и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, във връзка с чл. 145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Е. Н. Д. – В., с ЕГН *, с адрес : Г. Б., ул. ..., против Решение № КРД-6/ 07.05.2015г. на Д. на ТП на Н. - Б., с което е потвърдено Разпореждане № 921/ 26.03. 2015г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на Н. – Б., с което е разпоредено д- р Е. Н. Д. – В., д- р Г. Д. Б. и д- р Г. И. Я., да възстановят солидарно сумата в общ размер на 1 188. 65 лв., от която : 1 076. 45 лв. – главница и 112. 20 лв. - лихва, представляващи щета на държавното обществено осигуряване от съставен акт на медицинска експертиза, отменен поради нарушаване на нормативни разпоредби при издаването му.

В жалбата се твърди, че решението и потвърденото с него разпореждане са немотивирани, а при издаването им са допуснати съществени нарушения на процесуалния и на материалния закон. Оспорва се изводът на административния орган, че е било допуснато от оспорващата нарушение на нормативните разпоредби, свързани с работата й като член на комисията на ТЕЛК, поради което тя счита, че не следва да й бъде търсена имуществена отговорност. Твърди се, че на оспорващата не е връчвано решението на НЕЛК, послужило като основание за издаване на процесния ревизионен акт, както и че липсва причинно- следствена връзка между действията на лекарите- членове на ТЕЛК и настъпилата за фонда но ДОО /ако изобщо има такава/ щета. Поради това, се иска отмяна на издаденото решение и на потвърденото с него разпореждане.

В съдебно заседание, оспорващата, чрез проц. си представител – адв. Ст. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Доразвива доводите си в представени по делото писмени бележки.

Ответникът - Директорът на ТП на Н. – Б., не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното :

Няма спор между страните по делото, че оспорващата д-р Е. Н. Д. – В. е Председател на ТЕЛК – “Общи заболявания“ – І състав, към МБАЛ “Б.“ – Б.

С Експертно решение /ЕР/ № 2586 от 144/ 14.10.2013г. на ТЕЛК за общи заболявания – І състав към МБАЛ “Б.“ е освидетелствано лицето Г. И. К., като му е определена ... /ТНР/ за срок от една година – до 01.10.2014г., във връзка със заболяването му – ... . Посочени са като противопоказни условия на труд : психофизическо пренапрежение, нощен труд, йонизираща и токсична /бензоли, пестициди и др./ среда, онкогени, простудни и инфекциозни фактори, неблагоприятен микроклимат /л. 36 от адм. д. № 452/ 2015г. по описа на Адм. съд – Б./.

На основание това ЕР, с Разпореждане № 83/ 08.11.2013г. на Ръководителя на “ПО“ при ТП на Н. – Б. /л. 43 от адм. д. № 452/ 2015г. по описа на Адм. съд – Б./, на Г. К., е била отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 от КСО, като на основание чл. 98, ал. 7 от КСО, пенсията е отпусната в размер на социалната пенсия за старост – 110. 00 лв.

Експертно решение № 2586 от 144/ 14.10.2013г. на ТЕЛК за общи заболявания – І състав към МБАЛ “Б.“ – Б. е обжалвано от Медицинската комисия /МК/ при ТП на Н. – Б. /л. 41 и 42 от адм. д. № 452/ 2015г. по описа на Адм. съд – Б./, по която жалба, 1- ви Специализиран състав на НЕЛК по вътрешни болести, се е произнесъл с Експертно решение № 0401 от 069/ 30.04.2014г., с което Експертно решение № 2586 от 144/ 14.10.2013г. на ТЕЛК за общи заболявания – І състав – Б. по оценка на работоспособността, е частично отменено, като е намалена оценката на работоспособността, от..., на ..., а срока на инвалидността, е определен от 1 на 3 години, като в останалата част, ЕР е потвърдено /л. 37- 39 от адм. д. № 452/ 2015г. по описа на Адм. съд – Б./.

Въз основа на горното, с Разпореждане № */ПР-537/ 23.06.2014г., Ръководителя на “ПО“ при ТП на Н. – Б., е отменил свое Разпореждане № 83/ 08.11.2013г., с което на Г. К., е била отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, и пенсията е прекратена, считано от 02.10.2013г. /л. 44 от адм. д. № 452/ 2015г. по описа на Адм. съд – Б./.

От Удостоверение от 07.07.2014г. на ТП на Н. – Б., се установява, че на Г. К., за времето от 02.10.2013г. до 30.06.2014г. е била изплатена пенсия за инвалидност и компенсации в общ размер на 1 076. 45 лв. /л. 45 от адм. д. № 452/ 2015г. по описа на Адм. съд – Б./.

На основание, Заповед № 63/ 12.02.2015г. на Д. на ТП на Н. – Б., е извършена частична финансова ревизия по разходите на ДОО на оспорващата д- р Д. – В., на д - р Г. Б. и на д- р Г. Я. /л. 19- 30 от адм. д. № 452/ 2015г. по описа на Адм. съд – Б./.

Съставен е Ревизионен акт за начет с вписан пореден № в ТП на Н. 921/ 25.03.2015г., за сумата от общо 1 188. 65 лв. от която - 1 076. 45 лв. - главница и 112. 20 лв. - лихва изчислена към 24.02.2015г. /л. 17 и 18 от адм. д. № 452/ 2015г. по описа на Адм. съд – Б./.

На 26.03.2015г. е издадено Разпореждане № 921 на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на Н. – Б., за събиране на сумата по Ревизионен акт вх. № 1/ 06.03.2015г. солидарно от начетените лица – д- р Е. Д. - В., д - р Г. Б. и д- р Г. Я. /л. 15 от адм. д. № 452/ 2015г. по описа на Адм. съд – Б./.

Разпореждане № 921/ 26.03.2015г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на Н. – Б. е обжалвано от д- р Е. Д. – В., пред Д. на ТП на Н. – Б., който с Решение № КРД-6/ 07.05.2015г., го е потвърдил /л. 8 и 9, 12- 14 от адм. д. № 452/ 2015г. по описа на Адм. съд – Б./.

Решение № КРД-6/ 07.05.2015г. на Д. на ТП на Н. – Б. е връчено на оспорващата Д. – В., на 22.05.2015г. /л. 10 от адм. д. № 452/ 2015г. по описа на Адм. съд – Б./, а жалбата до съда е подадена, чрез административния орган, на 04.06.2005г.

Д - р Е. Н. Д. – В. е оспорила по съдебен ред Експертно решение № 0401 от 069/ 30.04.2014г. на 1- ви Специализиран състав на НЕЛК по вътрешни болести, като с влязло в сила на 24.06.2016г., Решение № 1683/ 05.11.2015г. пост. по адм. д. № 435/ 2015г. по описа на Адм. съд – Б., искането й за прогласяване на нищожност на посоченото решение на НЕЛК, е отхвърлено /л. 82- 86 от адм. д. № 452/ 2015г. по описа на Адм. съд – Б./.

При така установената фактическа обстановка, отчитайки и дадените задължителни указания от ВАС по тълкуването и прилагането на закона, настоящият състав на Административен съд – Б., прави следните правни изводи :

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от активно легитимирано лице, което има правен интерес от оспорването. Разгледана по същество е основателна.

Оспореното решение на Д. на ТП на Н. - Б. е издадено от компетентен орган, при спазване на установената форма и административно-производствените правила, но в нарушение на материалноправните разпоредби по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. Аргументи.

Съгласно разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им.

Съгласно ал. 3 на същата разпоредба за събиране на сумите по ревизионните актове за начет длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждания, като разпорежданията се издават в 14-дневен срок след изтичането на срока по ал. 2, съгласно която по съставените актове за начет отговорните лица могат да направят възражения в 7-дневен срок от връчването им, а контролният орган се произнася по възражението с мотивирано заключение. В ал. 3 е предвидено още, че разпорежданията подлежат на доброволно изпълнение в 14- дневен срок от връчването им.

Видно от чл. 117, ал. 1, т. 2, б. “в“ от КСО жалбите срещу разпореждания за събиране на сумите по ревизионните актове за начет се подават пред ръководителя на съответното териториално поделение на Н., като съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО, решението на ръководителя на ТП на Н. може да се обжалва в 14- дневен срок от получаването му пред административния съд.

Настоящият съдебен състав намира, че при извършване на ревизията, приключила с процесния акт за начет и разпореждането за неговото изпълнение не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Видно от Известие за доставяне, находящо се на л. 16 от делото, на 06.03.2015г., на д- р Д. – В., е връчен препис от акта за начет, като й е дадена възможност да изрази становище по него. С издаване на Разпореждане № 921/ 26.03.2015г., Ръководителят на контрола по разходите на ДОО при ответника, е възприел изцяло констатациите на ревизионните органи, обективирани в акта за начет, и поради това е издал административния акт. Същият не е опорочен само поради факта, че на различни места в административната преписка, процесният ревизионен акт, е описан с различни вх. № по описа на Н. – Б., в който смисъл са възраженията на оспорващата.

Независимо от посоченото, при реализирането на имуществената отговорност на членовете на ТЕЛК, и по- конкретно на подалата жалба д- р Д. – В., е допуснато нарушение на материалния закон. Както се посочи по- горе, в чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО е предвидено, че контролните органи на Н. съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Цитираната разпоредба е специална норма на института на непозволеното увреждане, уреден в чл. 45 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Следователно, увреждането настъпва след като са осъществени всички юридически факти от сложния фактически състав на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. Чл. 105, ал. 2 от Закона за здравето /ЗЗ/ определя статута на териториалните експертни лекарски комисии като структурни звена на лечебните заведения, към които са открити. В тази връзка следва да се отбележи, че при издаването на експертни решения, лекарите от ТЕЛК, не действат като физически лица или юридически лица, а като членове на колективен орган на медицинската експертиза. В цитираната разпоредба на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, не е предвидена възможност за ангажиране на това основание, на отговорността на длъжностни лица и на административни органи по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, към които се отнасят всички носители на административни правомощия, овластени въз основа на закон.

На второ място, следва да се посочи, че по смисъла на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО да са причинени щети на държавното обществено осигуряване, означава тези щети да са вследствие от неправилно извършени осигурителни разходи и от актове на медицинската експертиза, като тези актове следва да са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. В този смисъл настоящият съдебен състав намира за основателно възражението на проц. представител на оспорващата относно характера на отговорността. Деликтната отговорност е гражданска отговорност, а в гражданското право вината не е субективното отношение на дееца към деянието и неговите обществено опасни последици /както в наказателното право/, а представлява неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на определена категория лица - добрия стопанин, добрия търговец, добрия работник. В случая членовете на ТЕЛК следва да полагат дължимата грижа, и да постановяват решението си след извършени констатации на база медицинските изследвания и документация, и след извършен преглед на освидетелстваното лице - аргумент от чл. 62 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/. В експертните си решения, членовете както на ТЕЛК, така и на НЕЛК, изразяват експертно мнение, въз основа на придобити професионални знания и опит от областта на медицината, и като израз на вътрешното им убеждение при интерпретация на наличните клинични данни и лабораторни изследвания за дадено заболяване. И двете експертизи действат в рамките на своята професионална компетентност при определяне на % ТНР и срока й, и не може да се приеме, че са налице “нарушения на нормативни разпоредби при издаването на отмененото експертно решение“, ако причината за частичната отмяна на акта е само определянето на друг процент ТНР и срок за това. Под “нарушения на нормативните разпоредби при издаване актове на медицинската експертиза“ следва да се разбират нарушения на законовите изисквания, уреждащи процедурата по издаването им, съдържанието и формата на индивидуалния административен акт, но не и разликите в професионалните мнения, становища и оценки основани на собствената професионална квалификация и опит. Нещо повече, в случая дори не става ясно в какво конкретно се изразяват посочените нарушения на разпоредбите, касаещи експертизата на работоспособността и конкретно чл. 62 и чл. 63, ал. 1 от НМЕ, доколкото разпоредите съдържат общо предписание за начина на определяне на работоспособността. Съгласно чл. 62 НМЕ видът и степента на увреждането и степента на трайно намалената работоспособност се определят въз основа на подробна клинична експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от наличната медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло. В чл. 63 от НМЕ е предвидено, че установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно Приложение № 1. Отговорността по чл. 110, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 КСО се носи за вреди, които са причинени от отменени актове на ТЕЛК/ НЕЛК, когато отмяната е поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. В случая, нито адм. орган е посочил такива конкретни установени нарушения на нормативните разпоредби, нито съдът констатира наличието им, тъй като оценката на ТНР на Г. К., е направена с ЕР на ТЕЛК относно безспорно съществуващото му заболяване, в рамките на предвидения диапазон “от...до” по съответната отправна точка, която е приета за приложима и от НЕЛК, с оглед и потвърдителната част на акта й. В случая не е установено, нито се твърди от ТЕЛК да е допуснато нарушение на процедурата и работата на експертизата от формална страна, като например да не е взета предвид изобщо медицинската документация, каквато е била представена и е налице, да е нарушена процедурата по издаване на решението или да е налице действие или бездействие изискуемо според правната норма. Дейността на членовете на медицинската експертиза е експертна, същата се извършва по правилата за медицинската експертиза, но същевременно се изразява в независима субективна и според вътрешните убеждения и медицински знания, оценка на фактите и доказателствата във връзка със здравословното състояние на освидетелстваното лице. След като не са допуснали нарушения на нормативните изисквания, а са обосновали извод във връзка с оценката на работоспособността при прилагане на отправна точка от Приложение № 1 към НМЕ, което не е изключено от наличната медицинска документация, лекарите - членове на ТЕЛК не следва да носят отговорност за своята професионална дейност. При регламентиране на отговорността на органите на медицинската експертиза на работоспособността по чл. 110, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 от КСО, законодателят е имал предвид да се избегнат щети на ДОО, вследствие на нарушения при извършване на медицинската експертиза, извън рамките на професионално вътрешно убеждение.

На трето място, в случая няма спор, че са направени осигурителни разходи за изплащане на пенсия за инвалидност на К., но тези разходи са направени на основание на законовата разпоредба на чл. 98, ал. 7 КСО, която предвижда, че ако решението на ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност, в размер на социалната пенсия за старост, т. е. предварителното изпълнение на невлязъл в сила административен акт, е предвидено в закона, и следователно изплащането на личната пенсия за инвалидност в определения размер, е осъществено на правно основание, поради което следва, че осигурителните разходи за изплатената пенсия не са причинени пряко от отмененото експертно решение на органа на медицинската експертиза - ТЕЛК. Тези изводи не се променят от факта на предприето от страна на настоящата оспорваща, обжалване на решението на НЕЛК с твърдения за нищожност, което е отхвърлено с влязлото в сила Решение № 1683/ 05.11. 2015г. пост. по адм. д. № 435/ 2015г. по описа на Адм. съд – Б.

С оглед гореизложеното, в случая не е осъществен съставът на чл. 110, ал. 1, т. 1, предложение последно от КСО, и не са налице условия за ангажиране на имуществената отговорност на членовете на ТЕЛК.

В изложения смисъл е и константната съдебна практика на ВАС в последните години, обективирана в множество съдебни решения, като напр. - Решение № 12735/ 24.10.2017г. на ВАС по адм. д. № 8492/ 2016г., VI о., Решение № 4265/ 05.04.2017г. на ВАС по адм. д. № 3895/ 2016г., VI о., Решение № 1690/ 09.02.2017г. на ВАС по адм. д. № 2256/ 2016г., VI о., Решение № 9108/ 21.07.2016г. на ВАС по адм. д. № 9170/ 2015г., VI о., Решение № 4297/ 12.04.2016г. на ВАС по адм. д. № 9111/ 2015г., VI о., Решение № 3364/ 24.03.2016г. на ВАС по адм. д. № 8191/ 2015г., VI о., Решение № 2672/ 06.03.2017г. на ВАС по адм. д. № 12945/ 2016г., VI о. и др. Предвид посоченото, оспореният административен акт, като издаден в нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК следва да бъде отменен, ведно с потвърденото с него Разпореждане № 921/ 26.03.2015г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на Н. – Б., но само в частта досежно подалата жалба оспорваща – д- р Е. Д. – В., а не и по отношение на другите му адресати, които не са подали жалба срещу акта, доколкото тя не е техен процесуален субституент.

По разноските. Липсва направено искане от страните за присъждане на направените разноски, поради което и съдът не дължи произнасяне по този въпрос в акта си. Водим от горното, и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен съд – Б.,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № КРД-6/ 07.05.2015г. на Д. на ТП на Н. – Б., ведно с потвърденото с него Разпореждане № 921/ 26.03.2015г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на Н. – Б., в частта, с която е разпоредено д- р Е. Н. Д. – В., да възстанови сумата в общ размер на 1 188. 65 лв., от която : 1 076. 45 лв. – главница и 112. 20 лв. - лихва, представляващи щета на държавното обществено осигуряване от съставен акт на медицинска експертиза, отменен поради нарушаване на нормативни разпоредби при издаването му.

Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република България.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : /п/ Иван Петков

Вярно с оригинала!

Г.Б.