на последното следва изрично да е включено правомощие да получава и подписва актове за установяване на административно нарушение от името на упълномощителя. Действително, ЗАНН не съдържа изискване за нарочно упълномощаване за представителство в административно-наказателното производство, но то следва от самия характер на производството и от тълкуване на чл. 43, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 от ЗАНН, съгласно които съставеният АУАН следва да се предяви и връчи лично на наказаното лице или на неговия законен представител. Т.е. връчване на АУАН на пълномощник е едно изключение от общото правило и поради това при извършването му следва стриктно да се съблюдава дали упълномощеното лице разполага с правомощия да получава и подписва АУАН, като е недопустимо разширително тълкуване на обема на представителната му власт.
По изложените съображения в настоящия случай съставения АУАН е предявен на ненадлежно упълномощено лице, с оглед на което настоящата инстанция намира, че същият не е предявен на нарушителя за запознаване със съдържанието му по предвидения в чл.43, ал.1 от ЗАНН ред. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, ограничило е правото на санкционираното дружество да организира защитата си още в началния етап на административнонаказателното производство, чрез навеждане на възражения срещу АУАН и ангажиране на съответни доказателства. Когато констатира, че актът не е бил предявен на нарушителя административнонаказващият орган, е длъжен да го върне на актосъставителя, а не да издава наказателно постановление – чл.52, ал.2 от ЗАНН. В настоящия случай това не е сторено, което е опорочило административнонаказателната процедура и е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление без обсъждане на доводите по съществото на спора. Като е приел обратното, районният съд е нарушил материалния закон.
Предвид изложеното, решението на районния съд следва да бъде отменено, като се постанови друго, с което се отмени издаденото от Заместник директора на ТД на Н. – С. наказателно постановление.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд-Б.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 8287/27.10.2015 г., постановено по н.а.х.д. № 1640/2015 г. по описа на Районен съд – Б., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 158297/04.06.2015 г. на Заместник директора на ТД на Н. – С., с което на “...” Е. представлявано от А. С. Т. за 12 (дванадесет) нарушения на чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2 във вр. с чл. 82, ал. 2, т. 3 и чл. 180а, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл. 180а, ал. 3 от същия закон са наложени 12 (дванадесет) имуществени санкции, всяка в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева.
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Мария Тодорова


ЧЛЕНОВЕ: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева

/п/ Саша Алексова

Вярно с оригинала!
В.А.