и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс вр. чл.215 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на П. Б. С. с адрес гр. С., ул. “. №9 против Отказ №94П-
71-6/28.06.2011г. на главния архитект на О. К. за издаване на удостоверение за
търпимост на двуетажна масивна жилищна сграда, изградена в УПИ ІХ-624, кв.46 по
ПР на гр. К..
С жалбата се навеждат доводи за противоречие на оспорения отказ с материалния
закон. Твърди се, че за издаване на удостоверение за търпимост не е необходимо
съгласие на всички собственици на имота. Иска се отмяна на отказа и присъждане
на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващата не се явява.
Ответника - О. К. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Заинтересованите страни В. Я.С., М. И. С., И. Б.
С., З. М. С., Д. К. Н., С. К. С.,
Я. В. С. и Г. Я. С. не се явяват.
Съдът, след като взе предвид доказателствата по делото и доводите в жалбата
приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по издаване на оспорения отказ е започнало въз основа на
Заявление вх.№94П-71-6/13.06.2011г., подадено от П. С. с искане на основание
§16 от ПР на ЗУТ да бъде издадено удостоверение за търпимост на двуетажна
масивна сграда, построена в източната част на УПИ ІХ-624. Към молбата е
приложен Нотариален акт №6, том І, дело 19/1983г. и скица, от които се
установява, че наследодателя на С. Б. Я. С. е собственик на 150,4
кв.м. от УПИ ІХ-624, кв.46 по ПР на гр. К..
На 20.06.2011г. част от заинтересованите страни са подали до Кмета на О. К.
жалба, с която са изразили несъгласие да се издаде исканото удостоверение за
търпимост с твърдения, че липсват договор за доброволна делба на сградата,
декларация от всички съсобственици, че сградата е построена преди 07.04.1987г.
и актуална скица на имота, а заявлението не е подадено от всички собственици.
С Писмо изх.№94П-71-6/22.06.2011г. Кмета на О. К. е уведомил П. С., че исканото
удостоверение се издава от главния архитект на общината, след като се
представят изброените в писмото документи.
В отговор на писмото оспорващата е представила нотариално заверена декларация
за годината на построяване на сградата (преди 07.04.1987г), скица на имота,
удостоверение за наследници и квитанция за платена такса.
Въз основа на горното е издаден отказа, предмет на настоящето производство. За
да откаже издаване на удостоверението за търпимост Главния архитект на О. К. е
приел, че не е налице съгласие на всички собственици на имота и сградата, по
отношение на която се иска издаване на удостоверението, което следва от
разпоредбата на чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ, поради което строежа не е бил
допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му.
При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168,
във връзка с чл.146 от АПК съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице имащо правен интерес и като такава, е процесуално
допустима.
Съгласно чл.215,ал.1 от ЗУТ отказът за издаване на удостоверение за търпимост
подлежи на съдебен контрол, относно неговата законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Процедурата по издаване на удостоверение за търпимост започва по искане на
собственика на поземления имот, лицето носител на вещното право на строеж върху
поземления имот или лицето, което има право да строи в него по силата на
специален закон.
Искането следва да бъде в писмена форма, да е отправено до главния архитект на
общината и към него да са приложени документ за собственост на строежа,
документи доказващи периода на извършване на строежа и документи, доказващи
съответствието на строежа с действащите подробни градоустройствени планове и
правила и нормативи към момента на неговото извършване или съгласно ЗУТ.
Длъжностно лице от общинската администрация следва да проучи по представените
документи и наличната документация в общинската администрация интереса на
лицето, подало искането и наличието на условията за прилагане на §16 ПР на
ЗУТ, включително дали периода на извършване на строежа, посочен от заявителя
съответства на данните, налични в общинска администрация. След което съгласно
чл.57, ал.4 от АПК удостоверението за търпимост се издава в 1-месечен срок от
постъпване на искането.
В настоящия случай оспорващата е поискала издаване на удостоверение за
търпимост на двуетажна жилищна сграда, построена в съсобствен между нея и
заинтересованите страни имот.
Към заявлението е приложена декларация, че двуетажната сграда е построена от
общия наследодател на страните Я.Д.С. Приложен е и договор
за доброволна делба на сградата между наследниците на С.
Съгласно § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които
няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на
премахване и забрана за ползване.
Отказа на главния архитект на О. К. е мотивиран с обстоятелството, че липсата
на съгласие от останалите съсобственици прави строежа недопустим по правилата и
нормативите, действали по време на извършването му, поради което не са налице
предпоставките за издаване на исканото удостоверение.
На първо място отказа се съдържат съществени противоречия относно изводите на
административния орган. Веднъж той приема, че не е налице съгласие на всички
собственици, което се изисква по силата на чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ, след
което приема, че това обстоятелство прави строежа недопустим съгласно правилата
и нормативите, действали по време на изграждането му. Ако се възприемат тези
изводи, то от тях следва, че строежа е извършен при действието на ЗУТ, а не до
7 април 1987 г. Липсват, обаче, мотиви защо главния архитект не приема
твърдяната от заявителя дата на извършване на строежа.
С оглед на тези противоречиви изводи, съдът намира отказа за немотивиран. В
него липсват констатации за това кога главния архитект на О. К. приема, че е
извършено строителството, от кой е извършено и дали то съответства на
действалите по време на извършването му планове, правила и нормативи.
Несъответствието на строежа със ЗУТ не е единствената предпоставка, която
следва да бъде преценена при разглеждане на молбата за издаване на
удостоверение за търпимост.
Предвид изложеното, съдът намира отпорения отказ за немотивиран.
Административният акт следва да съдържа мотиви с оглед на това да се даде
възможност на адресата на акта и заинтересованите лица да научат какви са
фактите, мотивирали административния орган да приеме именно това решение, както
и да се даде възможност на съда да извърши проверката за законосъобразност на
акта. Липсата на мотиви препятства съдът да упражни цялостен контрол върху
материалната законосъобразност на акта.
Като не е изложил мотиви относно всички предпоставки на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ,
административният орган е допуснал съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Това налага отмяна на обжалвания акт и
връщане на преписката за ново произнасяне при спазване указанията в настоящето
решение.
Съгласно чл. 215, ал.7 ЗУТ решенията на първоинстанционния съд по жалби или
протести срещу индивидуални административни актове по този закон са
окончателни, с изключение на решенията по жалби или протести срещу индивидуални
административни актове за одобряване на подробни устройствени планове,
комплексни проекти за инвестиционна инициатива и заповеди за премахване на
незаконни строежи от първа до пета степен включително. Настоящия отказ не е
сред посочените по-горе изключения, а представлява акт, който се разглежда само
от една съдебна инстанция, чието решение е окончателно.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.1 и ал.2 от АПК, Административен съд
- Благоевград

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ Отказ №94П-71-6/28.06.2011г. на Главния архитект на О. К. за издаване на
удостоверение за търпимост на двуетажна масивна жилищна сграда, изградена в УПИ
ІХ-624, кв.46 по ПР на гр. К..
ВРЪЩА делото като преписка на Главния архитект на О. К. за постановяване на
мотивиран административен акт.
Решението е окончателно.


СЪДИЯ:/п/ Мария Тодорова
Вярно с оригинала!
Е.Ф.