и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационното по реда на чл.63, ал.1, изр.2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) от във връзка с чл.208 и следващите от Административно процесуалния кодекс(АПК).
Образувано е по касационна жалба на ... със седалище и адрес на управление: град Б., ж.к. “...” ..., представляван от С. П. К. против Решение №8054/20.10.2015 г., постановено по н.а.х.д. №1460 по описа на Районен съд – Б. за 2015 година.
В жалбата се оспорва извода на районния съд за това, че нарушението не може да бъде определено като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който наложеното административно наказание бъде намалено, алтернативно наказателно постановление да се отмени.
В съдебно заседание касационната жалба се поддържа.
Ответникът - Териториална дирекция на Национална агенция по приходите (ТД на Н.) – С. оспорва касационната жалба в приложени по делото писмени бележки.
Представителят на О. П. – Б. изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Административен съд – Б. намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да потвърди обжалваното наказателно постановление районният съд, е приел за доказано нарушението предмет на наказателното постановление. Приел е, че в административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Районният съд е изложил и мотиви за липса на основания за квалифициране на нарушението, като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Релевантните факти и обстоятелства са били отчетени от съда и са обсъдени в мотивите на решението. Изводите на Районен съд – Б., са обосновани и в съответствие с материалния закон. Допуснатото нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС е формално - касационният жалбоподател “...” е допуснал в стопанисвания от търговеца обект да се извърши продажба на 1 бр. бутилка минерална вода на стойност 0,80 лв., без същата да е регистрирана и отчетена по определения от закона ред.
Изводите на първоинстанционния съд съответстват на установената правилно фактическа обстановка. По делото са събрани гласни и писмени доказателства, които налагат направените от районния съд изводи. Нарушението е извършено, доказано е, и правилно квалифицирано от административнонаказващия орган.
Безспорно е установено, че при извършената на 27.05.2014 год., в 14.33 часа проверка от служители на ТД на Н. – гр.С., в търговски обект - бърза закуска, стопанисван от “... находящ се в гр. Б., ..., предгаров перон, е била закупена една бутилка минерална вода на стойност 0,80 лв., заплатена в брой, за което не бил издаден фискален бон от регистрираното в обекта фискално устройство (ФУ), модел “Датекс DP 25 KL” с ИН на ФУ ... и ФП № .... Нарушението е безспорно установено, поради което и правилно е приложена санкционната норма на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, която предвижда налагане на имуществена санкция от 500,00 лв. до 2000,00 лв. на едноличен търговец, който не издаде документ по чл.118, ал.1 от този закон, като в случая е наложена имуществена санкция в предвидения от закона минимум съобразно чл.27 от ЗАНН.
Решението на районния съд е постановено при изяснена фактическа обстановка и изводите на съда са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства. Правилни са и изводите на съда, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. д. № 1/2005 год., НК на ВКС, преценката за “маловажност” на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави за законосъобразност, подлежи на съдебен контрол и няма пречка съдът, когато установи, че са налице съответните предпоставки да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. При всички случаи, обаче съдът е длъжен да има предвид вида и характера на административното нарушение, за което е ангажирана отговорността на санкционираното лице. В настоящия случай, обществената опасност на този вид формално нарушение е определена от законодателя като висока, тъй като същото представлява неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на финансовата й дейност, а в случая липсват обстоятелства от които може да се направи извод, че конкретното нарушение, за което е санкциониран търговеца е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Обстоятелството, че след извършване на нарушението търговеца не осъществява дейност, както и здравословното състояние на същия не могат да определят нарушението като маловажно. Наложената имуществена санкция е в минимален размер.
По изложените съображения решението на районния съд следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във вр. с чл.222, ал.2, предл.1 от АПК, Административен съд- Б.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 8054/ 20.10.2015 г., постановено по н.а.х.д. № 1460 по описа на Районен съд – Б. за 2015 година.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Мария Тодорова


ЧЛЕНОВЕ: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева

/п/ Саша Алексова

Вярно с оригинала!
В.А.