и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на 54, ал. 2 от ЗКИР, във вр. с чл. 145 и
сл. от АПК.
Образувано е по жалба от Р. Т. Т. от Б. и жалба от А. К. Н. от Б. против
Заповед № КД-14-01-232/04.03.2013 г. на Н. на С. - Б., с която на основание чл.
54, ал. 1 и чл. 53, ал. 1, т. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър
(ЗКИР) е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на
Г. Б., одобрена със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г., състоящо се в промяна
кадастралния регистър (КР) на поземлен имот с идентификатор 04279.56.34 с
вписване на нов собственик Р. Т. за 1/3 ид. ч. от имота, въз основа на
представен документ за собственост – н. а. № 54, т. 2, рег. 438, д. №
274/25.02.2009 г. по описа на Службата по вписвания – Б., а предишния
собственик Г. З. с 2/3 ид.ч.
В жалбата на Р. Т. по бланкетно изложени съображения се поддържа материална
незаконосъобразност на заповедта. Иска нейната отмяна с произтичащите от това
законови последици. В съдебно заседание процесуалният представител обосновава
наличие на правен интерес, доколкото Т. не е записан като едноличен собственик
на процесния имот.
В жалбата на А. Н. са изложени доводи за материална незаконосъобразност на
заповедта, допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и
отсъствие на мотиви в нея. Твърди се, че след завършена реституционна процедура
по реда на ЗСПЗЗ, договор за доброволна делба и фактическо разделяне между
наследниците на общия наследодател И. Т. имот, представляващ нива от
7,991 дка с № 056021 по КВС, Г. З. – наследодател на оспорващата, е
вписана като собственик на имот № 056034 с площ от 3,995 дка, който имот по
влязлата в сила КККР е с идентификатор 04279.56.34, записан на същото лице при
собственост 1/1 ид.ч. При издаване на оспорения акт, с който искането на Р. Т.
е уважено и същия е записан като собственик на 1/3 ид.ч. от имот 04279.56.34,
незаконосъобразно е редуцирано правото на собственост на наследодателката й,
като е намалено на 2/3 ид.ч., без издаден и подписан акт за непълноти и грешки,
сочещо на нарушение на административнопроизводствените правила. По изложените
съображения, поддържани в хода на устните прения от надлежно упълномощен
адвокат се иска отмяна на заповедта, оставяне жалбата на Р. Т. без разглеждане
като процесуално недопустима и присъждане на направените в производството
разноски.
Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва жалбите като
неоснователни и поддържа, че заповедта е правилна, тъй като изменението в КР е
постановено при спазване разпоредбите на ЗКИР. Моли жалбите да бъдат
отхвърлени. Представя писмено становище.
Заинтересованите страни М. К. И., Д. П. З. и К. П. З. оспорват жалбата на Р. Т.
и признават основателността на жалбата на А. Н..
Заинтересованите страни Х. К. П., З. К. З., Д. В. К. и В. П. З. не вземат
становище.
По делото са събрани писмени доказателства. Допусната и назначена е и
съдебнотехническа експертиза, заключението на която е приобщено към
доказателствения материал.
От техния анализ и оценка съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Производството пред органа е започнало по Заявление вх. № 94-4565/23.03.2011 г.
от Р. Т., ведно с представени документи за собственост, с искане за изменение
на КРНИ по отношение на имот 04279.56.34. От представения към заявлението
нотариален акт от 25.02.2009 г. на нотариус с район на действие РС – Б. същият е
признат за собственик по реда на чл. 587, ал. 1 ГПК на 1/3 ид.ч. от имот
04279.56.34 по влязлата в сила кадастрална карта на Б.. Един ден след подаване
на заявлението от С. - Б. му е издадена скица № 5280/24.03.2011 г. за имот
04279.56.34, от която е видно, че е вписан като собственик на имота с квота 1/3
ид. ч., без да е посочена издадена заповед за допуснатото изменение. Не е
спорно по делото, а се установява и от представените писмени доказателства, че
при одобряването на КККР на Б. със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на ИД на
АГКК – С. като собственик на имота с квота 1/1 ид. ч. е записана Г. З.,
вписана като такава и по регистъра на КВС за имот № 056034.
С последващо подадено Заявление вх. № 94-11336/04.08.2011 г. Р. Т. е поискал
повторно изменение на КРНИ за имот 04279.56.34, като бъде вписан като
собственик на имота с право на собственост 2/3 ид.ч., въз основа на нотариален
акт от 2008 г. Административният орган приемайки, че се засяга правото на
собственост на Г. З., което следва да бъде намалено от 2/3 ид. ч. на 1/3
ид.ч. е изготвил Акт за непълноти и грешки № 211/16.08.2011 г., който поради
неподписването му от заинтересуваните лица, в т.ч. съставителя и заявителя и по
изрично подадено от А. Н. и конституираните в настоящото производство като
заинтересовани страни възражение е постановил Отказ изх. №
94-11336-01-10-2119/24.08.2011 г. (л. 52) да допусне исканото изменение,
връчено на заявителя по пощата с обратна разписка на 29.08.2011 г. По делото
няма данни отказа да е обжалван по съдебен ред, поради което следва да се
приеме, че е влязъл в сила.
Извършените в регистъра промени и постановения отказ не са съобщавани на
жалбоподателката Н. и останалите страни. След отговор от АГКК – С. в писмо изх.
№ 94-652/30.11.2012 г. (л. 36), същите са уведомени, че ще бъде образувано
административно производство и издаден надлежен акт, който след връчването му
може да бъде оспорван пред съда, в което производство да защитят правата си. С
молба В. № 94-1657/04.02.2013 г. Н. и др. са поискали връчване на книжата по
допуснатото изменение.
Въз основа на подаденото от Т. искане от 23.03.2011 г. и молбата на Н. и др. от
04.02.2013 г. Началникът на С. – Б. е издал обжалваната заповед, с която на
основание чл. 54, ал. 1 и чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР е одобрил изменение на
КРНИ по отношение на имот 04279.56.34, който да бъде записан с право на
собственост 1/3 ид.ч. на Р. Т. и 2/3 ид.ч. на Г. З.. Заповедта е връчена
на Р. Т., чрез пълномощника му В. Т. на 18.03.2013 г. и изпратена по
пощата на А. Н. и др., връчена на 12.03.2013 г. срещу подпис. Адресатите на
заповедта са я обжалвали чрез административния орган до съда, съответно с жалба
от Т. В. № 94-4384/25.03.2013 г. и от Н. В. № 94-4313/25.03.2013 г.
Според неоспореното експертно заключение и констатациите при изслушването му в
съдебно заседание, приобщено към доказателствения материал е видно, че по
отношение на процесния имот промяна в КРНИ, в квотите на собственост е
извършена още през 2008 г., като Т. е записан с право на собственост върху 1/3
ид.ч. от процесния имот, а З. на 2/3 ид.ч., като тази промяна е повторена и
през 2011 г. по заявлението от 23.03.2011 г., без надлежно издаден акт.
Основанието за това са представени от Т. нотариални актове. Преди промяната в
регистъра към влязлата в сила кадастрална карта имота е записан на името на
Г. З. с квоти 1/1 ид.ч., въз основа на данните от КВС. За извършената
промяна акт за непълноти и грешки не е издаден, нито същата е съобщавана на Н.
и др., в качеството им на наследници на З.. Изводите на експерта са подкрепени
с приложени към експертизата скици и записвания за собствеността по КВС и КККР.
Останалите съображения, касаещи правни изводи съдът намира, че не следва да
обсъжда.
Няма спор между страните, че КККР за землището на Г. Б. е одобрена със Заповед
№ РД-18-32/10.05.2006 г. на ИД на АГКК – С., влязла в сила и на нея процесния
поземлен имот е нанесен, с надлежно записване на собственика З. с право на
собственост 1/1 ид.ч.
При тези данни съдът приема от правна страна следното:
Жалбите са подведомствени и подсъдни на сезирания съд по правилата на чл. 128 и
чл. 13. ал. 1 от АПК и чл. 54, ал. 2 от ЗКИР.
Оспорващите претендират право на собственост по отношение на проектния имот, за
които е постановена промяна в записването на собствеността по влязлата в сила
кадастрална карта и кадастрални регистри, поради което са заинтересувани от
оспорване на заповедта в смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК и чл. 54, ал. 2 от
ЗКИР вр. § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР.
Жалбата на Р. Т., доколкото искането му от 23.03.2011 г. е удовлетворено и
същият е записан като собственик на 1/3 ид.ч. от имот 04279.56.34 е
недопустима за разглеждане поради липса на правен интерес. По отношение на
останалата му претенция за 2/3 ид.ч. от същия, уточнена в съдебно заседание
чрез процесуалния му представител, предвид постановения влязъл в сила отказ и
доколкото не е предмет на заповедта, същата е неотносима към предмета на
повдигнатия административноправен спор и не подлежи на разглеждане. Като
недопустима жабата му следва да бъде оставена без разглеждане, а производството
по делото да бъде прекратено.
Жалбата на А. Н., като постъпила в 14 - дневния срок за оспорване по чл. 149,
ал. 1 от АПК, във вр. чл. 54, ал. 2 от ЗКИР и при липсата на други от
процесуалните пречки по чл. 159 от АПК е допустима за разглеждане.
В рамките на съдебната проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК за наличие на
основания за отмяна на заповедта по смисъла на чл. 146 от АПК съдът намира
следното с оглед фактите по делото:
Не е спорно по делото, че за землището на Г. Б. има влязла в сила КККР, на
която проектния имот е нанесен и в КР е записан на името на Г. З., въз
основа на записванията по КВС и представени документи, съответно решение на
поземлена комисия, а понастоящем ОСЗ – Б., постановено по чл. 14, ал.1, т. 1 от
ЗСПЗЗ, делба и фактическо разделяне на наследствения имот. Съгласно чл. 54, ал.
1 от ЗКИР измененията в кадастралната карта по чл. 53 от с.з. се одобряват със
заповед от изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и
кадастър или от овластен от него началник на служба по геодезия, картография и
кадастър. С оглед посочената разпоредба и наличието на влязла в сила КККР за Г.
Б., оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при делегирана
компетентност. Същата е издадена при нарушение на
административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на
материалноправните разпоредби.
Процесната заповед е издадена в процедура по поддържане в кадастъра, съобразена
с изискванията на чл. 53, ал. 3 вр. с ал. 1 от ЗКИР, съгласно които разпоредби
одобрените кадастрални карти и регистри могат да се изменят, когато съдържат
непълноти или грешки, които се установяват на самото място с акт, който се
подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици.
Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, когато непълнотите и грешките са свързани със
спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред,
т. е. по общия исков ред.
Безспорно е обстоятелството, че исканото ново нанасяне касае имот с
идентификатор 04279.56.34, записан в кадастралния регистър като собственост на
наследодателката на оспорващата Н., въз основа на документи за собственост,
съобразено с КВС, установено и от съдебнотехническата експертиза. Следователно
записването в КР към момента на одобряването на кадастралната карта и
кадастралните регистри е на името на З.. След влизането им в сила нито
административният орган, нито съдът в административното съдебно производство
могат да извършват преценка за действителността на представените от страните
титули на собственост и обема на правата, които те установяват. При наличие на
претенции от трети лица, същите следва да установят правата си върху
претендираните имоти по общия исков ред. Не е спорно по делото, че за
извършената промяна Акт за непълноти и грешки не е изготвян и не е предоставен
за подпис на заинтересуваните лица – настоящата жалбоподателка. Издадените
след одобряването на КККР нотариални актове, въз основа на които Т. е инициирал
административното производство пред Н. на С. – Б. и от които черпи права не
сочат на разрешен спор за собственост с жалбоподателката, доколкото същите са
издадени в едно безспорно нотариално производство, в което последната не е
страна. Отделно от това нотариалните актове имат констативно, а не
констититутивно действие, издадени в охранително производство след представени
писмени доказателства, поради което установените с тях права не могат да бъдат
противопоставени на правата на вписания в регистъра собственик, респ. неговите
наследници, въз основа преценката на административния орган. Спорът е за
материално право, който не е разрешен по съдебен ред.
Ако записването на собственика на процесния имот в КР, към момента на
одобряването на КККР на Б. – 10.05.2006 г. е било неправилно, предвид
съществуващата към този момент конкуренция на права – наследствени такива, то
приложима е процедурата за отстраняване на допуснатата грешка разписана в чл.
53, ал. 3 от ЗКИР, уредена като безспорно производство с подписване на АНГ от
всички заявители и пряко заинтересуваните собственици. Ето защо за да бъде
извършена законосъобразна промяна в записванията в КР е следвало да бъде
изготвен и подписан от наследниците на З. акт за непълноти и грешки или да бъде
представено от заявителя влязло в сила съдебно решение. Неподписването на такъв
безспорно сочи на спор за материално право, който в настоящия случай не е
разрешен. Единственото изключение е предвидено в чл. 62, ал. 5 от Наредба №
3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и
кадастралните регистри, съгласно която акта не се подписва от засегнатия от
новото нанасяне собственик само при изпълнение на влязло в сила съдебно
решение. Тази хипотеза обаче касае решение, което има сила на пресъдено нещо и
по отношение на фигуриращите в кадастралния регистър собственици, каквито данни
в настоящото производство няма.
Предвид данните по делото не може да се приеме, че са налице основанията по чл.
57, т. 8, във вр. с чл. 59, ал. 1, т. 5 от Наредба № 3/2005 г., тъй като в
случая няма промяна на данните за собственост върху имота, а се претендира
конкуренция на права. Освен това реда за поддържане на кадастралната карта и
регистри в актуално състояние е приложим в хипотезите на чл. 52 и чл. 86, ал. 1
от ЗКИР, с оглед разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г., какъвто
не е настоящия случай.
По изложените съображения съдът намира жалбата на А. Н. за основателна, поради
което Заповед № КД-14-01-232/04.03.2013 г. на Н. на С. – Б. следва да бъде
отменена.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 основателна е
претенцията на оспорващата за заплащане на направените в производството
разноски. Агенция по геодезия картография и кадастър - С. следва да бъде
осъдена да заплати на А. Н. сумата 730,00 лв., от които 10,00 лв. държавна
такса и 320,00 лв. – възнаграждение за вещо лице и 400,00 лв. – адвокатско
възнаграждение, за заплащането на които по делото са представени надлежни
доказателства.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. второ и чл. 143, ал. 1 от
АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба от А. К. Н. от Б. Заповед № КД-14-01-232/04.03.2013 г. на Н.
на С. – Б., с която е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Б., одобрена със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. за вписване в
кадастралния регистър на поземлен имот 04279.56.34 на нов собственик – Р. Т. Т.
за 1/3 ид.ч. от имота.
ОСЪЖДА Агенция по геодезия картография и кадастър – С. да заплати на А. К. Н.
от Б. сумата 730,00 лв., представляваща направените в производството разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Р. Т. Т. от Б. против Заповед № КД-
14-01-232/04.03.2013 г. на Н. на С. – Б..
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 372/2013 г. по описа на АС – Б. по
отношение на Р. Т. Т..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред ВАС на РБългария в
14-дневен срок от обявяването му на страните с връчване на преписи от съдебния
акт, а в прекратителната част, имаща характер на определение – в 7 дневен срок.


АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Илонка Рашкова
Вярно с оригинала!
В.А.