и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по реда на чл. 54 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ във вр. с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Ц. К. Т., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “М.“ № 15, подадена чрез проц. му представител - адв. В. Х. - АК - Б., против Заповед № 17-158/ 16.07.2020г. на Н. на СГКК - Б..

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че оспорващият бил активно легитимиран да сезира административния орган с поисканото от него изменение в Кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/, изразяващо се в заличаване на сгради с идентификатори 04279.623.156.1 и 04279.623.156.2, и допълване на нова сграда с идентификатор 04279.623. 156.3 в Поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 04279.623.156, въз основа на представени по преписката документи за собственост. Твърди се, че не са налице противопоставими права по отношение на посочените сгради, от страна на заинтересованата страна – О. Б., доколкото същата притежавала документ за право на собственост само върху ПИ, но не и върху процесните сгради. Предвид посоченото, се желае отмяна на атакуваната заповед.

В съдебно заседание, оспорващият, чрез проц. си представител – адв. Х., поддържа жалбата. Доразвива подробни доводи в представени писмени бележки. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът – Началникът на СГКК- Б., не се явява и не се представлява пред настоящата инстанция. В придружително писмо към изпратената до съда административна преписка, същият излага становище за недопустимост, неоснователност и недоказаност на сезиращата жалба.

Заинтересованата страна – О. Б., чрез проц. си представител - гл. юрисконсулт Спасова, оспорва основателността на жалбата, като намира оспореният отказ на Н. на СГКК- Б. за законосъобразен, тъй като между страните имало спор за материално право, който не можел да се реши в настоящото производство. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна следното :

Жалбата е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация- адресат на атакувания административен акт, при изложени доводи за наличие на незачетени от административния орган собственически права на оспорващия върху сградите, предмет на поисканото изменение в КККР, заявител в производството пред Н. на СГКК – Б., на който с оспорената заповед, е отказано поискано заличаване на две сгради и допълване на КККР с нова такава, което обуславя наличие на пряк, личен и непосредствен правен интерес от провеждане на съдебна проверка за законосъобразност на оспорения акт. Правото на оспорване по съдебен ред е упражнено в законовия 14- дневен срок, тъй като заповедта е съобщена на пълномощника на оспорващия в административното производство – инж. И. Д., видно от изпратеното потвърдително писмо по ел. поща- л. 19 и 20 от делото, на 22.07.2020г., а жалбата е подадена, директно в съда на 31.07.2020г. /л. 1 от делото/. В тази връзка, жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения.

Със Заявление вх. № 01-218143/ 01.06.2020г., Ц. Т., чрез пълномощника си – инж. И. Д., е заявил до Н. на СГКК – Б., искане за изменение в КККР, изразяващо се в заличаване на сгради с идентификатори 04279.623. 156.1 и 04279.623.156.2, и допълване на нова сграда с идентификатор 04279.623.156.3 в Поземлен имот с идентификатор 04279.623.156, въз основа на Нотариален акт № 89/ 23.10. 2017г., Нотариален акт № 190/ 17.02.2020г., конструктивно становище и извършено заснемане на сграда от правоспособно лице по кадастър. Към заявлението са представени посочените документи, както и проект на поисканото изменение, съпроводено и с представяне на скица- проект и обяснителна записка /л. 34- 65 от делото/.

За образуваното административно производство е било изпратено съобщение по реда на чл. 26 от АПК на собственика, вписан в КР на ПИ с идентификатор 04279.623.156 – О. Б. - заинтересована страна в настоящото производство, с указание за възможност за запознаване с изготвената скица- проект на поисканото изменение на кадастъра и възможност за депозиране на възражения в 7- дневен срок от получаване на уведомлението /л. 31- 33 от делото/.

На 02.07.2020г. с вх. № 02-619 от същата дата, в срок е постъпило в СГКК – Б. писмено възражение от О. Б., с което се възразява относно поисканото изменение в КККР с процесното заявление, тъй като заличаването на двете сгради и допълването на нова такава, се извършва в ПИ 04279.623.156, който е частна общинска собственост, съобразно Акт за частна общинска собственост /АЧОС/ № 9124/ 24.01.2020г., вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № 394/ 04.02.2020г. Сочи се, че както сградите, чието заличаване се иска, така и нанасянето на нова такава, е върху имот – частна общинска собственост, без за това да е учредено от страна на собственика О. Б., право на строеж върху ПИ, съответно без данни за законност на съществуващия на място строеж, и без реализираното вече строителство да е допустимо по действащия ЗРП /л. 23- 30 от делото/.

На 16.07.2020г., с оспорената заповед, Началникът на СГКК – Б., е издал изричен отказ за изменение на КККР на гр. Б., одобрена със Заповед № РД-18-32/ 10.05.2006г. на Изпълнителния директор на АГКК, заявено от Ц. Т., чрез пълномощника му – инж. И. М.. в Заявление вх. № 02-619/ 02.07. 2020г. на СГКК – Б., поради постъпило писмено възражение от О. Б. - собственик на ПИ /при противопоставими права/, върху който се иска нанасяне на измененията на КККР, съобразно АЧОС № 9124/ 24.01.2020г., доколкото същото на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, представлява индикация за наличие на спор за материално право, а това обуславя постановяване на отказ по сезиращото заявление /л. 17 от делото/.

Видно от Нотариален акт за удостоверяване право на собственост на недвижим имот, издаден на основание чл. 587, ал. 2 от ГПК № 57, том І, рег. № 1880, нот. дело № 45/ 2020г. по описа на Нотариус К.М. от 17.02.2020г., оспорващият Ц. Т., по- малко от един месец, след снабдяване от страна на О. Б. с АЧОС № 9124/ 24.01.2020г., е признат за собственик на същия ПИ - 04279.623.156 /л. 4 и 5 от делото/.

Представени са в хода на делото, по искане на оспорващия, и Скици на сгради с идентификатори 04279.623.156.1 и 04279.623.156.2, с посочен като вписан в КРНИ собственик на същите – Ц. Т., на основание Нотариален акт за покупко- продажба от 23.10.2017г. № 81, том V, рег. № 12251, нот. дело № 801/ 2017г. по описа на Нотариус И. К. /л. 88- 91 от делото/.

Видно от Скица на ПИ № 15-207323/ 28.02.2020г. издадена от СГКК – гр. Б., като собственик на ПИ 04279.623.156 са вписани и заинтересованата страна – О. Б., и оспорващият Ц. Т. при ид. ч. от правото на собственост – 1/1- л. 7 от делото/.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи :

В настоящия съдебен процес се атакува административен акт, обективиращ изричен отказ за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри. Съгласно правилото на чл. 54, ал. 4 от ЗКИР подобно изменение при отстраняване на непълноти и грешки се одобрява със заповед на Н. на С. по Г. К. и кадастър по местонахождение на имота. Оспорената заповед изхожда от Н. на СГКК – Б. и има за предмет недвижими имоти, находящи се в гр. Б.. В този смисъл е налице материална, териториална компетентност и такава по степен на издателя на изричния отказ.

Спазено е изискването за форма на административния акт, тъй като обжалваната заповед е материализирана в изискуемата от закона писмена форма. В нея в достатъчна степен се съдържа информация за предмета на изричния отказ с индивидуализиране на недвижимите имоти /обект на кадастъра/, за които е отказано заличаване, съответно допълване на нова сграда с идентификатор 04279.623.156.3, като са изложени и мотиви за основанието за отрицателното произнасяне- подаденото възражение от заинтересованото лице О. Б. в административното производство, като вписан в КРНИ собственик на ПИ, в който се желае нанасяне на нов обект /сграда/.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административно- производствените правила. В административното производство е участвал като заинтересовано лице носителя на вещни права върху поземления имот, върху който се желае нанасяне на нов обект – сграда, съобразно правилото на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР. Същият е бил уведомен по реда на чл. 26 от АПК за образуваното производство и поради тази причина е упражнил правото да подаде писмено възражение срещу поисканото изменение на кадастъра. Оспорващият не твърди конкретни допуснати нарушения на негови процесуални права, а изразява общо недоволство от нарушени права, което не се установява от данните по преписката. Като страни в административния процес всички страни и в съдебното производство са могли да изразят становища, да представят доказателства, да се запознаят с материалите по преписката.

При проверка на материалната законосъобразност на атакувания индивидуален административен акт съдът се съобрази с данните от административната преписка, касаещи внесения за одобрения от Т. проект, касаещ заличаване на сгради с идентификатори 04279.623.156.1 и 04279.623.156.2, и допълване на нова сграда с идентификатор 04279.623.156.3 в ПИ с идентификатор 04279.623.156.

Разпоредбата на чл. 51 от ЗКИР сочи, че кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние като се изменят при лимитативно посочени предпоставки : 1. изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизане в сила на кадастралната карта и кадастрални регистри; 2. при непълноти или грешки; 3. явна фактическа грешка.

С нормите на § 1, т. 9 и т. 16 от ДР на ЗКИР са дадени легални дефиниции на понятията “явна фактическа грешка“ и “непълноти и грешки“. Според § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР “явна фактическа грешка“ е несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1, както и несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по- големи от допустимите в наредбата по чл. 31“, а съгл. текста на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, “непълноти и грешки“ са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. В този смисъл, определено не може да е налице, като основание за поисканото изменение на КККР, наведения довод за пръв в писмената защита от оспорващия за наличието на “явна фактическа грешка“ по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР, доколкото поисканото заличаване на сгради и нанасянето на нова такава, изобщо не попада в приложното поле на цитираната правна норма, поради което и доводът, че адм. орган не бил разбрал с какво искане и на какво правно основание е сезиран от Т., е неоснователен.

С оглед цитираните дефиниции, се налага извода /както правилно е приел и адм. орган/, че основание на подаденото заявление е допусната непълнота и грешка при изработването през 2006г. на кадастралната карта /непрецизно отразяване на двете сгради, чието заличаване се иска като два отделни обекта на КККР, вместо като един, предвид твърдяната функционална свързаност между тях/. Безспорно е, че оспорващият не е упражнил правото на жалба срещу заповедта по одобряване на КККР на гр. Б., и поради тази причина по реда на поисканото понастоящем изменение на кадастъра, чрез отстраняване на непълноти и грешки, цели постигане на идентичен правен резултат по отразяване, като един обект, на Сграда с идентификатор 04279.623.156.3 в ПИ с идентификатор 04279.623.156, съобразно предложения от него проект и обяснителна записка.

Според чл. 54 от ЗКИР в производство по изменение на КККР непълнотата или грешката се отразява в комбинирана скица и се отстранява в кад. карта и кад. регистри въз основа на скица- проект, само когато не е свързана със спор за материално право. При наличието на подобен спор, изменението се постановява след решаване на спора по съдебен ред.

В писменото възражение депозирано от заинтересованата страна – О. Б., се изразява категорично несъгласие с поисканото нанасяне на нов обект, тъй като заличаването на двете сгради и допълването на КККР с нова такава, се извършва в ПИ 04279.623.156, който е частна общинска собственост, съобразно Акт за частна общинска собственост № 9124/ 24.01.2020г., вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № 394/ 04.02.2020г., при липса на учредено от страна на собственика О. Б., право на строеж върху същия ПИ. Тоест по силата на приращението - чл. 92 от Закона за собствеността /ЗС/, следва да се приеме, че създаденото фактическо положение създава и легитимира за собственици на имота и оспорващия, и заинтересованото лице – О. Б.. Налице е конкуренция на права. Тези данни обосновават еднопосочен извод за наличие на спор за право на собственост между посочените правни субекти.

Началникът на СГКК не е нормативно овластен да разрешава спорове за вещни права. С подобна компетентност разполага само гражданския съд, и именно поради тази причина, в чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, е посочено, че при спор за материално право, едва след неговото решаване по съдебен ред е възможно изменение на кад. карта и кад. регистри. Страните по делото не твърдят и не представят доказателства за наличието на постановен влязъл в сила съдебен акт, с който да е решен, спора за собственост помежду им /нещо повече, видно и от твърденията и от представените писмени доказателства – нот. актове, АЧОС, те си оспорват взаимно собствеността върху ПИ 04279.623.156, а както се посочи, този спор не може да бъде решен в рамките на настоящото административно производство.

Според чл. 70, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5/ 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, Началникът на С. по Г. К. и кадастър издава отказ за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри при установяване на недопустимост или неоснователност на искането или при установяване на спор за материално право въз основа на представени или събрани в производството писмени доказателства за местоположението и границите или очертанията на имотите– предмет на проекта.

Развитите от проц. представител на оспорващия доводи относно обстоятелствата - дали сгради с идентификатори 04279.623.156.1 и 04279.623.156.2 са функционално свързани в една обща сграда /04279.623.156.3/, или са два отделни обекта, респ.- дали и как функционално съществуват върху поземления имот, са обстоятелства неотносими към настоящото производство, доколкото, мотивът послужил, като основание за отказ е, че се иска нанасяне на нов обект върху поземлен имот, който принадлежи и на друг правен субект /при противопоставими права/.

В обобщение следва да се приеме, че атакуваната заповед на Намалника на СГКК – Б., е съобразена с приложимите материалноправни разпоредби, преследва съответстваща на закона цел, при нейното постановяване не са били допуснати съществени нарушения на административнопоризводствените правила, същата изхожда от компетентен административен орган, който е съблюдавал и изискванията за форма на своя акт, поради което и подадената срещу нея жалба следва да се отхвърли.

При този изход на делото, и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, на О. Б. се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК. Според посочената норма, в случаи като процесния, се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Посоченият текст на чл. 37 от ЗПП пък препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ, приета от МС, в чийто чл. 24, е предвидено- по административни дела /без значение от вида им/ възнаграждението за една инстанция да е в размер- от 100 до 200 лв. При това положение, и с оглед поисканото /възнаграждение в минимален размер/, следва да се определи за проц. представителство по настоящото дело, сумата от 100. 00 лв., или следва да се осъди оспорващия да заплати тази сума на заинтересованата страна.

Водим от гореизложените съображения, и на основание чл. 172, ал. 2, пр. посл. от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ подадената жалба от Ц. К. Т., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “М.“ № 15, подадена чрез проц. му представител - адв. В. Х. - АК - Б., против Заповед № 17-158/ 16.07.2020г. на Н. на СГКК - Б..

ОСЪЖДА Ц. К. Т., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ул. “М.“ № 15, да заплати на О. Б., с адрес : гр. Б., пл. “Г...., Булстат 000024695, представлявана от Кмета инж. Р. Г. Т., сумата от 100. 00 лв. /сто лева/, представляваща сторени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14- дневен срок от съобщаването на страните.

Административен съдия : /п/ Иван Петков

Вярно с оригинала!
М.К.