и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на Ж. Д. Д. против Заповед №244з-141/23.01.2018г. на Д. на ОД на М. – Б., с която на основание 194, ал.2, т.4 и чл.197, ал.1, т.6 вр. чл. 203, ал.1, т.13, чл.204, т.3 и чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР на Ж. Д. Д. – младши разузнавач (издирване) в група „Криминална полиция“ на РУП – П. при ОД на М. – Б. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение.
С молба, постъпила в съда на 23.04.2018г. от страна на оспорващия е направено искане за спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК вр. чл.144 АПК. Искането е мотивирано с обстоятелството, че срещу оспорващия е образувано и висящо досъдебно производство №83/2017г. по описа на ОСлО при ОП – Б., по което с постановление от 19.08.2017г. същия е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.234, ал.1, предл.2 от НК, а предметът на доказване в настоящето производство е свързан именно с извършване на вмененото престъпление, поради което изхода на ДП е от значение за решаване на делото.
Ответника по жалбата изразява становище за неоснователност на направеното искане с оглед на това, че оспорената заповед не е мотивирана с осъждане на оспорващия за умишлено престъпление от общ характер, а за нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.1, т.4 вр. чл. 203, ал.1, т.13 от ЗМВР.
Настоящия състав на Административен съд – Б. намира, че не са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.5 от Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК) за спиране на производството по делото.
Разпоредбата на цитирания текст допуска спиране на висящо съдебно производство, когато се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването, на които зависи изходът на делото.
В настоящия случай като основание за издаване на оспорената заповед е посочено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в нарушение на етични правилата за поведение на служителите в М., което уронва престижа на службата, представляващо основание за дисциплинарно уволнение по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, а не осъждане за умишлено престъпление от общ характер, което е отделно и самостоятелно основание за дисциплинарно уволнение на държавния служител, предвидено в чл. 203, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Освен това нарушенията на служебната дисциплина са основание за дисциплинарна отговорност, независимо от това дали е налице основание за наказателна или административнонаказателна отговорност (арг. чл.194, ал.3 от ЗМВР).
Водим от горното и на основание чл.229, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ж. Д. Д. за спиране на производството по адм.д.№157 по описа на Административен съд – Б. за 2018 год.
Препис от определението да се връчи на страните.
Определението не подлежи на обжалване.



СЪДИЯ: /п/ Мария Тодорова

Вярно с оригинала!
Е.Ф.