И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по делото е по реда на чл. 186, ал. 4 от ЗДДС, във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „. П. О. с ЕИК*, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „. А. № 23, с управители П. М. Ц. и М. П. Ш., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10466/11.06.2019 г., издадена от Н. С. „МГ“ в О. „ОД“ – В. Т. Д. „. Д. Главна Д. „Фискален контрол“ П. ЦУ на Н., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от с.з., на оспорващото дружество е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, поради издаването му П. допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби – отменителни основания по см. на чл. 146, т. 3 и т. 4 и от АПК. Оспорват се фактическите констатации в предхождащия процесната заповед протокол за извършена проверка, както и в самата заповед. Оспорва се и административното нарушение, по повод на което е наложена процесната ПАМ, с което се обоснова налагането й П. липса на законово основание за това. Претендира се отмяната на оспорения индивидуален административен акт (ИАА) и присъждане на направените разноски по делото. В депозирана по делото писмена защита от процесуалния представител на дружеството, подробно са развити допълнителни аргументи за незаконосъобразност на обжалваната заповед.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощен адвокат, който представя и писмена защита.
Ответникът - Н. С. „. Г. В. Т. в О. „. В. Т. Д. „. Д. ГД „. П. ЦУ на Н., не изпраща представител в съдебно заседание. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител на административния орган, чрез което жалбата се оспорва като неоснователна. Иска се БлАС да я отхвърли и да присъди юрисконсултско възнаграждение.
В съдебното производство са събрани писмени доказателства, съдържащи се в преписката по издаването на атакуваната заповед.
Административен съд - Б., след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
На 05.06.2019 г., инспектори по приходите в С. „. групи“, О. „. дейности“ – В. Т. ГД „Фискален контрол“ П. ЦУ на Н., извършили проверка на търговски обект по см. на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС – бърза закуска „Кебап 13“, находящ се в гр. Плевен, ул. „Васил Левски“ № 183, стопанисван от дружеството – жалбоподател „. П. ООД. В хода на проверката, преди да се легитимират, около 15.15 ч., проверяващите длъжностни лица извършили контролна покупка на 1 бр. „Double XX Burger“ с пържени картофи на стойност 4,89 лв. и 1 бр. „Фанта грозде“ кен на стойност 1,79 лв., или на обща стойност в размер на 6,68 лв., заплатени в брой. Плащането било прието от И. Н. – готвач в обекта, но за същото не била издадена фискална касова бележка, нито бележка от кочан, който бил наличен в обекта. П. проверката са снети писмени обяснения от Веселка Вълчева – готвач, съгласно които в конкретния ден обектът не е разполагал с касов апарат и фискален принтер, тъй като по думите й в същия ден, на 05.06.2019 г., били изпратени с куриер в сервиз в гр. Б.. Констатациите от проверката са отразени в Протокол за извършена проверка № 0373093/05.06.2019 г. (л.46).
Въз основа на цитирания по-горе протокол и след като е квалифицирал установеното П. проверката като административно нарушение по чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите (Наредбата), началникът на С. „МГ“ в О. „ОД“ – В. Т. Д. „. Д. Главна Д. „Фискален контрол“ П. ЦУ на Н., е издал обжалваната Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10466/11.06.2019 г., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от с.з., на оспорващото дружество е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ – бърза закуска „К. 13“, находящ се в гр. П., ул. „В.Л.“ № .... и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
Преждепосочената заповед е била съобщена на П. М. Ц. – законен представител на търговското дружество на 14.06.2019 г., видно от отбелязването в графа „разписка“ (инкорпорира в самата заповед) и положения подпис от лицето.
На 18.06.2019 г. дружеството – адресат на заповедта, е подало жалба против същата, чрез издателя й. На свой ред, жалбата е изпратена до АС – Плевен, по повод на което е образувано адм. дело №700/2019 г. по описа на същия съд. С определение № 1172/18.06.2019 г., делото е изпратено по подсъдност на АС – Б. с мотива, че седалището и адреса на управление на дружеството е жалбоподател е в гр. Б., ул. „. А. № ...., а съгласно чл. 133, ал. 1 от АПК (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати.
П. така установената фактическа обстановка и съобразно изискванията на чл. 168 от АПК, във вр. с чл. 146 от АПК, БлАС прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу ИАА, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност пред БлАС.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения :
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – Р.С.Л., в качеството му на Н. С. „. групи“ – В. Т. в О. „ОД“ – В. Т. Д. „. Д. Главна Д. „Фискален контрол“ П. ЦУ на Н., предвид разпоредбата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на ЦУ на Н. (л.59) и Заповед № ЗЦУ-881/27.06.2018 г. на Главния секретар на ЦУ на Н. (л.57).
В случая не се констатират допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обжалваният административен акт е в предвидената от закона писмена форма и отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Заповедта съдържа задължителните реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване. Не може да бъде споделено оплакването на оспорващата страна, че атакуваната заповед е издадена П. неизяснена фактическа обстановка. В заповедта се съдържат подробни фактически съображения за издаването й, които се потвърдиха от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства. Актът е мотивиран с конкретно изложени фактически съображения за извършеното от жалбоподателя, в качеството му на задължено субект по смисъла на чл. 3 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г., нарушение на чл. 25, ал. 1 от същата наредба, във вр. с чл. 118, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС. Фактическото описание на деянието – неиздаване на съответния документ (фискална касова бележка или бележка от наличния в обекта кочан), го квалифицира като противоправно деяние, осъществяващо обективния състав на нарушението, съдържащо задължение за конкретно поведение. Това неизпълнение на законовото задължение е материалноправната предпоставка, независимо от административнонаказателната отговорност, търговецът да понесе последиците от прилагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС. В този смисъл съдържанието на акта е съобразен с общите изисквания по чл. 59, ал. 2 АПК, а доводите за обратното, поддържани в жалбата са неоснователни. Неизпълнението на това законово задължение и обстоятелствата, П. които това е сторено, са описани подробно и изчерпателно в мотивната част на заповедта, което на свой ред позволява безпрепятствена индивидуализация на неправомерното деяние. Същевременно, за извършената проверка е съставен протокол по чл. 50, ал. 1 ДОПК, който се ползва с материална доказателствена сила за установените в него факти и обстоятелства. Същият съдържа всички реквизити, съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба. Проверката е извършена в присъствието на служител на търговеца – Неделчева и Вълчева, протоколът е съставен в тяхно присъствие, като същите са го подписали.
Оспорената заповед съответства на материалния закон, както и на целта на закона.
Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС принудителна административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. В конкретната хипотеза безспорно е установено, че търговецът не е изпълнил вмененото му от чл. 25, ал. 1 от Наредбата задължение за издаване на съответен документ за продажба (фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба), което неизпълнение на задължението за отчитане на продажбите на стоки в търговските обекти е основание за прилагане на принудителна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, като за прилагането й административният орган действа в условията на обвързана компетентност. Мярката е преустановителна, с временен характер и за приложимостта й следва да бъдат установени фактите, попадащи в диспозицията на правната норма, което в настоящия случай е безспорно установено със съставения на място протокол по чл. 50, ал. 1 ДОПК. Обратно пълно и главно доказване обжалващият не проведе в хода на съдебното производство, а възраженията, поддържани в жалбата са неоснователни. Като с приложената мярка органът е забранил достъпа до обекта, на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС, за което го задължава разпоредбата, материалния закон е правилно приложен. П. съобразяване на принципа на съразмерност и като е взел предвид тежестта на нарушението, административният орган е определил 14-дневен срок на мярката, П. 30-дневен максимален срок. Продължителността на срока е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване на неизпълнението на законовото задължение, поради което заповедта е издадена в съответствие с целта на закона.
За пълнота по случая и с оглед наведения в жалбата довод от страна на дружеството–жалбоподател, настоящия състав на БлАС намира за необходимо да отбележи, че констатираната П. проверката липса на фискално устройство в обекта, с причина изпращането му сервиз в Б., не освобождава търговеца от задължението му да спазва реда и/или начина за издаване на съответен документ за продажба. Тази хипотеза е уредена с чл. 36, ал. 1, т. 3 от Наредбата, който гласи, че продажбите/сторно операциите се документират с касови бележки от кочан по време на ремонт на ФУ за вписаното в паспорта време. П. проверката безспорно е било установено наличието в обекта на кочан с касови бележки, но такъв документ не е бил издаден за извършената контролна покупка.
По изложените съображения за процесуална и материална законосъобразност на процесния административен акт, съдът намира подадената срещу него жалба за неоснователна, предвид липсата на някое от отменителните основания по чл. 146 от АПК, поради което същата следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото, разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК и направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника за заплащане на юрисконсултско възнаграждение, настоящият съдебен състав счита същото за основателно, но по размер и основание, различни от претендираните с писменото становище. Видно е от същото, че е заявено искане за присъждане юрисконсултско възнаграждение с посочено правно основание чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК (субсидиарно приложим на осн. чл. 144 от АПК), обаче, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Този законов текст, пък препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ, а съгласно чл. 24 от същата, по административни дела, възнаграждението за една инстанция е от 100.00 до 200.00 лв. Именно този е редът и основанието за определяне размерът на претендираното юрисконсултско възнаграждение, който в случая следва да бъде определен на 100,00 лв.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК и чл. 143, ал. 4 от АПК, Благоевградският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „. П. О. с ЕИК*, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „. А. № 23, с управители П. М. Ц. и М. П. Ш., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10466/11.06.2019 г., издадена от Н. С. „МГ“ в О. „ОД“ – В. Т. Д. „. Д. Главна Д. „Фискален контрол“ П. ЦУ на Н., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от с.з., на оспорващото дружество е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
ОСЪЖДА „. П. О. с ЕИК*, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „. А. № ...., с управители П. М. Ц. и М. П. Ш., да заплати на ЦУ на Н. – гр.София, сумата от 100.00 (сто) лева, разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Р България – гр.София, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

С Ъ Д И Я : /п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!

КТ