и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Р. П. Б. с адрес Г. Б., ул. ”....” № против Заповед №65/26.02.2015г. на А. Р. – районен П. на Р. П. - Б., с която на основание чл.140 и чл. 327 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) е обърнато внимание на Р. П. Б. – П. при Р. П. - Б. за допуснато нарушение на Кодекса за етично поведение на българските магистрати.
В жалбата се развиват съображения за издаване на заповедта при съществени нарушения на административно-производствените правила и материалния закон. Твърди се, че в случая не е налице основание административният Р. да издаде заповед по чл.327 от ЗСВ доколкото не са налице предпоставките на законовата норма. Иска се отмяна на заповедта.
В съдебно заседание оспорващата поддържа жалбата чрез упълномощен адвокат, за което излага подробни съображения в представено по делото писмено становище.
Ответникът по жалбата - А. Р., Районен П. на Р. П. - Б. оспорва жалбата. Твърди, че при издаване на заповедта са спазени процесуалните правила, като са налице и материално правните предпоставки за издаването й.
Съдът, след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установени следните обстоятелства по делото:
На 26.09.2014г. в Окръжна П. – Б. е постъпила жалба от Д. С. П., Л. И. С. и Е.С. Х. с твърдения за предубедено отношение на Р. Б. – П. в Р. П. – Б. по преписка №3696/2013г. В жалбата се твърди, че на 24.09.2014г. П., С. и Х. са били извикани от П. Б. за допълнителни писмени обяснения по преписката. П. Б. е била видимо ядосана от това, че Апелативна П. е върнала случая за преразглеждане. Заявила е, че е по-компетентна и каквото и да напишат в обясненията си няма да промени становището си, за да не си „плюе по авторитета”. Снемането на обяснения продължило два часа, през които П. Б. отправила към жалбоподателите упреци, че са неадекватни, неграмотни и некомпетентни, като са подписали нещо без да гледат.
Постъпилата жалба е препратена на Комисията по професионална етика при Р. П. – Б., която след отвод на двама от членовете на комисията е изпратила преписката на Окръжна П. – Б..
На 03.11.2014г. Комисията по професионална етика към Окръжна П. - Б. е провела заседание, но което са изслушани Д. С. П., Е. С. Х. и П. Р. Б.. Жалбоподателите са потвърдили изложеното в жалбата, а П. Б. е отрекла заявеното от тях. Въз основа на изслушването, както и след проведено събеседване с Окръжния П. на Окръжна П. – Б., комисията е приела, че изложеното от П., С. и Х. е последователно, безпротиворечиво и поради това правдоподобно и обективно, а П. Б. е допуснала нарушение на Кодекса за етично поведение на българските магистрати и по-конкретно на принципа на вежливост и толерантност, поради което комисията е изпратила материалите по преписката на Районния П. на Р. П. – Б. със становище за налагане на П. Б. на дисциплинарно наказание „забележка”.
Въз основа на решението на Комисията по професионална етика към Окръжна П. – Б. със Заповед №363/22.12.2014г. на Районния П. на Р. П. – Б. на основание чл.310 и чл.311 от ЗСВ срещу П. Р. Б. е образувано дисциплинарно производство.
На 22.12.2014г. Районния П. на Р. П. – Б. е приел писмено становище на Б., а на 13.01.2015г. и 02.02.2015г. - обяснения от Л. И. С., Е. С. Х. и Д. С. П.
Въз основа на горното А. Р. на Р. П. – Б. е издал оспорената заповед с правно основание чл.327 от ЗСВ, с която е приел, че на 24.09.2014г. в служебния си кабинет П. Б. е допуснала нарушение на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, изразяващо се в нарушение на принципа на вежливост и толерантност, с което е осъществила от обективна и субективна страна дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.307, ал.4, т.3 от ЗСВ. Като е взел предвид, че П. Б. няма предходни наказания и след като е преценил тежестта на нарушението А. Р. на Р. П. – Б. е приел, че са налице основания на П. Б. да бъде обърнато внимание да спазва стриктно Кодекса за етично поведение на българските магистрати.
Издадената Заповед №65/26.02.2015г. на А. Р., Районен П. на Р. П. – Б. е съобщена на П. Б. на 20.03.2015г., като същата е обжалвана на 23.03.2015г. Заповедта е изпратена на Висшия съдебен съвет и на А. Р. на Окръжна П. – Б..
При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168, във връзка с чл.146 и 169 от АПК съдът прави следните изводи:
Жалбата е допустима – същата е подведомствена, родово и местно подсъдна на Административен съд – Б.. Постъпила е в срока по чл.149, ал.1 от АПК от лице, чиито права са засегнати от издаване на акта.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.327 от ЗСВ, какъвто се явява А. Р. на Р. П. – Б.. Спазена е и формата на издаване – писмена. При издаването й, обаче, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 327 от ЗСВ, административният Р. може да обръща внимание на съдиите от районните, окръжните, административните и апелативните съдилища, на прокурорите от районните, окръжните и апелативните прокуратури и на следователите от Националната следствена служба за допуснатите от тях нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата им, за което уведомява Висшия съдебен съвет.
От съдържанието на разпоредбата се налага извода, че обръщането на внимание може да бъде осъществено от А. Р. само за допуснати нарушения, свързани с образуването и движението на делата/преписките или по организацията на работата им. Нарушенията на Кодекса за етично поведение на българските магистрати не са предвидени като основание за обръщане на внимание. Следователно за тези нарушения е неприложима санкцията по чл.327 от ЗСВ. Установяването на нарушение на етичните правила се осъществява съгласно Правилата за организацията и дейността на комисиите по професионална етика в органите на съдебната власт, приети с решение на ВСС по Протокол №4/03.02.2011г. Съгласно т.20 от цитираните правила, когато комисия по професионална етика стигне до извод за допуснато нарушение на принципите, регламентирани в Кодекса за етично поведение на българските магистрати, уведомява А. Р.. Когато по преценка на комисията по професионална етика към съответния орган на съдебната власт за това нарушение следва да се наложи дисциплинарно наказание по т. 3 – 6 на ал.1 от чл. 308 от ЗСВ, се уведомява и Комисия „Професионална етика и превенция на корупцията” на ВСС.
В настоящия случай Комисията по професионална етика е приела, че П. Б. е допуснала нарушение на Кодекса за етично поведение на българските магистрати и по-конкретно на принципа на вежливост и толерантност, поради което комисията е изпратила материалите по преписката на Районния П. на РП – Б. със становище за налагане на П. Б. на дисциплинарно наказание „забележка”.
Заповедта по чл.327 от ЗСВ представлява санкция на А. Р. спрямо съответния магистрат, но тя не е част от дисциплинарните наказания, изброени в чл.308, ал.1 от ЗСВ. Мярката е приложена за констатирано от Комисията по професионална етика на нарушение на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, които нарушения не са предвидени като основание за обръщане на внимание, а в случая не се твърди П. Б. да е допуснала нарушение във връзка с образуването и движението на разпределените й за разглеждане преписки и организацията на работата й.
Следователно, А. Р. не е имал правото да издаде заповед по чл.327 от ЗСВ за констатираното нарушение на етичните правила.
Предвид изложеното съдът приема, че оспорената заповед е издадена при съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, поради което следва да се отмени.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл.2 от АПК, Административен съд - Б.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед №65/26.02.2015г. на А. Р. – районен П. на Р. П. - Б..
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.



СЪДИЯ:/п/ Мария Тодорова

Вярно с оригинала!
Е.Ф.