и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „И. Ш.“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], област Благоевград, [улица], представлявано от управителя М. М., подадена чрез адвокат А. Й., САК, срещу Решение № 89/23.03.2023 год., постановено по н.а.х.д. № 836 по описа на Районен съд- Петрич за 2022 год., с което е потвърдено Наказателно постановление № 42-0002062/15.07.2022 год. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – София.
В касационната жалба се навеждат доводи за постановяване на обжалваното решение в нарушение на закона и при допуснати от районния съд съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорват се изводите на съда за доказаност на нарушението, както и за липса на допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че както в АУАН, така и в НП липсва достатъчно ясно и пълно фактическо описание на начина на извършване на твърдяното нарушение, както и че наказателното постановление и предпоставилия го АУАН не съдържат дата и място на извършване на нарушението. Изложени са и съображения за постановяване на обжалвания съдебен акт при непълнота и непрецизен анализ на доказателствата по делото, довели районния съд до неправилни и необосновани изводи за доказаност и съставомерност на процесното нарушение. По изложените в жалбата аргументи, се иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което НП да бъде отменено. Претендира се и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, сторени в двете съдебни инстанции.
В съдебно заседание, касационният жалбоподател не изпраща представител. Ответникът – Директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – София, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание, и не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Пледира първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Благоевград намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Петрич е потвърдил Наказателно постановление (НП) № 42-0002062/15.07.2022 год. на Директора на РД „АА“ - София, с което на „И. Ш.“ ЕООД, за административно нарушение на чл. 57, ал. 6, т. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 год. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от Министъра на транспорта и съобщенията, на основание чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП), е наложена имуществена санкция в размер на 200.00 (двеста) лева.
За да постанови този резултат районният съд е приел, че процесното нарушение е безспорно доказано от обективна страна и правилно квалифицирано, а в производството по установяването и санкционирането му не са допуснати съществени процесуални нарушения. Наложената на дружеството-превозвач санкция, съдът е приел за съответна на закона, както по вид, така и по размер.
Решението е правилно.
Фактическата обстановка по делото е правилно установена от районния съд въз основа на събраните по надлежния ред доказателства. Въз основа на тях правилно първоинстанционният съд е приел, че дружеството-жалбоподател, като превозвач, притежаващ Лиценз на Общността за превоз на товари № 2783/25.08.2003 год. е допуснал в периода 01.11.2021 год. – 31.12.2021 год. да бъде извършен международен превоз на товари с МПС, [Марка], с рег. № [рег. номер], за който товарен автомобил към момента на извършване на превозите не е имало издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническа изправност. Въз основа на правилно установените факти, районният съд е достигнал до обосновани и съответни на приложимия закон правни изводи относно наличието на деяние, съставляващо административно нарушение на чл. 57, ал. 6, т. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 год. на МТС, за което правилно е ангажирана отговорността му по чл. 105, ал. 1 от ЗАвП. Нарушението е формално и със самото извършване на превоз с ППС, за което не е издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата изправност, е осъществен съставът му.
В настоящия случай, обстоятелството, че в индивидуализирания в санкционния акт период е извършван международен превоз на товари с ППС, с рег. № [рег. номер], собственост на „И. Ш.“ ЕООД, се установява от доказателствата, събрани в хода на проведеното пред районния съд съдебно следствие, и по-конкретно от разпечатка от паметта на дигитален тахограф, монтиран на процесното МПС (л. 13-14 от н.а.х.д. № 1431/2022 г. по описа на РС-Благоевград). Видно от извършената в информационната система на ОО „АА“- София справка в регистъра за „Технически прегледи" (л. 16-17 от н.а.х.д. № 1431/2022 г. по описа на РС- Благоевград), за превозното средство са установени данни за извършен технически преглед на автомобила на 10.10.2020 год., но липсват данни в рамките на санкционирания период превозвачът да е разполагал с валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата изправност. Технически преглед на процесното МПС е извършен на 07.02.2022 год., т.е. след извършване на превозите в периода 01.11.2021 год. – 31.12.2021 год. Тези доказателства не са оспорени в производствата пред административнонаказващия орган и районния съд, като не са въведени твърдения и ангажирани доказателства, удостоверяващи извършването на технически преглед на процесното превозно средство.
При така събраните в административнонаказателното производство доказателства, настоящият съдебен състав намира процесното нарушение за правилно квалифицирано от административнонаказващия орган, като в административната и съдебна фаза не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. В тази връзка, неоснователни са наведените с касационната жалба доводи в обратна насока.
Видно от обстоятелствената част на НП е, че нарушението е установено на 02.06.2022 год. от длъжностни лица при РД „АА“ – София след извършена комплекса проверка, а като място на извършване на нарушението са посочени седалището и адреса на управление на дружеството – превозвач, доколкото нарушението е осъществено чрез бездействие, изразяващо се в неизпълнение на задължението на превозвача да извършва международен превоз на товари с МПС, за което е издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата изправност. По аргумент от изложеното по-горе, мястото на извършване на нарушението, е мястото, на което е следвало да бъде изпълнено задължението. В конкретния случай, седалището и адрес на управление на санкционираното дружество „И. Ш.” ЕООД е: [населено място], [улица], което обстоятелство е посочено в съдържанието на НП.
Както наказателното постановление, така и предпоставилият го АУАН са издадени от компетентни органи, спазени са формата и редът при постановяването им, като същите съдържат минимално изискуемите реквизити, съгласно императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Посоченото в тях фактическо описание на нарушението е достатъчно, пълно и конкретно и позволява индивидуализацията му като административно нарушение на чл. 57, ал. 6, т. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 год. на МТС. Налице е пълно фактическо и правно единствено между АУАН и НП, досежно описанието на нарушението и фактите по неговото извършване.
Не може да бъде споделено и възражението на касатора за несъставомерност на деянието, аргументирано с приложимостта на Наредба № Н-32/16.12.2011 год. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства на МТИТС, издадена на основание чл. 148 и чл. 148 от ЗДвП.
В настоящия случай, имуществената отговорност на „И. Ш.“ ЕООД е ангажирана за това, че е допуснало извършването на превози на товари с ППС, за което няма издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата изправност. С Наредба № Н-32/16.12.2011 год. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, се определят условията и редът за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства (периодични прегледи на ППС), по аргумент на чл. 1, ал. 1 от същата. В случая, както вече бе отбелязано, отговорността на дружеството-касатор е ангажирана за осъществяването на превоз с ППС, за което няма издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата изправност, а не за това, че не е представило в определения срок ППС за технически преглед без уважителна причина по аргумент на санкционната разпоредба на чл. 181, т. 1 от ЗДвП. В тази връзка, настоящият съдебен състав намира процесното НП за издадено при правилно приложение на материалния закон и от компетентен за целта орган. При това нормативно положение, с оглед фактическия аспект на административното обвинение, чл. 181, т. 1 от ЗДвП е неприложим и не представлява по-благоприятен закон по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, в каквато насока са наведените с касационната жалба твърдения.
В случая, не са налице предпоставки, обуславящи прилагането на чл. 28 от ЗАНН и освобождаване на дружеството от отговорност по посочения ред. Извършването на обществен превоз на пътници и товари без валидно удостоверение за техническа изправност, е нарушение с висока степен на обществена опасност, което засяга пряко безопасността на останалите участници в движението. Предвид значението и целта, която е поставил законодателят с необходимостта от преминаване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на превозни средства извършващи обществен превоз на товари, то липсата на настъпили вредни последици е ирелевантно. Ето защо, настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
С оглед на гореизложеното настоящата инстанция намира касационната жалба за неоснователна, не са налице сочените касационни основания, поради което решението на районния съд като правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода от спора, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски, е неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Благоевград

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 89/23.03.2023 год., постановено по н.а.х.д. № 836 по описа на Районен съд- Петрич за 2022 год.
Решението е окончателно.
 

	ПРЕДСЕДАТЕЛ:	/п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева
	ЧЛЕНОВЕ:	/п/ Иван Петков
		/п/ Георги Иванов
	Вярно с оригинала! КТ