и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на “И. Ш.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление : [населено място], обл. Благоевград, [улица], представлявано от управителя М. Е., подадена чрез адвокат А. Й., против Решение № 88/ 23.03.2023г., постановено по н.а.х.д. № 831/ 2022г. по описа на Районен съд – Петрич, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 42-0002081/ 15.07. 2022г. на Директора на Регионална дирекция “Автомобилна администрация“ /РД “АА“/ - София.
В касационната жалба се навеждат доводи за постановяване на обжалваното решение в нарушение на закона и при допуснати от районния съд съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че съдът не е извършил цялостен и прецизен анализ на събраните по делото доказателства, в резултат на което е стигнал до неправилни и необосновани изводи за доказаност и съставомерност на деянието, за което е ангажирана отговорността на дружеството. Оспорват се и изводите на съда за липса на допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което процесното НП да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендира се и присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба - Директорът на Регионална дирекция “Автомобилна администрация“ – София, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд – Благоевград намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Петрич е потвърдил Наказателно постановление /НП/ № 42-0002081/ 15.07.2022г. на Директора на РД “АА“ - София, с което на “И. Ш.“ ЕООД, за административно нарушение на чл. 57, ал. 6, т. 1 от Наредба № 11/ 31.10. 2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари на МТС /Наредбата/, на основание чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр./, е наложена имуществена санкция в размер на 200. 00 лв. За да постанови този резултат районният съд е приел, че процесното нарушение е безспорно доказано и правилно квалифицирано, а в производството по установяването и санкционирането му не са допуснати съществени процесуални нарушения. Наложената на дружеството- превозвач санкция, съдът е приел за съответна на закона както по вид, така и по размер. Приел е, че процесното неизпълнение не попада в приложното поле на чл. 28 от ЗАНН, респ. че задълженият субект не следва да бъде освободен от отговорност по този законов ред.
Решението е правилно.
Фактическата обстановка по делото е правилно установена от районния съд въз основа на събраните по надлежния ред доказателства. Въз основа на тях, правилно първоинстанционният съд е приел, че “И. Ш.“ ЕООД, като превозвач, притежаващ Лиценз на Общността за превоз на товари № 2783/ 25.08.2003г. е извършил международен превоз на товари с МПС, влекач “В. ФХ“, с рег. № *, за периода 01.11.2021г.- 24.12.2021г., за който товарен автомобил към момента на извършване на превозите, не е имало издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническа изправност. Въз основа на правилно установените факти, районният съд е достигнал до обосновани и съответни на приложимия закон правни изводи относно наличието на деяние, съставляващо административно нарушение на чл. 57, ал. 6, т. 1 от Наредба № 11/ 31.10.2002г. на МТС, за което правилно е ангажирана отговорността му по чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр. Нарушението е формално и със самото извършване на превоз с ППС, за което не е издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата изправност, е осъществен съставът му.
В настоящия случай, обстоятелството, че в индивидуализирания в санкционния акт период е извършван международен превоз на товари с МПС с рег. № *, собственост на “И. Ш.“ ЕООД, се установява от доказателствата, събрани в хода на проведеното пред районния съд съдебно следствие, и по- конкретно от разпечатка от паметта на дигитален тахограф, монтиран на процесното МПС /л. 12- 17 от първоинстанционното производство/.
Настоящият съдебен състав намира, че нарушението е правилно квалифицирано от административнонаказващия орган, като в административната и съдебна фаза не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до незаконосъобразност на издаденото НП. Както НП, така и предпоставилият го АУАН са издадени от компетентни органи, спазени са формата и редът при постановяването им, като същите съдържат минимално изискуемите реквизити, съгласно императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Посоченото в тях фактическо описание на нарушението е достатъчно, пълно и конкретно и позволява индивидуализацията му като административно нарушение на чл. 57, ал. 6, т. 1 от Наредба № 11/ 31.10.2002г. на МТС. Налице е пълно фактическо и правно единствено между АУАН и НП, досежно описанието а нарушението и фактите по неговото извършване.
Не може да бъде споделено възражението на касатора за несъставомерност на деянието, аргументирано с приложимостта на Наредба № Н-32/ 16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства на МТИТС, издадена на основание чл. 148 от ЗДвП. Имуществената отговорност на дружеството- превозвач е ангажирана за осъществяването на превоз с МПС, за което няма издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата изправност, а не за това, че не е представило в определения срок МПС за технически преглед без уважителна причина съгласно разпоредбата на чл. 181, т. 1 от ЗДвП, поради което същата е неприложима и не представлява по- благоприятен закон по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, в каквато насока са наведените с касационната жалба твърдения.
Районният съд е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като е изложил мотиви по всички наведени от жалбоподателя доводи и възражения. Като последна инстанция по фактите, РС – Петрич е положил усилия да попълни преписката с доказателствения материал, който да му позволи да установи по несъмнен и категоричен начин всички факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване по смисъла на чл. 84 от ЗАНН вр. с чл. 102 от НПК, поради което наведените с касационната жалба възражения за противното, са неоснователни.
По изложените съображения, настоящата инстанция намира касационната жалба за неоснователна, не са налице сочените касационни основания, поради което решението на районния съд като правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход от спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на сторените по делото разноски е неоснователна.
Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Благоевград
 

Р Е Ш И :
 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 88/ 23.03.2023г., постановено по н.а.х.д. № 831/ 2022г. по описа на Районен съд – Петрич
 
Решението е окончателно.
 

	ПРЕДСЕДАТЕЛ:	/п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева
	ЧЛЕНОВЕ:	/п/ Иван Петков
		/п/ Георги Иванов
	Вярно с оригинала! КТ