и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. чл. 404, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда (КТ).
Образувано е по жалба на „. – П., чрез И. Д. против Акт за спиране от 01.08.2019 г., издаден от гл. инспектор Кр. Ал., с който на основание чл. 404, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда /КТ/ поради извършено нарушение по чл. 173, ал. 1 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, е постановено спиране работата с двукамерна индукционна топилно – раздатъчна пещ ТЕ 13-140 и работата с кокил – машина, с изключение на дейностите по обезопасяването им.
В жалбата по подробно изложени съображения се поддържат доводи за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт – основание за неговата отмяна по чл. 146, т. 4 от АПК. Оспорващият твърди, че предпазният щит е бил наличен и функциониращ в момента на проверката, като същия се употребява в зависимост от извършваните от работника в момента технологични дейности. Извършваната от формовчика К. дейност на 22.07.2019 г. в режим на неработеща кокил машина не е позволявало предпазният щит да е поставен, тъй като операторът на машината – формовчик, е извършвал настройването й, но това не обуславя извода, че машината не е обезопасена с него. Предпазният щит се поставя непосредствено преди започване на работата с разтопения метал и такъв е бил наличен към момента на възникване на инцидента. По изложените в жалбата съображения и допълнителните такива в хода на съдебното производство, устните прения и писменото становище от надлежно упълномощен адвокат се иска отмяна на оспорения акт и присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът по жалбата Д. „. по Т. – БлагоевгрА. чрез представител, оспорва жалбата като неоснователна и претендира разноски. Представя писмени бележки.
По делото са допуснати и приети писмени доказателства. Изслушана в хода на производството е и съдебнотехническа експертиза, приобщена към доказателствения материал.
Административен съд - БлагоевгрА. като обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Производство по издаване на оспорения акт е образувано въз основа на проверка, извършена от инспектори на ДИТ – Б. във връзка с възникнал на 22.07.2019 г. трудов инцидент с работника Д. К. при работа с разтопен метал, при обслужване на двукамерна индукционна топилнораздатъчна пещ. В хода на трудовия процес в резултат на изпръскване на разтопен метал, работникът е получил изгаряния и нараняване по тялото и главата. Контролните органи са приели, че при подготовка на кокил - машината за работа чрез изчистване на кокила с бормашина, снабдена с телена четка за почистване на шлаката, наслоена от предишно леене, зареждането на кокил машината с обмазка и пълнене на ваната с вода, работникът е извършвал трудовата си дейност при липсваща защита, свързана с безопасността на труда – предпазни щитове, поставени на борда на ваната. Така констатираното са приели, че нарушава изискванията по чл. 173, ал. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на работните места и при ползване на работно оборудване (ДВ, бр. 88/1999 г.). На основание чл. 404, ал. 1, т. 3 КТ е наложена ПАМ – спиране работата с двукамерната индукционна топилно-раздатъчна пещ и работата с кокил машината, с изключение на дейностите по обезопасяването им. Акта е връчен на законния представител на работодателя на 01.08.2019 г., който го е обжалвал ИД на ИА ГИТ – София и пред съда с жалба Вх. № 19091508/14.08.2019 г.
Факта на възникнала трудова злополука на 22.07.2019 г. с наетия по трудово правоотношение работник К. не е спорен по делото. От съставения от ответника Протокол Изх. № ПР1926519/13.08.2019 г. за резултатите от проверката по спазване на КТ и ЗЗБУТ, в т. 1 от него е видно, че при извършване работата от К., същият не е ползвал предоставените му от страна на работодателя предпазни очила и предпазен шлем за главата, което се потвърждава от извършения на 23.07.2029 г. оглед по работни места, както и от констатациите по т. 9 от Протокол № 141/24.07.2019 г. на комисията по разследване на трудовата злополука. След изискване на вътрешно фирмената документация от работодателя, пред контролните органи е представен списък на предоставените лични предпазни средства, вкл. и за работника К., от който е установено, че пострадалият работник е получил работен костюм, леярски обувки, предпазни очила, предпазен шлем и ръкавици, които не е ползвал при възникване на инцидента. Допускането от страна на работодателя на 22.07.2019 г. Д. К. да упражнява трудовата си дейност без изискващото се и осигурено му от жалбоподателя – работодател лично предпазно средство – леярски очила е квалифицирано като нарушение на чл. 275, ал. 1 КТ вр. чл. 246, ал. 2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. В т. 2 и т. 3 от протокола са констатирани други нарушения на Наредба № 7/1999 г., между които не е нарушение по чл. 173, ал. 1 от нея. От Протокол № 5103-01-12/13.08.2019 г. на ТП НОИ – Б. за резултатите от извършеното разследване на злополуката е видно, че най-вероятната причина за възникване на злополуката е попадане на вода или влажно тяло в разтопения метал, което е довело до изплискване на метала – т. VІІ. Дадената с протокола препоръка е работодателят да не допуска до работа лица без осигурените им и изискващи се за съответния вид лични предпазни средства.
Решението на органа по чл. 81 от АПК, издадено на 27.08.2019 г., след подаване на жалбата пред съда на 14.08.2019 г., не следва да се обсъжда.
От заключението на допуснатата и назначена съдебнотехническа експертиза, изслушана в съдебно заседание и неоспорена от страните се установи, че първата и основана функция на предпазните щитове (капаците) на пещта, както и щитът на кокил - машината е да предпазва персонала, обслужващ съоръжението, а втората функция е свързана с намаляване на загубите на енергия. В хода на производствения процес щитът на ваната на кокил – машината е винаги поставен (монтиран) при работа с машината, като се снема само при ремонтни дейности, монтаж и демонтаж на кокилите. Щитът (капакът) на входната вана на пещта е постоянно затворен и е отворен само при зареждане на пещта с метал за разтопяване. Щитът (капакът) на ваната за черпене на метал е постоянно затворен и се отваря само при черпене на метал. Предпазният щит на ваната на кокил – машината е наличен и функциониращ и е с размери 1,5 Х 0,5 м. В заключението си и при изслушване в съдебно заседание експертът подробно обяснява в кой етап от производствения процес предпазният щит е поставен и кога е повдигнат за почистване на машината, но е категоричен, че такива предпазни щитове и за двете машини са налични и функциониращи. Двукамерната индукционна топилно-раздатъчна пещ е технически и технологично обезпечена за стопяване на метала, загряването му до температура за леене и последващо черпене на метал за заливане на форми. Становището на експерта е, че работодателят е създал условия за безопасност на труда, но доколко те ще бъдат спазени зависи от самия работник.
Въз основа на така установената фактическа обстановка на основание чл. 168, във вр. с чл. 146 от АПК съдът намира от правна страна следното:
Жалбата като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване административен акт е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, поради което е валиден. Същият е издаден след проведена проверка във връзка с възникнала трудова злополука от органите на ДИТ, като резултатите от проверката са сведени до знанието на работодателя, поради което административнопроизводствените правила са спазени. Същият обаче е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби, поради което е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
Като фактическо основание за издаване на акта е посочено, че трудовата дейност от пострадалия работник Д. К., на длъжност „формовчик“ в „. – П. е извършвана при липсваща защита, свързана с безопасността на труда – предпазни щитове, поставени на борда на ваната. Това неизпълнение на задължението от страна на работодателя е квалифицирано като нарушение по чл. 173, ал. 1 от Наредба № 7/1999 г., за което на основание чл. 404, ал. 1, т. 3 КТ е приложена обжалваната принудителна административна мярка – спиране работата на машините – двукамерна индукционна топилно-раздатъчна пещ и работата с кокил – машината.
Съгласно чл. 404, ал. 1, т. 3 КТ за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда имат право да спират дейността на предприятия, производства и обекти, включително строежа и реконструкцията им, както и машини, съоръжения и работни места, когато нарушенията на правилата за здравословни и безопасни условия на труда застрашават живота и здравето на хората, да поставят специален знак, указващ приложената принудителна административна мярка, като при неразрешеното му премахване се носи административнонаказателна отговорност. ЗЗБУТ предвижда общи и конкретни задължения за работодателите, осигуряващи изпълнение на принципите, прогласени в чл. 1, ал. 2 от закона. Съответните мерки, предвидени в минимум, са доразвити в Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване и са задължителни за спазване от работодателите във връзка с въведените изискванията за безопасност на труда, досежно работно място, работно оборудване и работно облекло, чиято е отговорността за опазване здравето и живота на наетия персонал. Следователно, за работодателя „. е възникнало задължението да спазва всички изисквания за безопасността на труда при използване на работното оборудване, включително това по чл. 173, ал. 1 от Наредба № 7/1999 г., съгласно което не се допуска експлоатация на работно оборудване с липсващи или неизправни системи за контрол, защита, сигнализация и автоматизация, свързани с безопасността на труда. За да бъде приложена ПАМ на това основание следва да бъде доказан факта на неизпълнение от страна на работодателя на задължението в хода на производствения процес да осигури машини и съоръжения, които са изправни и обезопасени.
В конкретния случай работодателят е изпълнил задължението си по чл. 173, ал. 1 от наредбата, доколкото се установи от събраните в хода на производството доказателства, в т. ч. и съдебнотехническата експертиза, че процесните машини са обезопасени с предпазни щитове (капаци), противно на приетото от органа, като вероятната причина за възникване на злополуката е попадане на вода или влажно тяло в разтопения метал, довело до изплисквания (Протокол от 13.08.2019 г. на ТП НОИ). Неизползването от страна на К. на предоставените му от работодателя лични предпазни средства е довело до увреждането му, а не поведението на работодателя. Изложеното сочи, че не са налице нарушения на правилата за здравословни и безопасни условия на труда, които застрашават живота и здравето на работниците по посочената от органа хипотеза. Възможно е в хода на проверката да са установени неизпълнение на други задължения по Наредба № 7/1999 г., каквито са посочени в протокола от 13.08.2019 г. – чл. 275, ал. 1 КТ вр. чл. 246, ал. 2 от наредбата, чл. 247, ал. 1 и чл. 164, ал. 2 от наредбата, които обаче не са посочени като фактическо основание за издаване на ПАМ, поради което са неотносими към предмета на спора, предвид което съдът не следва да ги обсъжда.
По изложените съображения за основателност на жалбата, обжалвания акт като неправилен следва да бъде отменен.
С оглед изхода на спора основателна е претенцията на жалбоподателя за заплащане на направените в производството разноски. Д. „. по Т. – Б. следва да бъде осъдена да заплати на „. – П. сумата 800,00 лв., от които 50,00 лв. държавна такса, 400,00 лв. адвокатско възнаграждение и 350,00 лв. възнаграждение за вещо лице, за заплащането на които по делото са представени доказателства , а искането е заявено в срок.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2, предл. 2, във вр. с ал. 1 и чл. 143, ал. 1 от АПК, Административен съд - Б.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Акт за спиране от 01.08.2019 г., издаден от гл. инспектор при Д. „. по Т. – Б..
ОСЪЖДА Д. „. по Т. – Б. да заплати на „. – П. сумата 800,00 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Р. България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Илонка Рашкова
Вярно с оригинала!
Г.Б.