и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 196, ал. 4 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във вр. чл. 215, ал. 4 от ЗУТ във вр. чл. 146 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Б. А. С. с адрес: гр. С., област Б., ул. „...“ № ..., и след присъединяване на дела, образувани по жалби на: Г. Х. П. с адрес: гр. С., област Б., ул. „...“ № ..., Н. А. У. с адрес: гр. С., област Б., ул. „...“ № ..., Г. Н. К. с адрес: гр. С., област Б., ул. „...“ № ... и А. К. С. с адрес: гр. С., област Б., ул. „...“ № ..., срещу Заповед № УТИП-225/09.12.2015 г. на К. на О. С..
Твърди се в жалбите, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена при съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие с материално-правни разпоредби – основания за оспорване по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Сочи се, че не е изпълнена процедурата по чл. 192 от ЗУТ, както и че при издаване на оспорената заповед са нарушени принципите на съразмерност и пропорционалност. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на сторените в производството разноски.
Оспорващите, чрез процесуалния си представител, поддържат жалбите по изложените в същите съображения, доразвити в депозирани по делото писмени бележки.
Ответникът – Кметът на О. С., чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, като излага съображения, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованите страни - П. В. У., М. Б. К., В. И. М., В. Г. С., Г. Г. С., М. П. П., В. А. У., Н. А. С. и А. Б. Т., чрез процесуалния си представител, изразяват становище за основателност на жалбите и молят да бъде отменена оспорената заповед.
След като анализира събраните по делото доказателства, ведно с доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено слeдното от фактическа страна:
Със Заповед № УТИП-179/04.08.2015 г. на К. на О. С. /на л. 23 от делото/, във връзка с постъпила Жалба вх. № 94-00-1778/22.07.2015 г. от К. Н. Р. /на л. 22 от делото/, относно състоянието и местоположението на сградното канализационно отклонение на кооперациите на ул. „...“ № ... и № ..., имот с идентификатор 65334.300.520 по КККР на гр. С., минаващо и през имота на жалбоподателката, е назначена петчленна комисия със задача да установи състоянието, местонахождението и разположението на сградното канализационно отклонение на кооперациите в имот с идентификатор 65334.300.520 по КККР на гр. С..
Изпратени са покани за изслушване на оспорващите /с изключение на Г. Х. П./ и на заинтересованите страни /на л. 25 – л. 36 от делото/. На 13.08.2015 г. е съставен Констативен протокол /на л. 37 – л. 38 от делото/, видно от който, комисията по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ е решила, че с оглед направените констатации след извършената проверка и оглед на място на начина на изпълнението и с оглед местонахождението – преминаване през чужди имоти /УПИ V и УПИ VI, кв. 33 по плана на гр. С., имоти с идентификатори 65334.300.545 и 65334.300.544 по КККР на гр. С./ без съгласие на собствениците и при неспазване на изискванията на чл. 169, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, сградното канализационно отклонение не подлежи на ремонтиране, поради което комисията е предложила на К. на О. С. да задължи собствениците на отклонението да заустят отпадъчните води на сградите си така, че да спазят изискванията на чл. 24, ал. 4, т. 3 от Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и на чл. 169, ал. 1, т. 3 от ЗУТ.
Въз основа на горецитирания констативен протокол е издадена и оспорената в настоящото производство Заповед № УТИП-225/09.12.2015 г. на К. на О. С. /на л. 54 – л. 55 от делото/, с която на основание чл. 195, ал. 5 от ЗУТ, е разпоредено на собствениците на жилищните сгради с идентификатори 65334.300.520, 65334.300.5397 и 65334.300.519 по КККР на гр. С., с административен адрес: гр. С., ул. „...“ № ..., № ......, № ... и № ... – оспорващите и заинтересованите страни по делото, да премахнат сега използващото се сградно канализационно отклонение, тъй като същото е изградено неподходящо по местонахождение и разположение и да извършат необходимите работи в интерес на здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на живущите в имоти с идентификатори 65334.300.545 и 65334.300.544 по КККР на гр. С., като за отвеждане на отпадните води от сградите си, изградят нови канализационни отклонения, заустващи в уличната канализация на ул. „...“.
Видно от приетата като доказателство извадка от Кадастралния регистър на недвижимите имоти в гр. С. /на л. 118 – л. 119 от делото/, посочените в извадката собственици на жилищните сгради с идентификатори 65334.300.520, 65334.300.5397 и 65334.300.519 по КККР на гр. С., не съвпадат с лицата, задължени за премахването с оспорената заповед.
По делото е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза, в заключението от която, прието от съда и неоспорено от страните /на л. 123 – л. 137 от делото/, вещото лице е направило следните изводи:
- Канализационни отклонения от сградите отвеждат отпадъчните води в дворна канализация, преминаваща през поземлени имоти с идентификатори 65334.300.519, 65334.300.5397, 65334.300.520, 65334.300.545 и 65334.300.544 по КККР на гр. С.;
- Няма документи за изграждането на канализационното отклонение /дворна канализация/ и вероятно то е изградено след издаване на протокола за определяне на строителна линия и ниво № 55-56/22.05.1982 г.;
- Канализационното отклонение в настоящия му вид нарушава действащите технически нормативни изисквания, но не нарушава хигиената, здравето и околната среда, както е посочено в заповедта.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбите са процесуално допустими, като подадени от адресати на оспорената заповед и в предвидения от закона 14-дневен срок. Разгледани по същество, се явяват основателни, по следните съображения:
Съгласно действащата и приложима в конкретния случай правна уредба - чл. 195, ал. 5 от ЗУТ, кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на заварени или търпими строежи да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите.
Състоянието на обектите и необходимите ремонтни и възстановителни дейности, както и обстоятелствата по чл. 195, ал. 6 се установяват с протокол от комисия, назначена от К. на общината, която комисия действа служебно или по искане на заинтересованите лица. Тя събира всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица, съставя протокол за констатациите си и предлага на К. на общината строежът да се поправи, заздрави или да бъде премахнат. Строежите се поправят, заздравяват или премахват от собствениците за тяхна сметка в срок, определен в заповедта на К. на общината по чл. 195, ал. 4, ал. 5 или ал. 6 и чл. 196, ал. 3 от ЗУТ.
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган при спазване изискванията за писмена форма, и съдържа реквизитите, упоменати в чл. 59, ал. 2 от АПК, както и в специалните норми на чл. 195, ал. 5 и чл. 196, ал. 3 от ЗУТ. В заповедта са посочени и фактически и правни основания за издаването й.
Съдът счита, обаче, че обжалваната заповед е постановена при съществено нарушение на административно-производствените правила и при неправилно прилагане нормите на материалния закон от страна на административния орган. Съображенията за това са следните:
В административното производство не са взели участие и дори не са били уведомени за неговото започване по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК всички собственици на процесните имоти, от една страна, а от друга, не е ясно как административният орган е приел, че адресати на заповедта следва да бъдат именно посочените в същата лица. В тази насока не са изложени никакви мотиви в оспорения акт и не са цитирани никакви доказателства, въз основа на които органът е приел, че именно посочените в заповедта следва да бъдат нейни адресати. В резултат на това органът се е произнесъл в нарушение на редица процесуални норми от АПК - чл. 26, ал. 1, чл. 34, ал. 1, 3, 4, чл. 35, чл. 61.
От изложеното следва, че заповедта е издадена, без да са налице отразените в нея фактически основания, поради което същата се явява издадена при неизяснена/непълна фактическа обстановка, а това е нарушение на нормата на чл. 35 от АПК. В такъв случай сочените правни основания в заповедта не са подкрепени от налични фактически такива, а това се приравнява на липсата на мотиви. Т.е. органът се е произнесъл, без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая.
Съгласно нормата на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ адресат на заповедта следва да бъде собственикът на процесния обект, което означава, че в конкретния случай изначално административното производство е проведено срещу ненадлежни адресати. И само това основание е достатъчно само по себе си за отмяна на заповедта, тъй като вменяването на задължение на ненадлежен адресат сочи освен на материална незаконосъобразност на издадената заповед, но и на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административната процедура. Административният орган не е изследвал в достатъчна степен правнозначимите обстоятелства, свързани със собствеността на процесния обект, с оглед преценяване на лицата, в чиято тежест следва да бъде вменено разпореденото задължение за премахването му.
Предвид изложеното, оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
С оглед изхода от спора, на оспорващите следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски в общ размер на 562.00 лева, представляващи възнаграждение на вещото лице, извършило съдебно-техническата експертиза. Следва да бъдат присъдени на оспорващата Н. А. У. и разноските за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 850.00 лева, като съдът намира направеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на възнаграждението за неоснователно предвид фактическата и правна сложност на делото. Що се отнася до разноските на останалите оспорващи - Б. А. С., Г. Х. П., Г. Н. К. и А. К. С., както и на заинтересованите страни П. В. У., М. Б. К., В. И. М., А. Б. Т., Г. Г. С., В. А. У. и Н. А. С., за заплатено адвокатско възнаграждение, същите не следва да бъдат присъждани, тъй като съдът счита, че в конкретните случаи не е доказано плащането на уговорените суми съгласно представените договори за правна помощ. Независимо, че в договорите е посочено, че сумите са платени, не е конкретизирано дали са платени в брой или по друг начин. Ако същите са били заплатени в брой, в договора това обстоятелство е следвало да бъде отразено, а ако не са били платени в брой, е следвало да се представи доказателство за плащането им по съответния начин. Съгласно Тълкувателно решение № 6/6.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1, предл. второ от АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалбите на Б. А. С. с адрес: гр. С., област Б., ул. „...“ № ..., Г. Х. П. с адрес: гр. С., област Б., ул. „...“ № ..., Н. А. У. с адрес: гр. С., област Б., ул. „...“ № ..., Г. Н. К. с адрес: гр. С., област Б., ул. „...“ № ... и А. К. С. с адрес: гр. С., област Б., ул. „...“ № ...,
Заповед № УТИП-225/09.12.2015 г. на К. на О. С..

ОСЪЖДА О. С. да заплати на Б. А. С. с адрес: гр. С., област Б., ул. „...“ № ..., Г. Х. П. с адрес: гр. С., област Б., ул. „...“ № ..., Н. А. У. с адрес: гр. С., област Б., ул. „...“ № ..., Г. Н. К. с адрес: гр. С., област Б., ул. „...“ № ... и А. К. С. с адрес: гр. С., област Б., ул. „...“ № ..., сумата от 562.00 /петстотин шестдесет и два/ лева, представляваща сторени в производството разноски за възнаграждението на вещото лице, извършило съдебно-техническата експертиза.

ОСЪЖДА О. С. да заплати на Н. А. У. с адрес: гр. С., област Б., ул. „...“ № ..., сумата от 850.00 /осемстотин и петдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски за адвокатско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ искането на оспорващите Б. А. С. с адрес: гр. С., област Б., ул. „...“ № ..., Г. Х. П. с адрес: гр. С., област Б., ул. „...“ № ..., Г. Н. К. с адрес: гр. С., област Б., ул. „...“ № ... и А. К. С. с адрес: гр. С., област Б., ул. „...“ № ..., за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 400.00 /три хиляди и четиристотин/ лева.

ОТХВЪРЛЯ искането на заинтересованите страни П. В. У. с адрес: гр. С., област Б., ул. „...“ № ..., В. И. М., А. Б. Т. и М. Б. К., и тримата с адрес: гр. С., област Б., ул. „...“ № ..., за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 400.00 /три хиляди и четиристотин/ лева.

ОТХВЪРЛЯ искането на заинтересованите страни Г. Г. С., В. А. У., и двамата с адрес: гр. С., област Б., ул. „...“ № ..., и Н. А. С. с адрес: гр. С., област Б., ул. „...“ № ..., за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 550.00 /две хиляди петстотин и петдесет/ лева.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Административен съдия: /п/ Саша Алексова

Вярно с оригинала!
В.А.