и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по реда на чл.185 и сл. от АПК.
Образувано е по протест на П. П. О. П. – Б., против чл.2, ал.1, т.1, т.4 и т.10; чл.19, т.7 и т.8; чл.20, ал.3 и чл.74 от Наредбата за опазване на обществения ред, обществената чистота и спокойствието на гражданите на територията на Община С. (Наредбата), приета с Решение № 86 по Протокол № 6/05.04.2004 г. на О. С. /ОбС/– гр.С., в настоящата им редакция.
В протеста се твърди, че оспорените разпоредби от Наредбата противоречат на нормативни актове от по-висока степен, на норми от закони, а именно на : чл.3, ал.1 от ЗНА; чл.76, ал.3 от АПК; на чл.41, ал.1, чл.96 и чл.118 от ЗХ; чл.1, чл.8, ал.2, чл.48, ал.2, т.1, чл.35, ал.1, чл.175, ал.1 от ЗОБВВПИ; чл.426, чл.428 и чл.471а от ЗВД; чл.40, ал.3 от ЗЗЖ, чл.47, ал.5 от ЗЗЖ; чл.133, ал.1 от ЗВМД; чл.8, ал.3 и ал.4, чл.45, ал.3 от Закон за защита на детето /ЗЗД/; чл.47 от ХОПЕС, чл.13 от КЗПЧОС, чл. 39 и чл.59, ал.3 от ЗАНН. Иска се атакуваните правни норми от НАРЕДБАТА да бъдат обявени за нищожни, алтернативно – за незаконосъобразни, тъй като са издадени П. липса на компетентност, противоречат на материалноправни норми и са в несъответствие с целта на закона. Претендира се и присъждане на направените разноски по делото.
В съдебно заседание протестът се поддържа от П. от БлОП.
Ответникът – О. С. – гр.С., не се представлява и не изразява становище по протеста.
Съобщение за оспорването е публикувано в Държавен вестник, бр.88/08.11.2019 г., както и на интернет-страницата на Върховния административен съд.
Съобщение за оспорването е поставено и на таблото за съобщения в Административен съд – Б.. До началото на устните състезания не са постъпили искания за присъединяване към оспорването или за встъпване като страна наред с административния орган.
По делото са събрани писмени доказателства.
Настоящият състав на БлАС, след като обсъди събраните доказателства по делото и доводите на оспорващата страна, намира за установено следното от фактическа и правна страна :
С Решение № 86 по Протокол № 6/05.04.2004 г. на ОбС– гр.С., е приета Наредбата за опазване на обществения ред, обществената чистота и спокойствието на гражданите на територията на Община С. (стр.32-38). От общ брой 29 О. съветника са гласували 20, като „за“ приемането на наредбата са гласували всичките 20 присъствали съветника.
Наредбата е изменяна до настоящия момент 11 пъти с решения на общинския С., като за последно е изменена с Решение № 114/31.05.2019 г. на ОбС – гр.С. (стр.231-256).
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност са отделни текстове от НАРЕДБАТА, приета с Решение № 86 по Протокол № 6 от заседание на ОбС – гр.С., проведено на 05.04.2004 г., с редица изменения през годините, като за последно е изменена с Решение № 114/31.05.2019 г. на ОбС – гр.С., а именно – чл.2, ал.1, т.1, т.4 и т.10; чл.19, т.7 и т.8; чл.20, ал.3 и чл.74 от Наредбата.
От Писмо изх.№ 748(3)/10.01.2020 г. на Председателя на ОбС –гр.С., се установява, че за Предложение №229/22.03.2004 г. на кмета на общината за приемане на наредбата няма данни да е било разглеждано от постоянните комисии на общинския С.. Няма данни и другите предложения, с които наредбата е била изменяна да са били обсъждани от съответните постоянни комисии на ОбС – гр.С..
Наредбата е подзаконов нормативен акт, чието оспорване пред съд е регламентирано в Дял ІІІ, Глава Х, Раздел ІІІ, чл.185 - 196 от АПК.
Съгласно чл.187, ал.1 от АПК, упражняването на това процесуално право не е обвързано с преклузивен срок. Съгласно чл.186, ал.2 от АПК, прокурорът може да подаде протест срещу подзаконовия нормативен акт. Протестирането на горепосочените разпоредби пред БлАС е процесуално допустимо, предвид нормите на чл.185, ал.1 от АПК, чл.187, ал.1 от АПК и чл.186, ал.2 от АПК, а и с оглед на обстоятелството, че не са налице отрицателните предпоставки на чл.159, т.3 и т.6-8 от АПК.
Разгледано по същество, оспорването на процесните разпоредби в редакцията към настоящия момент е и основателно изцяло по следните съображения :
Общинските съвети, като органи на местното самоуправление на територията на съответната община, решават самостоятелно въпросите от местно значение, които законът е предоставил в тяхната компетентност. По силата на чл.76, ал.3 от АПК, във вр. с чл.8 от ЗНА и с чл.21, ал.2 от ЗМСМА, и в изпълнение на предоставените им правомощия, те са овластени да издават административни актове, сред които и подзаконови нормативни актове - наредби. Съгласно чл.8 от ЗНА, всеки О. С. може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Горепосочената НАРЕДБА представлява именно такъв нормативен акт по смисъла на чл.76, ал.3 от АПК, във вр. с чл.75, ал.1 от АПК. Предвид изложеното, БлАС намира, че същата като е издадена от компетентен орган – от О. С. – гр.С., в изпълнение на неговото правомощие да издава наредби на територията на Община С., но не по отношение на всички атакувани норми.
П. приемане на нормативния административен акт, обаче, е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Оспорената наредба е приета с решение на общинския С. от 05.04.2004 г., поради което и съответствието й с административнопроизводствените правила следва да се съобрази с действащото към тази дата законодателство и по-конкретно със ЗНА, в редакцията му към ДВ, бр.55/17.06.2003 г., в сила от 18.12.2003 г.
По делото не бяха представени данни за разглеждането на Предложението на кмета на общината, по което е приета Наредбата, както и доказателства за разглеждането й от постоянните комисии, съгласно чл.47, ал.1 и ал.2 от Правилника за организацията и дейността на О. С. – гр.С.. В този смисъл е допуснато съществено нарушение на преждепосочените норми от Правилника, а оттам и на административнопроизводствените правила. Липсва обсъждане от постоянните комисии на общинския С. и на другите предложения, с които са направени изменения на Наредбата.
Съдържанието на оспорените разпоредби в редакцията към настоящия момент е, както следва :
Чл.2, ал.1, т.1 от Наредбата – Забранява се на обществени места, на улиците, тротоарите, парковете, стадионите, културните и спортните зали, вътрешните квартални градинки, междублокови пространства, в предназначените за общо ползване части от сгради и други територии хазартни игри. П. нарушение се налага глоба от 50.00 до 500.00 лева.
Чл.2, ал.1, т.4 от Наредбата - Забранява се на обществени места, на улиците, тротоарите, парковете, стадионите, културните и спортните зали, вътрешните квартални градинки, междублокови пространства, в предназначените за общо ползване части от сгради и други територии продажбата на бомбички /пиратки/, хвърлянето им, както и хвърлянето и възпламеняването на други предмети и запалителни материали. П. нарушение се налага глоба от 50.00 до 500.00 лева.
Чл.2, ал.1, т.10 от Наредбата - Забранява се на обществени места, на улиците, тротоарите, парковете, стадионите, културните и спортните зали, вътрешните квартални градинки, междублокови пространства, в предназначените за общо ползване части от сгради и други територии пускането на всякакъв вид животни свободно /включително и кучета/. П. нарушение се налага глоба от 20.00 до 200.00 лева.
Чл.19, т.7 от Наредбата – Забранява се търговската дейност в следните случаи – търговията на пиротехнически средства без надлежно разрешение от органите на МВР за търговия с пиротехнически изделия, съгласно ЗОБВВПИ. П. нарушение се налага глоба от 50.00 до 300.00 лв. П. повторно нарушение глоба от 300.00 до 500.00 лв.
Чл.19, т.8 от Наредбата – Забранява се търговската дейност в следните случаи – продажбата на фойерверки от категория 1 на лица под 12 години, от категория 2 на лица под 16 години и от категория 3 на лица под 18 години по смисъла на чл.8, ал.2, т.1, б.б“а“ , „б“ и „в“ от ЗОБВВПИ. П. нарушение се налага глоба от 50.00 до 300.00 лв. П. повторно нарушение глоба от 300.00 до 500.00 лв.
Чл.20, ал.3 от Наредбата – П. нарушаване на забраната по ал.1, т.1 и т.2 на родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, се налага глоба от 20.00 до 200.00 лева. П. повторно нарушение глобата е от 200.00 до 500.00 лева. В ал.1, т.1 и т.2 от Наредбата е предвидено, че присъствието на обществени места на малолетни и непълнолетни без родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете е П. режим 7 т.1 – дете, което не е навършило 14-годишна възраст до 20:00 часа; т.2 – дете навършило 14-годишна възраст, но не навършило 18-годишва възраст до 22:00 часа.
Чл.74 от Наредбата – ал.1 – глобите до 10.00 лв. включително не подлежат на обжалване; ал.2 – ако нарушителят откаже да заплати наложената глоба по квитанция до 5.00 лв., за нарушението се съставя АУАН; ал.3 – наказващите органи могат да уведомяват за наложените наказания обществеността чрез средствата за масова информация.
Настоящият съдебен състав счита, че нормата на Чл.2, ал.1, т.1 от Наредбата е в противоречие с чл.41, ал.1 от Закона за хазарта /ЗХ/, във вр. с чл.96-118 от ЗХ, както основателно твърди оспорващата страна. В чл.41, ал.1, изр.1 от ЗХ са изброени разрешените хазартни игри, а в чл.96-118 от ЗХ са регламентирани наказанията, които се налагат за нарушения на ЗХ, поради което по отношение на тази протестирана норма е налице противоречие с норма от по-висок ранг, поради което е нищожна.
По отношение на нормите на чл.2, ал.1, т.4; чл.19, т. 7 и т. 8 от Наредбата съдът счита, че същите са в противоречие с чл.35, ал.1 и чл.175, ал.1 от ЗОБВВПИ. Специалният ЗОБВВПИ не дава правомощие на общинския С. да определя състави на административни нарушения и наказания за тях. Липсата на компетентност на ОбС – гр.С., да уреди по първичен начин коментираните обществени отношения води до нищожност на посочените разпоредби от общинската Наредба.
Протестираната разпоредба на чл.20, ал.3 от Наредбата е в противоречие със Закона за защита на детето /ЗЗДет/. По смисъла на чл.2 от ЗЗДет дете е всяко физическо лице до навършването на 18 години. За нарушаване на забраната санкционния състав по чл.45, ал.2 от ЗЗДет предвижда наказание на лице, допуснало от 22:00 часа до 06:00 часа дете без придружител в управляван от него търговски обект с глоба или имуществена санкция от 2000.00 до 5000.00 лв. и състав за повторност. Сравнителният анализ на нормите от общинската Наредба и правилата на ЗЗДет налагат извод, че уредбата в ЗЗДет е изчерпателна и детайлна по въпросите, предмет на уредба в общинската Наредба и съдържа различен режим спрямо уредения такъв в Наредбата, включително санкционен състав за нарушения на забраната за допускане на малолетни и непълнолетни лица без придружител на обществени места след посочените времеви периоди. Липсва компетентност на общинския С. да уреди по първичен начин преждекоментираните обществени отношения, което води до нищожност на посочената разпоредба от общинската Наредба.
По отношение на нормата на чл.2, ал.1, т.10 от Наредбата съдът счита, че същата е нищожна, тъй като и тези правоотношения са регламентирани в по-висок по степен нормативен акт – закон. Нормата на чл.177, т.3 и т.4 от ЗВД въвежда забрана за извеждане на кучета без повод, а на агресивни кучета – и без намордник и за разхождане на кучета на обществени места, обозначени със забранителни знаци, а нормата на чл.428 от ЗВД съдържа санкционен състав за нарушаване на забраните посредством налагане на глоба в абсолютен размер от 100 лв. Анализът на тази норма от общинската Наредба и правилата на ЗВД налагат извод за изчерпателна уредба на обществените отношения на законодателно ниво, поради което липсва необходимост от тяхното повторно уреждане, респ. въвеждане на различен размер на наказания в общинската Наредба. Коментираните в Наредбата обществени отношения не са предмет на делегацията по чл.133, ал.1 от ЗВД, а задължението за контрол от кметовете на общини, райони и кметства за спазване на изискванията по чл.177 от ЗВД не включва създаване на подзаконови нормативни правила.
Нищожна е и разпоредбата на чл.74 от Наредбата, тъй като същата не е съобразена с действащите норми от нормативни актове от по-висока степен, на които противоречи – с чл.47 от Хартата на основните права в ЕС, чл.13 от ЕКЗПЧОС, във вр. с чл.5, ал.4 от КРБ, а и с Решение № 1/01.03.2012 г. по конст.д.№ № 10/2011 г. на Конституционния съд на Р България, както основателно твърди оспорващата страна. Нормата на чл.47 от Хартата на основните права в ЕС повелява, че всяко лице има право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес в разумен срок от независим и безпристрастен съд, а чл.13 от ЕКЗПЧОС регламентира, че всеки, чиито права и свободи, предвидени в тази конвенция, са нарушени, трябва да разполага с ефикасни вътрешноправни средства за тяхната защита от съответната национална институция дори и нарушението да е извършено от лица, действащи в качеството си на представители на официалните власти. В мотивите на Решение № 1/01.03.2012 г. по конст.д. № 10/2011 г. на Конституционния съд на Р България е посочено, че правото на защита не може да зависи от размера на глобата /административното наказание/ или от други съображения за целесъобразност.
По изложените съображения БлАС счита, че протестираните разпоредби от общинската Наредба противоречат на правилото на чл.8 от ЗНА. Изложеното налага на основание чл.193, ал.1, пр.2 от АПК, съдът да обяви нищожността на оспорените разпоредби от Наредбата на ОбС – гр.С..
Предвид изхода от спора и направеното в тази посока искане, на оспорващата страна следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски за внесена такса за обнародване на съобщението за оспорването в Държавен вестник – 20.00 лева, които следва да се възложат в тежест на ответника.
Водим от гореизложено и на основание чл.193, ал.1 и ал.2 от АПК и чл.143, ал.1 от АПК, Благоевградският административен съд
Р Е Ш И :
OБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНИ разпоредбите на чл.2, ал.1, т.1, т.4 и т.10; чл.19, т.7 и т.8; чл.20, ал.3 и чл.74 от Наредбата за опазване на обществения ред, обществената чистота и спокойствието на гражданите на територията на Община С. (Наредбата), приета с Решение № 86 по Протокол № 6/05.04.2004 г. на ОбС– гр.С., в настоящата им редакция.
ОСЪЖДА О. С. – гр.С., да заплати на О. П. – Б., сумата от 20.00 (двадесет) лева – направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва и протестира пред Върховния административен съд на Р България – гр.София, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
След влизането му в сила, решението да се обнародва, съгласно чл.194 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/ Марияна Мицева ЧЛЕНОВЕ : 1. /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева
2. /п/ Иван Шекерлийски
Вярно с оригинала!
ЕК