`и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.149 и следващите от Административно
процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.166 от Дънъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на „. ридж” О. със седалище и адрес на управление: гр.С.,
р-н “О.., представлявано от
управителя М. А.М. против Акт за установяване на публично държавно
вземане (АУПДВ) № 2/16.11.2012 год. на издаден от Началник отдел
“Административно обслужване” към Областно пътно управление (ОПУ) гр.Б..
Навеждат се доводи за незаконосъобразност на акта, в подкрепа на които са и
изложени аргументи. Твърди се, че изложените в акта обстоятелства не отговарят
на действителното положение, както и че са допуснати съществени процесуални
нарушения. Иска се отмяната на оспорения АУПДВ.
Ответникът по жалбата – Началник отдел “Административно обслужване” към ОПУ гр.
Б. в съдебно заседание излага доводи за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на оспорващия, намира
жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От приетите по делото писмени доказателства се установява следното:
С оспорения АУПДВ на Началник отдел “Административно обслужване” към ОПУ гр.Б.
на основание 166, ал.2 от ДОПК, чл.22, ал.1 и 2 от Закона за пътищата (ЗП) във
връзка с чл.11, ал.1 от Правилника за структурата и дейността на А. „. И. е
установено по основание и размер публично държавно вземане, произтичащо от
неизплатени суми – такса за специално ползване на пътища – експлоатация на
рекламно съоръжение. Въз основа на съответна счетоводна справка по изпълнение
на задължението на “Еделанд ридж” ООД (приложена по делото – стр.30) е
установено, че по издадените на дружеството Разрешение за специално ползване на
пътища чрез експлоатация на рекламно съоръжение №№ 8, 9, 10 и 11 от 09.06.2008
год., издадени от Директора на ОПУ гр.Б. (стр.13-16), отнасящи се до рекламни
съоръжения в обхвата на път ІІ-19 “Симитли – Гоце Делчев”, км.22.000 дясно,
22.600 ляво, км.23.650 ляво и км.28.900 ляво, всяко с площ от 12 кв.м. не са
издължени общо 4224.04 лева, от които главница от 3189.12 лева и лихва 1034.92
лева, за периода: 2009 год. до 16.11.2012 год. По делото на стр.17 е приложена
фактура, от която е видно, че дружеството-оспорващ е заплатило таксата за
експлоатация на рекламните съоръжения за 2008 год. Със Заповеди №№ РД-
16-88/08.10.2010 год., РД-16-89/08.10.2010 год., РД-16-90/08.10.2010 год. и РД-
16-91/08.10.2010 год. на Директора на ОПУ гр.Б. посочените по-горе разрешения
са отнети. Заповедите са били надлежно съобщени на 14.10.2010 год. Няма данни и
не се твърди по делото същите да са били оспорени (виж стр.18-22). С писмо изх.
№ 502/13.12.2010 год. (стр.23) дружеството е уведомено, че рекламните
съоръжения следва да бъдат демонтирани в едномесечен срок от получаване на
съобщението. По делото не са приложени доказателства, дали съоръженията са били
демонтирани или не. Въз основа на счетоводната справка, изготвена на 16.11.2012
год. Началник отдел “Административно обслужване” към ОПУ гр.Б. е издал
оспорения в настоящето производство АУПДВ № 2/16.11.2012 год.
При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168,
във връзка с чл.146 от АПК съдът прави следните изводи:
Оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган в писмена форма, поради което е
валиден. Според чл. 18, ал. 1 от ЗП специалното ползване на пътищата се
осъществява с разрешение на собственика или на администрацията, управляваща
пътя, а ал. 2 предписва, че физическите и юридическите лица заплащат такси за
специалното ползване на пътищата, освен когато в международен договор, по който
Република България е страна, е предвидено друго. Условията, при които се
осъществява експлоатацията на рекламни съоръжения, се регламентират в
разрешение, издадено по реда на чл. 26 от ЗП. Според чл. 10, ал. 5 и ал. 6 от
ЗП за специално ползване на републиканските пътища или на части от тях се
събират такси, размерът им по ал. 1, 4 и 5 се определя от МС с тарифа, а
условията и редът за тяхното събиране - с наредба. Безспорно и видно от Решение
№ 945/01.12.2004 год. на Министерски съвет за утвърждаване на списък на
републиканските пътища, приемане на списък на републиканските пътища, за които
се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, и за
определяне на съоръженията, за които се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона
за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища (обн.,
ДВ, бр. 100/14.12.2004 год.), Път IІ-19 “Симитли - Градево - о.п. Разлог -
Банско - Добринище - Гоце Делчев” е част от републиканската пътна мрежа на
страната и такси за разрешеното специално ползване се дължат. Вземанията са
публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Съгласно чл. 162, ал.
2, т. 3 от ДОПК публични са държавните и общински вземанията за държавни и
общински такси, установени по основание със закон. Съгласно чл. 166, ал. 1 от
ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа,
определен в съответния закон. По-нататък ал.2 на същия текст, уточнява че ако в
съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземате, то
се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава
по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. В настоящия случай
по силата на чл. 19 от ЗП компетентният орган е А. „. И.. Процесният акт е
издаден от Началник отдел “Административно обслужване” към ОПУ гр.Б.
преупълномощен от Директора на ОПУ гр.Б. (стр.49), който от своя страна е
упълномощен с пълномощно изх.№ 94-00-4536/08.12.2010 год. (стр.48).
Оспорения АУПДВ е издаден при съществено процесуално нарушение и същият е
немотивиран.
Както беше казано по-горе съгласно чл.166, ал.2 от ДОПК - Ако в съответния
закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се
установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по
реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. В случая при
издаването на АУПДВ е нарушено императивното изискване на чл.26, ал.1 от АПК,
според което за започване на производството по издаване на индивидуален
административен акт се уведомяват известните заинтересовани граждани и
организации освен заявителя. Ако срокът за приключване на производството е по-
дълъг от 7 дни, в уведомлението се включва и информация за датата, до която
трябва да бъде издаден актът. Дружеството-оспорващ, което е и адресат на акта
не е било уведомено за започване на административното производство по издаване
на процесния АУПДВ. Видно е от доказателствата по делото, че счетоводната
справка е изготвена на 16.11.2012 год. и акта е издаден в същия ден.
Прави впечатление още, че периода за който е определена като дължима таксата за
специално ползване на пътища е 2009 год. – 16.11.2012 год. Както беше казано по-
горе на дружеството през 2008 год. са били издадени четири броя разрешения,
които са отнети със съответни заповеди на 08.10.2010 год. По делото не се
представиха доказателства, от които да е видно, че „. ридж” ООД е продължило да
експлоатира рекламните съоръжения и след отнемане на разрешенията. Съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест, в тежест на
административния орган е да установи положителните предпоставки, на които
основава акта си, а именно, че лицето е продължило да ползва рекламните
съоръжения, след отнемане на разрешенията. Такова установяване, както вече беше
казано по делото не е осъществено.
От изложеното е видно, че оспореният АУПДВ е издаден при съществено нарушение
на процесуалните правила, поради което и ще следва да се отмени.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2, във вр. с ал. 1 от АПК,
Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане № 2/16.11.2012 год. на
издаден от Началник отдел “Административно обслужване” към Областно пътно
управление гр.Б..
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.

Съдия: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева
Вярно с оригинала!
М.К.