и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/, във връзка с чл. 144 от ДОПК и чл. 107, ал. 4 от ДОПК и във връзка с чл. 4 от и чл. 9б Закон за местните Д. и такси /ЗМДТ/.
Образувано е по жалба на „...“ О. ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. Б., Б. „. ......., представлявано от управителя С. М. В., чрез процесуалния представител по пълномощие адв. В. П., с посочен съдебен адрес за кореспонденция: гр. Б., Б. „. ... срещу Акт за установяване на задължение по декларация № DТ000126/ 26.07.2019 год., издаден от И.Я. на длъжност Старши инспектор „. Д. и такси“ към О. Б., потвърден с Решение № P-DT 126/ 16.09.2019 год. на Д. на Д. „МДТ“ П. О. Б..
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на постановения акт. Позовавайки се на неправилност и незаконосъобразност на решението, с което е потвърден оспорения акт за установяване на задължения по декларация, както и на допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалните разпоредби на закона се иска съдът да отмени Решение № P-DT 126/ 16.09.2019 год. на Д. на Д. „МДТ“ П. О. Б., както и да отмени като незаконосъобразен Акт за установяване на задължение по декларация № DТ000126/ 26.07.2019 год., издаден от И. Я. на длъжност Старши инспектор „. Д. и такси“ към О. Б..
В съдебно заседание, жалбоподателят чрез процесуалния представител по пълномощие поддържа жалбата по съображенията изложени в същата. В подкрепа на фактическите и правни твърдения посочени в жалбата, с които е очертана фактическата и правна рамка на спора, ангажира допълнителни доказателства. Прави искане за присъждане на съдебни разноски.
Ответникът по жалбата – Директор на Д. „. Д. и Т. П. О. Б., в качеството си на ръководител на звеното за местни приходи, чрез процесуалният си представител по пълномощие, изразява становище за неоснователност на жалбата. В хода на съдебното разглеждане на спора ангажира допълнителни доказателства. Претендира присъждане на разноски.
По делото са допуснати и приети писмени доказателства.
След като обсъди оплакванията в жалбата, писмените доказателства по делото, становищата на страните, въз основа на съвкупната им преценка и с оглед предоставените компетенции по чл. 160 от ДОПК, Административен съд – Б. приема за установено следното:
С декларация за облагане с данък върху недвижимите имоти по чл. 14 от Закона за местните Д. и такси /ЗМДТ/, подадена на 22.05.2019 год., от „...“ ООД като данъчно задължено лице, /л. 20 – 29 от делото, дружеството е декларирало следното недвижимо имущество: сграда, находящ се в гр. Б., ул. „. ... Декларацията е заведена в регистъра на Д. „мести Д. и такси“, под вх. № ДКМ-2266. Съответно имуществото е заведено под партиден № *003 в информационния масив на Д. „МДТ“ П. О. Б.. Безспорно е за страните, а последното е видно и от съдържанието на представеното копие от декларация обстоятелството на придобиване на собствеността в патримониума на „...“ О. като приобретател по Договор за преобразуване на дружество с ограничена отговорност, посредством отделяне чрез придобиване в две съществуващи дружества по реда на чл. 262в от ТЗ от 01.03.2019 год. Праводателят, в лицето на преобразуващото по смисъла на чл. 262в от ТЗ дружество е дружеството – жалбоподател „. ...“ О. гр. Б.. По отношение на възникването на правото на собственост в патримониума на „. ...“ О. гр. Б. спрямо процесния недвижим имот, също така безспорен е за страните факта на придобиване на основание Нотариален акт № 186, том I, рег. № 2720, дело № 186/ 2003 г., Договор за доброволна делба, рег. № 700, № 103, том I, вписан на 11.04.2003 г. и Нотариален акт № 42, том IV, рег. № 10595, дело № 642/ 2003 г. Също така не се оспорва от страна на жалбоподателя и релевантния за спора факт, че процесния недвижим имот е въведен в експлоатация на 22.03.2005 г. , с издаването от Главния архитект на О. Б., на Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 87/ 22.03.2005 г./л. 71 от делото/ По делото в контекста на установеността на въпроса досежно собствеността на процесният недвижим имот е представено и заверено копие от Разрешение за строеж № 97/25.03.2004 год., издадено от гл. архитект на О. Б.. /л. 72 от делото/
С процесния Акт за установяване на задължение по декларация № DT000126/ 26.07.2019 год., издаден от И.Я. на длъжност „старши инспектор“ „МДТ“ П. О. Б. /л. 16 – 18 от делото/ са установени задълженията на „. ...“ О. гр. Б. за данък върху недвижим имот и такса за битови отпадъци въз основа на извършена проверка по подадената от „.“ ООД декларация. В акта имота е описан по вид, местонахождение и индивидуална партида, по която е индивидуализиран от общинската администрация за облагане с данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и такса за битови отпадъци /ТБО/.
Задълженията на дружеството включващи данък върху недвижимият имот /ДНИ/ и такса за битови отпадъци /ТБО/ са определени по календарни години, дължима главница и дължими лихви в общ размер – 1 992. 00 лева, както следва:
ДНИ – за 2014 год. – 45. 52 лева главница и 22. 66 лева лихва;
ТБО – за 2014 год. – 246. 55 лева главница и 122. 73 лева лихва;
ДНИ – за 2015 год. – 45. 14 лева главница и 17. 87 лева лихва;
ТБО – за 2015 год. – 244. 51 лева главница и 96. 78 лева лихва;
ДНИ – за 2016 год. – 44. 76 лева главница и 13. 17 лева лихва;
ТБО – за 2016 год. – 242. 47 лева главница и 71. 36 лева лихва;
ДНИ – за 2017 год. – 70. 28 лева главница и 13. 56 лева лихва;
ТБО – за 2017 год. – 221. 94 лева главница и 42. 84 лева лихва;
ДНИ – за 2018 год. – 69. 69 лева главница и 6. 35 лева лихва;
ТБО – за 2018 год. – 220. 06 лева главница и 20. 08 лева лихва;
ДНИ – за 2019 год. – 27. 16 лева главница и 0. 19 лева лихва;
ТБО – за 2019 год. – 85. 76 лева главница и 00. 60 лева лихва.
Дължимите задължения за ДНИ и ТБО като лихви за просрочие са изчислени към 26.07.2019 год.
В АУЗД е посочено, че размерът на задълженията е определен съгласно тарифата за конкретните размери на местните такси и цени на услуги, предоставяни от О. Б., в приложение № 1, т.1.4 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. Б., съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ.
Актът е връчен на жалбоподателя по пощата на 31.07.2019 год., удостоверено с подпис на представител на дружеството, което е видно от приложеното известие за доставяне /лист 19 от делото/ и е обжалван пред Д. на Д. „Мести Д. и такси“ П. О. Б., изпълняващ функциите на решаващ орган в общинската администрация на 12.08.2019 год. /л. 14 – 15 от делото/. По делото е представена заповед от 31.03.2017 год. на кмета на О. Б., с която на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ във вр. с чл. 4, ал. 4 от Закона за местните Д. и такси /ЗМДТ/ са определени длъжностните лица от Д. „. Д. и такси“ П. О. Б. за органи по приходите, които да извършват установяването, обезпечаването и събирането на местните Д. и такси. /л. 39 от делото/
Решаващият орган се е произнесъл в срока по чл. 155, ал. 1 във връзка с чл. 146 от ДОПК, във връзка с чл. 9б и чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, като с Решение № P-DT126 от 16.09.2019 год. /л. 9 – 12 от делото/, издадено от . Х., Директор на Д. „. Д. и такси“ П. О. Б., назначена със Заповед № 421-ЧР-Д/03.11.2016 год. на Кмета на О. Б. на тази длъжност /л. 40 от делото/, е потвърден Акт за установяване на задължение по декларация № DT000126 от 26.07.2019 год., издаден от И. Г. Я., на длъжност „старши инспектор „. Д. и такси“ в Д. „. Д. и такси“ П. О. Б.. Решението е връчено на същия представител на дружеството, като адресат на акта на 24.09.2019 год., удостоверено с подписа на последният, видно от приложеното известие за доставяне /л. 13 от делото/
В съдебното производство от ответника е представена преписката по издаването на АУЗД. От страна на административния орган са представени като заверени копия Данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ, вх № ДКМ-2266/ 22.05.2019 год., както и заповеди издадени от кмета на О. Б. по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, съответно за 2013 год., 2014 год., 2015 год., 2016 год. и за 2017 год., 2018 год. Със същите са определени поотделно за посочените години конкретните райони на територията на гр. Б., включени в системата за организирано поддържане на чистотата, в които се извършва сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Административният орган е представил като писмени доказателства – схема, изработена върху одобрената кадастрална карта на гр. Б.; КРП на промишлена зона – гр. Б., одобрен със Заповед № 1318/19.03.2001 г. на Кмета на О. Б. установяващи по безспорен начин ведно със съдържанието на цитираните по горе заповеди по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, попадането на процесният по делото имот в съответния район на гр. Б., в който се предоставят услугите, включени в такса битови отпадъци, като релевантен по делото факт.
П. така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното.
Оспорването е допустимо.
Жалбата е подадена от лице с правен интерес – адресат на акта и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Жалбата, инициирала настоящото съдебно производство, е подадена на 04.10.2019 година в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, поради което съдът приема, че жалбата е подадена в срок.
Относно компетентността и формата на АУЗД.
Според чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните Д. се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно чл. 9б от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните такси се извършва по реда на чл. 4, ал. 1 – 5 от ЗМДТ от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Нормата на чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ, сочи че в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения – на публични изпълнители, а съгласно ал. 4 служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината.
АУЗД е издаден от старши инспектор в отдел „. Д. и Т. в О. Б., съобразно правомощията, предоставени със заповедта на кмета на общината.
АУЗД е издаден в писмена форма и съдържа всички реквизити на писмения административен акт, посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК.
Предвид изложеното, обжалваният АУЗД е издаден в предвидената от закона писмена форма и от компетентен административен орган. В производство по издаване не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ, данъчнозадължени лица за плащане на данък върху недвижим имот са собствениците на облагаеми с този данък недвижими имоти. Установяването по данни с декларация е уредено в чл. 107 от ДОПК. Съгласно чл. 107, ал. 1 от ДОПК, когато органът по приходите установява размера на дължимия данък или осигурителната вноска въз основа на подадена от задълженото лице декларация, какъвто е настоящия случай, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния закон. Според чл. 107, ал. 3, изр. трето от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, акт може да се издаде и служебно, когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия.
В случая съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че от дружеството-жалбоподател не е подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху процесния недвижим имот, въпреки наличието на предпоставките съгласно цитирания текст, а именно завършване на сградата в груб строеж, удостоверено с Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 87/ 22.03.2005 г., издадено от гл. архитект на О. Б.. Посоченото обстоятелство е констатирано от компетентния орган в рамките на извършената проверка по установяване на размера на дължимия данък въз основа на подадената от задълженото лице по смисъла на чл. 107, ал. 1 от ДОПК „..“ ООД декларация вх. № ДКМ-2266/ 22.05.2019 год. по чл. 14 от ЗМДТ, касаеща именно процесния имот. Установявайки въпросното обстоятелство, административният орган е издал служебно процесния АУЗД срещу „. ...“ О. позовавайки се на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, в хипотезата на неподадена декларация от задължено лице. В тази насока са възприетите и съответно посочени и в решението на Д. на Д. „МДТ“ П. О. Б. мотиви, обосноваващи законосъобразността на действията на административния орган издал АУЗД, позовавайки се на нормата на чл. 107, ал. 3 от ДОПК в посочената хипотеза. Последното според съда обосновава неоснователността на твърдението на жалбоподателя за наличие на колизия между издателя и решаващия орган относно квалификацията на правното основание за издаването на АУЗД. В допълнение следва според съда да се посочи и факта на наличие на пълно съответствие между основанието за издаването на АУЗД и констатациите отразени в същия. Последното като възражение формулирано и в жалбата депозирана срещу АУЗД е обсъдено в решението на Д. на Д. „МДТ“ П. О. Б., за което са посочени подробни мотиви основаващи се на обективно установени в рамките на административното производство факти и свързани с тях обстоятелства. За пълнота на съжденията следва да се посочи, че в случая поводът за извършване на проверка за минал период касаеща процесния имот е подадена декларация от страна на приобретател на имота, като в резултат на установените от компетентния орган данъчни задължения е издаден служебно акта за установяване на задължения срещу „. ...“ О. което като правно основание е изрично посочено в акта – чл. 107, ал. 3 от ДОПК.
Актът за установяване на задължение е издаден след извършена проверка за установяване на задължения и установеното в рамките на същата обстоятелство, че жалбоподателят в качеството си на задължено лице – собственик на недвижимия имот не е заплатил в срок задълженията си за ДНИ и ТБО по отношение на процесния имот. Дружеството-жалбоподател, като собственик на въпросния имот, находящи се в гр. Б., е носител на задължението за заплащане на ДНИ и на ТБО, което законосъобразно е установено с въпросния акт по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК. В акта са посочени дължимите и незаплатени съответно данък върху недвижим имот и такси битови отпадъци, техния размер определен по години и пера, като главници и лихви и имота, за които се дължат. Размерът на данъка върху недвижимия имот е изчислен съобразно чл. 15 от Наредбата за определяне размера на местните Д. на територията на О. Б., съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗМДТ. Основата за определяне задължението за такса битови отпадъци за процесните недвижими имоти, каквито са декларираните от жалбоподателя имоти, е нормативно определена в разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. Б.. Размерът на ТБО се определя пропорционално върху основата по ал. 2 /данъчната оценка, изчислена съгласно Приложение №2 от ЗМДТ/, като се прилага конкретния размер на промила, посочен в Раздел I, Приложение № 1 на Тарифата за конкретните размери на местните такси и цени на услуги, предоставяни от О. Б. към процесната Наредба, което позволява да бъдат извършени необходимите изчисления, въпреки, че същите не са предмет на оспорване като размер.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за приложение на нормата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК спрямо процесните задължения. Съгласно цитираният текст, не се образува производство за установяване на задължения за Д. по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или от изтичането на годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и организации, в случаите, когато по този закон не е предвидено подаването на декларация. Срокът е преклузивен, и след неговото изтичане не може да се образува производство за установяване на данъчни задължения. Прилагайки цитираната разпоредба по отношение на годините, за които се претендират процесните вземания, според съда този срок е съобразен от органите по приходите П. издаване съответно на оспорения акт и решение на решаващия орган. Образуваното административно производство за установяване на данъчни задължения за периода 2014 – 2019 год. касае задължения, за които този преклузивен срок не е изтекъл. Също така съдът намира за необходимо да посочи и обстоятелството, че в случая се касае за периодични задължения, възникнали по силата на закона с осъществяването на изрично, нормативно регламентирано основание, поради което и неподаването на декларация по чл. 14 от ЗМДТ от задължено лице не погасява задължението за плащане на дължими Д. за напред в периода на наличие на задължението, извън хипотезата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК.
По гореизложените съображения за неоснователност на жалбата, същата следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на производството, и предвид изрично направеното искане за присъждане на деловодни разноски, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150. 00 /сто и петдесет/ лева, съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, платими от жалбоподателя.
С оглед на обстоятелството, че установените с процесния АУЗД вземания са общо в размер над 750 лв., в които не се включват начислените лихви за забава на основание чл. 160, ал. 6 от ДОПК настоящето решение подлежи на обжалване пред ВАС.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Б.


Р Е Ш И :


ОТХВЪРЛЯ жалбата на „....“ О. ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Б., Б. „. .., представлявано от управителя С. М. В., депозирана чрез процесуалния представител по пълномощие адв. В. П., с посочен съдебен адрес за кореспонденция: гр. Б., Б. „. ... . 10 срещу Акт за установяване на задължение по декларация № DТ000126/ 26.07.2019 год., издаден от И. Я. на длъжност Старши инспектор „. Д. и такси“ към О. Б., потвърден с Решение № P-DT 126/ 16.09.2019 год. на Д. на Д. „МДТ“ П. О. Б..
ОСЪЖДА „. ...“ О. ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Б., Б. „. ..., представлявано от управителя С. М. В. да заплати на О. Б. юрисконсултско възнаграждение в размер на 150. 00 /сто и петдесет/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.


Административен съдия: /п/ Димитър Думбанов

Вярно с оригинала!
М.К.