и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Д. А. Г., с ЕГН *, с постоянен адрес : с. П., община С., обл. Бл., подадена чрез проц. му представител - адв. Р. Орм., с адрес за призоваване и съобщения : гр. С., ул. ..., адв. Р.Орм. против Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 “Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014- 2020г. за кампания 2017г., изх. № 01-6500/ 7118/ 13.09.2019г. издаден от Заместник- И. Д. на Държавен фонд „..

В жалбата си, оспорващият твърди, че оспорения от него административен акт, е издаден от некомпетентен орган, при нарушаване на императивните изисквания на чл. 59 от АПК относно съдържанието на акта, и по- конкретно липсата на място и дата на издаването му, както и липса на изложени мотиви, обусловили необходимостта от проявлението му в правната действителност. По изложените съображения, се желае обявяване на нищожността на акта, респ. отмяната му, като незаконосъобразен.

В съдебно заседание, оспорващият не се явява, като проц. му представител- адв. Орм., поддържа жалбата. Допълнителни доводи се излагат в представени по делото писмени бележки.

Ответникът – Заместник- изпълнителен Д. на Държавен фонд „. /ДФЗ/, в съдебно заседание, чрез проц. представител- ст. юрисконсулт Г., оспорва жалбата като неоснователна. Излага съображения относно издаването на оспорения акт при спазване на всички изисквания за законосъобразността му. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в максималния размер от 200. 00 лв.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното :

На 19.06.2015г., оспорващият Д. А. Г., чрез пълномощника- Д. Л. Х.,, е подал Заявление за подпомагане 2015 – Форма за физически лица, заведено с УРН 419882 и с УИН 01/190615/ 41776. Посочени са следните схеми и мерки за подпомагане : Схема за единно плащане на площ /СЕПП/, Схема за преразпределително плащане /СПП/, Схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания /ЗДП/, Схема за обвързано подпомагане за месодайни крави и/ или юници /СКЮ/, Схема за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството /ПНДЖ 1/, Агроекология и климат /Мярка 10/, Биологично земеделие /Мярка 11/ и Компенсаторни плащания в планински райони /Подмярка 13.1/НР1/. Към заявлението са приложени : Таблица на използваните парцели 2015г., Таблица на заявените площи по схеми и мерки 2015; Таблица за животните за кандидатстване по схема за преходна национална помощ, необвързана с производството; Таблица за животните за кандидатстване по схеми/ мерки за подпомагане, обвързани с производството; Таблица за отглежданите животни 2015; Таблица на съкращенията на породите; Заявление за плащане; Декларации /по образец/; Паспорти на коне; Договор за сертификация; Пълномощно с нот. заверка на подписите; Формуляр за банкова сметка /л. 21- 172 от делото/.

Извършени са предварителни калкулации на въведените данни по ЗДП, резултати от автоматичната проверка на които, са обективирани в Протоколи, находящи се на л. 43- 45, л. 1.- 138 и л. 162- 164 от делото/.

С Уведомително писмо изх. № 02-010-6500/10410 от 14.01.2016г., оспорващият е уведомен, че е одобрен за участие по направление “Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“, съгласно Таблица № 1, на мярка 10 “Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода /ПРСР/ 2014- 2020г. В писмото са посочени изискванията, които е длъжен Г. да изпълнява с поемане на 5- годишния ангажимент за извършване на дейности по направлението, базовите изисквания по направлението, изискванията по управление на направлението. Изрично, в т. 1 е указано задължението на бенефициента да подава Заявление за подпомагане/ плащане всяка година до изтичане на многогодишния ангажимент- за период от 5 последователни години. Посочени са и изискуеми документи и сроковете за представянето им. Указано е, че всички изисквания и документи са подробно описани в Наредба № 7/ 24.02.2015г. като при промяна на нормативните разпоредби следва да се спазват обнародваните в Държавен вестник промени. В тази връзка е указан и начина на процедиране съгласно чл. 23, ал. 4 от Наредба № 7/ 24.02.2015г. Неразделна част от уведомителното писмо е Таблица № 1 на одобрените за участие животни по направление “Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“, от мярка 10 “Агроекология и климат“ от ПРСР 2014- 2020г. Уведомителното писмо е получено, с отбелязване “на ръка“, както от оспорващия Д. Г.- л. 173- 175 от делото, така и от пълномощника му- Д. Л., на 25.01.2016г.- л. 176- 180 от делото.

С Писмо изх. № 01-6500/ 1430 от 25.03.2019г. /л. 182 от делото/ на Зам. И. Д. на ДФЗ, оспорващият е уведомен, на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, че ДФЗ открива производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент. Като основание за образуване на производството е посочено обстоятелството, че при извършените административни проверки на основание чл. 52, ал. 1 от Наредба № 7/ 24.02.2015г. за прилагане на мярка 10 “Агроекология и климат“ от ПРСР 2014- 2020 /Наредба № 7/ 24.02.2015г./ за спазване на поет 5- годишен агроекологичен ангажимент е установено, че Д. А. Г., не е подал Заявление за плащане по направление “Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“, за кампания 2017. Посочено е, че съгласно чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7/ 24.02.2015г., при неподаване на заявление за плащане по време на агроекологичния си ангажимент, земеделските стопани възстановяват получената финансова помощ или част от нея съгласно чл. 18, ал. 4. Оспорващият е уведомен, че поради неподаденото от него заявление за плащане по мярка 10 с направление “Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“, за кампания 2017, и в съответствие с чл. 63, т. 1 вр. чл. 77, т. 4, б. “в“ от Регламент /ЕС/ № 1306/ 2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика /Регламент /ЕС/ № 1306/ 2013г./, и на основание чл. 18, ал. 3, т. 1 и чл. 52, ал. 1 от Наредба № 7/ 24.02.2015г., ДФЗ- РА е предприел действия по прекратяване на поетия агроекологичнен ангажимент. Г. е уведомен също, че в случай на несъгласие с направените констатации, изложени в писмото, може да представи възражение и допълнителни доказателства, относими към изложените констатации, в 7-дневен срок от получаването му. Писмото е получено на адреса на оспорващия- с. П., общ. С., на 05.04.2019г., от съпругата му, видно от приложеното Известие за доставяне- л. 183 от делото.

Срещу констатациите по Писмо изх. № 01-6500/ 1430 от 25.03.2019г. в указания 7- дневен срок, Г. не е подал възражение и не е представил доказателства.

На 13.09.2019г. З. И. Д. на ДФЗ е издал процесния Акт, с който поетият от Д. Г., 5- годишен агроекологичен ангажимент по мярка 10 “Агроекология и климат“ с направление “Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“ от ПРСР 2014- 2020г., е прекратен. Този акт е с посочен в него изх. № 01-6500/ 7118/ 13.09.2019г. Същият, видно от Известие за доставяне- л. 185 от делото, е получен отново на адреса на оспорващия- с. П., общ. С., на 26.09.2019г., от съпругата му.

Жалбата срещу Акт изх. № 01-6500/ 7118/ 13.09.2019г., е подадена на 08.10.2019г., директно до съда.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи :

Жалбата изхожда от лице с пряк и личен правен интерес, и е насочена срещу подлежащ на оспорване административен акт, като е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което същата е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съображения :

Съобразно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, както и да обяви нищожността на оспорения акт, дори да липсва основание за това.

При осъществената проверка по реда на чл. 146 от АПК съдът констатира, че оспореният индивидуален административен акт : Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 10 от ПРСР 2014- 2020, е постановен от компетентен за това административен орган – Заместник - И. Д. на ДФЗ. Съгласно чл. 20, т. 2 и т. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, Изпълнителният Д. на ДФЗ организира и ръководи дейността на фонда и го представлява, а съгласно и чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП, Изпълнителният Д. на ДФЗ е Изпълнителен Д. на Разплащателната агенция /РА/ като организира и ръководи дейността й, и представлява същата. Според чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, Изпълнителният Д. на фонда, може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане на заместник- изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ. Видно е от представената по делото Заповед № 03-РД/ 2891 от 23.07.2019г. /т. 7 от същата/, л. 17 и 18 от делото, че Изпълнителният Д. на ДФЗ, е предоставил на Заместник- И. Д.- П. Д. Сл., правомощията да издава и подписва актове за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10 “Агроекология и климат“, какъвто е и процесният акт, поради което съдът намира, че същият е издаден от компетентен орган, а развитият довод в обратна насока в жалбата, е неоснователен.

Оспореният акт е издаден в писмена форма, и е подписан от издателя си, като при издаването му са посочени съответни фактически и правни основания /мотиви/, обосновали извода за прекратяване на поетия от оспорващия Г., 5- годишен ангажимент по мярка 10 от ПРСР 2014- 2020. Невярно е твърдението на оспорващия, че оспореният акт няма всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Напротив, налице са всички изискуеми реквизити по АПК относно съдържанието на акта, вкл. посочването на мястото и датата на издаването му. Изрично в акта е посочено /в средата на листа/ мястото на издаването му- гр. С., 1618, Б. „. Б. І. № 1.- Държавен фонд „., като е налице посочване и на датата на издаване- 13.09.2019г., като даже е посочен и изходящия номер на акта. Ето защо, изложените доводи за липса на реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, не се споделят от настоящия състав на съда.

Не се установява при издаването на оспорения акт да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За започналото административно производство по издаване на акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10, оспорващият е уведомен с Писмо изх. № 01-6500/ 1430 от 25.03.2019г. на Заместник- И. Д. на ДФЗ, като му е дадена възможност да представи възражения и доказателства по изложените в същото констатации, от която той не се е възползвал. Доводът развит в писмената защита, че това уведомително писмо не е връчено нито на Г., нито на пълномощника му в административното производство- Д. Х., не води на извод за допуснато каквото и да е нарушение на правата му, доколкото съпругата на заявителя в административното производство, безспорно е лице от кръга по чл. 46, ал. 2 вр. ал. 1 от ГПК вр. чл. 144 от АПК- пълнолетно лице от домашните, което изрично се е съгласило да получи съобщението, и то на адреса- с. П., общ. С., посочен изрично във всички депозирани от заявителя в административното производство документи, като адрес за кореспонденция. Наличието на пълномощник, чрез който е подадено заявлението /още повече при липсата на посочен негов друг адрес за кореспонденция/, не води на извода, че като е връчил съобщението на заявителя в административното производство, на изрично посочения в заявленията до ДФЗ адрес за кореспонденция, вкл. съвпадащ и с регистрирания от Г. постоянен и настоящ адрес в НБД “Население“, адм. орган е извършил каквото и да е нарушение на правата му. Още повече, че тук следва да се посочи, че на същия адрес, и то отново чрез съпругата му, е връчено и съобщението за оспорения акт, за което липсват изложени доводи за ненадлежно връчване.

За да издаде акта си, административният орган е приел, че през кампания 2017г. оспорващият не е подал заявление за плащане по време на агроекологичния си ангажимент, поради което в съответствие с чл. 63, т. 1 вр. чл. 77, т. 4, б. “в“ от Регламент /ЕС/ № 1306/ 2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и основание чл. 18, ал. 3, т. 1 и чл. 52, ал. 1 от Наредба № 7/ 24.02.2015г., е прекратил същия.

По делото не е спорно и се установява от събраните доказателства, че през 2015г., по силата на заявление от 19.06.2015г., оспорващият Д. Г., чрез пълномощника си- Д. Х., е подал Заявление за подпомагане 2015 – Форма за физически лица, заведено с УРН 419882 и с УИН 01/190615/ 41776, с което е поел 5- годишен ангажимент по мярка 10 “Агроекология и климат“ от ПРСР 2014- 2020, с направление “Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“, като същият се изпълнява и през 2016г. Липсват по административната преписка доказателства да е подадено от оспорващия заявление за плащане по мярка 10 за кампания 2017, която се явява трета година от поетия 5- годишен ангажимент по тази мярка. Съдът изрично в проведеното по делото открито съдебно заседание на 15.01.2020г., с оглед задължението по чл. 171, ал. 4 от АПК, въз основа и на разяснената вече по делото доказателствена тежест с разпореждането за насрочване, и изложените доводи в съдебно заседание, е указал на оспорващия Г., чрез проц. му представител, че не сочи никакви доказателства за твърденията си, че “вероятно за кампания 2017г., е подадено заявление за плащане чрез пълномощник“, доколкото тежестта за установяване на този твърдян положителен факт, е за страната която се позовава на него- в случая за оспорващия Д. Г..

Съгласно чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7/ 24.02.2015г., посочена като правно основание за издаване на акта, в редакцията му, действаща към момента на издаване на акта- ДВ, бр. 18, в сила от 01.03.2019г., Държавен фонд „. – Разплащателна агенция, прекратява агроекологичния ангажимент и земеделските стопани възстановяват получената финансова помощ по съответното направление, съгласно условията на ал. 4, когато преустановят прилагането на поетите агроекологични задължения по съответното направление преди изтичане на срока по чл. 8, ал. 1 или не са подали заявлението за плащане по чл. 8, ал. 2 за одобрени площи и/или животни и/или не са заявили площи и/или животни със съответния агроекологичен код на извършваните дейности по приложение № 5. Чл. 8, ал. 2 от Наредба № 7 пък сочи, че срокът по ал. 1 /пет последователни години/ започва да тече от началото на годината на подаване и на одобрение на “Заявлението за подпомагане“, което през първата година на кандидатстване е и “Заявление за плащане“, т. е. поетия 5- год. ангажимент по мярка от 10 от ПРСР 2014- 2020, за оспорващия е в сила до кампания 2019г. вкл. За да е налице надлежно изпълнение на задължението за оспорващия по чл. 8, ал. 2, същият за целия 5- годишен период, следва да подава ежегодно заявление за плащане до ДФЗ. Само за първата година /2015г./ е предвидено, че подаденото заявление за подпомагане, е и заявление за плащане. За всяка една от останалите годишни кампании след първата- 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г., кандидатите за подпомагане следва задължително да подават “Заявление за плащане“. Неподаването на такова заявление за плащане по чл. 8, ал. 2, за която и да е от годишните кампании, включени в посочения 5г.- период, е въведено в чл. 18, ал. 3, т. 1, като самостоятелно, отделно и абсолютно основание за прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка- 10 “Агроекология и климат“ от ПРСР 2014– 2020г. В казуса не се установи от оспорващата страна, чиято е доказателствената тежест за това, че Д. Г., нито лично, нито чрез пълномощник е подал заявление за плащане по направление “Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“ от мярка 10 на ПРСР 2014-2020г., поради което е налице соченото в оспорения акт, материалноправно основание за издаването му- чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7/ 24.02.2015г.

Оспореният акт е съответен и на целта на закона, доколкото чрез проявлението му в правната действителност се привежда действителното фактическо положение /неподаване на заявление за плащане за кампания 2017г. като включена в поетия ангажимент за 5- г. период/ на нормативните изисквания, поради което и същият не страда и от този порок.

Изложеното показва, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата се от закона форма, в съответствие с изискванията на материалния закон, без да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие е с целта на закона, поради което и подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото, основателна е претенцията на ответника за присъждане на сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, но не в поискания максимален размер от 200. 00 лв. Съдът счита, че с оглед конкретната правна и фактическа сложност на делото, оспорващият следва да бъде осъден да заплати на Държавен фонд „. – С., сумата от 100. 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, определена по правилото на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. 37 от Закона за адвокатурата.

Водим от горното, и на основание чл. 172, ал. 2, пр. посл. във вр. с чл. 143, ал. 4 от АПК, Административен съд - Благоевград

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. А. Г., с ЕГН *, с постоянен адрес : с. П., община С., обл. Бл., против Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 “Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014- 2020г. за кампания 2017г., изх. № 01-6500/ 7118/ 13.09.2019г. издаден от Заместник- И. Д. на Държавен фонд „..

ОСЪЖДА Д. А. Г., с ЕГН *, с постоянен адрес : с. П., община С., обл. Бл., да заплати на Държавен фонд „. – гр. С., сумата от 100. 00 лв. /сто лева/, представляваща сторени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчването на преписи.

Административен съдия : /п/ Иван Петков

Вярно с оригинала!

Г.Б.