и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл. 145 от АПК.
Образувано е по жалба на Д. К. М. и Р. В. М. адрес Г. С., ул. „П.“ №... против виза за проектиране на подпорна стена и допълващо застрояване – гаражи в УПИ III-334, кв. 19 по плана на Г. С., с изх.№298/25.06.2019г., издадена от арх.Л.П. – мл. експерт „Архитектура“ при О. С., въз основа на заповед на Г. А. на О. С. издадена на основание §1, ал. 4 ДР на ЗУТ.
В жалбата се твърди, че в УПИ III-334, кв. 19 по плана на Г. С. е налице незаконно строителство, което е пречка за издаване на визата. Твърди се още, че за допуснатото допълващо застрояване е било необходимо съгласието на оспорващите в качеството им на собственици на УПИ ХII-331, кв.19 по плана на Г. С.. По отношение на подпорната стена се навеждат доводи, че същата е изградена на място и е с височина около 5 метра, а за допълващото застрояване се твърди, че не е налице изискуемото се по закон отстояние от основното застрояване в имота. Искането е за отмяната на оспорения акт. В съдебно заседание жалбата се поддържа. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованите страни Г.П.Б. и Д. П. Б., чрез упълномощен адвокат оспорват жалбата като неоснователна. Претендират присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Заинтересованите страни Я. П. П., К. Х. Т., В. С. Я., В. К. Т., Х. К. Т., Д. Я. А. и Н. Х. А. не изразяват становище по жалбата.
Административен съд - Благоевград, след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:
Производството по издаване на оспорената виза е започнало по заявление на Г. Б., Д. Б., Я.П. и К. Т., подадено на 21.05.2019г. с искане да се издаде виза за проектиране по чл.140 от ЗУТ за изграждане на подпорна стена и гаражи в УПИ III-334, кв. 19 по плана на Г. С.. Приложена е скица- предложение и документи за собственост.
Въз основа на заявлението на основание чл.140, ал.1 и ал.3 от ЗУТ е издадена виза за проектиране на: 1. подпорна стена по регулационната линия на УПИ III-334 с УПИ II-332 и УПИ Х-333, при условията на чл.48, ал.4 от ЗУТ, разположена изцяло в имота на възложителя и 2.допълващо застрояване – гаражи, на основание чл.41, ал.2 и чл.42, ал.2 от ЗУТ /за частта до плътна ограда/ в УПИ III-334, кв.19 по плана на Г. С..
По делото е приета съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че действащия план за кв.19 на Г. С. е одобрен със Заповед №3615/27.07.1956г. на МКСБ, като за всички имоти е предвидено нискоетажно свободно застрояване от 2 ., а в отделните имоти жилищните сгради са предвидени по две, долепени една до друга. В УПИ III-334, кв.19 по плана на Г. С. са предвидени две сгради, долепени една до друга, на отстояние 3м. от регулационната линия с УПИ XII-331 и УПИ XI-335. В плана не е предвидено допълващо застрояване. Урегулираните имоти XII-331, УПИ XI-335, III-334, II-332 са застроени.В III-334 са построени две жилищни сгради, долепени една до друга. Изградени са и подпорни стени, укрепващи съседни терени в следствие на понижаване на терена на УПИ III-334 на нивото на ул. „П.“. За подпорните стени, изградени без строителни книжа е представена декларация за изграждането им през 2000г. от Г. Б.. Строителството в УПИ ХII-331 /собственост на оспорващите/ е реализирано след издаване на разрешение за строеж от 1970г. за жилищната сграда, разрешение за строеж от 1982г. за гаражи на улична регулация, разрешение за строеж от 1983г. за пристройка и разрешение за строеж от 2011г. за подпорна стена и ограда. Съгласно одобрените строителни книжа оградата е върху съществуваща подпорна стена по границата на УПИ III-334, с плътна част на оградата 1 м. и ажурна до 2 м. От извършения на място оглед вещото лице е установило, че съществуващия терен, върху който е разположена сградата в УПИ III-334 е на нивото на ул. „П.“, което ниво е с около 2.50-3.00м по-ниско от терена в УПИ ХІІ-331, около 5 м. по-ниско от терена на УПИ Х-333 и терена на УПИ ІІ-332. На място границата между УПИ ІІІ-334 и УПИ ХІІ-331 е материализирана с калканни стени на гаражи в УПИ ХІІ-331, подпорна стена и ограда. По границата – дъно на УПИ ІІІ-334 с УПИ ХІІ-331 е изградена подпорна стена от стоманобетон с височина от 2.50 до 3 м., от ниво терен на УПИ ІІІ-334 до ниво терен на УПИ ХІІ-331, като над ниво терен на УПИ ХІІ-331 над подпорната стена е изградена ограда с плътна част от около 1 м. Според заключението, откъм имота на оспорващите с издадената виза за проектиране е предвидено допълващо застрояване – гаражи, които са ситуирани до дъното на УПИ ІІІ-334 с УПИ Х-333 и УПИ ІІ-332 и страничната регулационна граница на УПИ ІІІ-334 с УПИ ХІІ-331. Предвиденото допълващо застрояване е от 1 ., под прилежащия терен на УПИ ХІІ-331, т.е. подземно застрояване спрямо УПИ ХІІ-331. Предвидено е допълващото застрояване изцяло да покрие калканна стена на съществуващата в УПИ ІІІ-334 подпорна стена, която е надградена с плътна част на ограда.
Заключението на вещото лице не е оспорено от страните, поради което и с оглед съответствието му с останалите доказателства по делото, следва да се кредитира.
Въз основа на горното съдът намира подадената жалба за недопустима по следните съображения:
Предмет на подадената пред съда жалба е виза за проектиране на: 1. подпорна стена по регулационната линия на УПИ III-334 с УПИ II-332 и УПИ Х-333, разположена изцяло в имота на възложителя и 2.допълващо застрояване – гаражи, на основание чл.41, ал.2 и чл.42, ал.2 от ЗУТ, /за частта до плътна ограда/ в УПИ III-334, кв.19 по плана на Г. С., като застрояването покрива калканна стена на съществуваща подпорна стена, надградена с плътна част на ограда.
По смисъла на чл. 41, ал. 2 ЗУТ с виза може да се допуска допълващо застрояване, разположено свободно или допряно до основното застрояване в УПИ или свързано с постройки на допълващо застрояване само между два УПИ, когато такова не е предвидено с действащия ПУП. Според разпоредбата на чл.42, ал.2 от ЗУТ, постройки на допълващото застрояване, с изключение на гаражи, работилници и обекти за търговия и услуги, не могат да се разполагат на уличната регулационна линия или между нея и сградите на основното застрояване. Постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот, или плътни огради.
От цитираните разпоредби следва извод, че визата представлява акт по устройство на територията, с който се допълват предвижданията на плана за застрояване, като се създават нови права на застрояване и може да се засягат интересите на лицата, които са непосредствено засегнати от тези предвиждания и подлежи на обжалване от заинтересуваните лица по чл. 131, ал. 2 от ЗУТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 131, ал.1 от ЗУТ, заинтересувани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. В разпоредбата на чл. 131, ал. 2 от ЗУТ е дадена изрична регламентация на хипотезите, при които лицата се считат заинтересовани и в аспекта на всяка една следва да бъде преценен и правния интерес от оспорване в настоящия случай.
Не е спорно по делото, че оспорващите не са собственици или носители на вещни права върху имота, за който е издадена визата и в този смисъл правният интерес не може да произтече от нормата на чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ.
Не е налице и правен интерес от оспорване с оглед разпоредбата на чл. 131, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. От доказателствата по делото не се установява с визата за проектиране да се предвижда свързано застрояване между имота на оспорващите и имота, за който е издадена визата, нито се предвижда такова различно от предвиденото с действащия за процесната територия ПУП. Под "промяна в застрояването" се разбира промяна в начина, характера на застрояване, респ. в устройствените показатели за процесната територия, каквото безспорно в случая не е налице. Установява се от доказателствата по делото, включително от заключението на вещото лице, че предвидената подпорна стена не граничи с имота на оспорващите, а предвидените гаражи - допълващо застрояване са ситуирани до дъното на УПИ ІІІ-334 с УПИ Х-333 и УПИ ІІ-332 и страничната регулационна граница на УПИ ІІІ-334 с УПИ ХІІ-331, като застрояването е от 1 ., под прилежащия терен на УПИ ХІІ-331, т.е. подземно застрояване спрямо УПИ ХІІ-331 и е предвидено допълващото застрояване изцяло да покрие калканна стена на съществуваща подпорна стена, която е надградена с плътна част на ограда, с оглед разпоредбата на чл.42, ал.2 от ЗУТ. В този смисъл е и Определение №5412/12.05.2008г., постановено по адм.д.№1123/2008г. по описа на ВАС.
На следващо място не се установява да се допускат намалени отстояния, за да е налице хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 3 от ЗУТ. С визата не е предвидено свободно разполагане на новопредвидените гаражи, а застрояване при условията на чл.42, ал.2 от ЗУТ.
С обжалваната виза не се променя предназначението на имота, предмет на визата, т. е. правен интерес не може да се черпи и от правната норма на чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ. За процесния имот не се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване, т. е. неприложима е и хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 5 от ЗУТ.
От изложеното се налага извода, че оспорващите не са сред лимитивно изброените заинтересовани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2 от ЗУТ, поради което не е налице правен интерес от оспорването на процесния индивидуален административен акт.
По изложените съображения, съдът счита, че жалбата е процесуално недопустима, като подадена от лица, за които липсва правен интерес от оспорването, поради което и на основание чл. 159, т. 4 от АПК следва да бъде оставане без разглеждане, а производството по делото - прекратено.
Предвид изхода на делото на ответника следва да се присъдят сторените съдебни разноски в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение, а в полза на заинтересованите страни Г. П. Б. и Д. П. Б. - разноски за адвокатска защита в размер на 700 лева.
С оглед изложеното и на основание чл. 159, т. 4 АПК, Административен съд Благоевград

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 27.05.2020 г., с което е даден ход на делото по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д. К. М. и Р. В. М. адрес Г. С., ул. „П.“ №... против виза за проектиране на подпорна стена и допълващо застрояване – гаражи в УПИ III-334, кв. 19 по плана на Г. С., с изх.№298/25.06.2019г., издадена от арх.Л. П. – мл. Експерт „Архитектура“ при О. С., въз основа на заповед на Г. А. на О. С. издадена на основание §1, ал. 4 ДР на ЗУТ.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №783/2019 г. по описа на Административен съд Благоевград.
ОСЪЖДА Д. К. М., ЕГН * и Р. В. М., ЕГН * и двамата с адрес Г. С., ул. „П.“ №... да заплатят на О. С. сумата от 100 (сто) лева, разноски по делото.
ОСЪЖДА Д. К. М., ЕГН * и Р. В. М., ЕГН * и двамата с адрес Г. С., ул. „П.“ №... да заплатят на Г. П. Б. и Д. П. Б. с адрес Г. С., ул. „П.“ №... сумата от 700 (седемстотин) лева, разноски по делото.
Определението може да се обжалва, в 7-дневен срок от съобщението за изготвянето му, пред Върховния административен съд на Република България.


СЪДИЯ: /п/ Мария Тодорова

Вярно с оригинала!
Е.Ф.