и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по реда на чл.185 и сл. от АПК.
Образувано е по протест на П. П. О. П. – Б., против чл.23, ал.1, т.4; чл.39, ал.1 в частта „2% режийни разноски“; чл.43, ал.1, т.3; чл.50, ал.1 в частта „2% режийни разноски“; чл.69, ал.1, т.4; чл.79, ал.1, т.3 и чл.81, ал.1 в частта „2% режийни разноски“ от Наредбата за условията и реда за провеждане на публични търгове и публично оповестени конкурси за разпореждане с общинско имущество, собственост на Община К. /Наредбата/, приета с Решение № 483 по Протокол № 37/23.06.2018 г. на О. С. /ОбС/– гр.К..
С протеста се иска оспорените разпоредби да бъдат обявени за нищожни или П. условията на евентуалност - да бъдат отменени като незаконосъобразни. В протеста се твърди, че оспорените разпоредби в местната наредба на ОбС – гр.К., противоречат на правни норми от актове с по-висша юридическа сила - чл.141, ал.4 от КРБ, чл.4, чл.6 и чл.7 от ЗМДТ, чл.4 и чл.19 от КРБ и на чл.1-4 от ЗОАРАКСД. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски за извършеното обнародване в Държавен вестник /ДВ/.
В съдебно заседание, оспорването се поддържа от П. П. О. П. - Б..
Ответникът – О. С. – гр.К., не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по протеста.
Оспорването е публикувано на определеното за това място в Административен съд – Б., на електронната страница на Върховния административен съд и в Държавен вестник - бр.87/05.11.2019 г.
До началото на устните състезания не са постъпили искания за присъединяване към оспорването или за встъпване като страна наред с административния орган.
По делото са събрани писмени доказателства.
Административен съд – Б., след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на протестиращия, намира за установено следното :
На 17.05.2018 г. Кметът на Община К. е входирал в ОбС – гр.К., Предложение с вх.№ 112 да бъде приета Наредба за условията и реда за провеждане на публични търгове и публично оповестени конкурси за разпореждане с общинско имущество, собственост на Община К. и да бъде отменена Наредба за условията и реда за провеждане на публични търгове и публично оповестени конкурси за разпореждане с общинско имущество, собственост на Община К., приета с решение № 362 по Протокол № 19/24.03.2005 г. на ОбС – гр.К. (стр.43-45).
Към предложението е приложен проект на текста на Наредбата (стр.46-64).
Предложението за приемане на Наредбата е било публикувано на интернет-страницата на Община К. на 12.04.2018 г., видно от Удостоверение № 09-342/14.05.2018 г. (стр.65).
От Справка № 0900-123/16.05.2018 г., изготвена от кмета на общината, се установява, че няма постъпили предложения и становища от граждани и организации по проекта на посочената по-горе наредба в общинската администрация (стр.66).
На 18.06.2018 г. Комисията по икономическа политика, бюджет, финанси и финансов контрол, земеделие, гори, ТСУ, поземлена реформа и приватизация към ОбС – гр.К., е приела Решение № 3, за приемането на предложението на кмета на общината за приемане на Наредба за условията и реда за провеждане на публични търгове и публично оповестени конкурси за разпореждане с общинско имущество, собственост на Община К., видно от Протокол № 17/18.06.2018 г. (стр.147-151). За приемането наредбата са гласували 5 от общ брой 7 члена.
С Решение № 483 по Протокол № 37/22.06.2018 г. ОбС – гр.К., е приел Наредба за условията и реда за провеждане на публични търгове и публично оповестени конкурси за разпореждане с общинско имущество, собственост на Община К. (стр.111-146). От общ брой 13 О. съветника са присъствали 11, като „за“ приемането на наредбата са гласували 11 съветника и не е имало гласували „въздържали се“ и „против“.
П. така установената фактическа обстановка БлАС прави следните правни изводи :
Протестът е процесуално допустим, тъй като е подаден от активно легитимирано лице. Наредбата е подзаконов нормативен акт, чието оспорване пред съд е регламентирано в Дял ІІІ, Глава Х, Раздел ІІІ, чл.185 - 196 от АПК.
Съгласно чл.187, ал.1 от АПК, упражняването на това процесуално право не е обвързано с преклузивен срок. Съгласно чл.186, ал.2 от АПК, прокурорът може да подаде протест срещу подзаконовия нормативен акт. Протестирането на горепосочените разпоредби пред БлАС е процесуално допустимо, предвид нормите на чл.185, ал.1 от АПК, чл.187, ал.1 от АПК и чл.186, ал.2 от АПК, а и с оглед на обстоятелството, че не са налице отрицателните предпоставки на чл.159, т.3 и т.6-8 от АПК.
Разгледано по същество, оспорването е основателно по следните съображения :
Разпоредбите на чл.8 от ЗНА и чл.76, ал.3 от АПК въвеждат общото правило, че общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативни актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение, като чл. 7, ал. 2 от ЗНА предвижда, че наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по- висока степен.
П. издаването на подзаконови нормативни актове, компетентния орган следва да съблюдава правилата на чл.75-79 от АПК, П. субсидиарно приложение на разпоредбите на ЗНА за неуредените въпроси, съгласно чл.80 от АПК. С разпоредбата на чл.76, ал.3 от АПК е въведено изискването, с наредбите на общинските съвети да се уреждат неуредени с нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение, която разпоредба е идентична на чл.8 от ЗНА.
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност са отделни текстове от НАРЕДБАТА, приета с Решение № 483 по Протокол № 37/22.06.2018 г. ОбС – гр.К., а именно : чл.23, ал.1, т.4; чл.39, ал.1 в частта „2% режийни разноски“; чл.43, ал.1, т.3; чл.50, ал.1 в частта „2% режийни разноски“; чл.69, ал.1, т.4; чл.79, ал.1, т.3 и чл.81, ал.1 в частта „2% режийни разноски“ от Наредбата.
Наредбата, и в частност оспорените разпоредби, са приети от общинския С., в чийто правомощия са регламентацията на въпросите за условията и реда за провеждане на публични търгове и публично оповестени конкурси за разпореждане с общинско имущество, собственост на Община К. – чл.21, ал.1, т.8 и т.23, и чл.21, ал.2 от ЗМСМА, чл.8, ал.2 и ал.4 от ЗОбС.
Процесните правни норми са приети на заседание с горепосоченото решение на ОбС – гр.К., компетентният по материя, степен и територия административен орган, П. необходимия кворум и с предвиденото от закона мнозинство по чл.27, ал.2 и ал.4 от ЗМСМА, поради което не са нищожни. Същите са в предвидената от закона писмена форма, като не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон П. приемането им.
П. приемането на Наредбата е спазена и изискуемата от закона специална форма. Спазени са изискванията на чл.75, ал.3 и ал.4 от АПК - посочен е вида на акта /Наредба/, органът, който го е приел /О. С. – гр.К./ и е определен главния му предмет /условията и реда за провеждане на публични търгове и публично оповестени конкурси за разпореждане с общинско имущество, собственост на Община К./. Като структура, форма и обозначение на съдържанието, Наредбата отговаря на изискванията на ЗНА и на Указ № 833 за прилагане на ЗНА
Оспорените текстове на Наредбата, са в противоречие с приложимия материален закон по следните съображения :
Разпоредбите на чл.23, ал.1, т.4 и чл.69, ал.1, т.4 от Наредбата гласят – всяка оферта трябва да съдържа удостоверение от данъчното подразделение за липса на задължения към Община К.. В нормата на чл.43, т.3 от Наредбата е регламентирано, че П. възлагане на процедура - публичен търг с явно наддаване, обявената заповед и обява на организатора трябва да съдържа удостоверение от данъчното подразделение за липса на задължения към Община К.. А съгласно чл.79, ал.1, т.3 от Наредбата, комисията не класира участник, ако установи, че участникът е лице, имащо задължения към Община К.. Основателен е доводът на оспорващата страна, че с тези разпоредби са нарушени чл.19, ал.1 и ал.2 от КРБ, които регламентират свободната стопанска инициатива и равните права на всички граждани и ЮЛ за стопанска дейност. С посочените по-горе норми от Наредбата се въвеждат необосновано ограничения за участниците в търга, които биха имали някакви задължения към общината, което се явява административна пречка, в противоречие и с нормите на чл.1-4 от ЗОАРАКСД. Административно регулиране и административен контрол върху стопанската дейност са допустими само за изрично изброените в чл.2 от ЗОАРАКСД дейности - с цел защита на националната сигурност и обществения ред в Р България, суверенните права на държавата по смисъла на чл.18, ал.1-4 от КРБ, личните и имуществените права на гражданите и ЮЛ, околната среда. Преждеизброените разпоредби от наредбата са в противоречие и с нормите на чл.3, ал.3 и чл.4, ал.2 от ЗОАРАКСД, според които органите на местно самоуправление не могат да налагат ограничения и тежести, които не са необходими за постигане на целите на закона и че всички изисквания за започване и осъществяване на дадена стопанска дейност, както и за извършване на отделна сделка или действие, се уреждат със закон.
С другите протестирани разпоредби - чл.39, ал.1 в частта „2% режийни разноски“; чл.50, ал.1 в частта „2% режийни разноски“; чл.81, ал.1 в частта „2% режийни разноски“ от Наредбата, също е нарушен материалният закон.
Разпоредбите на Раздел ІІ от ЗМДТ съдържат общи правила, касаещи всички видове местни такси. Разпоредбата на чл.6 от ЗМДТ сочи, че общините събират посочените местни такси за посочените в ал.1 видове услуги. Според разпоредбата на чл.6, ал.2 от ЗМДТ за всички услуги и права, включително по ал.3, предоставяни от общината, с изключение на тези по ал.1, общинският С. определя цена. Т.е. за прехвърлянето на вещно право с обект - частна общинска собственост, има вече определена цена и това е договорената продажна цена на сделката. В този смисъл въпросните режийни разноски следва да представляват такса, като цена на осъществена услуга, свързана не с прехвърлянето на самото право.
На следващо място заплащането на такси по производства за настаняване под наем, продажби, замени или учредяване на вещни права върху О. имоти е предвидено от чл.111, Раздел VІІ Такси за административни услуги, от ЗМДТ. В случая процесната такса следва да се определи като административна услуга, свързана с прехвърляне на вещни права върху имоти- частна общинска собственост, която е част от визираните производства по чл. 111 от ЗМДТ. Тази такса е дължима за организирането и провеждането на производството по учредяване на вещни права, което се развива в две фази - административна и гражданскоправна, а не и за самото учредяване на правото, чийто фактически състав завършва със сключването на договор между кмета на общината и лицето и което се заплаща по друг ред и на друго правно основание, както вече бе посочено. С нея се покриват необходимите материално-технически и административни разходи по извършване на производството в двете му фази, т.е. услуги по смисъла на чл.6, ал.2 от ЗМДТ, свързани с изготвянето на различна документация по оформяне на правни сделки с такъв предмет.
Предвидената с оспореното решение такса е установена без да е спазено изискването на чл.7, ал.1 от ЗМДТ за определянето на размера й въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата, както и на принципите по чл.8, ал.1 от ЗМДТ за възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата, за създаване на условия за разширяване на предлаганите услуги и повишаване на тяхното качество. В настоящия случай таксата не е определена въз основа на данни за материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата. Липсва икономическа обосновка на определения размер и по-точно на начина, по който се определя той. Оспореното решение обвързва таксата със стойността на сделката, а тази стойност няма каквото и да било отношение с вида и размера на административните разходи, които прави общината във връзка с нея. В този смисъл цената на услугата, би следвало да се базира на стойността на реално направените за нея разходи, а не на други параметри, както е прието в случая. Ответната страна не доказва, че определената по този начин такса се явява обоснована съобразно действителните разходи на общината по предоставянето на услугата по изготвянето на различните видове разпоредителни договори с недвижимо имущество.
На следващо място по определение, дадено в т.15 на §1 от ДР на ЗМДТ, “пълните разходи“, които могат да служат като база П. определяне на размера на местните такси по предоставяне на услугите включват всички разходи на общината по предоставяне на услугата, като в изброяването са включени : работни заплати и осигуровки на персонала; материални, режийни, консултантски; за управление и контрол; по събиране на таксите и друг и други, имащи отношение към формирането на размера на таксата, определени конкретно от общинския С.. Т.е. режийните разноски са само част от пълните разходи по предоставянето на услугата и същите следва да са дефинирани по вид, за да може да бъде изчислен размерът им. Доколкото обаче с оспорените разпоредби ОбС - гр.К., е имал предвид не само заплащането на режийните разноски, а на пълните такива за реализацията на услугата, то определената стойност следва да е определена на основание конкретно посочена база като вид, услуги и цена, за да се направи изчисление за реалната стойност на цялата административна услуга, и то въз основа на доказани по вид, основание и размер разходи, извършвани от общината.
По изложените съображения, съдът приема, че разпоредбите чл.39, ал.1 в частта „2% режийни разноски“; чл.50, ал.1 в частта „2% режийни разноски“; чл.81, ал.1 в частта „2% режийни разноски“ от Наредбата противоречат на нормативни актове от по-висока степен, с оглед на което, и П. прилагането на общия принцип, регламентиран в чл.15, ал.1 от ЗНА, следва да бъдат отменени, като незаконосъобразни.
П. този изход на делото и според правилата на чл.143, ал.1 от АПК на оспорващата страна следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за публикация на оспорването в Държавен вестник в размер на 20.00 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.193, ал.2 от АПК и чл.143, ал.1 от АПК, Благоевградският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ разпоредбите на чл.23, ал.1, т.4; чл.39, ал.1 в частта „2% режийни разноски“; чл.43, ал.1, т.3; чл.50, ал.1 в частта „2% режийни разноски“; чл.69, ал.1, т.4; чл.79, ал.1, т.3 и чл.81, ал.1 в частта „2% режийни разноски“ от Наредбата за условията и реда за провеждане на публични търгове и публично оповестени конкурси за разпореждане с общинско имущество, собственост на Община К., приета с Решение № 483 по Протокол № 37/23.06.2018 г. на ОбС– гр.К..
ОСЪЖДА О. С. – гр.К., да заплати на О. П. – Б., сумата от 20.00 лв. /двадесет лева/, представляваща сторени по делото разноски.
Решението може да се обжалва и протестира в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България – гр.София.
Решението да се разгласи по реда на чл. 194 от АПК, в случай че не бъде подадена касационна жалба или протест, или ако те са отхвърлени.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/ Марияна Мицева ЧЛЕНОВЕ : 1. /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева

2. /п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!

ЕК