и за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производството по реда на чл. 63,ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 208
и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. М. В. с адрес гр. Б., ул. “.
№. против Решение №1270/10.02.2012г. на Районен съд – Б., постановено по нахд.
№1935/2011г. по описа на съда.
В касационната жалба се навеждат доводи за постановяване на решението в
противоречие с материалния закон. Оспорени са изводите на съда за доказаност на
извършеното нарушение. В съдебно заседание касационния жалбоподател поддържа
жалбата.
Ответникът по касационната жалба – 02 РУ “. – Б. не изпраща представител и не
изразява становище по касационната жалба.
Представителя на О. П. - Б. изразява мотивирано становище за неоснователност на
касационната жалба и постановяване на атакувания съдебен акт в съответствие с
материалния закон.
След като обсъди оплакванията в жалбата, доказателствата по делото, становищата
на страните и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл. 218
АПК, административния съд намира за установено следното:
Касационната жалба е постъпила в законния срок, изхожда от надлежна страна в
производството и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:
С обжалваното решение Районен съд – Б. е изменил Наказателно постановление
№293/26.10.2011г. на Началника на 02 РУП – Б., с което на Г. В. на основание
чл.424, ал.1 и чл.218б вр. чл.194, ал.3 и ал.1 от НК е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 200 лв., като е намалил размера
на наложената глоба на 100 лева.
За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел за безспорно
установено визираното в АУАН и НП нарушение, което е квалифицирано правилно.
Съдът е приел, че в хода на административно-наказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Решението на районния съд е правилно. Изводите на съда се подкрепят от
събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства.
Отговорността на В. е ангажирана за извършена от него кражба на дамско портмоне
съдържащо две дебитни карти и 50 лева и е квалифицирано като престъпление по чл.
194, ал.3 от НК, за което предвид ниската стойност на вещите, които са
възстановени е наложена глоба по чл.218б. Съгласно цитираната разпоредба за
деяния по чл.194, ал.3 от НК и др., когато стойността на предмета е до размера
на две минимални работни заплати за страната, установени към датата на
извършване на деянието, наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана по
административен ред, ако предметът на престъплението е възстановен или заместен.
Правилно и в съответствие с доказателствата по делото районния съд е приел, че
В. е извършил вмененото му нарушение. Изложеното в АУАН и НП се потвърждава от
показанията на св. Л. и на св. А. В тази връзка неоснователно е
изложеното в касационната жалба, целящо да обоснове друга фактическа
обстановка. При липса на доказателства в обратна насока, правилно районния съд
е приел нарушението за доказано. Правилно и в съответствие с чл.27 от ЗАНН
съдът е намалил размера на наложената глоба до законоустановения минимум.
По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че касационната жалба е
неоснователна, а първоинстанционното решение, като валидно, допустимо и
правилно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 предл. 1 и от АПК,
Административният съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1270/10.02.2012г. на Районен съд – Б., постановено по
нахд.№1935/2011г. по описа на съда., с което е изменено Наказателно
постановление №293/26.10.2011г. на Началника на 02 РУП – Б..
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Мария Тодорова

ЧЛЕНОВЕ:/п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева
/п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!
Е.Ф.