Производството по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), е образувано по жалба на О. О. „. А. – Б., Ч. началника, срещу Решение № 6075/23.07.2020 г., постановено по нахд. № 199/2020 г. по описа на Районен съд – Б..
Жалбата е мотивирана със съображения за неправилно приложение на закона от районния съд при постановяване на обжалваното решение (чл. 42 и 43 ЗАНН вр. чл. 91в, т. 2, пр. 1 от Закона за автомобилните превози), с оглед и необоснованата оценка на събраните в хода на производството доказателства.
Ответникът е оспорил жалбата по съображения в писмен отговор.
Представителят на О. П. – Б. е застъпил становище за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, в настоящия си състав, прие следното:
Правото на касационно обжалване на постановеното от районния съд съдебно решение в производство по чл. 59 и сл. ЗАНН е своевременно упражнено, от страна в първоинстанционното производство, с право на касационна жалба срещу неблагоприятното за нея съдебно решение – чл. 210, ал. 1 и чл. 211 АПК.
В рамките на проведеното пред районния съд производство са изяснени всички факти и обстоятелства с правно значение за отговор на спорните въпроси, и анализът им от районния съд не обосновава различен от постановения краен резултат.
С обжалваното съдебно решение е отменено наказателно постановление, издадено срещу дружеството – ответник за нарушение на задължението му по чл. 91в, т. 2, пр. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) – да предостави за проверка на контролните органи извлечение от дигиталния тахограф на влекач с рег. № Е** ** **, оборудван с дитигален тахограф с валидна проверка до 01.08.2021 г., за периода от 17.05.2019 г. до 03.06.2019 г. , поискано с известие рег. № 12-00-00-1249/29.11.2019 г. За да го отмени, съдът е отчел фактите, че след образуване на административнонаказателното производство със съставянето на Акт № 272156/16.12.2019 г. превозвачът (дружеството-ответник в касационното производство) е представил доказателства за извършен ремонт на тахографа с обяснение, че поради ремонта данните не са били разчетени към момента на проверката, но въпреки тях и задължението на органа за допълнителна проверка е издадено незаконосъобразното наказателно постановление. Посочените изводи за обосновани и правилни.
Задължение на административнонаказващия орган е да проведе допълнително разследване с оглед възражението на дружеството – чл. 52, ал. 4 ЗАНН, доколкото в случая е било необходимо – представените с обясненията по акта доказателствата за извършен ремонт на устройството за извличане на данни от тахографа, като вероятна причина за невъзможността част от тях да бъдат разчетени. В случай че фактурата за извършен ремонт на тахографа не е била придружена с превод на български език, респ. от обяснението не е било ясно по коя проверка е представено, органът е бил длъжен преди приключване на производството да укаже на дружеството да представи превод – арг. от чл. 52, ал. 4 ЗАНН. Доколкото не го е изпълнил и с оглед предоставените на съда данни от тахографа за автомобил рег. № Е**** ** за периода от 17.05.2019 г. до 03.06.2019 г., то изводът на съда за несъставомерност от обективна страна на нарушението по чл. 91в, т. 2, пр .1 ЗАвП, според описанието му в наказателното постановление, почива на данните по делото и на закона. Разпоредбата на чл. 91в, т. 2, пр. 1 ЗАвП задължава превозвача да съхранява информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача, най-малко една година след извършване на превоза и да я предоставят за проверка от контролните органи, а в случая не е доказано, че дружеството не е съхранявало информацията, поради което не я е предоставило за проверка, с оглед данните по съдебното дело. Постановеното в този смисъл съдебно решение – за отмяна на наказателното постановление, е правилно, като отсъстват касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК за отмяната му, по-специално – нарушение на закона в смисъла на касационната жалба. Затова и решението следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и съгласно чл. 63, ал. 3 ЗАНН на ответника следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, но до размера от 580 лв., определен по чл. 7, ал. 2, т. 2 вр. чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – с оглед възражението в касационната жалба по чл. 63, ал. 4 ЗАНН и фактическата и правна сложност на делото пред касационната инстанция.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК вр. чл. 63, ал. 1, 3 и 4 ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6075/23.07.2020 г., постановено по нахд. № 199/2020 г. по описа на Районен съд – Б..
ОСЪЖДА О. О. „. А. – Б. да заплати на „. 2. Е. със седалище и адрес на управление Г. Б., ул. „. № *, сумата от 580 (петстотин и осемдесет) лева – разноски в производството.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Вълкадинова

ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ Илонка Рашкова
2. Румяна Митева-Насева

Вярно с оригинала!
ЕК