и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред Административен съд – Благоевград е по чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба депозирана от С. Г. Д., ЕГН *, с постоянен адрес: гр. П., ул. „.... № ..., чрез процесуалния представител по пълномощие адв. А. М. – САК, с посочен съдебен адрес: гр. С., ул. „...“ № ..., , ап... против Заповед № 357/16.12.2019 год. на Административен Р. – Районен прокурор на Р. П. – П. за еднократно изплащане на средства за допълнително трудово възнаграждене /ДТВ/ за постигнати резултати през 2019 год. от прокурорите в размери съгласно приложения списък, в частта, с която на жалбоподателя е определен по нисък размер от максималния от индивидуалната основна месечна заплата с възнаграждение за ранг.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, при неспазване на изискуемата форма и при липса на мотиви за определяне на по-ниският размер за изплащане на ДТВ. Иска се отмяна на Заповед № 357/16.12.2019 год. на Административен Р. – Районен прокурор на Р. П. – П., в частта с която на оспорващия е определен по нисък размер от максималния от индивидуалната основна месечна заплата с възнаграждение за ранг.
С жалбата се претендира заплащане на сторените деловодни разноски.
В хода на съдебното производство жалбата се поддържа в представено по делото писмено становище.
Ответника – А. Р.-Районен прокурор на Р. П.-П. въпреки предоставената възможност, не изразява становище по посочените в жалбата основания. Ангажира писмени доказателства в подкрепа на законосъобразността на оспорената жалба.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, и ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Не се спори по делото, че С. Г. Д. към датата на издаване на оспорената заповед е заемал длъжността прокурор при Р. П.-П..
Със Заповед № 357 от 16.12.2019 год., административният Р. – районен прокурор на РП – П. на основание чл. 140, ал. 1, т. 1 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/, чл. 7 във вр. с чл. 9 от Правилата за определяне и заплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения, приети с решение на пленума на ВСС, с протокол № 29/22.11.2018 год., изм. и доп. с решение на Пленума на ВСС по протокол № 13/13.06.2019 год., изм. и доп. с решение на Пленума на ВСС по протокол № 28/21.11.2019 год., решение по т. 60 от протокол № 28 от заседание на Пленума на ВСС, проведено на 21.11.2019 год., решение по т.4.3 от протокол № 50/ 27.11.2019 год. от заседание на комисия "Бюджет и финанси“ към ВСС и във вр. с писмо № I-3638/04.12.2019 год. на Главния прокурор на Република България е определил да се изплатят еднократно средства за ДТВ на прокурорите от Р. П. – П. в размер до една индивидуална основна месечна заплата и възнаграждение за ранг. Като мотиви в оспорената заповед, административният Р. се е позовал на отчетен индивидуален принос на всеки прокурор във връзка с постигнатите резултати на РП – П. за 2019 год. по отношение на срочност и качество при произнасянията по преписките и досъдебните производства, ефективното упражняване на ръководство и надзор върху разследването на досъдебните производства, екипна работа с разследващите органи и стриктно изпълнение на служебните задължения.
Въпреки, че към заповедта е представено Приложение към Заповед № 357 от 16.12.2019 год. на А. Р. на РП – П., видно от съдържанието на оспорената заповед липсва изрично отбелязване, че към същата е издадено като неразделна част въпросното приложение.
Към административната преписка освен оспорената заповед и въпросното приложение е представено заверено копие от писмо, изх. № 3638/04.12.2019 год. по описа на Покуратура на РБ. С писмо от 29.05.2020 год., ответната страна е представила като доказателства копия от писма, постановления, протоколи от проведени открити съдебни заседания. Относимостта им към предмета на делото ответникът обосновава с твърдението, че същите касаят работата на жалбоподателя, както и неговия принос в дейността на РП - П. през 2019 год.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена от страна, имаща правен интерес от оспорването, в законоустановения срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. С акта пряко се засягат правата и законните интереси на оспорващия, което обуславя и правния интерес на последния от обжалването му. В този смисъл са мотиви на Определение №5018/18.04.2018г. по адм.д.№3815/2018г. по описа на ВАС.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
На основание чл. 30, ал. 1, т. 10 от ЗСВ, възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите се определят от Пленума на ВСС.
С Решение по т. 45 от Протокол № 29/ 22.11.2018 г., на Пленума на ВСС са приети Правила за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови задължения. С правилата се уреждат реда, начина, източниците на средства за изплащане, условията за получаване и начина на определяне размерите на допълнителните трудови възнаграждения, като е делегирана компетентност на административните ръководители за определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за постигнати високи резултати на магистратите, съдебните и прокурорски помощници и съдебните служители. С Решение по т. 60 от Протокол № 28 от 21.11.2019 г., Пленума на ВСС е дал съгласие административните ръководители на органите на съдебна власт да упражнят правомощията си на основание чл. 7 във вр. с чл. 9 от Правилата, приети с решение на ВСС по Протокол № 29/ 22.11.2019 г., изм. и доп. с решение на Пленума на ВСС по протокол № 13/ 13.06.2019 год., изм. и доп. с решение на Пленума на ВСС по протокол № 28/ 21.11.2019 год. Последното сочи на извода, че оспорения в настоящото производство акт е издаден от компетентен орган.
Основателни са според съда наведените в жалбата доводи, че заповедта в обжалваната й част е немотивирана.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, всеки административен акт следва да съдържа фактическите и правните основания за неговото издаване. Аминистративния Р., въпреки задължението си да мотивира акта, съобразно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, не е изложил мотиви защо е определил въпросния размер ДТВ на оспорващия.
С процесната заповед са определени ДТВ в размер до една индивидуална основна месечна заплата на прокурорите от Р. П. – П. за постигнати резултати през 2019 год. по отношение на срочност и качество при произнасянията по преписките и досъдебните производства, ефективното упражняване на ръководство и надзор върху разследването на досъдебните производства, екипна работа с разследващите органи и стриктно изпълнение на служебните задължения. Видно от представеното Приложение към Заповед № 357 от 16.12.2019 год. на А. Р. на РП – П., на жалбоподателя е определен размер на ДТВ в размер на 80 % върху индивидуалната основна месечна заплата за заеманата длъжност и възнаграждение за ранг. На първо място видно от съдържанието на оспорената заповед липсва изрично отбелязване, че към същата е издадено като неразделна част въпросното приложение. Освен това отново с оглед установяване на относимостта на въпросното приложение към оспорената заповед, в същата не са изложени релевантни мотиви по отношение на така определения по-нисък размер на ДТВ в сравнение с останалите прокурори на оспорващия, т.е. дали се дължи на липса постигнати високи резултати по конкретни задачи през 2019 г. от оспорващия, или е налице друго основание.
Неизлагането на мотиви за приемане на решението обуславя незаконосъобразност на същото, тъй като неясна остава волята на органа, приел същото. Мотивирането на административните актове е изискване за тяхната законосъобразност и необходимо условие за осъществявания контрол от страна на съда върху дейността на А. орган по издаването на акта, като липсата им представлява основание за отмяна на акта. В съдебното производство съдът не може да замести неясната воля на административният орган.
Представените с писмо от 29.05.2020 год. от ответната страна заверени копия от писма, постановления, протоколи от проведени открити съдебни заседания, като доказателство за работата на жалбоподателя, както и неговия принос в дейността на РП - П. през 2019 год., което обосновава по-ниския размер на определеното ДТВ, въпреки своето съдържание не могат според съда да сънират констатирания пропуск на А. акт. Съгласно трайната съдебна практика мотивите към А. акт може да се съдържат в други документи, към които акта препраща, но не и да са създадени след издаването на същия. По-късното представяне на документи относно индивидуалния принос на прокурор Д. не може да санира пропуска на А. орган да изложи фактически основания за издаване на акт с процесното съдържание. Недопустимо е едва в съдебното производство да се домотивира издадения административен акт. Както бе посочено по-горе липсата на мотиви на А. акт е нарушение на материалния закон съгласно чл. 59, ал.1, и ал. 2, т. 4 от АПК, който изисква А. акт да отразява "мотивираното" решение на А. орган и да съдържа всички фактически и правни основания на акта, поради което и заповедта, в обжалваната й част, следва да бъде отменена като незаконосъобразна на основание чл. 146, вр. чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК. Ролята на съда е единствено контролна, но не и да създава или допълва мотивите на А. орган, което би се равнявало на подпомагане на една от страните в спора. Неизлагането на ясни мотиви в конкретния случай препятства възможността на съда да извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт и съставлява основание за отмяна на акта.
Предвид изложеното, оспорената заповед, в обжалваната й част, се явява приета в нарушение на административнопроизводствените правила и при неспазване на установената форма, поради което следва да бъде отменена, а административната преписка върната на ответника по жалбата за мотивирано произнасяне по правото на прокурор Д. на ДТВ за 2019 год.
Предвид изхода на делото и с оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, своевременна и основателна се явява претенцията на оспорващата страна за присъждане на сторените по делото разноски. На основание чл. 78, ал.1 ГПК на оспорващия се дължат разноски, които съгласно представения списък са в размер общо на 610. 00 лв., от които 600. 00 лв. представляващи адвокатско възнаграждение, определено при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА и 10. 00 лв. – внесена държавна такса.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК, Благоевградският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № 357/16.12.2019 год. на Административен Р. – Районен прокурор на Р. П. – П. за еднократно изплащане на средства за допълнително трудово възнаграждене /ДТВ/ за постигнати резултати през 2019 год. от прокурорите в размери съгласно приложения списък, в частта, с която на С. Г. Д. – прокурар в Р. П. – П. е определен по нисък размер от максималния – 80 % от индивидуалната основна месечна заплата с възнаграждение за ранг.
ИЗПРАЩА преписката на А. Р. – Районен прокурор на Р. П. - П. за ново произнасяне, съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Р. П. – П. да заплати на С. Г. Д., с постоянен и съдебен адрес: гр. П., ул. “. Г. № 8, сумата от 610. 00 /шестстотин и десет/ лева – разноски по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Р България, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.


Административен съдия: /п/ Димитър Думбанов

Вярно с оригинала!
Е.Ф.