и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) от във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Началника на О. О. „. администрация“ (ОО “АА“) – Г.Б. против Решение № 6361/05.08.2016 год., постановено по н.а.х.д. № 912 по описа на Районен съд – Б. за 2016 год., с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 21–0000440/ 21.03.2016 год. на Началника на ОО“АА“ Г.Б..
В касационната жалбата се навеждат доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение с твърдения за постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по см. на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. с ал. 2 и ал. 3 от НПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за процесуална незаконосъобразност на процесното наказателно постановление поради неправилно приложение на санкционната разпоредба. По изложените в жалбата съображения се иска отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на нов, с който НП да бъде потвърдено.
Ответника по касационната жалба – „. Е. не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.
Представителят на О. П. – Б. дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Пледира решението на районния съд да бъде отменено, а НП да бъде потвърдено.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал.2 АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Б. е отменил Наказателно постановление № 21–0000440/ 21.03.2016 год. на Началника на ОО“АА“ Г.Б., с което на „. ЕООД за нарушение на чл. 9, ал. 4 от Наредба № 11/ 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от Министъра на транспорта и съобщенията (Наредбата) и на основание чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАП) е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че по делото липсват доказателства за компетентността на административнонаказващия орган. Приел е още, че неправилно в случая е приложена санкционната разпоредба на чл. 105, ал. 1 от ЗАП, вместо тази на чл. 104а от същия закон, поради което незаконосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на ответното дружество.
Решението е правилно.
Изводите на първоинстанционния съд за неправилно приложение на санкционната разпоредба кореспондират на установената правилно фактическа обстановка и се споделят изцяло от настоящия състав на касационната инстанция, като същите са съответни на материалния закон. По делото са събрани гласни и писмени доказателства. Преценени в съвкупност, те налагат направените от районния съд изводи.
Имуществената отговорност на „. ЕООД е ангажирана за това, че в качеството си на превозвач, притежаващ лиценз на Общността № 3052/ 15.07.2009 г. за извършване на международен автомобилен превоз на товари, към 09.11.2015 г. е назначило лицето М. П. като Ръководител на транспортната дейност на дружеството и в 30–дневен срок от извършената промяна не е уведомило писмено Изпълнителна агенция „. А. – Г. София. Така установеното неизпълнение е квалифицирано като нарушение на чл. 9, ал. 4 от Наредбата, съгласно който при настъпване на промени в обстоятелствата, удостоверени с документите по чл. 8, извън случаите по чл. 10, ал. 2 от ЗАП, лицето по чл. 2, ал. 1 е длъжно в 30–дневен срок да подаде заявление (приложение № 11б) по образец (приложение № 11б). Видно от заявление – приложение № 11б към чл. 9, ал. 4 от Наредбата, същото е наименувано „Заявление за отразяване на настъпили промени в обстоятелствата в лиценз на Общността за международен автомобилен превоз”. В пункт III, точка 2 от същото е предвидено, че промяна на ръководителя на търговската дейност също представлява обстоятелство, чиято евентуална промяна се отразява в лицензията.
Предвиди изложеното по – горе, настоящия състав на касационната инстанция напълно споделя извода на районния съд, че нарушението по чл. 9, ал. 4 от Наредбата е наказуемо по чл. 104а, който гласи, че превозвач, който не подаде заявление в 30–дневен срок от настъпването на промени в обстоятелствата, вписани в лиценза за извършване превоз на пътници или товари на територията на Република България или в лиценза на Общността, за отразяването им извън случаите по чл. 10, ал. 2, се наказва с имуществена санкция в размер 1000 лв.
Във връзка с наведеният с касационната жалба довод и за яснота по случая, настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че конкретния казус не попада в хипотезата на чл. 10, ал. 2 от ЗАП, който изключва приложението на чл. 104а от същия закон. Чл. 10, ал. 2 от ЗАП урежда случаите на прехвърляне или преобразуване на търговското предприятие – титуляр на лицензията и въвежда задължение за правоприемника в определения от закона срок да подаде заявление за отразяване в лицензията именно на тази промяна. Настоящия случай не е такъв, поради което не може да бъде споделен аргументът на жалбоподателя за неприложимост на чл. 104а от ЗАП. Въпреки горното, дори и да се приеме, че наказващия орган правилно е приложил нормата на чл. 105 от ЗАП, тогова отново би се стигнало до съществено процесуално нарушение, тъй като ще бъде налице несъответствие между правната квалификация на нарушението и нормата, даваща основание за санкционирането му.
Реализиране на имуществената отговорност на дружеството на основание общата санкционна разпоредба на чл. 105, ал. 1 от ЗАП, а не на действително приложимата в случая, представлява нарушение на общия принцип за законоустановеност на нарушението и съответното му наказание, регламентиран в чл. 2 от ЗАНН, съгласно който деянията, които съставляват административни нарушения и съответните за тях наказания, се определят със закон или указ. Така констатираното нарушение съществено е опорочило административнонаказателната процедура и както правилно е заключил районния съд – представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Ето защо като е отменил НП, съда е постановил валиден, допустим и правилен акт, който следа да бъде оставен в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Б.,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6361/05.08.2016 год., постановено по н.а.х.д. № 912 по описа на Районен съд – Б. за 2016 год.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Мария Тодорова

ЧЛЕНОВЕ:
1. /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева
2. /п/ Саша Алексова

Вярно с оригинала!
О.М.