и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Р. Е. А. с адрес: гр. Б., ул. „. № *. В. Б, . 8, ап. *, против Решение № 54/ 27.07.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 887/2021 г. по описа на Районен съд – Б., с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 244а-580 от 27.04.2021 г., издадено от Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на М.) – Б..
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради постановяването му в нарушение на закона. Оспорват се изводите на районния съд за липсата на процесуални нарушения в хода на производството по установяването и санкциониране на нарушението. Твърди се, че е налице несъответствие между акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ и процесното НП по отношение описанието на нарушението и правната квалификация на деянието, което от своя страна води до неяснота на административното обвинение. Иска се отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление.
В съдебно заседание касационният жалбоподател поддържа касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде отменено, като се постанови ново, с което наказателното постановление бъде отменено.
Ответникът – ОД на М. – Б. не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът от О. П. – Б. изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба с искане първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.
Административен съд – Б. намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Б. е потвърдил Наказателно постановление № 244а-580 от 27.04.2021 г., издадено от Директора на ОД на М. – Б., с което на Р. Е. А. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 (триста) лева, за това че не изпълнява противоепидемични мерки въведени с акт на Министъра на здравеопазването по чл.63, ал.1 от Закона за здравето, на основание чл.209а, ал.1 и чл. 209а, ал. 4, пр. 2 от ЗЗдр. За да постанови този резултат районният съд е приел, че визираното в НП нарушение и неговото авторство са безспорно доказани, същото е квалифицирано правилно, а в производството по установяването и санкционирането му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Констатирал е правилно приложение на закона при определяне на санкцията по вид и размер, както и липса на предпоставки, обуславящи приложимостта на чл. 28 от ЗАНН по отношение процесното нарушение.
Решението е правилно.
Направените от районния съд фактически констатации се подкрепят от събраните по делото доказателства. Правните изводи на съда за процесуална законосъобразност на НП, както и за доказаност на процесното нарушение и неговото авторство кореспондират на установената правилно фактическа обстановка и се споделят от настоящия състав на касационната инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или ал. 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лева, а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лева.
С нормата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗдр (ред. ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.), в кръга правомощия на министъра на здравеопазването е предвидена и възможността при възникване на извънредна епидемична обстановка да въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. Именно в тази връзка със Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г. на Министъра на здравеопазването е въведена противоепидемична мярка, съгласно която „всички лица, които се намират в закрити обществени места, в т.ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведания, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и други, са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, която се използва съгласно препоръките в приложение № 3. В заповедта е посочено, че същата е в сила от 01.02.2021 г. до 30.04.2021 г. включително. Именно с цитираната заповед се създава задължение за неопределен брой лица за носене на закрити обществени места на защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба за предотвратяване разпространението на COVID-19, в рамките на определения в заповедта времеви период. Неизпълнението на посоченото задължение, правилно е квалифицирано от административнонаказващия орган като нарушение на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето. Нормата предвижда както предпоставките, при наличието на които възниква основанието да се реализира административнонаказателната отговорност на конкретно лице – нарушение или неизпълнение на въведени с акт на МЗ или директор на РЗИ противоепидемични мерки, така и съответната административна санкция по вид и размер. Ето защо, настоящият касационен състав приема, че при издаване на обжалваното НП е изпълнено изискването на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.
Решението е правилно и по отношение изводите на съда за законосъобразност на обжалваното НП, издадено при спазване на изискванията за съдържание на акта. Налице е конкретика в описателната част на НП относно твърдяното нарушение, че Р. Е. А., на 17.04.2021 г., около 18:00 ч. се е намирала на закрито обществено място - магазин „Л.“, находящ се в град Б., бул. „Д.С.“ № *, без поставена защитна маска на лицето си, неспазвайки действащата противоепидемична мярка въведена на основание чл. 63, ал. 1, от ЗЗдр. Следователно, нарушението, както в акта за установяване на нарушението, така и в наказателното постановление е описано с фактическите му белези, позволяващи на А. да разбере в какво конкретно нарушение е уличена. Още повече, от данните по делото се установява, че А. ясно е разбрала в какво се състои извършеното от нея нарушение, но е отказала да спази противоепидемичната мярка. Предвид това, следва категоричният извод, че АУАН и издаденото въз основа на него НП, отговарят на изискванията съответно на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН - описани са достатъчно ясно фактите и обстоятелствата, които осъществяват фактическия състав на вмененото на касатора административно нарушение. Наложеното на Р. А. административно наказание съответства по вид и размер на санкционната правна норма за извършеното нарушение.
Ето защо, като е потвърдил процесното НП, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При касационната проверка на същото по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира наличие на отменителните основания по чл. 348 от НПК.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Б.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 54/ 27.07.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 887/2021 г. по описа на Районен съд – Б..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Мария Тодорова
ЧЛЕНОВЕ: /п/ Иван Петков /п/ Димитър Узунов
Вярно с оригинала!
С.В.