и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „. И. Е. със седалище и адрес на управление: гр. П., ул.“. № 10, .3, О. 6, представлявано от Р. Г. Ф. против Решение № 673/13.11.2019 г., постановено по н.а.х.д. № 295/2019 г. по описа на Районен съд – П., с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 01/001115 от 05.03.2019 г. на Директора на Д. „. по труда” – Б..
В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди се допуснати процесуални нарушения, с оглед неяснота на вмененото нарушение. Оспорва се извода на съда за доказаност на вмененото нарушение. Иска се обжалвания съдебен акт да бъде отменен, като се постанови нов, с който да се отмени обжалваното наказателно постановление.
Ответникът – Д. „. по Т. – Б., чрез процесуален представител, в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Представителят на О. П. – Б. дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Пледира първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.
Административен съд – Б. намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С атакуваното решение Районен съд – П. е потвърдил НП № 01/001115 от 05.03.2019 г. на Директора на Д. „. по труда” – Б., с което на „. И. Е. за нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) и на основание чл.416, ал.5 вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 лв. За да постанови този резултат районният съд е приел, че процесното нарушение е безспорно доказано от обективна страна и правилно квалифицирано от наказващия орган, а в производството по установяването и санкционирането му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което законосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на дружеството. По отношение на наложеното наказание, съдът е стигнал до извода, че същото съответства на закона както по вид, така и по размер.
Решението е постановено в съответствие с материалния закон.
Изводите на съда за доказаност на нарушението и неговият автор, както и за процесуална законосъобразност на НП кореспондират на установената правилно фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, поради което се споделят от настоящият касационен състав.
Имуществената отговорност на касатора е ангажирана за неизпълнение на предписание по чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ. От фактическа страна е установено, че дружеството, в качеството си на работодател, не е изплатило трудовите възнаграждения за месец септември 2018 г. на А. Г. А. и С. И. С. - лица, намиращи се в трудово правоотношение с дружеството. Това неизпълнение на задължението по чл. 128, т. 2 КТ е установено при извършената на 24.10.2018 г. документална проверка от длъжностни лица при Д „ИТ“ – Б., за което е съставен протокол от същата дата, в т. 10 от който са дадени предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ за отстраняване на нарушението, със срок за изпълнение до 20.12.2018 г. Протокол изх.№ПР1836964/24.10.2018г. е връчен лично на управителя на дружеството, с което той е бил уведомен за вменените му задължения. При последваща проверка на 28.01.2019 г., е установено, че задължителното предписание в №10 от Протокол изх.№ПР1836964/24.10.2018г. не е изпълнено. Тези факти съставляват обективните признаци на състава на нарушението по чл. 415, ал. 1 от КТ, доколкото с изтичането на срока за изпълнение на предписанието по чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ – 20.12.2018 г., работодателят е в нарушение, поради което следва да понесе предвидената в разпоредбата санкция. В този смисъл не се споделят доводите изложени в касационната жалба относно неяснота на вмененото нарушение.
В нормата на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ е предвидена възможност контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 от КТ, по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации да дават задължителни предписания на работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство. Неизпълнението на дадените предписания съставлява нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ. Касационната инстанция, намира, че неизпълнението на даденото предписание се установява по категоричен и несъмнен начин от липсата на платежни документи, удостоверяващи плащането на дължимите трудови възнаграждения, фишове, разходни ордери, извлечения за банкови преводи или други платежни документи. Нарушението е безспорно доказано от обективна страна, правилно квалифицирано, а в производството по установяването и санкционирането му, липсват допуснати съществени процесуални нарушения, поради което имуществената отговорност на дружеството е ангажирана правилно, чрез законосъобразно издаден санкционен акт.
Ето защо, като е потвърдил процесното наказателно постановление, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При касационната проверка на същото по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК.
С оглед изхода на делото основателно е направеното искането от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. с чл.143,ал.4 от АПК вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение за двете съдебни инстанции следва да е в общ размер на 160,00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 673/13.11.2019 г., постановено по н.а.х.д. № 295/2019 г. по описа на Районен съд – П..
ОСЪЖДА „. И. Е. със седалище и адрес на управление: гр. П., ул.“. № 10, .3, О. 6, представлявано от Р. Г. Ф. да заплати на Д. „. по Т.-Б., сумата в размер на 160.00 /сто и шестдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Марияна Мицева

ЧЛЕНОВЕ: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева
/п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!
О.М.