И за да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, във вр. с чл.215, ал.4 от ЗУТ, във вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на “. Г. – З.“, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление : Б., Б.“В. Л.“ № 3. В.А,*, ап.*, с управляващ и представляващ П. Д. Г., срещу Заповед № 2716/16.12.2021 г. на К. на О. Б., с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, във вр. с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, във вр. с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, е наредено в 30-дневен срок от влизане в сила на заповедта, да бъде премахнат строеж “Масивен търговски обект”, изграден в имот с идентификатор 04279.612.222 по КК на Б., по плана ЦГЧ на Б., с извършители : И. Н. Е. и “. Г. – З.“, с представляващ П. Д. Г..
В жалбата се твърди, че атакуваната заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена при неспазване на изискванията за форма, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона – отменителни основания по смисъла на чл.146, т.2 - 5 от АПК. Твърди се и че заповедта е нищожна. Жалбоподателят счита, че неправилно административният орган е приел, че изградения от него строеж е незаконен, тъй като за него има издадено Разрешение за строеж № 197-2/19.10.1992 г. от ОНС – Б.. Разрешението за строеж е влязло в сила, а сградата е построена съобразно одобрените/съгласувани на 13.10.1992 г./ проекти, с които е разрешено на оспорващия да извърши предвидените в проекти СМР за : 1.Магазин за строителни материали и 2.Селскостопанска аптека. Иска оспореният индивидуален административен акт /ИАА/ да бъде обезсилен като нищожен, алтернативно – да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира се и присъждане на направените разноски по делото.
В съдебно заседание оспорването се поддържа от упълномощен представител - адвокат З., която представя и писмена защита.
Ответникът – Кметът на О. Б., чрез процесуалния си представител гл.юрк.С. оспорва жалбата като неоснователна и иска БлАС да я отхвърли и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представя и писмено становище по съществото на спора.
Заинтересованата страна И. Н. Е. не изразява становище по жалбата.
По делото са приети писмени и гласни доказателства. Допусната и назначена е съдебно–техническа експертиза /СТЕ/, като заключението на вещото лице е приобщено към доказателствения материал.
Административен съд – Б., след като обсъди събраните доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното:
О. Б. е собственик на поземлен имот с идентификатор № 04279.612.222, представляващ ПИ № 222 в кад. район 612 по КККР на Б., с административен адрес : Б., У.“Д.Г.“ № *, с площ от 1652.00 кв.м; с трайно предназначение на територията – урбанизирана; начин на трайно ползване – за друг вид зелени площи, с номер по предходен план : 8868, видно от Акт за публична общинска собственост /АПОбС/ № 10509/25.10.2021 г., вписан в Службата по вписванията – Б., на 28.10.2021 г.(л.21).
На 09.06.1992 г. СД „Местни строежи“ – Б., и Селскостопанска аптека на СД „З.“ – Б., са подали Молба В.№ 69-00-5101 до К. на О. Б. за разрешение за строеж на съвместен офис с площ от 50.00 кв.м на У.“Д.Г.“, непосредствено до магазина на фирма „Винпром“ (л.52).
Към молбата е приложена нотариално заверена декларация от молителите по повод молбата (л.53).
Молбата е била разгледана от Комисията по отстъпване право на строеж и отдаване под наем на общинска земя, назначена със Заповед № 102/15.05.1992 г. на К. на О. Б., като комисията се е произнесла с Решение № 85, обективирано в Протокол № 5/27.07.1992 г., с което е разрешила на молителите временни наемни отношения с общината и съгласуване на скицата с всички инстанции (л.54).
На 30.09.1992 г. е била издадена Скица № 662/30.09.1992 г., на основание преждепосоченото решение на комисията по отстъпено право на строеж, с разрешение от гл. архитект на общ.Б. за проектиране на временен търговски обект за строителни материали по чл.197 от ЗТСУ (л.55).
На 13.10.1992 г. е одобрен от Главния архитект при ОбНС – Б., архитектурен проект за обект : Магазин – строителни материали на СД „Местни строежи“ – Б.; и Селскостопанска аптека на СД „З.“ – Б. (л.24-28).
На 19.10.1992 г. СД „Местни строежи“ – Б., СД „З.“ – Б., са подали до общината молби с В.№ 00-9150 и № 94-00-9150 съответно за одобряване на проекти и издаване на разрешение за строеж (л.56 и 57).
С Разрешение за строеж № 197-2/19.10.1992 г. на Началник управление/отдел Служба в ОбНС – Б., на П. Д. Г. е разрешено да извърши строеж по предвидените в проекта СМР по дадената строителна линия от Техническата служба на Общината, при условията на чл.197 от ЗТСУ с временен характер, а именно – магазин за строителни материали и Селскостопанска аптека „З.“(л.23).
На 22.10.1992 г. е издаден Протокол № 81 за определяне на строителна линия и ниво от Отдел (служба) „Архитектура и благоустройство“ в общинската администрация за строеж на „Магазин за строителни материали“ и за „Селскостопанска аптека“, съгласно посоченото по-горе строително разрешение (л.59,60).
Бил е изработен Работен проект за обект : „Благоустрояване и озеленяване част кв. - Б., подобект : „Дендрология и архитектурни детайли“, включващ текстова и графична част, находящ се на У.“Д.Г.“, включващ едноетажни сгради с различни функции (офиси, питейно заведение, работилници и др.), одобрен от Главния архитект на О. Б. на 11.03.1993 г. (л.61-73).
До Председателя на ОбС – Б., и до К. на О. Б. е подадена молба от членовете на гражданско сдружение „Бистрица-12“ за даване на постоянен статут на изградените от членовете на сдружението обекти (л.74).
Към молбата са били приложени : Решение № 178, по Протокол № 10/02.09.1999 г. на ОбС – Б., с което общинският съвет е дал съгласие за обекти, изградени по реда на чл.120, ал.4(отм.) от ЗТСУ, да бъде отстъпено право на строеж на собственика на сградата, като заплатят това си право и да отговарят на други, изброени в решението условия (л.75); Решение №17 по Протокол № 9/11.11.1999 г. на АГК при общ.Б., с което АГК счита, че може да се проучи възможността за създаване на градоустройствена основа с цел узаконяване на ВТО в кв.216 /парк „Скаптопара“, по У.“Д.Г.“/ по плана на Б. само за обекти, разрешени по реда на чл.120, ал.4 от ППЗТСУ (л.76); Писмо на КУТКБОЕ с № П-02-68/20.07.2004 г. да бъде изпратено до К. на общината и до Сдружение „Бистрица-12“ предложението и становище от сдружението с решение за проучване и изготвяне промяна на ЗРП и предложение за ПУП за всеки един от обектите (л.77).
Със Заповед № 2003/23.09.2021 г. на К. на О. Б., на основание чл.44, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗМСМА, е наредено на служителите, контролиращи строителството на територията на О. Б., определени със Заповед № 106/25.01.2021 г. на К. на общината, да извършат проверка относно законосъобразното изграждане и ползване на ВТО, разположени на У.“Д.Г.“ по плана на ЦГЧ на Б., в имоти с идентификатори 04279.612.222 и 04279.612.221 по КК на Б. в периода от 27.09.2021 г. до 01.10.2021 г.(л.163).
С Писмо изх.№ 03-00-3457/07.10.2021 г. Кметът на О. Б. е уведомил законния представител на едноличния търговец „П. Г. – З.“, че във връзка с планирани от общината мероприятия по озеленяване и облагородяване на градската среда в района на У.“Д.Г.“ , върху брега на р.Бистрица, следва да премахне в 30-дневен срок изградения търговски обект, върху имот общинска собственост с идентификатори 04279.612.222 и 04279.612.221 по КК на Б. и че с изтичане на срока на настоящото предизвестие наемното правоотношение между едноличния търговец и общината се прекратява (л.96).
На 10.11.2021 г. длъжностни лица от Общинска администрация – Б., са извършили проверка на строеж : „Масивен търговски обект“, изграден и находящ се в поземлен имот с идентификатор 04279.612.222 по КК на Б., като резултатите от проверката са обективирани в Констативен акт № 10-1/10.11.2021 г.(л.9-11) и Констативен акт № 10-2/10.11.2021 г.(л.12,13). Проверяващите са констатирали, че строежът е отразен в кадастралната карта на Б. като два броя самостоятелни сгради с идентификатори 04279.612.222.13 и 04279.612.222.14, изградени в имот с идентификатор 04279.612.222 по КК на Б., както следва : сграда с идентификатор 04279.612.222.13 с предназначение „Магазин за строителни материали“, с площ от 57.60 кв.м със собственик/ползвател И. Н. Е., а сграда с идентификатор 04279.612.222.14 е с предназначение „Селскостопанска аптека“ с площ 93.72 кв.м, със собственик/ползвател “. Г. – З.“, като строежът е извършен (извършители и строители) от И. Н. Е. и “. Г. – З.“. Като са представени строителни книжа и документи – одобрен проект на 12.10.1992 г., Разрешение за строеж № 197-2/19.10.1992 г., издадено от ОНС – Б., за временен обект на основание чл.197 от ЗТСУ (отм.), Протокол за строителна линия и ниво № 81/22.10.1992 г., като строителството е започнало на 22.11.1992 г. Посочено е, че няма съгласуване с контролните органи.
Проверяващите са посочили, че строежът е масивен търговски обект, съгласно § 5, т.38 от ДР на ЗУТ и е трайно свързан към земята. Строежът е с приблизителни размери 12.40м/13.20 м и височина около 4.00 м. Сградата е с носещи елементи – основи, стоманобетонови греди и колони, тухлени стени. Има ел. и ВиК инсталации, свързани със съответните мрежи. Масивната сграда е пристроена допълнително без необходимите строителни книжа и документи, върху инженерно съоръжение – корекция на р.Бистрица. Констатирано е, че масивният търговски обект е разделен на 2 бр. помещения.
Помещение 1 - „Магазин за строителни материали“ е разположен по дължината на подпорната стена на р.Благоевградска Бистрица с външни размери – 12.20 м дължина, среда ширина – 5.00 м и средна височина от 4.00 м, с площ от 57.60 кв.м. Достъпът до магазина се осъществява от 3 бр. стъпала от У.“Д.Г.“, които са изградени без одобрени строителни книжа.
Помещение 2 - „Селскостопанска аптека“ е разположен по дължината на подпорната стена на р.Благоевградска Бистрица с външни размери – дължина 13.20 м, ширина 7.10 м и средна височина от 4.00 м., като площта е 93.72 кв.м. Достъпът до аптеката се осъществява от 3 бр. стъпала от У.“Д.Г.“, които са изградени без одобрени строителни книжа.
Проверяващите са констатирали, че масивният търговски обект засяга непосредствено и съществуващо инженерно съоръжение – корекция, на р.Благоевградска Бистрица, като липсват доказателства за якост и устойчивост на съоръжението, на чиято подпорна стена е изпълнена част от строежа и същата да е осигурена за допълнителен товар.
Според проверяващите масивният търговски обект е от V категория, съгласно чл.13. ал.1, т.5, б.а“ от ЗУТ.
Проверяващите са констатирали, че процесният строеж е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 от ЗУТ, тъй като изграден в несъответствие с действащия към момента ЗРП на ЦГЧ на Б., одобрен със Заповед № 323/05.09.1994 г. на К. на О. Б., а също така строежът е изпълнен в отклонение на издаденото строително разрешение по чл.197 от ЗТСУ и същият е незаконен и по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 и чл.55 от ЗТСУ (отм.).
Проверяващите са обобщили установените нарушение в случая – горепосоченият строеж е изграден без одобрени инвестиционни проекти от гл. архитект на общината; изграден е без издадено строително разрешение от гл. архитект на общината; без скица-виза, съгласувана от гл. архитект на общината; без протокол за строителна линия и ниво, без отстъпено право на строеж от собственика на имота – О. Б.; в несъответствие на ЗРП, одобрен със Заповед № 323/05.09.1994 г. на К. на О. Б., с което са нарушени чл.13. ал.3 от ЗУТ; чл.140 от ЗУТ; чл.144, ал.1 от ЗУТ; чл.148, ал.1 и ал.5 от ЗУТ; чл.157, ал.1 от ЗУТ и чл.182, ал.1 от ЗУТ.
С констативните актове е направено предложение до К. на общината да започне производство по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, във вр. с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ и чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, за издаване на заповед за премахване на строежа.
Проверката е направена в отсъствието на извършителя на строежа, като е указано, че в 7-дневен срок от съобщаването на актовете, извършителите могат да подадат възражение срещу констативните актове.
На 30.11.2021 г. е входирано възражение от законния представител на едноличния търговец до О. Б. срещу констатациите, съдържащи се в констативните актове (л.14).
Било е изготвено Становище № 124/12.11.2021 г. от арх.Петя Гъркова, оправомощена със Заповед № 541-ЧР/27.10.2021 г. на гл. архитект на общ.Б. (стр.95), относно констатирания посочен по-горе незаконен строеж, с което становище е определен въпросният „Масивен търговски обект“ за строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, изграден в общински имот, в несъответствие със ЗРП, поради което строежът е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 от ЗУТ. В становището е посочено, че за строежа има издадено разрешение за строеж с временен статут, по реда на чл.197, ал.1 от ЗТСУ (отм.) и че към настоящия момент липсват валидно издадени строителни книжа и строежът е незаконен по смисъла, както на чл.225, ал.2, т.1 от ЗУТ, така и по смисъла на чл.55 от ЗТСУ (отм.). Посочено е и че с оглед характеристиките на строежа/размери, вид, разположение, година на изграждане и др./ и че за същия не са подавани заявления по реда на §16, ал.1-3 от ПЗР на ЗУТ, ; § 184 от ПЗР на ЗУТ, не са налице предпоставки за определянето на строежа като търпим или узаконим (л.16).
Със Заповед № 2716/16.12.2021 г. на К. на О. Б., на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, във вр. с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, във вр. с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, е наредено в 30-дневен срок от влизане в сила на заповедта, да бъде премахнат строеж “Масивен търговски обект”, изграден в имот с идентификатор 04279.612.222 по КК на Б., по плана ЦГЧ на Б., с извършители : И. Н. Е. и “. Г. – З.“, с представляващ П. Д. Г. (л.7,8).
Тази заповед е била съобщена на законния представител на “. Г. – З.“ на 17.01.2022 г., видно от отбелязването в Съпроводително писмо изх.№ ИЗ-01-652/17.12.2021 г. на заместник К. на общината (л.18).
Преждепоспомената заповед е била оспорена от “. Г. – З.“ по реда на чл.152, ал.1 от АПК на 25.01.2022 г., видно от клеймото върху жалбата (стр.2).
Като свидетели са разпитани : Е. С. М., Е.Ж. М. и К.Пл. Ч..
В показанията си св.М. и св.М. заявяват, че за селскостопанска аптека на жалбоподателя има издадени строително разрешение и одобрени строителни книжа за масивно строителство от главния архитект, че въпросният обект е изграден през 1993 г., че към настоящия момент обектът представлява масивна сграда от желязо, бетон, тухли, плоча, покрив, че договор за отстъпено право на строеж с О. Б. няма нито един от тези, които са изградили обекти в общинския имот.
В показанията си св.Ч. твърди, че за процесния обект през деветдесетте години е издадено разрешение за временен търговски обект по закон, който в момента е отменен, защото в момента действащия е ЗУТ и затова е съставен констативен акт. Според този свидетел в момента действащия ЗУТ и по сега действащите норми този строеж е незаконен, тъй като няма разрешение за строеж, така както е изграден в момента. През 1990 г. е издадено разрешение, по друг закон, за временен търговски обект по ЗТСУ, като по ЗУТ – не е издавано разрешение за масивен строеж.
Св.Ч. заявява, че също така в този проект пише и какви размери трябва да бъде, а те на място са видели и взели съвсем различни размери от изградения на място строеж. Между проекта, който видял и изграденото на място, има разлика – размерите са напълно различни и не съвпадат. В този одобрен проект, не е предвидено да има железобетонни елементи. В самото разрешение за строеж е записано, че е за временен търговски обект - магазин. В самото разрешение писало на кой господин помещението е за аптека, за другия – за строителни материали. Според този свидетел в самото разрешение за строеж пише, че се разрешава на двамата да изградят един обект с две помещения, но преместваем, временен търговски обект – магазин.
По делото е назначена и изпълнена съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, като заключението на вещото лице е прието от съда. В заключението си вещото лице твърди, че действащият към момента ЗРП на Б. за поземлен имот с идентификатор 04279.612.222 по КККР на Б., е одобрен със Заповед № 323/05.09.1994 г. на К. на О. Б. и предвижданията за терена по застроителния план е „за озеленяване“, а по регулационния план не е посочено отреждане. Теренът граничи с У.“Д.Г.“ - р.Бистрица.
Според специалиста в справката по кадастралната карта сграда с идентификатор 04279.612.222.13 и сграда с идентификатор 04279.612.222.14, представляват два самостоятелни обекта, разположени в една сграда – процесната, имат общ вход и общо входно предверие към търговските помещения, които от своя страна имат връзка със съответните складови помещения и санитарни възли.
В заключението си експертът посочва, че процесната сграда, състояща се от два самостоятелни обекта с идентификатори 04279.612.222.13 и 04279.612.222.14, е трайно свързана със земята, надземна сграда е, и представлява строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ и че в същия общински имот са изградени „свързано“ 9 бр. самостоятелни обекта на разстояние от 16.00 м от въпросната сграда.
ВЛ заявява, че с Разрешение за строеж № 197-2/19.10.1992 г. се разрешава на П. Г. и на И. Е., съобразно одобрените на 13.10.1992 г. проекти да изградят : „Магазин за строителни материали“ на СД „Местни строежи“ с площ от 43.80 кв.м; и „Селскостопанска аптека“ на СД „З.“ с площ от 41.25 кв.м, като строителството да се извърши по стопански начин при условията на чл.197 от ЗТСУ, с временен характер.
Експертът твърди, че конфигурацията на сградата по одобрения архитектурен проект съществува на място и към момента на огледа се установява, че има пристрояване с ширина от 4.14 м към магазина за „Селскостопанска аптека“, като пристрояване е имало и към „Магазин за строителни материали“, което пристрояване обаче е било премахнато.
Специалистът не е установил да има учредено право на строеж за процесната сграда и че не е подписван договор за отстъпено право на строеж. Също така не е установено наличие на акт за узаконяване или удостоверение за търпимост за тази сграда (л.237-253).
Съдът кредитира изцяло заключението на ВЛ като обективно, компетентно и обосновано.
При така установената фактическа обстановка и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.159 от АПК, чл.168, ал.1 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, БлАС прави следните правни изводи :
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол пред БлАС.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения :
Процесната заповед, е издадена от материално, териториално и по степен компетентен орган - от К. на О. Б., предвид местоположението на незаконния строеж и неговата категория – V категория, съобразно нормата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, във вр. с чл.225, ал.2 от ЗУТ.
Оспореният индивидуален административен акт е в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК, поради което е валиден административен акт.
Ето защо, неоснователно е твърдението на оспорващата страна, че атакуваната заповед е нищожна.
Обжалваният ИАА е съобразен с материалноправните и процесуално правните разпоредби на закона, както и с целта на закона.
Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както неоснователно твърди оспорващият. Атакуваната заповед е издадена е въз основа на констативни актове, съставени от компетентни длъжностни лица от общинската администрация; били са съобщени на жалбоподателя, който е направил възражение срещу констатациите, съдържащи се в констативните актове, поради което е спазена процедурата по чл.225а, ал.2 от ЗУТ.
Не може да бъде споделено оплакването на оспорващата страна, че в обжалваната заповед не са посочени собствениците, на обектите в строежа и строителят, който го е извършил, тъй като такива са посочени в заповедта – И. Н. Е. и „П. Г. – З.“.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че е налице неяснота в предмета на разпореденото премахване, тъй като не ставало ясно дали строежът има два самостоятелни обекта, или се касае за две самостоятелно сгради. В заключението си ВЛ е посочило, че е налице една сграда с два самостоятелни обекта, предвид характера и структурата им - както на магазина за строителни материали и селскостопанската аптека, така и тяхната свързаност с общите им части - имат общ вход и общо входно предверие към търговските помещения, които от своя страна имат връзка със съответните складови помещения и санитарни възли.
Неоснователно е твърдението на оспорващия, че е налице противоречие между обстоятелствената част на заповедта и диспозитива на същата относно процесния строеж, предвид тяхното съдържание. В обстоятелствената част на заповедта и в разпоредителната й част е посочен по един и същ начин незаконният строеж, а именно : „Масивен търговски обект“, изграден в имот с идентификатор 04279.612.222 по КККР на Б.. Това че в обстоятелствената част са индивидуализирани отделните помещения, от които се състои този строеж, не води до противоречие и неяснота в случая.
Не може да бъде споделено оплакването на жалбоподателя, че оспорената заповед е в противоречие с материалноправни разпоредби.
По смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ строеж или част от строеж е незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план и без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Установяването на тези предпоставки не следва да бъдат при наличието на кумулативност. Достатъчно е констатирането на една от хипотезите по чл.225, ал.2, т.1 – 5 от ЗУТ, за да бъде квалифициран строежът като незаконен.
Не е спорно по делото, че са издадени Разрешение за строеж № 197-2/19.10.1992 г. от Началник управление/отдел Служба в ОбНС – Б., Скица № 662/30.09.1992 г. с разрешение от гл. архитект на общ.Б. за проектиране на временен търговски обект за строителни материали по чл.197 от ЗТСУ, и е одобрен от Главния архитект при ОбНС – Б., архитектурен проект за обект : Магазин – строителни материали на СД „Местни строежи“ – Б.; и Селскостопанска аптека на СД „З.“ – Б.; съставен Протокол № 81 за определяне на строителна линия и ниво от Отдел (служба) „Архитектура и благоустройство“ в общинската администрация за строеж на „Магазин за строителни материали“ и за „Селскостопанска аптека“, съгласно посоченото по-горе строително разрешение.
На първо място, спорът между страните е дали въпросният строеж е в съответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план, или не. От приетите доказателства по делото се установява, че процесният строеж с временен характер не е в съответствие с действащия ПУП - ЗРП на ЦГЧ на Б., одобрен със Заповед № 323/05.09.1994 г. на К. на О. Б., тъй като общинският имот, в който е изграден този строеж, предвижда теренът по застроителния план да е „за озеленяване“, в който смисъл е и заключението на вещото лице, според което строежът няма установен градоустройствен статут и не фигурира в предвижданията на ПУП за зоната, в която се намира, а също така строежът не фигурира и в предходно действащия кадастрален, застроителен и регулационен план, одобрен със Заповед № 2199/15.04.1976 г. на първия заместник министър на строежите и архитектурата. Това несъответствие е самостоятелна предпоставка за квалифицирането на строежа като незаконен и съответно за издаване на заповед за премахването му.
На второ място, към селскостопанската аптека на оспорващия има изградена пристройка с ширина 4.15 м в посока към коритото нар.Бистрица, за която няма одобрени строителни книжа, поради което същата е незаконна. По посоченото по-горе строително разрешение е разрешено да извърши строеж по предвидените в проекта СМР по дадената строителна линия от Техническата служба на Общината, при условията на чл.197 от ЗТСУ с временен характер, а именно – магазин за строителни материали с площ от 43.80 кв.м и Селскостопанска аптека „З.“ с площ от 41.25 кв.м, или обща квадратура – 85.05 кв.м, докато действителната площ на обекта е 93.72 кв.м, което е повече с 8.67 кв.м от разрешената. Освен това със строително разрешение е разрешено изграждането на временен строеж, а не на масивен, какъвто е изградил оспорващият. Следва да се вземе предвид и това, че изграденият масивен търговски обект засяга непосредствено и съществуващо инженерно съоръжение – корекция на р.Бистрица, на чиято подпорна стена е изпълнен строежът, без да е осигурена за допълнителен товар от строежа и имуществото в него, с което безспорно се застрашава устойчивостта на това инженерно съоръжение. Доказателства за обратното не бяха ангажирани от жалбоподателя.
Освен това, безспорно е установено, че обектът, предмет на атакуваната заповед, е изграден без да има отстъпено право на строеж от собственика – О. Б..
При установена незаконосъобразност на процесния строеж, то следва да се направи преценка за неговата търпимост. В случая строежът е нетърпим при условията на §16, ал.1-3 от ПЗР на ЗУТ, и § 184 от ПЗР на ЗУТ, тъй като не е налице инициирано производство по преждецитираните норми на ЗУТ и не са налице предпоставки за определянето на строежа като търпим или узаконим, което се потвърждава от заключението на ВЛ.
Жалбоподателят не ангажира убедителни доказателства, оборващи фактическите констатации както в приетите по делото констативни актове, така и в заповедта. Нещо повече от заключението на експерта безспорно се установи, че извършеният строеж с временен характер от жалбоподателя е незаконен, тъй като не е в съответствие с действащия ПУП - ЗРП на ЦГЧ на Б., одобрен със Заповед № 323/05.09.1994 г. на К. на О. Б., предвид на това, че общинският имот, в който е изграден този строеж, предвижда теренът по застроителния план да е „за озеленяване“ и според заключението на вещото лице, строежът няма установен градоустройствен статут и не фигурира в предвижданията на ПУП за зоната, в която се намира, а също така строежът не фигурира и в предходно действащия кадастрален, застроителен и регулационен план, одобрен със Заповед № 2199/15.04.1976 г. на Първия заместник министър на строежите и архитектурата.
Един строеж е незаконен по чл.225, ал.2, т.1 ЗУТ в случаите, в които е в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план, която хипотеза е налична в конкретния казус.
Освен това за изграждането на строежа не е учредено право на строеж от собственика - О. Б.. Имотът на общината, върху който е изграден строежът на жалбоподателя, е публична общинска собственост, предвидена за озеленяване и върху него не може да бъде учредено право на строеж на физически лица или на частни ЮЛ.
Неоснователни са доводите в жалбата, че с обжалваната заповед е отменено влязлото в сила разрешение за строеж, с твърдения за незакосъобразност на акта с оглед разпоредбата на чл.156, ал.1, изр. последно от ЗУТ. Видно, както от мотивите в заповедта, така и от диспозитива на същото, строителното разрешение не е предмет на отмяна. Строежът е приет за незаконен поради несъответствието му предвижданията на действащия подробен устройствен план. Издаденото Разрешение за строеж № 197-2/19.10.1992 г. от Началник управление/отдел Служба в ОбНС – Б., е влязло в сила, но това не обуславя друг извод, различен от приетия от административния орган, още повече че вместо строеж с временен характер е изграден масивен строеж, за който няма одобрени строителни книжа, както основателно твърди ответната страна.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че неоснователни са доводите на оспорващата страна за нищожност на процесната заповед, както и доводите за незаконосъобразност на атакувания ИАА.
Правилно административният орган е приел, че изпълнения на място строеж е незаконен като изграден при наличие на предпоставките по чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, поради което подлежи на премахване. Ето защо жалбата се явява неоснователна, тъй като не е налице някое от отменителните основания по чл.146 от АПК и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК, основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото, в общ размер на 600.00 лева, от които : юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100.00 лв., на основание чл.78, ал.8, изр.2 от ГПК (изм.ДВ, бр.8 от 24.01.2017 г.), във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.3. ал.1 от ЗПрП; и 500.00 лв. – внесен депозит за възнаграждението на вещото лице за назначената СТЕ.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, пр.4 от АПК и чл.143, ал.3 от АПК, Благоевградският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „П. Г. – З.“, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление : Б., Б.“В. Л.“ № *. В.А, *, ап.*, с управляващ и представляващ П. Д. Г., срещу Заповед № 2716/16.12.2021 г. на К. на О. Б..
ОСЪЖДА “. Г. – З.“, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление : Б., Б.“В. Л.“ № *. В.А, *, ап.*, с управляващ и представляващ П. Д. Г., да заплати на О. Б. сумата от 600.00 /шестстотин/ лева – направени разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Р България – гр.София, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

С Ъ Д И Я : /п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!
КТ