И за да се произнесе, все предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по протест на П. в О. П. - Б., против Решение № FO23Ч/ 29.01.2014г. за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ, чл.10в и чл.35 от ЗСПЗЗ, в землището на село Р., ЕКАТТЕ 62699, община Б., с което е определено на наследниците на Т.А. М. правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи и против Решение № КБ23Ч/ 11.11.2014г. за обезщетение с поименни компенсационни бонове на собствениците по реда на чл.19, ал.17, т.2 от ППЗСПЗЗ за землището на село Р., ЕКАТТЕ 62699, община Б., с което наследниците на Т.А. М. са обезщетени за 4.000 дка земя на стойност 14 927.00 лева с 14927 броя поименни компенсационни бонове на стойност 14 927.00 лева.
С протеста се оспорват решенията на О. С. „. П. Областна дирекция „. – Б.. като нищожни на осн. чл. 177 ал.2 от АПК – противоречие с постановено съдебно решение, с което е признато правото на собственост върху имот от 4.000 дка, находящ се в местността „Игрището- РЗ“, като впоследствие е постановен отказ за възстановяване поради проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността съгласно чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ и удостоверение по чл.13, ал.4 от ППЗСПЗЗ.
В съдебно заседание протестът се поддържа от П. от О. П.- Б.. Иска се да бъде прогласена нищожността на горепосочените решения на О. С. „. П. Областна дирекция „. - Б..
Ответникът - О. С. „. – Б., не изразява становище по депозирания протест.
Заинтересованите страни С. Т. М., М. А. А., С. М. М., А. М. М., С. Т. И., не се явяват и не изразяват становище по депозирания протест.
Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспореното решение за валидност и законосъобразност на всички основания по чл.146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството пред Районен съд- Б., е образувано по жалба на наследниците на Т.А. М. против Решение № FO-23/10.11.1999 г. за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл.10б, чл.10в и чл.35 от ЗСПЗЗ в землището на село Р., ЕКНМ 62699 /л.35 гръб/. Същото е издадено от ПК- Б., по преписка за обезщетяване вх. № Ч109 от 22.04.1998 г. въз основа на влязло в сила Решение на Поземлена комисия по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ № 956 от 18.12.1995 г. /л.39/. Решение № FO-23/10.11.1999 г. е с правно обосновано разпоредбата на чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ и има за последица определяне правото на обезщетение по реда на чл. 10б, чл. 10в и чл. 35 ЗСПЗЗ и в него се посочва стойността на обезщетението. Решението по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ е част от обезщетителното производство, което съдържа отделни и последователни етапи. Актът по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ предхожда и е основание за издаване на последващ административен акт по реда на чл. 19, ал. 17 от Правилника. Поради тази причина, решение по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ е в пряка връзка с решение по чл. 19, ал. 17 - като основание за законосъобразност на последното.
С Решение № FO23В/ 31.01.2000 г. за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл.10б, чл.10в и чл.35 от ЗСПЗЗ в землището на село Р., ЕКНМ 62699 /л.30/ е определено обезщетение на обща стойност 3572 /три хиляди петстотин седемдесет и два/ лева. Същото е обжалвано от наследниците на Т.А. М. чрез Поземлена комисия – Б., пред Районен съд- Б., /л.31/, който с Решение № 132/ 18.04.2002г., постановено по гр.д. № 398/00г. /л.32/, е изменил Решение № FO23В/ 31.01.00г. на ПК- Б., в частта му, с която е посочена стойност на определено право на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи на наследници на Т.А. М., за обезщетяване със земя и/или поименни компенсационни бонове с площ от 4.000 дка, V категория, от 3572.00 лева на 14927 /четиринадесет хиляди деветстотин двадесет и седем/ лева.
Против изменения размер на обезщетение, Поземлена комисия- Б., е депозирала касационна жалба /л.36/, като с Решение № 1500/ 20.02.2003г., постановено по адм.д. № 9550/ 02г. по описа на Върховен административен съд /л.46/ е отменено Решение № 132/ 18.04.2002г. по описа на РС - Б., и жалбата на наследниците на Т.А. М. срещу Решение № FO23В/ 31.01.2000 г. на ПК- Б., е отхвърлена.
С Решение № FO23Ч/ 29.01.2014г. за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ, чл.10в и чл.35 от ЗСПЗЗ в землището на село Р., ПК- Б. не се е съобразила с постановения и влязъл в сила съдебен акт на ВАС и с изрично отбелязване, че същото се постановява в изпълнение на Решение № 132/ 18.04.2002г. на РС- Б., е определила обезщетение на обща стойност 14 927 лева.
На 11.11.2014г. с Решение № КБ23Ч /л.29 гръб/ наследниците на Т.А. М. са обезщетени с 14927 броя поименни компесационни бонове на стойност 14927 лева.
Съгласно чл. 177, ал. 2 от АПК, актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни и всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви.
В конкретната хипотеза са налице всички кумулативно визирани от законодателя предпоставки: наличие на влязло в сила съдебно решение, с което са разпоредени определени права и задължения за страните по делото, в т. ч. за административния орган и постановен акт, който му противоречи, доколкото с него е определен размер на обезщетение, различен от определения от съда.
По силата на чл. 177, ал. 2 от АПК, нищожни са всички актове и действия на административен орган, извършени в противоречие с влязло в сила съдебно решение. Повторно издаденият акт не поражда правни последици. Идеята, стояща зад правилото за връщане на преписката на органа след отмяната на акта – чл. 173, ал. 2, във връзка с ал. 1 от АПК, е да се обхванат случаите, П. които компетентността да реши въпроса по същество принадлежи на административния орган, а в тях попада и процесното произнасяне. Преценката за съдържанието на бъдещия акт, чието издаване е дължимо в тази хипотеза, е ограничена от указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. Това е така, тъй като само съдържащите се в мотивите указания на съда по тълкуването и прилагането на закона се ползват със задължителна за административния орган сила съгласно разпоредбата на чл. 173, ал. 1 от АПК. Ако органът можеше след съдебната отмяна на административния акт да ревизира и тълкува по свободно усмотрение волята на съда, контролът за законосъобразност би се оказал лишен от смисъл. Преклудирано е правото на административния орган да прилага друго тълкуване на закона, различно от даденото в Решение № 1500/20.02.2003 г., постановено по адм. дело № 9550/2002 г. на ВАС, а именно да се съобрази с отхвърлената жалба срещу обжалваното решение на поземлената комисия.
Доколкото всички лица по арг. чл. 177, ал. 1 АПК, следва да зачетат силата на пресъдено нещо, то и за административния орган е възникнало задължение стриктно да го изпълни.
По изложените съображения Решение № FO23Ч/ 29.01.2014г. и Решение № КБ23Ч/ 11.11.2014г. са нищожни административни актове - издадени в противоречие на чл. 177, ал. 2 АПК, което налага прогласяването на нищожността им, а административната преписка да се върне за ново произнасяне, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК, Благоевградският административен съд

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Решение № FO23Ч/ 29.01.2014 г. на ОбСЗ – Б., за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ, чл.10в и чл.35 от ЗСПЗЗ в землището на село Р., ЕКАТТЕ 62699, община Б., с което е определено на наследниците на Т.А. М. правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи и Решение № КБ23Ч/ 11.11.2014 г. на ОбСЗ – Б., за обезщетение с поименни компенсационни бонове на собствениците по реда на чл.19, ал.17, т.2 от ППЗСПЗЗ за землището на село Р., ЕКАТТЕ 62699, община Б., с което наследниците на Т.А. М. са обезщетени за 4.000 дка земя на стойност 14 927.00 лева с 14 927 броя поименни компенсационни бонове на стойност 14 927.00 лева.
Връща преписката на О. С. „. – Б., за действия по постановяване на решение по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ П. спазване на процедурата по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд гр.С., в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.


С Ъ Д И Я : /п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!
КТ