и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Д.- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „. 2. О. с ЕИК*, със седалище и адрес на управление : гр. Б., ул. „. С.“ № *, представлявано от Управителя И. Г.Г., против Ревизионен акт № Р-*3288-091-001/ 04.01.2019г. издаден от С.Т.К. орган, възложил ревизията и Д. Д.Т.- ръководител на ревизията, в частта му, в която е потвърден с Решение № 602/ 05.04.2019г. на Д. на Д. „. и Д.- О. П. /ОДОП/ при Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция за приходите /НАП/ - С., с която са установени резултати на дружеството по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за данъчни периоди : м.05.2015г., м.07.2015г., от м.01.2016г. до м.04.2016г., от м.07.2016г. до м.12.2016г., от м.03.2017г. до м.05.2017г., м.07.2017г., и от м.10.2017г., до м.12.2017г., ведно със съответните лихви за забава, както и в частта на установените лихви за забава за данъчни периоди м.05.2016г. и м.02.2018г.

В жалбата се сочи, че в описаната част, ревизионният акт е незаконосъобразен, немотивиран, издаден при наличието на допуснати в хода на производството по издаването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и в противоречие с приложимия материален закон. Иска се от съда отмяна на акта, в оспорената му част, в която е потвърден с решение на Д. на ОДОП – С..

В съдебно заседание, оспорващото дружество, чрез проц. си представител – адв. Пешев, поддържа доводите за отмяна на ревизионния акт, в оспорената част. Твърди се, че процесният автомобил, за който е отказано приспадането на данъчен кредит, не е лек, а товарен, снабден със сертификат, и притежаващ всички характеристики на N 1, поради което не са налице възприетите доводи в ревизионния акт в противна насока. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът – Директорът на Д. ”ОДОП” при ЦУ на НАП – С., чрез проц. си представител – ст. юрисконсулт Перпериева, в съдебно заседание, и в депозирани по делото писмени бележки, моли за отхвърляне на жалбата, като намира Ревизионния акт, в оспорената част, за законосъобразно издаден. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и изслушаното експертно заключение по допуснатата съдебно- автотехническа експертиза, съдът прие следното за установено от фактическа страна :

Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-*2787-020-001/ 16.05.2018г., издадена от С. Т.К., на длъжност началник сектор “Ревизии“ в Д. “Контрол“ при ТД на НАП – С., е възложено извършването на ревизия на „.“ , с ЕИК *, за определяне на задълженията на дружеството за корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за периодите от 01.01.2015г. до 31.12.2017г. и за данък върху добавената стойност по ЗДДС за данъчните периоди от 01.03.2015г. до 31.03.2018г. На 29.05.2018г. по партидата на „.“ ,, в Търговския регистър /ТР/ е вписано заличаване на търговеца поради преобразуване, и като правоприемник е вписано дружество- „. 2. О. като във връзка с това, на основание чл. 36, ал. 1 от ДОПК, е издадена Заповед № Р-*2787-022-001/ 07.06.2018г., за прекратяване на възложеното с горепосочената ЗВР ревизионно производство по отношение на „.“ . Със ЗВР № Р-*3288-020-001/ 07.06.2018г. издадена от С.Т.К.- началник сектор “Ревизии“ в Д. “Контрол“ при ТД на НАП – С., е възложено извършването на ревизия на „. 2. О. в качеството на правоприемник на „.“ , за горепосочените периоди. Същата заповед е връчена на 11.06.2018г. по електронен път. На основание чл. 114, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, срокът на ревизията е продължен със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия /ЗИЗВР/ № Р-*3288-020-002/ 10.08.2018г. и със ЗИЗВР № Р-*3288-020-003/ 07.09. 2018г., като е определен краен срок за извършване на ревизията- до 11.11.2018г. Посочените 2 бр. ЗИЗВР са издадени от С.Т.К., в качеството на орган, възложил ревизията, оправомощена за това със Заповед № РД-01-803/ 07.06.2017г. на Д. на ТД на НАП.

За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-*3288-092-001/ 04.12.2018г., връчен по електронен път на 14.12.2018г. Оспорващото дружество не е упражнило правото си по чл. 117, ал. 5 от ДОПК и не е подало писмено възражение срещу издадения РД.

Ревизията приключва с РА № Р-*3288-091-001/ 04.01.2019г. издаден от С.Т.К., на длъжност началник сектор “Ревизии“ в Д. “Контрол“ при ТД на НАП – С. – орган, възложил ревизията, и Д.Д. Т., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - С. – ръководител на ревизията. РА е връчен по електронен път на 16.01.2019г.

С оглед извършената ревизия, в Таблица ІІІ на РА, са установени задължения за внасяне по ЗДДС общо в размер на 23 557. 22 лв., произтичащи от допълнително начислен ДДС в размер на 1 375. 90 лв. и отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 22 181. 32 лв., ведно с лихви за забава в размер на 7 912. 59 лв. и за корпоративен данък по ЗКПО в размер на 791. 30 лв., ведно с лихви за забава в размер на 221. 82 лв.

Съгласно изложеното в РА, основната дейност на ревизираното дружество през ревизираните периоди, е извършване на проектно- проучвателна и строително- монтажна дейност, комплексно изграждане и експлоатация на обекти, ремонтна дейност, консултантски и инженерни услуги, търговия с недвижими имоти, производство и търговия със строителни материали и други.

С цел установяване на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане на дружеството, и на основание чл. 37, ал. 3 и чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК, на ревизирания субект са връчени Искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ № Р-*3288-040-001/ 18.06.2018г. и № Р-*3288-040-002/ 01.11.2018г., с които са изискани първични и вторични счетоводни документи, счетоводни регистри и търговска документация. Дружеството е представило копия на пътни листове, счетоводна справка за начислени амортизации, справки за отчетено гориво /дизел/ като разход, договор за лизинг, сключен с “Уникредит лизинг“ ЕАД, в качеството си на лизингодател, свидетелство за регистрация на МПС, Рамков договор от 01.04.2016г., сключен със “С. 05“ ЕО. за временно и възмездно ползване на техника и съоръжения, в т. ч. товарен автомобил “БМВ Х5“ с рег. № ...., фактура за заплатен наем за ползване на автомобила, писмени обяснения и др.

По ЗДДС

Установено е в хода на ревизията, че през 2015г. оспорващото дружество е осъществявало дейност на обект на Министерство на вътрешните работи /МВР/, който е приключен на загуба, тъй като е прекратен от възложителя, и не са приети всички извършени дейности. Предвид реализираната загуба, органите по приходите са направили извода, че е налице безвъзмездна доставка на стоки по смисъла на § 1, т. 8 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗДДС във вр. с чл. 6, ал. 3, т. 2 от ЗДДС. Поради това, и на основание чл. 27, ал. 1 от ЗДДС, данъчната основа на процесната безвъзмездна доставка на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 2 от ЗДДС, е определена в размер на 111 041. 89 лв. /направените разходи за материали/, върху която се следва ДДС в размер на 22 208. 38 лв. Ревизираното дружество е начислило ДДС по доставките с възложител МВР в размер на 20 832. 40 лв., поради което при ревизията, е доначислен данък в размер на 1 375. 90 лв. дължим за данъчен период м.12.2015г.

В хода на ревизията е установено също така, че през ревизираните периоди „.“ е упражнило право на приспадане на данъчен кредит през м.07.2015г. по две фактури с данъчна основа общо в размер на 106 031. 06 лв., или за ДДС общо в размер на 21 206. 21 лв. за придобиване на автомобил “БМВ Х5“ с рег. № ..., а също така и по други фактури, за сумата от общо 975. 11 лв. за покупка на гориво за експлоатацията на същото МПС. Автомобилът е придобит по силата на сключен лизингов договор с “Уникредит лизинг“ ЕАД. Относно вида на МПС в представеното Свидетелство за регистрация и в Удостоверението от производителя е записано товарен автомобил N 1.

По реда на чл. 63 от ДОПК, с Акт № П-*033701-001/ 07.02.2018г., е възложено извършване на експертиза за установяване на предназначението на превозното средство, конструктивните му особености и установяване на показанията на километража за изминатия пробег към датата на експертизата. Съгласно заключението на оценителната експертиза, въпросното МПС е прието за лек автомобил, предназначен за превоз на пътници, с брой места 4+1, без трайно вградено допълнително техническо оборудване, което да е неподвижно закрепено. Установена е : липса на седалки- тип пейки без защитни приспособления- от съществуващите три седалки само на едната е демонтиран обезопасителния колан, като задните седалки са кожени; липса на отделна кабина за водача и пътниците и липса на отделна платформа, снабдена със странични капаци и спускащ се борд на каросерията; наличие на прозорци върху двете странични стени в задната част /задни врати/ и липса на врата без прозорци, разположена на страничните стени или в задната част; липса на постоянна преграда между кабината и задната част; наличие на елементи на комфорт, показващи завършеност на интериора и аналогични на присъстващите в кабините на пътническите автомобили аксесоари – мокет, вътрешно осветление, дамаска- мокет.

След анализ на събраните документи и извършени процесуални действия, ревизиращите органи са заключили, че автомобилът, за който е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит попада в обхвата на дефиницията по § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС за “лек автомобил“. Съгласно същата, лек автомобил е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил този, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. Установено е, че от дружеството не са правени корекции на данъчния кредит по реда на чл. 79а от ЗДДС, не е начисляван данък за лично ползване и не са правени корекции на амортизациите по реда на ЗКПО. Органите по приходите са приели, че представените в хода на ревизията документи сключени между „.“ и “Стройкомплект 05“ ЕООД /рамков договор, фактури, пътни листове, приемо- предавателни протоколи/ не отразяват действителната тяхна воля, доколкото с тях се прикрива действителната фактическа обстановка, а именно- че процесният лек автомобил не е придобит от ревизираното дружество с цел отдаване под наем, доколкото и отдаването под наем е продължило само от 27.04.2016г. до 01.06.2016г. Поради това е прието, че в случая не са налице и изключенията по чл. 70, ал. 2 от ЗДДС – автомобилът не е предназначен за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги, подготовка на водачи за МПС, нито пък една или повече от посочените дейности, е основна за дружеството /за ревизираните периоди основната дейност на дружеството е строителство на жилищни нежилищни сгради/. Предвид гореизложеното, и на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДДС, ревизиращият екип е отказал правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 22 181. 32 лв., от която 21 206. 21 лв.- по фактурите за придобиване на автомобил “БМВ Х5“ с рег. № ... и 975. 11 лв.- по фактурите за закупено дизелово гориво, използвано за експлоатацията за същия автомобил, за данъчни периоди : м.05.2015г., м.07.2015г., м.12. 2015г., от м.01. 2016г. до м. 04.2016г., от м.07.2016г. до м.12.2016г., от м.03.2017г. до м.05.2017г., м.07. 2017г., и от м.10.2017г., до м.12.2017г.

По ЗКПО

Съгласно изложеното в РА, за отчетната 2015г. оспорващото дружеството е подало Годишна данъчна декларация /ГДД/ по чл. 92 от ЗКПО, с деклариран счетоводен резултат – печалба в размер на 26 157. 26 лв. и данъчен финансов резултат – загуба в резултат на 3 827. 97 лв. Органите по приходите са установили основания за увеличение на финансовия резултат за 2015г., със загубата в размер на 11 741. 00 лв., във връзка с изложеното в РА, в частта за ДДС, относно изпълнението на обект с възложител – МВР, като след извършеното увеличение е установен данъчен финансов резултат за 2015г.- печалба в размер на 7 913. 03 лв. и корпоративен данък за внасяне в размер на 791. 30 лв., ведно с лихви за забава в размер на 221. 82 лв.

РА е оспорен изцяло по реда на чл. 152 от ДОПК с жалба вх. № 1584/ 29.01.2019 г. по описа на ТД НАП- С., т. е. в срока по чл. 152, ал. 3 от ДОПК. След пълното комплектоване жалбата с ревизионната преписка е депозирана у решаващия орган на 04.02.2019г.

С Решение № 602/ 05.04.2019г. Директорът на Д. “ОДОП” – С. при ЦУ на НАП е отменил РА № Р-*3288-091-001/ 04.01.2019г. издаден от С.Т.К., на длъжност началник сектор “Ревизии“ в Д. “Контрол“ при ТД на НАП – С. – орган, възложил ревизията, и Д.Д. Т., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - С. – ръководител на ревизията, в частта на установения резултат на дружеството за корпоративен данък по ЗКПО за 2015г., ведно с начислените лихви за забава; изменил е същия РА, в частта относно установения с него резултат по ЗДДС за данъчен период м.12.2015г. за възстановяване в размер на 2 005. 53 лв., като е определил сума в размер на 3 381. 43 лв. за възстановяване на ДДС; потвърдил е РА, в частта, в която са установени резултати по ЗДДС за данъчни периоди : м.05.2015г., м.07.2015г., от м.01.2016г. до м. 04.2016г., от м.07.2016г. до м.12. 2016г., от м.03.2017г. до м.05.2017г., м.07.2017г., и от м.10.2017г., до м.12.2017г., ведно със съответните лихви за забава, както и в частта на установените лихви за забава за данъчни периоди м.05.2016г. и м.02.2018г., и е оставил без разглеждане, сезиращата го жалба, като недопустима, в останалата част, поради липса на правен интерес от обжалване.

В съответствие с разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от ДОПК, предмет на настоящото съдебно оспорване, е имено процесния РА, в частта която не е отменена с решението на Д. на ОДОП /в частта, в която РА е потвърден/.

По делото страните не спорят по изложената в ревизионния доклад и ревизионния акт фактическа обстановка. Спорът пред настоящата инстанция най- вече се свежда до въпроса за прилагането на правната норма на чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 във вр. ал. 2 от ЗДДС във вр. чл. 149 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

В рамките на настоящото съдебно производство бe изслушано заключението на допуснатата съдебно- автотехническа експертиза изготвено от вещото лице инж. Р. Ч., от което се установява, че автомобил “БМВ Х5“ с рег. № ..., е четириколесно моторно превозно средство, с допустима максимална маса не повече от 3. 5 тона, предназначено изключително или главно за превоз на товари- категория N1, като може да тегли и ремарке. Експертът е категоричен, че установените технически характеристики на конкретното МПС /подробно описани в експертизата/, както и характеристиките на превозните средства категория N1, го определят като такова предназначено за превоз на товари. Това експертно заключение не е оспорено и от двете страни, поради което съдът го кредитира изцяло като обективно, компетентно и логично, съответстващо и на останалите събраните по делото доказателства.

Изслушани са пред съда в хода на процеса и гласни доказателства – показанията на свид. Р.З. и свид. И. К..

От разпита на свид. З. се установява, че му е известна оспорващата фирма, като е работил за същата, поддържал връзки с управителя й, тъй като имал строителна бригада. Взаимоотношенията им, датирали от 2005г. „.“ осъществявала строителна дейност, като за нея свид. изпълнявал груби строежи, както и вътрешни ремонтни работи. Известно му било, че тя притежава автомобил марка “BMV X5“, като същият бил ползван за работа през 2015г., за превоз, ходено било с него на работа на обект в гр. К.. Пренасяли се с автомобила цимент, варови разтвори, по- малък като обем изолационен стиропор. Винаги при нужда, управителят Г. му доставял с автомобила шпилки, гайки, както и строителни материали, взимани под наем от него. След като напуснал фирмата, в края на 2015г., свид. засичал автомобила с хората, които работят в същата фирма. Когато му трябвали стеги, те също били доставяни с този автомобил, в него имало и шлайфове, бормашини, дрелки и други инструменти, необходими за работа. Свид. виждал човек от Симитли да шофира автомобила, но не знаел дали той е отдаван под наем.

От разпита на свид. К. се установява, че фирма „.“ му е известна от 6- 7г. Отношенията със същата, били работни, тъй като заедно работили по строителни обекти, в последно време саниране. Фирмата извършвала строителство, тя притежавала автомобил “BMV X5“– черен на цвят. Този автомобил возил по обектите работници, строителни материали, грундове, бои, в периода 2016г.– 2018г. Автомобилът се управлявал от управителя Г.. Свид. счита, че той е отдаван и под наем на друга строителна фирма. Г. споделял, че го използва, поради липса на бус или товарен кран и за превоз на хора, за по- къси разстояния, тъй като е по- икономичен и удобен.

При изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното :

РА акт е издаден от компетентен орган по приходите на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, след надлежно възложена ревизия съгласно чл. 112 и 113 от ДОПК /л. 19- 24 от делото/. Изготвен е в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити. Мотивиран е подробно, като неразделна част от него е и ревизионният доклад, където са подробно изложени фактическите констатации и съображения на екипа /л. 25- 52 от делото/.

Няма спор между страните за това, че процесният автомобил “БМВ Х5“ с рег. № ..., е регистриран в КАТ като товарен, както и че има издаден от производителя сертификат N1 с индивидуално типово одобрение за категоризация. Не се спори също така, че автомобилът е заведен счетоводно като дълготраен материален актив по съответна счетоводна сметка. Основната дейност на дружеството за ревизираните периоди е извършване на строително- монтажна дейност, комплексно изграждане и експлоатация на обекти, търговия със строителни материали и др. От приложените копия на пътни листове, копия на фактури за гориво, и от показанията на разпитаните свидетели, се установява, че оспорващото дружество в ревизирания период е имало много строителни обекти в различни населени места, както и че управителят на дружеството е пътувал често до тези населени места с процесния автомобил, за да транспортира дотам работници, и най- вече за да обезпечи необходимите за изпълнение на договорените с клиентите, строително- монтажни работи на обектите, строителни материали.

При така изложената фактическа обстановка, съдът формира и своите правни изводи Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато е придобит, внесен или е нает мотоциклет или лек автомобил. Чл. 70, ал. 2, т. 1 от ЗДДС пък гласи, че ал. 1, т. 4 и т. 5 не се прилагат, когато : превозните средства по ал. 1, т. 4 се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба. Спорът в случая е правен и касае отговора на въпроса, закупеният от “Уникредит лизинг“ ЕАД от страна на оспорващото дружество автомобил “БМВ Х5“ с рег. № ..., лек ли е, или товарен. В тази насока следва да се обсъдят няколко неща. В случая става въпрос за автомобил, снабден от производителя “БМВ“ – Германия, със сертификат N 1, дал основание на контролните органи, осъществяващи регистрацията на превозните средства в Република България, да регистрират автомобила като товарен. Действително в конкретния автомобил има задни седалки с колани, като е свален колана само от средната задна седалка, липсва обособено пространство, отделено от шофьора и стъклата на автомобила не са защитени с твърда преграда, не са налице седалки тип пейки, и е налице сравнително добър комфорт на интериора отзад. Въпреки това, наличието на сертификат N 1, издаден от надлежно сертифицираща служба, е дал пълното основание на компетентните за целта контролни органи, осъществяващи регистрацията на МПС, да приемат, че процесният автомобил- “БМВ Х5“, е товарен автомобил по смисъла на чл. 149 ЗДвП- а именно моторно превозно средство, предназначено за превоз на товари с технически допустима максимална маса не повече от 3. 5 тона. Това обстоятелство безспорно се установява и от приетата и неоспорена от страните в хода на съдебното производство съдебно- автотехническа експертиза. Такова всъщност е и определението за товарен автомобил, дадено в Регламент ЕИО № 2658/87г. на Съвета относно тарифната и статистическата номенклатура и Общата Митническа тарифа- а именно, че функционално и конструктивно версиите, притежаващи сертификат N1 са идентични с аналогичната им пътническа версия М1, като при външен оглед N1 версиите на товарните автомобили, не могат да бъдат разграничени от пътническите версии на съответния автомобил, като същите не са оборудвани и с преграда между пътническия и товарния /багажния/ отсек. В тази насока, съгласно Решение № 15733/ 30.11.2011г. пост. по адм. д. № 2972/ 2011г. по описа на ВАС, VІІІ отд., щом става дума за дълготраен материален актив на дружеството- ревизирано лице /не е спорно заприходяването на товарния автомобил като дълготраен актив/, чийто полезен срок на експлоатация е поне 5 години, необхванати от ревизирания период, този актив може да бъде използван за последващи облагаеми доставки, дори да не е доказано използването му за такива в ревизирания период /а както бе посочено по горе след придобиването на автомобила и извън ревизирания период същият се използва като транспортно средство, свързано с предмета на доставки на дружеството/- автомобилът се използва за превоз основно на материали, по- рядко и на работници, до строителните обекти на „.“ в страната, още повече, че обслужвайки стопанската дейност на ревизираното лице този актив участва косвено в облагаемия оборот. Освен това, както е посочил в свое решение от 16.12.2012г. по дело С-118/11 СЕС: т. 57 “Придобиването на стоката от данъчнозадълженото лице в това му качество е определящо за прилагането на системата на ДДС и следователно- на механизма на приспадане. Използването на стоката или намерението за нейното използване определят само обхвата на първоначалното приспадане, на което данъчнозадълженото лице има право; т. 63 “Ако става дума за дълготраен актив, данъчнозадълженото лице, което го включва изцяло в имуществото на своето предприятие, има право на незабавно приспадане на ДДС. В случая е безспорно установена характеристиката на автомобила като “товарен“, съобразно представените сертификат за съответствие от производителя и свидетелството за регистрация на автомобила в КАТ. Със заприходяване на автомобила в счетоводните регистри като дълготраен материален актив, безспорно се установява и намерението на дружеството да използва автомобила за икономическата дейност на дружеството, която неминуемо е свързана с посещения на място с оглед осъществяване на дейността на дружеството на различни строителни обекти и свързаните с това командировки и пътувания. Налице са и данни за зареждане на автомобила с гориво /Решение № 12656/ 02.10.2013г. пост. по адм. дело № 2057/ 2013г. на ВАС, Решение № 14675/ 30.11.2017г. на ВАС по адм. дело № 12559/ 2016г., VІІ отд./, поради което и установените доставки на дизелово гориво, следва да се приемат като неразривно свързани с дейността на дружеството и използването на автомобила по предназначение за реализиране на дейността на дружеството, поради което и за тях са налице предпоставките за упражняване на данъчен кредит. Неправилно органите по приходите са се позовали на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС. В случая, процесният автомобил е закупен от лизингодателя- “Уникредит лизинг“ ЕАД, който го е придобил от дружество- официален вносител на марката БМВ за Република България. Изпълнено е изискването на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС стоката да се използва за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки и не е имало основание за отказ на данъчен кредит в случая. Ето защо и в казуса не би могъл да намери приложение § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, не само поради алтернативно дадените в него хипотези, на които, както се установи от приетите писмени доказателства придобития от дружеството- оспорващ автомобил не отговаря. Напротив същият съгласно чл. 149 от ЗДвП е регистриран като товарен, притежава сертификат за товарен автомобил от производителя му, а техническата му спецификация показва, че същият не е възможно да е лек автомобил /в тази насока са категоричните изводи на вещото лице инж. Ч./, поради което и в случая неприложима е разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, на която се е позовал приходния орган. Това води до извода, че за оспорващото дружество е възникнало правото на данъчен кредит по фактурите, издадени за покупката на автомобила, както и за доставките за дизелово гориво за експлоатацията му, което обуславя отмяна на РА, в тази оспорена част.

Относно жалбата, против процесния РА, в частта в която са установени лихви за забава на оспорващото дружество за данъчни периоди м.05.2016г. и м.02.2018г.

Оспорващото дружество не ангажира конкретни доказателства, с които да обори констатациите на ревизиращия екип, възприети и от ответника, в потвърдителното решение, според които за посочените два данъчни периода, макар да не са извършени корекции на декларираните от „.“ резултати по ЗДДС, са налице установени задължения за внасяне, и поради това са начислени лихви за забава, произтичащи от променената процедура по приспадане по реда на чл. 92, ал. 1 от ЗДДС, която данъчнозадълженото лице, не е съобразило, поради което и в тази част, потвърдения РА, е законосъобразен, и подадената жалба, следва да се отхвърли.

При този анализ на установените в процеса факти, жалбата е частично основателна и ще следва да бъде уважена, като се отмени РА № Р-*3288-091-001/ 04.01.2019г., в частта, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 22 181. 32 лв., от която : 21 206. 21 лв.- по фактурите за придобиване на автомобил “БМВ Х5“ с рег. № ... и 975. 11 лв.- по фактурите за закупено гориво, използвано за експлоатацията за същия автомобил, за данъчни периоди : м.05.2015г., м.07.2015г., м.12. 2015г., от м.01.2016г. до м.04.2016г., от м.07.2016г. до м.12.2016г., от м.03.2017г. до м.05.2017г., м.07. 2017г., и от м.10.2017г., до м.12.2017г., ведно със съответните лихви за забава, а жалбата, ще следва да се отхвърли, в частта й, с която се иска отмяна на посочения РА, в частта, с която са установени лихви за забава на оспорващото дружество по ЗДДС, за данъчни периоди м.05.2016г. и м.02.2018г.

Съобразно чл. 161, ал. 1 от ДОПК, разноски се следват и на двете страни– на оспорващия съобразно уважената част от оспорването, а на ответника– съобразно отхвърлената. При това положение, на основание чл. 161, ал. 1, изр. 1, на оспорващия съгласно представения списък на разноски по чл. 80 от ГПК вр. чл. 1. от АПК, се следва сумата в общ размер на 1 421. 82 лв. за внесена държавна такса, за адвокатско възнаграждение, и за възнаграждение /основно и допълнително/ на вещото лице. На ответника също се следват разноски, на основание чл. 161, ал. 1, изр. 2 от ДОПК, съобразно отхвърлената част от оспорването, в размер на 2. 19 лв. за юрисконсултско възнаграждение. С оглед обстоятелството, че и двете страни взаимно си дължат разноски, по компенсация, погасявайки двете суми до размера на по- малката от тях, следва да бъде осъдена Д. “ОДОП“ да заплати на „. 2. О. разликата в тях, или сумата от 1 419. 63 лв.

Воден от гореизложеното, и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-*3288-091-001/ 04.01.2019г. издаден от С.Т.К.- орган, възложил ревизията и Д.Д. Т.- ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 602/ 05.04.2019г. на Д. на Д. „. и Д.- О. П. при Централно управление на Национална агенция за приходите – С., в частта му, с която са установени резултати на „. 2. О. с ЕИК *, със седалище и адрес на управление : гр. Б., ул. „. С.“ № ....., представлявано от Управителя И.Г.Г., по Закона за данък върху добавената стойност, в общ размер на 22 181. 32 лв. /двадесет и две хиляди сто осемдесет и един лева и тридесет и две стотинки/ за данъчни периоди : м.05.2015г., м.07.2015г., от м.01. 2016г. до м.04.2016г., от м.07.2016г. до м.12.2016г., от м.03.2017г. до м.05.2017г., м.07. 2017г., и от м.10.2017г., до м.12.2017г., ведно със съответните лихви за забава.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „. 2. О. с ЕИК*, със седалище и адрес на управление : гр. Б., ул. „. С.“ № ..., представлявано от Управителя И.Г.Г., против Ревизионен акт № Р-*3288-091-001/ 04.01.2019г. издаден от С.Т.К.- орган, възложил ревизията и Д.Д. Т.- ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 602/ 05.04.2019г. на Д. на Д. „. и Д.- О. П. ОДОП при Централно управление на Национална агенция за приходите – С., в частта му, с която са установени лихви за забава на дружеството, за данъчни периоди м.05.2016г. и м.02.2018г.

ОСЪЖДА Д. „. и Д. - О. практика” – С. при ЦУ на НАП да заплати на „. 2. О. с ЕИК*, със седалище и адрес на управление : гр. Б., ул. „. С.“ №...., представлявано от Управителя И.Г.Г., сумата от 1 419. 63 лв. /хиляда четиристотин и деветнадесет лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща сторени разноски в производството, съобразно уважената и отхвърлената част от оспорването, и извършена от съда служебно компенсация.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : /п/ Иван Петков

Вярно с оригинала!

КТ