и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във вр. с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на И. Д. П. с адрес: гр. С., област Б., ул. „С.“ № 31, Г. Г. Н. с адрес: гр. С., област Б., ул. „С.“ № 31 и Л. К. Ф. с адрес: гр. С., област Б., ул. „В.“ № 2, срещу Заповед № 47/19.10.2016 г. на К. на О. С., с която на основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ във вр. с чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ във вр. с чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, е разрешено да се изработи проект за изменение на действащ Подробен устройствен план /ПУП/ - План за регулация и застрояване, одобрен със Заповед № РД-14-03-195/29.12.1984 г. на МСА и изготви ПУП-ПР по чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗУТ на основание чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ във връзка с Решение № 11/25.07.2000 г. на Окръжен съд – Б., потвърдено с Решение № 303/14.01.2002 г. на ВАС и Решение № 273/28.07.2016 г. на Общински съвет – С. при условията на чл. 15, ал. 3 от ЗУТ в обхват: урегулиран поземлен имот /УПИ/ I в кв. 106а по плана на гр. С., област Б. /ПИ с идентификатори 65334.300.2555 и 65334.300.2561 по КККР на гр. С., О. С., област Б., одобрени със Заповед № РД-18-80/11.11.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, изм. със Заповед № КД-14-15/21.09.2012 г./, като се образуват три нови УПИ: УПИ I с площ 2 928 кв.м. с отреждане за „Комплексно жилищно строителство“, УПИ ХI за ПИ 65334.300.2555 и част от ПИ 65334.300.2561 с площ 433 кв.м. с отреждане за „Жилищно строителство“ и УПИ ХII с площ 1 243 кв.м. с отреждане за „Комплексно жилищно строителство“, при условията на чл. 15, ал. 3 от ЗУТ.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е немотивирана, издадена в нарушение на административно-производствените правила и в противоречие с материалния закон – отменителни основания по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. Сочи се, че при издаването й не е спазена процедурата, предвидена в чл. 135 от ЗУТ, че не е налице ясна воля на административния орган, че в заповедта липсват каквито и да било мотиви, свързани с приложение на разпоредбата на чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, както и съгласие на заинтересованите страни по чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на сторените в производството разноски.
Оспорващата И. П., чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в същата доводи, доразвити и в депозирани по делото писмени бележки.
Оспорващите Г. Н. и Л. Ф. – редовно призовани, не се явяват и не се представляват в съдебно заседание.
Ответникът Кметът на О. С., чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна А. С. Р. се явява лично и изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена.
Останалите заинтересовани страни – Д. С. Р., М. П. К., Р. К. С., К. С. К., Н. А. К., А. А. Н., Т. Г. Г., А. С. С., В. И. И., М. Д. И., С. Г. А., Г. И. А., Л. М. И., Г. И. Б., М. Б. Д., В. И. Д., Б. В. Д., А. К. С., П. С. С., С. И. Ф., Б. С. И., К. Н. Н., А. И. Н., Р. А. А., И. И. А., А. К. С., Н. И. А., К. С. Г., Е. К. П., И. М. П., К. А. Х., О. С. А., И. Г. Ч., В. И. С., Г. К. С., Н. С. Д., Е. М. Т., В. А. Т., В. А. А., Г. Н. С., Н. П. Д., М. И. Д., В. И. П., Б. Д. П., И. В. Ч., Г. В. Ч., Е. А. Н., И. А. П., Д. И. Б., Б. С. К., Й. А. Т., Т. К. С., Е. С. Н., В. Н. Н., Г. Д. Н., С. Т. С., К. Г. Т., М. А. Т., В. И. Н., С. И. И., В. М. И., С. И. Ч., Г. М. М., М. М. М., С. Д. Т., К. К. Ж., З. А. М., Л. С. М., А. М. П., П. К. К., К. В. К., К. С. К., К. С. К., П. В. К., Д. К. М., В. К. М., К. Г. Д., С. Г. С., В. В. М., Р. В. М., О. Г. М., И. Т. М., Г. Н. С., А. Б. С., С. М. Б., Р. Х. М., Д. Г. Д., А. Б. Д., Л. И. К., Р. С. К., И. К. К., И. К. К., К. И. Ч., В. С. В., Е. А. З., К. Д. З., Я. Я. Ч., В. Т. К., С. Н. К., И. Н. К., С. М. Т., Т. Н. П., Г. И. М., П. И. М., М. И. Д., Е. А. К., М. Г. К., З. А. К., С. И. К., Т. И. К., Ю. И. К., И. В. П., В. В. А., М. Н. Д., И. Н. Д., Д. С. Ч., С. С. Ч., Л. К. Ф., Е. К. Н., Г. Х. Н., С. Х. Н., Д. К. И., З. К. И., Д. А. Т., Н. А. Т., В. И. С., А. И. Т., А. Д. А., М. Д. А., К. Д. А., Д. Х. К. и П. Н. Н., редовно призовани, не се явяват, не се представляват в съдебно заседание и не ангажират становище по жалбата.
Заинтересованата страна „. , редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.
Административен съд – Б., след анализа и оценката на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Административното производство по издаване на оспорената заповед е започнало по Заявление за издаване на разрешение за изработване на подробен устройствен план В. № 94-С-24/05.01.2016 г., подадено от Г. С. Р. /починал/ и заинтересованите страни /негови наследници/ Д. С. Р. и А. С. Р. /на л. 40 от делото/, с което е поискано провеждане на процедура по обявяване и одобряване на ПУП-ПР за УПИ I, кв. 106, /ПИ с идентификатори по КККР 65334.300.2555 и 65334.300.2561/ по плана на гр. С..
С Решение № 273/28.07.2016 г. /на л. 15 от делото/, Общински съвет – С. е дал съгласие да се измени действащия ПУП-ПР на УПИ I с отреждане за „Комплексно жилищно строителство“ в кв. 106 по плана на гр. С., като се предвижда образуване на три нови УПИ на база съдебни решения, съобразно представения проект за ПУП и е съгласувал представения ПУП-ПР за изменение на плана за регулация на УПИ I, предвиден за „Комплексно жилищно строителство“ и образуване на три нови УПИ.
Видно от обяснителната записка за изготвянето на процесния ПУП-ПР /на л. 31 – л. 32 от делото/, проектът обхваща територия от кв. 106а по плана на гр. С..
Със Заявление за провеждане на процедури по обявяване и одобряване на ПУП В. № 94-С-1678/07.09.2016 г., подадено от А. Р., Д. Р. и Г. Р. /на л. 172 от делото/, е поискано да бъде одобрен ПУП за изменение на плана за регулация на УПИ I, в кв. 196 по плана на гр. С. и образуване на три нови УПИ на база съдебни решения /на л. 18 – л. 19, л. 23 – л. 30 от делото/.
На 19.10.2016 г. е издадена оспорената в настоящото производство Заповед № 47/19.10.2016 г. на К. на О. С. /на л. 12 от делото/, с която на основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ във вр. с чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ във вр. с чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, е разрешено да се изработи проект за изменение на действащ Подробен устройствен план /ПУП/ - План за регулация и застрояване, одобрен със Заповед № РД-14-03-195/29.12.1984 г. на МСА и изготви ПУП-ПР по чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗУТ на основание чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ във връзка с Решение № 11/25.07.2000 г. на Окръжен съд – Б., потвърдено с Решение № 303/14.01.2002 г. на ВАС и Решение № 273/28.07.2016 г. на Общински съвет – С. при условията на чл. 15, ал. 3 от ЗУТ в обхват: урегулиран поземлен имот /УПИ/ I в кв. 106а по плана на гр. С., област Б. /ПИ с идентификатори 65334.300.2555 и 65334.300.2561 по КККР на гр. С., О. С., област Б., одобрени със Заповед № РД-18-80/11.11.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, изм. със Заповед № КД-14-15/21.09.2012 г./, като се образуват три нови УПИ: УПИ I с площ 2 928 кв.м. с отреждане за „Комплексно жилищно строителство“, УПИ ХI за ПИ 65334.300.2555 и част от ПИ 65334.300.2561 с площ 433 кв.м. с отреждане за „Жилищно строителство“ и УПИ ХII с площ 1 243 кв.м. с отреждане за „Комплексно жилищно строителство“, при условията на чл. 15, ал. 3 от ЗУТ.
В заповедта е посочено, че предписанието спира прилагането на подробния устройствен план в посочения обхват съгласно чл. 135, ал. 6 от ЗУТ.
В административната преписка по издаване на заповедта не се съдържат доказателства за датата на връчването й на оспорващите.
По делото е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза, в заключението от която, прието от съда и неоспорено от страните /на л. 665 – л. 669 от делото/, вещото лице е направило следните изводи:
- Процесните ПИ с идентификатори по КК 65334.300.2555 и 65334.300.2561 са част от УПИ I, кв. 106а, докато УПИ I, кв. 106 е отреден за ПИ 2556, т.е. УПИ I в кв. 106а не е идентичен с УПИ I в кв. 106 по плана на гр. С..
- УПИ I в кв. 106 е отреден за поземлен имот 2556 и не е идентичен /нито изцяло, нито частично/ с имоти с идентификатори 65334.300.2555 и 65334.300.2561 по КК.
- Имот с идентификатор 65334.300.2555 се намира в кв. 106а по плана за регулация на гр. С..
- УПИ I в кв. 106а е отреден за следните поземлени имоти №№: 2553, 2554, 255. 2561, 1961, 1962 и 1963 по плана на гр. С..
При така установените факти, се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирани лица – заинтересувани по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ - срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Мотивираното предписание по чл. 135, ал. 3 и ал. 5 от ЗУТ е административен акт по смисъла на чл. 214, т. 1 от ЗУТ и подлежи на съдебен контрол за разлика от разрешението за изработване на проект за ПУП по чл. 124а от ЗУТ, за което изрично е посочено в чл. 124б, ал. 4 от ЗУТ, че не подлежи на оспорване. Мотивираното предписание спира прилагането на действащите подробни устройствени планове в частите, за които се отнася, съгласно чл. 135, ал. 6 от ЗУТ и с това се засягат права на собствениците или носителите на ограничени вещни права съгласно данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане – по данни от кадастралния регистър, непосредствено засегнати от предвижданията на плана, който ще се изменя. Това обосновава правната възможност за оспорването му по съдебен ред. Предвид изложеното, съдът счита наведените доводи за недопустимост на жалбата, за изцяло неоснователни.
Разгледана по същество, жалбата се явява и основателна, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
На първо място, оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съобразно нормата на чл. 129, ал. 2 от ЗУТ и е в предвидената от закона писмена форма.
На второ място, обаче, заповедта е издадена при неспазване на установената форма, при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие с материалния закон. Съображения:
Съгласно императивното изискване на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, безусловно приложима по силата на чл. 219, ал. 3 от ЗУТ в производството по същия закон, административният акт следва да съдържа фактическите и правните основания за издаването му. Първите са необходим реквизит на акта и липсата им го опорочава съществено. Липсата на фактически основания представлява винаги съществено административно-производствено нарушение, водещо до отмяна на административния акт като незаконосъобразен, тъй като се препятства съдебния контрол. Обратно, макар и да е административно-производствено нарушение, непосочването или погрешното посочване в акта на правното основание за издаването му, не е съществено такова, но при условие, че актът съдържа фактическите основания за издаването си. В случая е безспорно, че в оспорената заповед фактически основания за одобряване изменението на ПУП не се съдържат, а е посочено само правното основание - чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ и са цитирани номерата на две съдебни решения – Решение № 11/25.07.2000 г., постановено по адм. дело № 463/1998 г. по на Окръжен съд – Б. /на л. 18 – л. 19 от делото/ и Решение № 303/14.01.2002 г., постановено по адм. дело № 4309/2001 г. по описа на ВАС, Четвърто отделение /на л. 23 – л. 24 от делото/, като поради липсата на изложени мотиви не е ясно тези съдебни решения в каква връзка са с процесния ПУП, респ. с проекта за изменение на действащия план. Административния орган не е посочил кои факти и обстоятелства налагат да бъде разрешено изработването на процесния проект за изменение на действащ подробен устройствен план. С оглед трайната съдебна практика, не е налице неспазване на установената форма на административния акт, ако фактическите основания послужили за издаването му, се съдържат в друг акт, който е част от законово определената процедура по издаването му, което в процесния случай не е така, тъй като не са налице и други актове, които да обосновават процесното изменение със съответната фактическа обосновка.
След като е налице липса на мотивировка, изразяваща се в непосочване на фактическите основания за издаването й, то заповедта е постановена при неспазване на установената от закона форма, при съществено нарушение на административно-производствените правила във връзка с императивното изискване за наличие на реквизити, регламентирано в чл. 59, ал. 2, т. 4 на АПК. Липсата на посочени фактически основания в самата заповед съставлява липса на мотиви и е съществено процесуално нарушение. Процесуалното задължение за мотивиране на акта тежи върху водещия административното производство орган и следва да се съдържа в акта или в преписката по издаването му.
Допуснатото от административния орган нарушение на административно-производствените правила само по себе си е достатъчно основание за отмяна на оспорения акт по смисъла на чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК, без да се разглежда спора по същество. Съдът, обаче, счита за необходимо да добави и следното:
На първо място, в заявлението, с което е инициирано административното производство, е посочено, че се иска провеждане на процедура по обявяване и одобряване на ПУП-ПР за УПИ I, кв. 106 по плана на гр. С., но предмет на оспорената заповед е кв. 106а. Т.е. налице е несъответствие между квартала, отразен като предмет на предложението и квартала, цитиран в заповедта.
На второ място, с Решение № 273/28.07.2016 г. Общински съвет – С. е дал съгласие да се измени действащия ПУП-ПР на УПИ I с отреждане за „Комплексно жилищно строителство“ в кв. 106 по плана на гр. С., т.е. налице е и друго важно несъответствие, касаещо волята на административния орган, респ. липсата или наличието на съответния акт на общинския съвет в процесната процедура.
Видно от заключението на вещото лице, извършило съдебно-техническата експертиза, процесните ПИ с идентификатори по КК 65334.300.2555 и 65334.300.2561 са част от УПИ I в кв. 106а, докато УПИ I, кв. 106 е отреден за ПИ 2556, като УПИ I в кв. 106а не е идентичен с УПИ I в кв. 106, т.е. нито в заявлението, нито в решението на общинския съвет, кварталът не съвпада с посочения в заповедта.
Освен изложеното, следва да се посочи, че атакуваната заповед е незаконосъобразна и поради противоречие с материално-правни разпоредби.
Това е така, защото като правно основание за издаването на същата изрично се сочи чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, във връзка с което всички заинтересувани собственици е следвало да дадат изричното си съгласие за промяна в плана по смисъла на чл. 131 от ЗУТ във връзка с чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ.
В чл. 134, ал. 2 от ЗУТ са уредени хипотезите, при които могат да бъдат изменяни влезлите в сила ПУП. Съгласно чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, влезлите в сила ПУП могат да се изменят, когато има съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1, както и на носителите на ограничени вещни права върху тях. Доказателства за наличие на такова съгласие не се съдържат в преписката.
В тежест на органа, издал обжалвания административен акт, е да установи наличието на фактическите основания за издаването на акта, както и спазването на законовите изисквания за неговото издаване, съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК. Безспорно се установи, че в конкретния случай липсва съгласие на всички собственици за процесното изменение, което води и до материално-правна незаконосъобразност на оспорената заповед, даваща самостоятелно основание за отмяната й. Заповедта е издадена на основание чл.134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, което означава, че предприетото изменение на ПУП-ПР е по съгласие на всички пряко заинтересовани собственици. В случая такова съгласие не беше установено, т.е. липсва валидно дадено съгласие от носителите на правото на собственост върху идеални части от процесния УПИ, непосредствено засегнат от исканото изменение /включително и от оспорващите/. Липсата на изрично писмено съгласие за това изменение от всички заинтересувани лица е пречка за издаване на заповедта на посоченото правно основание, поради липса на законовите предпоставки за изменението. Издаването на заповедта, при липса на елементите от фактическия състав на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, я прави материално незаконосъобразна по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК.
Посочените по-горе нарушения обуславят и несъответствието на оспорения акт с целта на закона - основание за отмяна по чл.146, т. 5 от АПК.
С оглед изложеното, като краен резултат се налага изводът, че жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена, като се отмени атакуваната заповед.
При този изход на делото и предвид направеното от оспорващата И. П., чрез процесуалния й представител, своевременно искане, административният орган й дължи на основание чл. 143, ал. 1 от АПК заплащане на направените по делото разноски в общ размер на 229.00 лева, от които: 10.00 лева – за внесена държавна такса и 219.00 лева – за възнаграждението на вещото лице.
Съдът намира направеното искане от адвокат А. Б. за присъждане в нейна полза на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. трето от Закона за адвокатурата за процесуално представителство на оспорващата И. П. /юрист/, за основателно, поради което на основание чл. 8, ал. 2, т. 1, предл. първо от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/, следва да се осъди О. С. да заплати на адвокат Б. адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 /шестстотин/ лева. Нормата на чл. 38, ал.1 от ЗА дава право на страната да договори получаването на безплатна плавна помощ. За да се присъди в полза на процесуалния представител адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА е необходимо по делото да е представен договор за правна помощ, в който да е отразено, че на страната е предоставена безплатна правна помощ, съответно делото да е решено в нейна полза. В случая такъв договор е налице, поради което искането се явява основателно.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК, Административен съд - Б.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № 47/19.10.2016 г. на К. на О. С., с която е разрешено да се изработи проект за изменение на действащ Подробен устройствен план /ПУП/ - План за регулация и застрояване в обхват: урегулиран поземлен имот /УПИ/ I в кв. 106а по плана на гр. С., област Б. /ПИ с идентификатори 65334.300.2555 и 65334.300.2561 по КККР на гр. С., като се образуват три нови УПИ: УПИ I с площ 2 928 кв.м. с отреждане за „Комплексно жилищно строителство“, УПИ ХI за ПИ 65334.300.2555 и част от ПИ 65334.300.2561 с площ 433 кв.м. с отреждане за „Жилищно строителство“ и УПИ ХII с площ 1 243 кв.м. с отреждане за „Комплексно жилищно строителство“, при условията на чл. 15, ал. 3 от ЗУТ.

ОСЪЖДА О. С. да заплати на И. Д. П. с адрес: гр. С., област Б., ул. „Свобода“ № 31, сумата от 229.00 /двеста двадесет и девет/ лева, представляваща сторени от оспорващата в производството разноски.

ОСЪЖДА О. С. да заплати на адвокат А. Б. с личен номер на адвокат *, адрес на кантора: Б., ул. „Д-р Х. Т.“ № 25, сумата от 600.00 /шестстотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита и съдействие на И. Д. П. – жалбоподател по адм. дело № 416/2017 г. по описа на Административен съд – Б..

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Саша Алексова

Вярно с оригинала!
О.М.