Производството по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по жалба на „. С. ЕООД – Б. срещу писмо изх. № ИЗ-00-3457/07.10.2021 г. на К. на О. Б., която е недопустима за разглеждане, съответно – недопустимо за разглеждане е и акцесорното искане по чл. 166 АПК.
Писмо изх. № ИЗ-00-3457/07.10.2021 г., подписано от К. на О. Б., е оспорено като пораждащо задължение за премахване на търговски обект, каквото не съдържа. Писмото не съставлява акт по чл. 15, ал. 4 от Закона за общинската собственост (ЗОС) за прекратяване на сключен между страните договор за отдаване под наем на недвижим имот – общинска собственост с поставен временен търговски обект (чл. 1 от договора), сключен на 01.10.1997 г. (л. 31-32), нито инкорпорира в съдържанието си акт за премахване на търговския обект. От една страна – писмото съдържа предизвестие за прекратяване на наемното правоотношение с О. Б. по сключения през 1997 г. договор за наем, от друга страна –съдържа и указание за освобождаване на отдадения под наем общински терен, вкл. Ч. премахване на временния търговски обект, но не е източник на това задължение. Задължението за освобождаване на общинския терен произтича от договора за отдаването му под наем – чл. 16 и 18 от договора (л. 31-32). Задължение на наемателя е да предаде отдадения под наем имот, като демонтира временния търговски обект в срока на предизвестието за прекратяване на наемното правоотношение – чл. 18 от договора, и негов източник е именно сключеният през 1997 г. договор № 30152/01.10.1997 г., а не писмо изх. № ИЗ-00-3457/07.10.2021 г. Спорът по изпълнение на договорните задължения, включително задължението за демонтиране на временния обект, е гражданскоправен – чл. 15, ал. 3 ЗОС, доколкото договорът за наем между страните от 01.10.1997 г. не е сключен по реда и условията на чл. 14, ал. 5 и 6 ЗОС. Затова прекратяването му следва реда на Закона за задълженията и договорите, а волеизявленията на К. на общината като представител на собственика на имота при сключването на договора, респ. при прекратяването му с предизвестие, нямат публичноправен характер. В този смисъл писмо изх. № ИЗ-00-3457/07.10.2021 г. не съдържа волеизявление на К. на общината, като орган на местната изпълнителна власт, в упражняване на правомощие по чл. 15, ал. 4 ЗОС, поради което не може да се разглежда като административен акт по специалния закон или да бъде приравнено на административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Пораждането на задължение е конститутивен елемент на административния акт по чл. 21, ал. 1 АПК, докато в случая писмото не поражда задължение за премахване по чл. 57а от Закона за устройство на територията или чл. 225а, ал. 1 от същия закон, а уведомява наемателя на общинския имот, че в 30дневен срок следва да изпълни задължението си по чл. 18 от сключения с О. Б. договор за наем № 30152/01.10.1997 г. В тази връзка липсва предмет в смисъла на чл. 159, т. 1 АПК за разглеждане на жалбата, съответно и на искането по чл. 166 АПК, последното допустимо като защита срещу предварително изпълнение на административни актове.
По изложените съображения и на основание чл. 159, т. 1 АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „. С. Е. със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. "Б. Д." № 6, срещу писмо изх. № ИЗ-00-3457/07.10.2021 г. на К. на О. Б. и искането за спиране на изпълнението му.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 955/2021 г. по описа на Административен съд - Б..
Определението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните, с връчване на преписи.

Административен съдия: /п/ Ваня Вълкадинова

Вярно с оригинала!
О.М.