и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 211 от Закона за Министерството на В. Р. /ЗМВР/.
Образувано е по жалба на И. В. И. с постоянен адрес гр. Б., ул. „А. М.“ №..., ..., ап.... против Заповед №8121К-9399/20.05.2019г. на М. на В. Р., с която на основание чл. 203, ал. 1, т. 1, чл. 226, ал.1, т. 8 и чл.204, т. 1 от ЗМВР на И. В. И. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в МВР.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. Твърди се, че оспорващият не е извършил престъплението, за което е осъден с влязла в сила присъда, поради което е подал искане за възобновяване на наказателното дело. По изложените в жалбата съображения се иска отмяна на атакуваната заповед.
В съдебно заседание, оспорващият поддържа жалбата и допълнително обосновава искането си за отмяна на заповедта с постановеното от Върховния касационен съд Решение №128/16.12.2019г. постановено по н.д.№513/2019г.
Ответникът – М. на В. Р. не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени приетите по делото писмени доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
Оспорващият – главен инспектор И. В. И. е заемал длъжността Началник на сектор „Научно-техническа лаборатория“ в отдел „Криминална полиция“ при Областна дирекция на МВР – Благоевград, по силата на Заповед №К-1217/03.04.2015г.
Дисциплинарното производство по издаване на оспорената заповед е започнало въз основа на Докладна записка от 23.04.2019г., от която се установява че СПКП при ОД на МВР – Благоевград издирва И. В. И., обявен за общодържавно издирване като осъден в влязла в сила присъда на наказание „лишаване от свобода“ за срок от седем години, съгласно решение по н.д.№1140/2018г. но описа на ВКС.
На 24.04.2019г. в ОД на МВР – Благоевград е постъпил заверен препис от Решение №284/19.04.2019г. постановено по н.д.№1140/2018г. по описа на ВКС, с което е отменено изцяло Решение №4/06.07.2018г. постановено по в.н.о.х.д.№026/2016г. по описа на Военно апелативни съд и е изменена първоинстанционната присъда по н.о.х.д.№ 033/02.10.2008г. по описа на Софийски военен съд, постановена по н.о.х.д.№033/2008г., като е намалено наложеното на И. В. И. наказание от 16 години лишаване от свобода на 7 години лишаване от свобода.
Изготвена е и Докладна записка рег.№244р-9146/07.05.2019г. на Директора на ОД на МВР – Благоевград с предложение М. на В. Р. на основание чл.197, ал.1, т.6 вр. чл.203, ал.1, т.1, предл.1 и чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР да наложи дисципинарно наказание уволнение и да прекрати служебното правоотношение на главен инспектор И. В. И.. На 14.05.2019г. М. на В. Р. е запознат с докладната записка и приложенията към нея.
На 14.05.2019г. до И. В. И. е отправена покана за даване на писмени обяснения, като поканата е връчена на служителя на 15.05.2019г. На 16.05.2019г. И. е дал обяснения, с които М. се е запознал на 20.05.2019г.
Въз основа на изложеното, е издадена оспорената заповед, връчена на оспорващия, срещу подпис на 21.05.2019г. и обжлвана пред настоящия съд с жалба подадена чрез М. на В. Р. на 03.06.2019г.
В хода съдебното производство по оспорване на процесната заповед бе представено и прието като доказателство Решение №128/16.12.2019г. постановено по н.д.№513/2019г. по описа на ВКС, с което е отменено по реда на възобновяването Решение №284/19.04.2019г. постановено по н.д.№1140/2018г. по описа на ВКС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на касационната инстанция.
При така установените факти, настоящият състав на Административен съд - Благоевград достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. По същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Обжалваната заповед, с която е наложено дисциплинарно наказание на оспорващия е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 204, т. 1 от ЗМВР. Заповедта е постановена в предвидената от закона писмена форма, съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, като е налице ясна мотивировка на фактическите и правни основания за издаването й.
В процедурата по провеждане на дисциплинарното производство и издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като е осигурена възможност на привлеченото към отговорност лице да се запознае с материалите по преписката, да представи доказателства и да изрази своето становище по съществените за производството въпроси.
Независимо от изложеното заповедта следва да се отмени, поради нарушение на материалния закон.
Безспорно, съгласно чл. 194, ал. 3 от ЗМВР, държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност, т.е. дисциплинарната отговорност е различна от наказателната, поради което поначало може да бъде реализирана независимо от обстоятелството дали са налице доказателства, че служителят е извършил престъпление.
В настоящия случай дисциплинарно-наказващият орган, за да обоснове налагането на процесното наказание, с оглед и посоченото правно основание за издаване на заповедта – чл. 203, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗМВР - осъждане за умишлено престъпление от общ характер, е приел за установено и безспорно доказано обстоятелството, че по отношение на И. В. И. е налице влязла в сила осъдителна присъда за умишлено престъпление от общ характер.
От доказателствата по делото се установява, че към момента на провеждане на дисциплинарното производство, както и към датата на издаване на оспорената заповед спрямо И. е било налице осъждане с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер (Решение №284/19.04.2019г. постановено по н.д.№1140/2018г. по описа на ВКС), което е изпълнило към онзи момент фактическия състав на чл. 203, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗМВР.
След тази дата, обаче, преди приключване на устните състезания в производството по обжалване на заповедта е настъпил нов факт, който следва да бъде съобразен по силата на императивната норма на чл. 142, ал. 2 от АПК. Новият факт от значение за делото след издаване на акта се състои в постановяване на Решение №128/16.12.2019г. постановено по н.д.№513/2019г. по описа на ВКС, с което е отменено по реда на възобновяването Решение №284/19.04.2019г. постановено по н.д.№1140/2018г. по описа на ВКС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на касационната инстанция. Следователно, към настоящия момент липсва каквото и да е основание да се приеме, че оспорващият И. В. И. е осъден с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер.
Отмяната на влязлата в сила присъда по реда на възобновяването има за последица отпадане на правното основание за издаване на оспорената заповед. Т.е. при липса на влязла в сила осъдителна присъда за умишлено престъпление от общ характер, И. В. И. се счита отново неосъждан, независимо от висящото наказателно производство, поради което следва да се приеме, че не са налице признаците от състава на посоченото основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" - чл. 203, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗМВР, което води до извод за издаване на оспорения акт в нарушение на приложимите материалноправни норми.
По изложените съображения, жалбата се явява основателна, поради което оспорената заповед следва да се отмени.
Водим от горното, и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен съд – Благоевград
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №8121К-9399/20.05.2019г. на М. на В. Р., с която на основание чл. 203, ал. 1, т. 1, чл. 226, ал.1, т. 8 и чл.204, т. 1 от ЗМВР на И. В. И. - Началник на сектор „Научно-техническа лаборатория“ в отдел „Криминална полиция“ при Областна дирекция на МВР – Благоевград е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в МВР.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ Мария Тодорова
Вярно с оригинала!
КТ